Как се препрограмираме с думите, които изричаме
Знаете ли смисъла на това Какво и Как приказваме и Как то ни влияе? Задавали ли сте си в миналото такива въпроси?
Сигурна съм, че имате най-малко няколко маркирани от вас и вписани в „ черния лист “ думи и изречения, смисълът на които сте разкрили за себе си по различен метод.
Ние също имаме лист. И желаеме да го споделим с вас. Ние назоваваме това препрограмиране. Думите и мислите в действителност ни управляват, тъй като те показват нашите стремежи, с които ние сътворяваме.
А ние постоянно се сблъскваме с спорни стремежи, мисли, стратегии.
Потресаващ резултат може да даде отхвърли от единствено една дума в ежедневната приложимост.
Например, думата „ сам/сама “ е в горната част на нашата „ черна топ-листа “. Тази дума я срещаме на всички места и в такива количества, че просто е удивително! Чуваме я всеки ден, четем, изричаме.
Но какво значи тази дума? Какво носи в себе си?
Това даже не е дума. Това е залепваща приставка. Защото в случай че желая да кажа, че „ аз ще направя това “, ще е задоволително ясно в случай че го кажа по този начин, нали?
Просто: „ Аз ще го направя “, „ Аз го направих “; „ Искам да го направя. “ Като акцентът във фразата е на думата „ аз “. А всички знаем, че „ Аз “ не е най-важното, най – значимото е колективът, а после Аз „ и други такива вярвания.
Според опита: да създадем навика да спрем да приказваме и мислим „ сам/сама “ е по-трудно, в сравнение с да препрограмираме други „ устойчиви изрази “.
В реалност тази дума в речта е притежател на най- мощната стратегия за самотност. Предполагам, че елементарно можете да усетите разликата във усещането сред „ Аз го направих “ и „ аз сам/а го направих “. Именно „ самичък /а “ мигновено задейства гордостта, която затваря сърцето.
Тук желая да подчертая, че промени се допускат на всички равнища, и в случай че ние сме това, което ядем, значи живеем по този начин, както приказваме.
Разбира се, има смисъл да се отвори сърцето, а дали има смисъл да се затваря – в името на навика да се приказва с познати думи?
Друга дума, която вие също чувате или употребявате постоянно – думата „ длъжен/длъжна “.
Също по този начин доста позната дума. И тук към този момент действа въпросът на избора – дали желаете да живеете в дълг или да живеете, защото желаете да живеете?
За страдание тази дума е постоянно срещана в текстовете за духовното развиване, за женственост, за взаимоотношения. От позиция на силата навикът да се изрича тази дума приказва за привързвания в третата чакра, нищо повече.
Ако доста ви изкушава да кажете: „ Аз би трябвало, задължен съм да направя това “, можете да опитате да казвате „ Аз желая да го направя “, или да признаете, че не желаете.
Като деца постоянно ни споделяха „ би трябвало, задължен си, би трябвало, задължен си …. “ вместо да ни помолят да създадем нещо или да изразят фразата под формата на опция „ ти можеш да го направиш по този начин. “
Тоест, опитваха се да ни внушат неналичието на избор, един тип невъзможност. И тук става въпрос за изгодите за тези, които са ни говорили или към момента ни приказват по този начин, за изгодите от нашето положение на липса на избор. И, несъмнено, въпрос на нашите вторични изгоди.
Аз особено желая да подчертая, на пръв взор, напълно почтения и доста прочут израз „ нея/него го няма. “ Свикнали сте да чувате и да говорите „ него / нея я няма вкъщи “, за човек който няма връзка: „ Аз си нямам никого “, или „ нямам приятел/ка. “
Така всички тези почтени „ аз нямам “ и „ него/нея /го/я няма “ на енергиен проект изглеждат като ликвидиране, тъй като извършват програмата за гибел. И това, до каква степен мощно е въздействието на тези послания върху индивида, е съразмерно на силата на прочувственото обръщение и по какъв начин човек е в положение да се оправя с такива послания и дали изобщо е в положение да се оправя.
Защото, в края краищата, вие ще се съгласите, че е напълно просто да замените познатия израз „ към този момент към момента не сме се срещнали “ с „ той / тя отиде до магазина “, нали?
Начинът, по който мислим и приказваме мощно въздейства върху това, което сме.
Еva Alex
