Зекария Сичин за анунаките , планетата Нибиру и създаването на човечеството
Зекария Сичин за анунаките, планетата Нибиру и основаването на човечеството …Анунаките (наричани още Ануна, Анунаку, Ананаки и други) са група от шумерски, акадски, асирийски и вавилонски божества.Зекария Сичин (11.01.1920 година – 09.10.2010 г.) е създател на книги, които изясняват човешкия генезис и връзката му с античните астронавти. Ситчин приписва основаването на античната шумерска просвета на Анунаките, които съгласно него са раса на извънземни създания от планета оттатък Нептун, наречена Нибиру. Той има вяра, че планетата Нибиру се намира в удължена, елипсовидна орбита в Слънчевата система на Земята, потвърждавайки, че шумерската митология отразява тази позиция.Книгите на Сичин са продавани в милиони копия по целия свят и са преведени на повече от 25 езика.Теориите на Сичин не се одобряват от редица стандартни учени и учени, които отхвърлят работата му като псевдоистория и псевдонаука. Работата му е подложена на критика като „ неправилна методология, неправилни преводи на антични текстове и неправилни астрономически, и научни изказвания “.
Подобно на по-ранни създатели, като Имануел Великовски и Ерих декор Даникен, Ситчин застъпва теории, в които се допуска, че извънземните са играли забележителна роля в античната човешка история.Според интерпретацията на Сичин за месопотамската иконография и симвология, обрисувана в неговата книга от 1976 година „ 12-тата планета “ и нейните продължения, има неоткрита планета оттатък Нептун, която следва дълга, елипсовидна орбита, достигайки вътрешността на Слънчевата система почти на всеки 3600 години. Тази планета се назовава Нибиру.
Според Сичин, Нибиру (чието име е сменено с Мардук в истински митове, произхождащо от вавилонския държател със същото име) пагубно се сблъсква с Тиамат (във вавилонските легенди – богиня за сътворението), която той счита за друга планета, намираща се в миналото сред Марс и Юпитер.Предполага, че този конфликт е образувал планетата Земя, астероидния пояс и кометите. Ситчин декларира, че когато е ударена от една от луните на планетата Нибиру, Тиамат се разделя на две, а по-късно, при втори удар, когато Нибиру се удря в счупените фрагменти, едната половина от Тиамат се трансформира в астероиден пояс.Другата половина от Тиамат е ударена от друга луна на Нибиру, изтласкана е в нова орбита и става днешната планета Земя.Според Сичин, Нибиру (наричана от Сичин „ дванадесетата планета “) е дом на софтуерно напреднала извънземна раса, наричана Анунаки в шумерските легенди. Авторът декларира, че в Битието те се назовават Нефилими.
Той написа, че те са еволюирали, откакто Нибиру е влезнал в Слънчевата система и евентуално за пръв път са пристигнали на Земята преди 450 000 години, търсейки минерали и злато, които са разкрили и добивали в Африка.
Ситчин декларира, че тези „ богове “ са били елементарни служащи на колониалната експедиция от планетата Нибиру на Земята.Авторът написа, че анунаките са се разбунтували, поради сложните изискванията на труд. Тогава Енки (един от основните богове в шумеро-акадския пантеон), за облекчение на сънародниците си, предложил посредством генно инженерство да бъдат основани хибриди сред извънземните и Хомо еректус, които ще са първобитни работници-роби (Homo sapiens), и ще заместят анунаките в мините.Според Сичин, антични надписи оповестяват, че човешката цивилизация в Шумер, Месопотамия, е основана под управлението на тези „ богове “, а „ човешкото царство “ е направено, с цел да служи на медиаторите сред човечеството и Анунаките, създавайки „ божественото право на царете “ и доктрината им.Изследователят има вяра, че отпадъците от нуклеарни оръжия, употребявани по време на война сред фракции на извънземните, са „ Злият вятър “, разказан в The Lament for Ur, който унищожава Ур към 2000 година прочие н. Сичин декларира, че точната година е 2024 година прочие н. е.Авторът споделя, че проучванията му съответстват с доста древен текстове, и че те произлизат изначално от шумерските трудове.Четете още: Кредо Мутва споделя скритата историята за рептилите на Земята (видео)Критиката към работата на Сичин се разделя най-вече на три категории:1) Преводи и тълкувания на антични текстове.2) Астрономически и научни наблюдения.3) Литература на мита.Когато Сичин написа книгите си, единствено експертите могат да четат шумерски език, само че източници, като книгата „ Шумерски лексикон “ от 2006 година вършат езикът по-достъпен за неспециалистите.Ученият по антични езици Майкъл С. Хайзер декларира, че е разкрил доста грешки в преводите на Сичин и провокира заинтригуваните страни да употребяват тази книга, с цел да ревизират тяхната годност.
Глинени плочки от Древен Шумер с клинописна книжовност описват историята на АнунакитеПроф. Роналд Х. Фрице, създател на книгата „ Изобретено познание: подправена история, подправена просвета и псевдорелигии “, загатва образеца на изказванието на Сичин, че шумерският знак Din-Gir значи „ елементи от пламтящите ракети “, добавяйки, че „ присвояването на смисли от Сичин на антични думи е преднамерено и постоянно с напрежение. “Фрице разяснява и методологията на Сичин, като написа, че, „ когато критиците ревизират референциите на Сичин, те откриват, че той постоянно цитира отвън подтекста или отрязва цитатите си по метод, който изкривява доказателствата, с цел да потвърди изказванията си. Доказателствата се показват изборно, а спорните доказателства се пренебрегват “.сПисмеността VA 243 има 12 точки, които Сичин разпознава като планети. Когато се превежда, щемпел VA 243 гласи: „ Ти си неговият прислужник. “, което в този момент се счита за обръщение от „ аристократ към прислужник “. Според семитолога Майкъл С. Хайзър, по този начин нареченото Слънце на щемпел VA 243 не е шумерският знак за слънцето, а е звезда. Точките също са звезди.Символът на печата VA 243 няма никаква аналогия със стотиците документирани шумерски слънчеви признака.В критика от 1979 година на „ Дванадесетата планета “ Роджър Уескот, професор по антропология и филология в Университета Дрю, Мадисън, Ню Джърси, отбелязва “аматьорството ” на Сичин във връзка с шумерския език:„ Лингвистиката на Ситчин наподобява най-малко толкоз любителска, колкото неговата антропология, биология и астрономия. На стр. 370, да вземем за пример, той твърди, че „ всички антични езици … в това число ранен китайски … произтича от един примитивен източник – шумерския. ”
Шумерският, несъмнено, е виртуалният архетип на това, което езиковите таксономисти назовават език-изолат, което значи език, който не попада в нито едно от добре познатите езикови фамилии или не демонстрира ясна връзка с който и да е прочут език.Дори, в случай че Сичин се базира на писмения, а не на говоримия език, е малко евентуално неговото изказване да бъде предпазено безапелационно, защото шумерските идеограми са предшествани от азилските и татарските знаци на Европа, както и от разнообразни документално обозначаващи системи сред реките Нил и Инд.Шумерската литература е написана на шумерския език през междинната бронзова ера. Повечето шумерска литература се съхранява индиректно, посредством асирийски или вавилонски копия.Шумерите изобретяват първата писмена система, като към 30-ти век създават шумерски клинопис от по-ранни системи за писане. Най-ранните литературни текстове се появяват от към 27 век прочие н. е.Шумерският език остава в публична и литературна приложимост в Акадската и Вавилонската империи, даже откакто говоримият език изчезва при популацията. Грамотността била необятно публикувана и шумерските текстове, които учениците копирали, мощно повлияли по-късно на вавилонската литература.Шумерската литература не предава непосредствено, а е преоткрита посредством археологията. Независимо от това, акадите и вавилонците са взаимствали доста от шумерското литературно завещание и са популяризирали тези обичаи в Близкия изток, оказвайки въздействие върху огромна част от литературата, последвала в този район, в това число Библията.Въпреки всички критици на Сичин, неговите открития и изказвания са задълбочени и учудващо добре се вплитат с разказите на Кредо Мутва за рептилите … Мислете …Следвайте ни...
Подобно на по-ранни създатели, като Имануел Великовски и Ерих декор Даникен, Ситчин застъпва теории, в които се допуска, че извънземните са играли забележителна роля в античната човешка история.Според интерпретацията на Сичин за месопотамската иконография и симвология, обрисувана в неговата книга от 1976 година „ 12-тата планета “ и нейните продължения, има неоткрита планета оттатък Нептун, която следва дълга, елипсовидна орбита, достигайки вътрешността на Слънчевата система почти на всеки 3600 години. Тази планета се назовава Нибиру.
Според Сичин, Нибиру (чието име е сменено с Мардук в истински митове, произхождащо от вавилонския държател със същото име) пагубно се сблъсква с Тиамат (във вавилонските легенди – богиня за сътворението), която той счита за друга планета, намираща се в миналото сред Марс и Юпитер.Предполага, че този конфликт е образувал планетата Земя, астероидния пояс и кометите. Ситчин декларира, че когато е ударена от една от луните на планетата Нибиру, Тиамат се разделя на две, а по-късно, при втори удар, когато Нибиру се удря в счупените фрагменти, едната половина от Тиамат се трансформира в астероиден пояс.Другата половина от Тиамат е ударена от друга луна на Нибиру, изтласкана е в нова орбита и става днешната планета Земя.Според Сичин, Нибиру (наричана от Сичин „ дванадесетата планета “) е дом на софтуерно напреднала извънземна раса, наричана Анунаки в шумерските легенди. Авторът декларира, че в Битието те се назовават Нефилими.
Той написа, че те са еволюирали, откакто Нибиру е влезнал в Слънчевата система и евентуално за пръв път са пристигнали на Земята преди 450 000 години, търсейки минерали и злато, които са разкрили и добивали в Африка.
Ситчин декларира, че тези „ богове “ са били елементарни служащи на колониалната експедиция от планетата Нибиру на Земята.Авторът написа, че анунаките са се разбунтували, поради сложните изискванията на труд. Тогава Енки (един от основните богове в шумеро-акадския пантеон), за облекчение на сънародниците си, предложил посредством генно инженерство да бъдат основани хибриди сред извънземните и Хомо еректус, които ще са първобитни работници-роби (Homo sapiens), и ще заместят анунаките в мините.Според Сичин, антични надписи оповестяват, че човешката цивилизация в Шумер, Месопотамия, е основана под управлението на тези „ богове “, а „ човешкото царство “ е направено, с цел да служи на медиаторите сред човечеството и Анунаките, създавайки „ божественото право на царете “ и доктрината им.Изследователят има вяра, че отпадъците от нуклеарни оръжия, употребявани по време на война сред фракции на извънземните, са „ Злият вятър “, разказан в The Lament for Ur, който унищожава Ур към 2000 година прочие н. Сичин декларира, че точната година е 2024 година прочие н. е.Авторът споделя, че проучванията му съответстват с доста древен текстове, и че те произлизат изначално от шумерските трудове.Четете още: Кредо Мутва споделя скритата историята за рептилите на Земята (видео)Критиката към работата на Сичин се разделя най-вече на три категории:1) Преводи и тълкувания на антични текстове.2) Астрономически и научни наблюдения.3) Литература на мита.Когато Сичин написа книгите си, единствено експертите могат да четат шумерски език, само че източници, като книгата „ Шумерски лексикон “ от 2006 година вършат езикът по-достъпен за неспециалистите.Ученият по антични езици Майкъл С. Хайзер декларира, че е разкрил доста грешки в преводите на Сичин и провокира заинтригуваните страни да употребяват тази книга, с цел да ревизират тяхната годност.
Глинени плочки от Древен Шумер с клинописна книжовност описват историята на АнунакитеПроф. Роналд Х. Фрице, създател на книгата „ Изобретено познание: подправена история, подправена просвета и псевдорелигии “, загатва образеца на изказванието на Сичин, че шумерският знак Din-Gir значи „ елементи от пламтящите ракети “, добавяйки, че „ присвояването на смисли от Сичин на антични думи е преднамерено и постоянно с напрежение. “Фрице разяснява и методологията на Сичин, като написа, че, „ когато критиците ревизират референциите на Сичин, те откриват, че той постоянно цитира отвън подтекста или отрязва цитатите си по метод, който изкривява доказателствата, с цел да потвърди изказванията си. Доказателствата се показват изборно, а спорните доказателства се пренебрегват “.сПисмеността VA 243 има 12 точки, които Сичин разпознава като планети. Когато се превежда, щемпел VA 243 гласи: „ Ти си неговият прислужник. “, което в този момент се счита за обръщение от „ аристократ към прислужник “. Според семитолога Майкъл С. Хайзър, по този начин нареченото Слънце на щемпел VA 243 не е шумерският знак за слънцето, а е звезда. Точките също са звезди.Символът на печата VA 243 няма никаква аналогия със стотиците документирани шумерски слънчеви признака.В критика от 1979 година на „ Дванадесетата планета “ Роджър Уескот, професор по антропология и филология в Университета Дрю, Мадисън, Ню Джърси, отбелязва “аматьорството ” на Сичин във връзка с шумерския език:„ Лингвистиката на Ситчин наподобява най-малко толкоз любителска, колкото неговата антропология, биология и астрономия. На стр. 370, да вземем за пример, той твърди, че „ всички антични езици … в това число ранен китайски … произтича от един примитивен източник – шумерския. ”
Шумерският, несъмнено, е виртуалният архетип на това, което езиковите таксономисти назовават език-изолат, което значи език, който не попада в нито едно от добре познатите езикови фамилии или не демонстрира ясна връзка с който и да е прочут език.Дори, в случай че Сичин се базира на писмения, а не на говоримия език, е малко евентуално неговото изказване да бъде предпазено безапелационно, защото шумерските идеограми са предшествани от азилските и татарските знаци на Европа, както и от разнообразни документално обозначаващи системи сред реките Нил и Инд.Шумерската литература е написана на шумерския език през междинната бронзова ера. Повечето шумерска литература се съхранява индиректно, посредством асирийски или вавилонски копия.Шумерите изобретяват първата писмена система, като към 30-ти век създават шумерски клинопис от по-ранни системи за писане. Най-ранните литературни текстове се появяват от към 27 век прочие н. е.Шумерският език остава в публична и литературна приложимост в Акадската и Вавилонската империи, даже откакто говоримият език изчезва при популацията. Грамотността била необятно публикувана и шумерските текстове, които учениците копирали, мощно повлияли по-късно на вавилонската литература.Шумерската литература не предава непосредствено, а е преоткрита посредством археологията. Независимо от това, акадите и вавилонците са взаимствали доста от шумерското литературно завещание и са популяризирали тези обичаи в Близкия изток, оказвайки въздействие върху огромна част от литературата, последвала в този район, в това число Библията.Въпреки всички критици на Сичин, неговите открития и изказвания са задълбочени и учудващо добре се вплитат с разказите на Кредо Мутва за рептилите … Мислете …Следвайте ни...
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ