Вместо толерантни станахме стерилни
Знам, че и от двете страни на барикадата ще ме намразят, тъй като в този момент е съвременно да си краен. И въпреки всичко – да забележим дали може да съществува уравновесен модел на приемливост, в който в действителност най-сетне никой не е обиден. Едва ли… само че да забележим.
Да стартираме с нещо, което мнозина се пробват да подценен: хората не сме равни. Ако се съмнявате, погледнете ме мене, в този момент погледнете Брадли Купър, в този момент отново ме погледнете мене, погледнете Брадли Купър. Още ли мислите, че сме равни?
Така работи светът. Истината е, че се бутаме от прекаленост в прекаленост. От краен расизъм до последна приемливост. И двете са девиантни държания на групи хора. От последна ненавист към малцинства, до прекомерно „ бутане “ на тези малцинства напред, за сметка на другите. От извънредно тъпчене на правата на дамите, до извънредно тъпчене на правата на мъжете. Помните ли онази странна играчка, наречена „ Люлката на Нютон “? Исак Нютон е откривателят на закона за опазване на силата. Играчката показва закона на процедура. Става дума за тези 6 топчета, закачени на задоволително дълги въженца, които си предават силата при удар. Удряте първото и последното излетява, когато се върне, то удря останалите и това – първото – полита. Винаги единият край е в придвижване (говорехме за крайности), НО, рано или късно топчетата се успокояват и застават неподвижен.
Мислете си за този образец, до момента в който четете целият този текст.
Цялото общество, целият свят съставлява „ Люлката на Нютон “ и се мята от прекаленост в прекаленост, само че силата понижава. И това е за положително. Защото покоят ще донесе равновесие, няма да има потребност от приемливост, тъй като ще е естествена част от живота, няма да има расизъм, няма да има дискриминация. Възможно е обаче да успеем да унищожим планетата преди достигането на тази точка на покой. Съжалявам за неналичието на оптимизъм.
Както и да е. Малко образци за това за какво сме още надалеч от този миг:
Защитник на правата на децата влезе в пандиза за обезчестяване на 12-годишно момче. 77-годишният педофил е основна фигура в основаването на интернационалните стандарти за отбрана на правата на децата.
И още:
Разследват активистка на #MeToo за полово посягане. „ …тя се трансформира в едно от лицата на #МеТоо в Сакраменто и съобщи за вестник „ Ню Йорк таймс “, че неведнъж е била жертва на полови похищения от страна на мъжете в парламента… Депутатът в Калифорнийския парламент Кристина Гарсия е упрекната от някогашен служител… Фиеро не е единственият обвинител на Гарсия… “
Не забравяйте, че упоменатите нагоре са били „ гласове “ на акции, против които са работили в персоналните си животи. Но са били шумни гласове! Никога не съм се доверявал на някой, който прекомерно доста приказва, вика, дава обещание, упреква, размахва пръст, спори… на такива като тия двамата, с други думи. Много крайните имат други проекти в главата си, имайте го поради.
Ето за какво ненавиждам крайните изцепки на приемливост, които са всичко друго, само че не и приемливост. Защо не са ли? Да отнемаш и потъпкваш права, с цел да даваш другиму, не е приемливост, тъкмо както един подтисник да смени различен подтисник, като го изгони, не е независимост, а си е все иго, само че с разнообразни господари.
Аз считам себе си за безпределно демократичен и търпелив човек. И тъкмо като подобен виждам по какъв начин псевдо-толерантните унищожават идеята. Наричам ги „ хищници “. Всеки от тях има различен проект в главата си – някой прикрива същинската си същина и си основава подправена, с цел да избегне съмненията, различен пък е бил грубо засегнат и търси възмездие. Рядко толерантността им е в главата, тъй като не биха си разрешили да потискат други в името на тяхната концепция.
Някои пък си вършат реклама, а други чисто и просто се опасяват да не бъдат упрекнати и по тази причина преиграват. Но на никой в главата му не е същинската форма на приемливост. Усещам по какъв начин доста хора ме намразват сега. И се чудят какъв боязън и какви реклами са ми в главата пък на мен. Ето какви: Димитър Маринов е първият българин, качил се на сцената на Оскарите, взел участие във филм на годината. Няма да разясня отношението към него тук в България, беше грозно, доста грозно и то от хора, които се считат за толерантни. Но ги разбирам, засегнати са и са чувствителни, всеки е претърпял нещо, което го тормози.
Та този артист простичко ни описа по какъв начин, дружно с екипа на кино лентата „ Зелената книга “, взе участие във фестивал, качва се на сцената и по-късно следва една страхотия. Връщат се зад сцената, с цел да се подготвят (цитирам последователността по памет, съжалявам) за ново появяване и връчване на премиите. Само че им споделят, че не могат да излязат всички, тъй като „ толкоз доста бели мъже “ на сцената не изглеждало доста готино… дразнело окото. Това, драги фенове, е страхът на уредниците, подправен с желанието им за реклама – ето ви образец, олицетворяващ и двете.
Човекът е българин, нямащ нищо общо с американския расизъм, това първо; второ: е евреин… нали… в случай че ще си приказваме за дискриминиран и преследван народ; трето е преселник, който е рискувал живота си (за самия него би трябвало да създадат филм, в случай че питате мене!); и четвърто: е политически пандизчия.
И не го пуснаха да се качи на сцената, тъй като, видите ли, има погрешен цвят на кожата. Сега и той е обиден и стартира да приказва – да нанася удари по своему. Люлката на Нютон… раз-два, удар-удар, цък-цък…
Малко нагоре споделих, че псевдо-толерантните унищожават идеята. Как мислите, че се е почувствал Махершала Али, артистът, който изигра чернокожият доктор Шърли, жертва на расизъм? Според мен му е станало извънредно неприятно да види по какъв начин един човек е подценен, поради цвета на кожата му. Знаете ли за какво? Защото Али е естествен човек и толерантността му е част от природата, а не знаме за веене. Как мислите, че се усещат милионите чернокожи, които схващат за тази неправда и от горната страна на всичко някой им споделя, че го прави в тяхно име?
Познавам хомосексуални, които, когато видят някой да преиграва, крещейки отбрана в тяхно име, са казвали: „ О, не, отново ли… “
~ Част II на материала ще можете да прочетете на следващия ден. В нея ще подразним другата страна и ще забележим за какво говоренето по наболели проблеми и човешките права СА ВАЖНИ и към момента незадоволителни.
Да стартираме с нещо, което мнозина се пробват да подценен: хората не сме равни. Ако се съмнявате, погледнете ме мене, в този момент погледнете Брадли Купър, в този момент отново ме погледнете мене, погледнете Брадли Купър. Още ли мислите, че сме равни?
Така работи светът. Истината е, че се бутаме от прекаленост в прекаленост. От краен расизъм до последна приемливост. И двете са девиантни държания на групи хора. От последна ненавист към малцинства, до прекомерно „ бутане “ на тези малцинства напред, за сметка на другите. От извънредно тъпчене на правата на дамите, до извънредно тъпчене на правата на мъжете. Помните ли онази странна играчка, наречена „ Люлката на Нютон “? Исак Нютон е откривателят на закона за опазване на силата. Играчката показва закона на процедура. Става дума за тези 6 топчета, закачени на задоволително дълги въженца, които си предават силата при удар. Удряте първото и последното излетява, когато се върне, то удря останалите и това – първото – полита. Винаги единият край е в придвижване (говорехме за крайности), НО, рано или късно топчетата се успокояват и застават неподвижен.
Мислете си за този образец, до момента в който четете целият този текст.
Цялото общество, целият свят съставлява „ Люлката на Нютон “ и се мята от прекаленост в прекаленост, само че силата понижава. И това е за положително. Защото покоят ще донесе равновесие, няма да има потребност от приемливост, тъй като ще е естествена част от живота, няма да има расизъм, няма да има дискриминация. Възможно е обаче да успеем да унищожим планетата преди достигането на тази точка на покой. Съжалявам за неналичието на оптимизъм.
Както и да е. Малко образци за това за какво сме още надалеч от този миг:
Защитник на правата на децата влезе в пандиза за обезчестяване на 12-годишно момче. 77-годишният педофил е основна фигура в основаването на интернационалните стандарти за отбрана на правата на децата.
И още:
Разследват активистка на #MeToo за полово посягане. „ …тя се трансформира в едно от лицата на #МеТоо в Сакраменто и съобщи за вестник „ Ню Йорк таймс “, че неведнъж е била жертва на полови похищения от страна на мъжете в парламента… Депутатът в Калифорнийския парламент Кристина Гарсия е упрекната от някогашен служител… Фиеро не е единственият обвинител на Гарсия… “
Не забравяйте, че упоменатите нагоре са били „ гласове “ на акции, против които са работили в персоналните си животи. Но са били шумни гласове! Никога не съм се доверявал на някой, който прекомерно доста приказва, вика, дава обещание, упреква, размахва пръст, спори… на такива като тия двамата, с други думи. Много крайните имат други проекти в главата си, имайте го поради.
Ето за какво ненавиждам крайните изцепки на приемливост, които са всичко друго, само че не и приемливост. Защо не са ли? Да отнемаш и потъпкваш права, с цел да даваш другиму, не е приемливост, тъкмо както един подтисник да смени различен подтисник, като го изгони, не е независимост, а си е все иго, само че с разнообразни господари.
Аз считам себе си за безпределно демократичен и търпелив човек. И тъкмо като подобен виждам по какъв начин псевдо-толерантните унищожават идеята. Наричам ги „ хищници “. Всеки от тях има различен проект в главата си – някой прикрива същинската си същина и си основава подправена, с цел да избегне съмненията, различен пък е бил грубо засегнат и търси възмездие. Рядко толерантността им е в главата, тъй като не биха си разрешили да потискат други в името на тяхната концепция.
Някои пък си вършат реклама, а други чисто и просто се опасяват да не бъдат упрекнати и по тази причина преиграват. Но на никой в главата му не е същинската форма на приемливост. Усещам по какъв начин доста хора ме намразват сега. И се чудят какъв боязън и какви реклами са ми в главата пък на мен. Ето какви: Димитър Маринов е първият българин, качил се на сцената на Оскарите, взел участие във филм на годината. Няма да разясня отношението към него тук в България, беше грозно, доста грозно и то от хора, които се считат за толерантни. Но ги разбирам, засегнати са и са чувствителни, всеки е претърпял нещо, което го тормози.
Та този артист простичко ни описа по какъв начин, дружно с екипа на кино лентата „ Зелената книга “, взе участие във фестивал, качва се на сцената и по-късно следва една страхотия. Връщат се зад сцената, с цел да се подготвят (цитирам последователността по памет, съжалявам) за ново появяване и връчване на премиите. Само че им споделят, че не могат да излязат всички, тъй като „ толкоз доста бели мъже “ на сцената не изглеждало доста готино… дразнело окото. Това, драги фенове, е страхът на уредниците, подправен с желанието им за реклама – ето ви образец, олицетворяващ и двете.
Човекът е българин, нямащ нищо общо с американския расизъм, това първо; второ: е евреин… нали… в случай че ще си приказваме за дискриминиран и преследван народ; трето е преселник, който е рискувал живота си (за самия него би трябвало да създадат филм, в случай че питате мене!); и четвърто: е политически пандизчия.
И не го пуснаха да се качи на сцената, тъй като, видите ли, има погрешен цвят на кожата. Сега и той е обиден и стартира да приказва – да нанася удари по своему. Люлката на Нютон… раз-два, удар-удар, цък-цък…
Малко нагоре споделих, че псевдо-толерантните унищожават идеята. Как мислите, че се е почувствал Махершала Али, артистът, който изигра чернокожият доктор Шърли, жертва на расизъм? Според мен му е станало извънредно неприятно да види по какъв начин един човек е подценен, поради цвета на кожата му. Знаете ли за какво? Защото Али е естествен човек и толерантността му е част от природата, а не знаме за веене. Как мислите, че се усещат милионите чернокожи, които схващат за тази неправда и от горната страна на всичко някой им споделя, че го прави в тяхно име?
Познавам хомосексуални, които, когато видят някой да преиграва, крещейки отбрана в тяхно име, са казвали: „ О, не, отново ли… “
~ Част II на материала ще можете да прочетете на следващия ден. В нея ще подразним другата страна и ще забележим за какво говоренето по наболели проблеми и човешките права СА ВАЖНИ и към момента незадоволителни.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ