Зидари, бояджии, фаянсаджии: Какво може да засегне българските майстори в Германия?
Зидари, бояджии, фаянсаджии: в Германия значително българи изкарват хляба си като майстори. Не всички обаче имат документ . През 2004 година това изискване за основаване на компания отпадна. Днес Германия съжалява и желае да го върне, написа Клаус Улрих в коментар за Deutsche Welle.
През 2004 година Германия беше обхваната от същинска тресчица за основаване на частни компании. Само в областта на занаятчийството породиха над 40 000 нови предприятия - близо пет на 100 повече, в сравнение с през 2003. В доста от случаите хората, намерили внезапно куража да основат лична компания, бяха източноевропейци. Мотивираха ги две значими решения: източното разширение на Европейски Съюз и измененията в немското занаятчийско право, които разрешиха в редица сектори хората да могат да основават лични компании, без да имат документ за практикуване на съответния поминък - така наречен майстербрийф (Meisterbrief).
На 1 май 2004 към Европейски Съюз се причислиха осем източноевропейски страни. Техните жители към този момент можеха да идват в Германия и да живеят тук. В първите години след разширението обаче те нямаха право да стартират работа в страната - немското държавно управление наложи това ограничаване поради високата безработица по това време. Широко отворени обаче бяха вратите за тези, които бяха подготвени да основат личен бизнес. До 2004 занаятчийските специалности, за които наложително се изискваше документ, бяха общо 94. В годината на огромното източно разширение на Европейски Съюз това изискване отпадна за повече от половината. Днес подобен документ се изисква единствено за 41 занаятчийски специалности. В останалите 53 сектора така наречен майстербриф не е наложителен.
Новоосновани занаятчийски компании имаше и след 2007 - след приемането на България и Румъния в Европейски Съюз. Много българи и румънци също започнаха да изкарват хляба си като майстори. Едни отвориха компании, други работеха с така наречен гевербешайн (разрешително за осъществяване на занаятчийска активност, за чието издаване не се изисква сертификат). Днес статистиката наподобява по този начин: от 2003 до 2004 броят на занаятчийските предприятия, за които не се изисква документ, е повишен от 74 940 до 102 568. През 2017 година пък е достигнал 244 273. " Много чираци и занаятчии от чужбина основаха частни предприятия в Германия ", показва специалистът по професионална подготовка от Института за немска стопанска система Дирк Вернер. В занаятите със наложителен документ за упражняването им броят на компаниите е останал съвсем неизменен: 587 762 през 2003 година и 574 086 през 2017 година.
Според разнообразни информации ръководещата коалиция в Германия желае още веднъж да вкара като изискване за основаване на частен бизнес наложителния документ за практикуване на поминък . Това желание е записано и в съдружния контракт. " Премахването на наложителния документ за практикуване на поминък беше неточност ", показва вицепредседателят на парламентарната секта на ХДС/ХСС Карстен Линеман. Според него качеството на работата в занаятчийските предприятия се е влошило, също така не се приготвят задоволително млади фрагменти. От Социалдемократическата партия (ГСДП) споделят позицията му. " Клиентите би трябвало да са сигурни, че майсторът, който са заели, фактически е дипломиран за активността, която прави ", показва ръководителят на фракцията на ГСДП Зьорен Бартол.
Централният съюз на немските занаятчии (ZDH) гледа сериозно на развиването от последните години. " Промените, въведени преди 14 години, оставиха осезаеми следи в доста от засегнатите занаяти: качествено и количествено по-малко експерти, по-малко подготвени нови фрагменти и не рядко недоволства по отношение на качеството на занаятчийските услуги ", споделят от ZDH. Експертите означават също по този начин, че очакванията не са били оправдани. Навремето се е очаквало, че около измененията, броят на експертите ще нарасне, само че в действителност е станало тъкмо противоположното. " Специалистите са и ще продължат да стават все по-малко. От това страдат клиентите на занаятчийски услуги и артикули ", акцентират от Централния съюз на немските занаятчии.
Ханс-Йорг Хенеге от Търговската камара в Дюселдорф счита, че в дебата би трябвало да се вземат поради мащабите. " Занаятите, за които през днешния ден важи наложителният документ, генерират 90 на 100 от занаятчийския оборот. За предприятията, които може би ще влязат в листата на тези, за които още веднъж ще важи наложителният документ, би трябвало да се разработят практични правила за прехода към спомагателна подготовка. Трябва да ги предпазим от закриване ", счита Хенеке.
Той акцентира, че и в този момент са налице различни благоприятни условия за придобиване на наложителен документ в занаяти , за които важи такова изискване. Така да вземем за пример в Германия се признават някои квалификации, добити в чужбина. А така наречен " наредба за опитни занаятчии " разрешава на майстори с задоволително професионален опит да основават лична компания или да поемат дружество от немец.
Трудно е да се реши какви последствия би имало връщането на наложителния документ за занаятчийските специалности върху сегашната трудова миграция от Източна Европа. Особено що се отнася до строителните служащи. Според Ханс-Йорг Хенеке, някои източноевропейци може би ще се насочат към нерегулирани специалности или работа на черно .
През 2004 година Германия беше обхваната от същинска тресчица за основаване на частни компании. Само в областта на занаятчийството породиха над 40 000 нови предприятия - близо пет на 100 повече, в сравнение с през 2003. В доста от случаите хората, намерили внезапно куража да основат лична компания, бяха източноевропейци. Мотивираха ги две значими решения: източното разширение на Европейски Съюз и измененията в немското занаятчийско право, които разрешиха в редица сектори хората да могат да основават лични компании, без да имат документ за практикуване на съответния поминък - така наречен майстербрийф (Meisterbrief).
На 1 май 2004 към Европейски Съюз се причислиха осем източноевропейски страни. Техните жители към този момент можеха да идват в Германия и да живеят тук. В първите години след разширението обаче те нямаха право да стартират работа в страната - немското държавно управление наложи това ограничаване поради високата безработица по това време. Широко отворени обаче бяха вратите за тези, които бяха подготвени да основат личен бизнес. До 2004 занаятчийските специалности, за които наложително се изискваше документ, бяха общо 94. В годината на огромното източно разширение на Европейски Съюз това изискване отпадна за повече от половината. Днес подобен документ се изисква единствено за 41 занаятчийски специалности. В останалите 53 сектора така наречен майстербриф не е наложителен.
Новоосновани занаятчийски компании имаше и след 2007 - след приемането на България и Румъния в Европейски Съюз. Много българи и румънци също започнаха да изкарват хляба си като майстори. Едни отвориха компании, други работеха с така наречен гевербешайн (разрешително за осъществяване на занаятчийска активност, за чието издаване не се изисква сертификат). Днес статистиката наподобява по този начин: от 2003 до 2004 броят на занаятчийските предприятия, за които не се изисква документ, е повишен от 74 940 до 102 568. През 2017 година пък е достигнал 244 273. " Много чираци и занаятчии от чужбина основаха частни предприятия в Германия ", показва специалистът по професионална подготовка от Института за немска стопанска система Дирк Вернер. В занаятите със наложителен документ за упражняването им броят на компаниите е останал съвсем неизменен: 587 762 през 2003 година и 574 086 през 2017 година.
Според разнообразни информации ръководещата коалиция в Германия желае още веднъж да вкара като изискване за основаване на частен бизнес наложителния документ за практикуване на поминък . Това желание е записано и в съдружния контракт. " Премахването на наложителния документ за практикуване на поминък беше неточност ", показва вицепредседателят на парламентарната секта на ХДС/ХСС Карстен Линеман. Според него качеството на работата в занаятчийските предприятия се е влошило, също така не се приготвят задоволително млади фрагменти. От Социалдемократическата партия (ГСДП) споделят позицията му. " Клиентите би трябвало да са сигурни, че майсторът, който са заели, фактически е дипломиран за активността, която прави ", показва ръководителят на фракцията на ГСДП Зьорен Бартол.
Централният съюз на немските занаятчии (ZDH) гледа сериозно на развиването от последните години. " Промените, въведени преди 14 години, оставиха осезаеми следи в доста от засегнатите занаяти: качествено и количествено по-малко експерти, по-малко подготвени нови фрагменти и не рядко недоволства по отношение на качеството на занаятчийските услуги ", споделят от ZDH. Експертите означават също по този начин, че очакванията не са били оправдани. Навремето се е очаквало, че около измененията, броят на експертите ще нарасне, само че в действителност е станало тъкмо противоположното. " Специалистите са и ще продължат да стават все по-малко. От това страдат клиентите на занаятчийски услуги и артикули ", акцентират от Централния съюз на немските занаятчии.
Ханс-Йорг Хенеге от Търговската камара в Дюселдорф счита, че в дебата би трябвало да се вземат поради мащабите. " Занаятите, за които през днешния ден важи наложителният документ, генерират 90 на 100 от занаятчийския оборот. За предприятията, които може би ще влязат в листата на тези, за които още веднъж ще важи наложителният документ, би трябвало да се разработят практични правила за прехода към спомагателна подготовка. Трябва да ги предпазим от закриване ", счита Хенеке.
Той акцентира, че и в този момент са налице различни благоприятни условия за придобиване на наложителен документ в занаяти , за които важи такова изискване. Така да вземем за пример в Германия се признават някои квалификации, добити в чужбина. А така наречен " наредба за опитни занаятчии " разрешава на майстори с задоволително професионален опит да основават лична компания или да поемат дружество от немец.
Трудно е да се реши какви последствия би имало връщането на наложителния документ за занаятчийските специалности върху сегашната трудова миграция от Източна Европа. Особено що се отнася до строителните служащи. Според Ханс-Йорг Хенеке, някои източноевропейци може би ще се насочат към нерегулирани специалности или работа на черно .
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ