Знаех, че това е самата истина, чувствах го, душата ми

Знаех, че това е самата истина, усещах го, душата ми го знаеше, само че някак си разсъдъкът не искаше да се съгласи и да го одобри. Въртях фразата и я дъвчех в мозъка си, търсейки всевъзможни причини за и срещу и пробвайки се да конструирам обосновани умозаключения в едната или другата посока.

По това време доста четях Учителя и на някакво надълбоко подсъзнателно равнище усещах, че това ще ме промени вечно и че ще би трябвало да напусна познатия си и спретнат живот, само че не можех да спра да го чета, опиянена от думите му, по този начин както влюбените се опияняват от любовните милувки и въпреки да си дават неразбираема сметка, че това ще ги води до живот с непознати провокации и нови отговорности, не могат да спрат любовната си игра.

И положителната и неприятната страна на знанието са в това, че когато знаеш нещо, не можеш да продължиш да живееш по този начин като че ли не го знаеш. Можеш да се откажеш от материални придобивки , да напуснеш хора, с които си бил непосредствен, да се разделиш с правила и убеждения, само че в никакъв случай към този момент знаейки нещо не можеш да продължиш да живееш по метода, по който си живял преди да го научиш.

Има разлика, обаче в положението на това да знаеш от положението да живееш съгласно това, което знаеш. В началото единствено знаеш, само че още не живееш в духа на знанието. И това основава вътрешно напрежение. Семето е вътре и ти си изменен вечно, само че още не проличава във външното ти проявяване, не се вижда растението. То е малко като бременността. Нещо пораства в теб, нещо ще се случи, само че още не се вижда и ти си под напрежение.

Парадираш, обаче със знанието. Казваш на хората – “Вижте, ей, аз знам това и това, и го разбирам ”. И хората ти се възхищават и споделят: “Брееей, какъв брой доста знаеш ”, само че отношението им и държанието им по отношение на теб си остават същите. Ти не виждаш смяна в окръжаващия те свят и се чудиш: “Нали към този момент знам тези неща ” – питаш се – “Защо животът ми е същия, и хората са същите, и светът е същия, не виждат ли, че аз съм различен човек ” – Да, не виждат.

Защото, когато си заплоден с ново познание и го изтъкваш, то е все едно да си бременна жена и да казваш – “Вижте, какво хубаво дете родих и отгледах ”. Но в действителност дете още няма. То ще се появи, несъмнено, само че в този миг към момента е в корема.

Така че, както при бебето, по този начин и при знанието има така наречения пренатален интервал. Жената е бременна , само че още не е майка. И хората не се отнасят с нея като с майка. Разликата сред бебето и знанието е, че бебето сигурно ще се роди, до момента в който при знанието това не е несъмнено.

Също по този начин е несъмнено, че бебето ще стои 9 месеца в корема и ще излезе, а при знанието не е даже предвидимо какъв брой време ще стои в положение на бременност. И колкото по дълго знанието пораства, само че не се ражда, толкоз повече нараства и се нагнетява напрежение в тялото и душата.

Всеки, който е раждал познание знае какво изумително положение е това. Какво тържествуване, каква еуфория, какъв оргазъм . Каква сила се освобождава и на какви криле те понася.

Така, както чак когато родиш бебето хората стартират да се държат с теб като с майка, по този начин, чак когато родиш знанието можеш да го видиш в отношението на близките и в събитийния поток на живота си. Преди това да се случи ти си ПАРА-, т.е. ОКОЛО.

Някак си сякаш го знаеш, някак си сякаш го разбираш, а бе някак си и на държание съгласно знанието го докарваш, само че неразбираемо за какво тъпите му с тъпи хора не щат да се държат и отнасят с теб като с индивида компетентен знанието, а си те броят към момента за един от тях. Лошо няма. И проблеми дотук също никакви няма.

Проблемите с неврозите идват когато и тъй като множеството хора стартират настойчиво да не желаят да разрешат на знанието да се роди и стават все по-бременни и по-бременни.

Защото да го пуснат да се роди постоянно е обвързвано с разлъка с предходния ергенски комфорт, комфорта на безотговорността, комфорта хем да се фукаш с бебе, хем да не водиш живота на зает и умишлен родител .

Така, както като родиш дете вечно изоставяш ергенските си привички и ставаш родител вечно, по този начин също и като родиш познание вечно се разделяш с правила, убеждения, мисловни настройки, поведенчески модели и всевъзможни обществено детерминирани практики, които до този миг сполучливо или не толкоз са ти служили.

Но сполучливо или не, въпреки всичко си построил с тях някакъв житейски комфорт , може би не чак парадайс, само че най-малко сигурен и комфортен. След като родиш знанието, обаче е доста по-вероятно да имаш провокации, завършения, спорове, разлъка с другари, самотност, недоумение от страна на близките и изобщо неща, които са много надалеч от сигурността и удобството.

За да родиш познание би трябвало да имаш куража и волята да правиш нещата, а не да ги размишляваш, тълкуваш и обсъждаш. Във всяка житейска обстановка би трябвало да избереш действието, а не мисленето и диалозите за действието. Защото единствено действието те води в нова умелост, която ще те приближи към раждането.

Но избирайки действието постоянно се получава по този начин, че не можеш да мислиш , нито да приказваш за него, тъй като си фокусиран в това да правиш, а не в това да тълкуваш и философстваш. И надлежно няма по какъв начин да парадираш. Никой няма да разбере какъв брой доста знаеш, какъв брой извисен си станал, каква божествена обич струи от теб и озарява всичко живо, какъв мир царува в душата ти и по какъв начин прощаваш на всички и за всичко.

В същото време ставаш все по-войнствено нравствен (естествено бременността основава напрежение) и започваш да гледаш с високомерно неуважение хората, осмеляващи се да оспорват божествените излияния, които бълват устата ти, започваш да се отнасяш с наставническо страдание с по-простодушните, които те слушат, само че искрено ти споделят, че някак си не те схващат и започваш с благовидно прощаващо изражение да осъждаш тези, които имат неблагоразумието в това “изключително време на нравствен напредък ” просто да си вършат каквото им хрумне сега, сиреч да си живеят свободно, по ергенски.

И не знам дали ще ми повярваш, само че непосредствено и право в очите ще ти го кажа: В доста кофти обстановка си изпаднал. Защото хем си се набутал във всевъзможни духовни школи и ню ейдж семинари и си разрешил да те заплодят, хем не си си направил сметката, че нямаш още силата, куража и зрелостта да бъдеш родител.

Можеше да си караш по течението на обществената причинност, да живееш съгласно нормите и да се радваш, че си си направил ремонт на жилището и в събота си ял в ресторант със съученици и сте говорили за политика, секс и МОЛ-ове.

Но ти имаш към този момент апартамент, кола и добра заплата и в този момент си лаком за нематериалност и за духовно познание, което да те отличава от масите. Но както споделих първоначално с всичко можеш да се разделиш и да го загърбиш, само че разлъка със знанието няма. Чуваш истината и тя към този момент е посадена в теб, към този момент си заплоден.

Оттук нататък единственият ти късмет е да започнеш да водиш здравословен живот, с цел да акумулираш повече сила, която ще ти е витално нужна за новите ти отговорности, да се сдобиеш с кураж и храброст да действаш, даже когато това е безусловно обществено недопустимо и да си изградиш желязна организация и самодисциплина, с цел да не се изкушаваш от празни приказки за всемирна обич и амнистия вечно.

И в последна сметка единственият ти излаз в тази патова обстановка е да се решиш и да родиш. Назад не можеш да се върнеш, тъй като към този момент знаеш, заплоден си.

Да си стоиш в това бременно положение на всезнаещ таен инфантилизъм ще те докара до все по дълбоки неврози и до параноята на перманентна ментална мастурбация, та тъй че, откакто си стигнал дотук, единственият верен път е пътя напред, т.е. без доста приказки да се фокусираш в дейностите, които ще те доведат до раждането.

Мога да те уверя, че не е толкоз ужасно, нито да се разделиш с комфортните си убеждения , нито да станеш обществено недопустим, нито да загубиш нормалния си свързан и предвидим животец.

В този ред на мисли ще изтъквам един същински нравствен преподавател, който ни споделяше: “Най-добронамерено поучавам всички ви бързо и без съмнение да се уволните от поста шеф на Вселената. Знам, че не е елементарно да сдадете властта, само че си нямате визия какво облекчение е ”.

Затова и аз в същият подтекст ще ви кажа, че знам, че е доста ласкателно да сте бременни и всички да ви глезят, да ви се възхищават и да ви почитат, поради плода в утробата ви, само че си нямате визия какво задължение е в действителност и какво облекчение ще изпитате като родите.

В арабският свят, когато една майка стартира да демонстрира мощна обвързаност към детето си й споделят: “Не забравяй, че ти си единствено фурната, в която този самун се е опекъл ”. Отрезвяваща истина, която аз спазвам да не не помня. И в този момент ще ви напиша нещо, което преди време се появи в главата ми като ненадейно скимване от нищото, като озарение, което написах аз, само че знам, че не го измислих аз, а то просто пристигна от някъде.

А то е: “Аз постоянно предпочитам да направя нещо, вместо да не го направя. И това е моят извънредно огромен плюс в живота. И цената постоянно е без значение. Някои учат посредством наблюдаване , само че аз изучавам единствено посредством прекарване. Нужно ми е достоверното чувство, без значение от цената. За да схвана нещо, самата аз би трябвало да стана това нещо. Иначе разбирането ми не е живо. Независимо какво съм схванала събитийният поток ми демонстрира какъв брой от това, което съм схванала съм го и осъзнала. И в осъзнаването виждам, че всички неточности са правилни. Защото всяко нещо е, каквото е, до момента в който не го виждам. Когато го видя към този момент аз предпочитам какво да е то ”.

И по тази причина най-после ще ви кажа: Престанете да се държите за тази обич като удавник за сламка и като дрогирани да мантрувате с нея и с потребност и без потребност. Имате цялостен един живот, в който умерено можете да си отпуснете душичката и да се погневите, пострахувате, помразите, позавиждате и да видите и изпитате какво е, с цел да можете в действителност да разберете и почувствате цената на тази обич, за която от заран до вечер говорите.

Автро: Росица Тончева / Инфо: spiralata.net