Светът все още се настройва и се подготвя за зеления преход
Зелената промяна на бизнеса и семействата е от основно значение за възстановяване освен на околната среда, само че и на живота на всички нас. Във времена на рецесия се оказва, че е извънредно значимо бизнесът да може да се приспособява бързо към новите условия. Дори да бъде енергийно и ресурсно самостоятелен, доколкото е допустимо.
А всичко това би трябвало да се прави с висококвалифицирани специалисти, каквито екипът на Schneider Electric съумява да откри в България. Част от тези тематики бяха разисквани и на, проведено от Dir.bg и 3E-news. Попитахме и Радослав Кошков, общоприет управител на Schneider Electric за България, Албания, Северна Македония и Косово за това какво е мнението му за зеления преход. Г-н Кошков, вашата компания от години има взор върху зелената промяна и сте измежду водачите в тази сфера. Какво демонстрира вашият опит? Успява ли Европа и света да се пригоди да бъдем по-устойчиви и да опазваме околната среда? В Шнайдер обичаме да гледаме оптимистично на нещата и да предлагаме решения и споделяме практики, а не да чертаем мрачни картини. Все отново обаче по тази тематика оптимизмът не е задоволителен. Скорошните ни изследвания демонстрират, че едвам 1.5% от постройките в Европа са въглеродно неутрални и надлежно ние считаме, че има потребност от ускорение на зеления преход. Аз бих споделил, че светът към момента се настройва и се приготвя. Преди пет години ни се искаше да мислим, че по това време доста компании ще работят към този момент по-активно. Що се отнася до Шнайдер Електрик – ние имаме съответни задължения, както световно, по този начин и на локално равнище. В България към този момент започнахме редица планове, които последователно да ни създадат въглеродно неутрални до 2030 година Зеленият преход занапред стартира в района на Югоизточна Европа. В изискванията на толкоз рецесии дали към момента може да чакаме той да бъде сполучлив и приключен в период? Най-важното нещо за зеления преход е, че без значение от всички по-непосредствени рецесии, той остава главен и не би трябвало да позволяваме да излиза от фокус. Докато намираме методите към действителности като пандемия или бежански талази, ние не би трябвало да забравяме за задачите на устойчивото развиване. Най-добрият метод да се направи това е всяка компания да има написана стратегия, която следва. Така даже и да се случат месеци, в които директните старания са ориентирани другаде, имаме инструмент, който да ни оказва помощ да не изоставаме от проекта и да продължаваме да го следваме. Понякога непредвидената обстановка също може да форсира постигането на задачите – да вземем за пример, както Ковид пандемията направи с Дигитализацията, или в този момент най-вероятно нарасналата цена на силата ще форсира приемането на повече ограничения за енергийна успеваемост. Къде виждате ролята на промишлеността в този преход? Как може да бъде позволен казусът с веригата на доставки и дефицита на първични материали съгласно бизнеса? Всяка рецесия, която човечеството е претърпяло, постоянно е водела към нововъведения. Видяхме по какъв начин коронавирус форсира дигитализацията неведнъж и имам вяра, че креативният капацитет, комбиниран с към този момент достигнатите софтуерни действителности, може да ни помогне да се оправим с тази обстановка. Ролята на промишлеността е доста значима, тъй като тя е огромен консуматор освен на първични материали, само че и на сила. В момента промишлеността като подобен консуматор търси разновидности за диверсификация на силата и енергийна успеваемост, същото се случва и в производството и в доставките – строят се нови фабрики, балансира се географски производството, търсят се разновидности за разнообразни типове превоз. Какви мощни и слаби черти виждате вие в България и района във връзка с готовността за тази промяна – енергийна и индустриална? Първата стъпка, която би трябвало да предприемем, с цел да можем да продължим напред, е да си дадем ясна сметка къде сме в този момент. В бизнеса, а и в технологиите това значи едно нещо – да имаме ясна, измерима, количествена картина за обстановката. Точно какъв брой използваме, тъкмо къде сме по всеки един значим индикатор. Това е главно и за системите, които ние предлагаме на пазара и постоянно го споделяме на нашите клиенти – първо ви трябват данните, по-късно идва всичко останало. Все още много бизнеси у нас и в района работят „ по нюх “. Това може да е сполучлива тактика за стеснен интервал от време или да е работело до момента. Разрастването и постигането на ефикасни процеси и печеливш напредък обаче са неща, постижими по пътя на осведомените решения, учредени на обстоятелства и данни. И тук е главното корективно деяние. Всеки бизнес има потребност от данни за ресурсите и силата, която използва. Това е първото ходило – оттова нататък към този момент следват оптимизациите и успеваемостта. От друга страна считам, че като човешки запас в България и в района, обратно на доста трърдения, имаме задоволително първокласен запас за тази промяна – виждам го в младите претенденти за доста от новите ни отворени позиции, виждам го и в присъединяване на локалните фрагменти в основаването на „ умни зелени решения “, както и основните участници в превръщането на завода ни в Пловдив в „ Умна фабрика “. По време на интернационалния панаир в Хановер Schneider Electric показа новите си постижения, които да работят в поддръжка на устойчивия преход и индустриалната промяна. Достижима ли е задачата промишлеността да успее да се приспособява в точния момент и да бъде все по-устойчива в спешни мигове? Целта е достижима – значимо е съзнанието по въпроса, значимо е да развием просвета от нов вид и да реализираме регулаторна поддръжка. Пак ще дам образец с нашия цех в България – по време на корона рецесията през 2020 и 2021 ние нямахме нито един ден престой. Всички, които можеха да работят отдалечено, работеха по този начин – изпратихме съоръжение от нашата фабрика към други фабрики на Шнайдер и приехме съоръжение при нас. И при двата случая пускът и настройките бяха направени отдалечено, с помощта на актуалните технологии. В наши дни механически вероятното е повече от това, което единствено преди 10 години си представяхме. Най-бавно наваксват човешките привички – другите променливи са налице. Затова напъните към този момент би трябвало да се насочат към работата с хората и трансформацията на методите на мислене.
А всичко това би трябвало да се прави с висококвалифицирани специалисти, каквито екипът на Schneider Electric съумява да откри в България. Част от тези тематики бяха разисквани и на, проведено от Dir.bg и 3E-news. Попитахме и Радослав Кошков, общоприет управител на Schneider Electric за България, Албания, Северна Македония и Косово за това какво е мнението му за зеления преход. Г-н Кошков, вашата компания от години има взор върху зелената промяна и сте измежду водачите в тази сфера. Какво демонстрира вашият опит? Успява ли Европа и света да се пригоди да бъдем по-устойчиви и да опазваме околната среда? В Шнайдер обичаме да гледаме оптимистично на нещата и да предлагаме решения и споделяме практики, а не да чертаем мрачни картини. Все отново обаче по тази тематика оптимизмът не е задоволителен. Скорошните ни изследвания демонстрират, че едвам 1.5% от постройките в Европа са въглеродно неутрални и надлежно ние считаме, че има потребност от ускорение на зеления преход. Аз бих споделил, че светът към момента се настройва и се приготвя. Преди пет години ни се искаше да мислим, че по това време доста компании ще работят към този момент по-активно. Що се отнася до Шнайдер Електрик – ние имаме съответни задължения, както световно, по този начин и на локално равнище. В България към този момент започнахме редица планове, които последователно да ни създадат въглеродно неутрални до 2030 година Зеленият преход занапред стартира в района на Югоизточна Европа. В изискванията на толкоз рецесии дали към момента може да чакаме той да бъде сполучлив и приключен в период? Най-важното нещо за зеления преход е, че без значение от всички по-непосредствени рецесии, той остава главен и не би трябвало да позволяваме да излиза от фокус. Докато намираме методите към действителности като пандемия или бежански талази, ние не би трябвало да забравяме за задачите на устойчивото развиване. Най-добрият метод да се направи това е всяка компания да има написана стратегия, която следва. Така даже и да се случат месеци, в които директните старания са ориентирани другаде, имаме инструмент, който да ни оказва помощ да не изоставаме от проекта и да продължаваме да го следваме. Понякога непредвидената обстановка също може да форсира постигането на задачите – да вземем за пример, както Ковид пандемията направи с Дигитализацията, или в този момент най-вероятно нарасналата цена на силата ще форсира приемането на повече ограничения за енергийна успеваемост. Къде виждате ролята на промишлеността в този преход? Как може да бъде позволен казусът с веригата на доставки и дефицита на първични материали съгласно бизнеса? Всяка рецесия, която човечеството е претърпяло, постоянно е водела към нововъведения. Видяхме по какъв начин коронавирус форсира дигитализацията неведнъж и имам вяра, че креативният капацитет, комбиниран с към този момент достигнатите софтуерни действителности, може да ни помогне да се оправим с тази обстановка. Ролята на промишлеността е доста значима, тъй като тя е огромен консуматор освен на първични материали, само че и на сила. В момента промишлеността като подобен консуматор търси разновидности за диверсификация на силата и енергийна успеваемост, същото се случва и в производството и в доставките – строят се нови фабрики, балансира се географски производството, търсят се разновидности за разнообразни типове превоз. Какви мощни и слаби черти виждате вие в България и района във връзка с готовността за тази промяна – енергийна и индустриална? Първата стъпка, която би трябвало да предприемем, с цел да можем да продължим напред, е да си дадем ясна сметка къде сме в този момент. В бизнеса, а и в технологиите това значи едно нещо – да имаме ясна, измерима, количествена картина за обстановката. Точно какъв брой използваме, тъкмо къде сме по всеки един значим индикатор. Това е главно и за системите, които ние предлагаме на пазара и постоянно го споделяме на нашите клиенти – първо ви трябват данните, по-късно идва всичко останало. Все още много бизнеси у нас и в района работят „ по нюх “. Това може да е сполучлива тактика за стеснен интервал от време или да е работело до момента. Разрастването и постигането на ефикасни процеси и печеливш напредък обаче са неща, постижими по пътя на осведомените решения, учредени на обстоятелства и данни. И тук е главното корективно деяние. Всеки бизнес има потребност от данни за ресурсите и силата, която използва. Това е първото ходило – оттова нататък към този момент следват оптимизациите и успеваемостта. От друга страна считам, че като човешки запас в България и в района, обратно на доста трърдения, имаме задоволително първокласен запас за тази промяна – виждам го в младите претенденти за доста от новите ни отворени позиции, виждам го и в присъединяване на локалните фрагменти в основаването на „ умни зелени решения “, както и основните участници в превръщането на завода ни в Пловдив в „ Умна фабрика “. По време на интернационалния панаир в Хановер Schneider Electric показа новите си постижения, които да работят в поддръжка на устойчивия преход и индустриалната промяна. Достижима ли е задачата промишлеността да успее да се приспособява в точния момент и да бъде все по-устойчива в спешни мигове? Целта е достижима – значимо е съзнанието по въпроса, значимо е да развием просвета от нов вид и да реализираме регулаторна поддръжка. Пак ще дам образец с нашия цех в България – по време на корона рецесията през 2020 и 2021 ние нямахме нито един ден престой. Всички, които можеха да работят отдалечено, работеха по този начин – изпратихме съоръжение от нашата фабрика към други фабрики на Шнайдер и приехме съоръжение при нас. И при двата случая пускът и настройките бяха направени отдалечено, с помощта на актуалните технологии. В наши дни механически вероятното е повече от това, което единствено преди 10 години си представяхме. Най-бавно наваксват човешките привички – другите променливи са налице. Затова напъните към този момент би трябвало да се насочат към работата с хората и трансформацията на методите на мислене.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ