Златото на Вълчитрънското съкровище е добивано от най-старите в Европа златни мини
Златото на Вълчитрънското богатство е добивано от най-старите в Европа златни мини, които се намират в източните Родопи. Това демонстрира анализът на състава му, съпоставен с проби от кварцовите златоносни жили там. След 15 години изследването на най-стара златна мина до Крумовград завърши. Учените показаха резултатите си в интерактивна галерия в музея на града.
Доскоро науката приемаше, че до времето на елинистическата ера преди 2500 години златото се е добивало само от речни наноси. Но изследванията на Ада тепе потвърждават, че най-малко хилядолетие преди този момент е имало технология и рудари, които са добивали злато и от скалите.
" Интересни са резултатите, дават Тракия от един миг насетне през ранната бронзова ера е била разпозната от тогавашния егейски и средиземноморски свят като място, откъдето може да бъде доставено злато ", описа Доц. доктор Христо Попов, началник на археологическите изследвания.
И през днешния ден от Ада тепе към момента излиза злато. Но най-богатите находища са били експлоатирани от античните рудари преди повече от 3 500 години.
" Съобразно радио карбонните дати, които имаме рудникът през късната бронзова ера е функционирал в границите на 150- 200 години. В началото си мислехме, че този интервал е доста по-дълъг, само че съответните дати в избрани стратиграфски позиции бранша на обекта демонстрират, че хълмът е бил безусловно видоизменен от тогавашните рудари за няколко генерации по този начин В рамките на век и половина,максимум два ", съобщи доцент Д-р Христо Попов.
Следите на рударите са на всички места и ясно разкриват уменията им, надалеч изпреварили времето си. Подчинили са твърдите кварцови скали, като са ги загрявали и по-късно внезапно са ги охлаждали с вода. Станала по-трошлива, скалата елементарно се обработвала даже с примитивни дървени клинове. После се стривала на брашно още веднъж примитивно, само че дейно с камъни.
" Тук виждаме камъни хромели и чукалки, кварцови чукалки, които безусловно са изтрити някои от тях в резултат на по този начин дългата приложимост и натиска, който е упражняван, с цел да бъде счукана смляна златоносната руда ", съобщи доцент Д-р Христо Попов.
Имали знанията и уменията да откриват и обработват най-богатите жилки, откритите планински кристали евентуално са употребявали като лупа. Но скоро се наложило да изоставен златния рид.
" По-богатите жили от повърхностните елементи на находището са били изчерпани и е допустимо затова рударите да са напуснали да се реалокират на друго място ", съобщи доцент Д-р Христо Попов.
Вероятно в източни Родопи е имало и други рударски общности обработвали не едно златно находище, предавали уменията си от потомство на потомство. Анализите на химичния състав на златните родопски жили демонстрират ясно съвпадане с това на вълчитрънското богатство. Което ще стесни диапазона на вероятния му генезис.
" За Вълчитрън се спори доста по въпроса тъкмо тъй като е открит без подтекст. Но Вълчитрън се по този начин слага от археолозите сред 15-ти век пр Хр и 8-9 век след Хр.
И сигурно Бронзовата ера време на разпространяване на нови технологии и хрумвания, в която се раждат цивилизациите, разпознава източните Балкани като значим източник на злато.
Доскоро науката приемаше, че до времето на елинистическата ера преди 2500 години златото се е добивало само от речни наноси. Но изследванията на Ада тепе потвърждават, че най-малко хилядолетие преди този момент е имало технология и рудари, които са добивали злато и от скалите.
" Интересни са резултатите, дават Тракия от един миг насетне през ранната бронзова ера е била разпозната от тогавашния егейски и средиземноморски свят като място, откъдето може да бъде доставено злато ", описа Доц. доктор Христо Попов, началник на археологическите изследвания.
И през днешния ден от Ада тепе към момента излиза злато. Но най-богатите находища са били експлоатирани от античните рудари преди повече от 3 500 години.
" Съобразно радио карбонните дати, които имаме рудникът през късната бронзова ера е функционирал в границите на 150- 200 години. В началото си мислехме, че този интервал е доста по-дълъг, само че съответните дати в избрани стратиграфски позиции бранша на обекта демонстрират, че хълмът е бил безусловно видоизменен от тогавашните рудари за няколко генерации по този начин В рамките на век и половина,максимум два ", съобщи доцент Д-р Христо Попов.
Следите на рударите са на всички места и ясно разкриват уменията им, надалеч изпреварили времето си. Подчинили са твърдите кварцови скали, като са ги загрявали и по-късно внезапно са ги охлаждали с вода. Станала по-трошлива, скалата елементарно се обработвала даже с примитивни дървени клинове. После се стривала на брашно още веднъж примитивно, само че дейно с камъни.
" Тук виждаме камъни хромели и чукалки, кварцови чукалки, които безусловно са изтрити някои от тях в резултат на по този начин дългата приложимост и натиска, който е упражняван, с цел да бъде счукана смляна златоносната руда ", съобщи доцент Д-р Христо Попов.
Имали знанията и уменията да откриват и обработват най-богатите жилки, откритите планински кристали евентуално са употребявали като лупа. Но скоро се наложило да изоставен златния рид.
" По-богатите жили от повърхностните елементи на находището са били изчерпани и е допустимо затова рударите да са напуснали да се реалокират на друго място ", съобщи доцент Д-р Христо Попов.
Вероятно в източни Родопи е имало и други рударски общности обработвали не едно златно находище, предавали уменията си от потомство на потомство. Анализите на химичния състав на златните родопски жили демонстрират ясно съвпадане с това на вълчитрънското богатство. Което ще стесни диапазона на вероятния му генезис.
" За Вълчитрън се спори доста по въпроса тъкмо тъй като е открит без подтекст. Но Вълчитрън се по този начин слага от археолозите сред 15-ти век пр Хр и 8-9 век след Хр.
И сигурно Бронзовата ера време на разпространяване на нови технологии и хрумвания, в която се раждат цивилизациите, разпознава източните Балкани като значим източник на злато.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ