Здравната реформа: Повече пари за същото
Здравният министър Кирил Ананиев провокира съвсем универсално противоречие с оферти модел
© Цветелина Белутова
- Министерството предлага модел, съгласно който ще се заплаща наложителна здравна застраховка над главната вноска
- Застраховката ще акумулира 864 млн. лева Остава въпросът кой ще заплати останалото
- Нерегламентираните заплащания в здравния бранш са 3.5 милиарда лева Още по тематиката
Здравният министър: хората да заплащат повече, а конкурентни каси в далечното бъдеще
Кирил Ананиев предлага месечна застраховка от 12 лева, която няма да покрие сегашните доплащания на пациенти
26 сеп 2018
В какво се трансформира КРИБ
Най-голямата организация на бизнеса стана казионна проправителствена конструкция, която работи за ползите на властта, ръководителя си и определена част от членовете си
21 сеп 2018 Българите отделят за здраве 8.4% от брутния вътрешен артикул, или сума от близо 8 милиарда лева Половината от тях са здравните вноски, които минават през здравната каса и здравното министерство. Останалите над 3.5 милиарда лева са пари в брой, без едни 90 млн., които минават през доброволни здравни застрахователи.
Колко души желаят да заплащат повече в първото, с цел да понижат второто? Само 6% от популацията, съгласно национално социологическо изследване на " Алфа рисърч ", поръчано от здравното министерство. Това е обикновено - малко на брой имат доверие, че в случай че дават повече като вноска, ще спрат да доплащат за екип, медикаменти и други " екстри ".
Здравният министър Кирил Ананиев обаче предлага точно този модел. Според промяната, показана тази седица публично от него, би трябвало да се вкара наложителна здравна застраховка и наложително доплащане за лекуване в болница, т.е. да се усилят регламентираните заплащания. Ананиев даде обещание, че няма да вкарва моделите за разискване в държавното управление и Народното събрание, до момента в който не реализира цялостен консенсус по тях.
Такъв обаче ще е сложен. Допълнителните заплащания мъчно ще запушат дупката в нереформираната система - те няма да са задоволително, с цел да спрат останалото доплащане и по този начин ще оставят и пациентите, и лекарите недоволни. В последна сметка кой желае да дава повече пари, с цел да получи същото?
Както им харесва
Здравният министър предлага в действителност за разискване два модела. При първия здравната каса стартира да се конкурира за наложителните здравни вноски с частните застрахователни фондове. В този случай здравната вноска не се усилва, а се разчита на пазарните механизми. Това е моделът, предложен от министъра на финансите, както и от множеството икономисти и здравни експерти.
При втория вид здравната каса заплаща за лекуване в болница – 85% или 90% при лекуване на стойност до 700 лева, а останалите 10-15% пациентът доплаща от джоба си или посредством доброволна здравна застраховка. При суми над 700 лева заплаща застрахователят, като всички 6 млн. здравноосигурени заплащат наложителна идентична награда от 12 лева месечно. В сумата не са включени медицинските произведения и медикаментите.
От здравното министерство плануват, преди да бъде въведен какъвто и да било модел, да остойностят сегашните клинични пътеки, за които е ясно, че са недофинансирани.
От застраховките ще се акумулират 864 млн. лева Въпросът e по какъв начин с тези пари ще се покрие доплащането от 3.5 милиарда лева През предходната година всеки трети българин, или общо 3.3 млн. души са лежали в болница. 84% от случаите са били на стойност под 700 лева Останалите са над тази стойност. Това значи, че 528 хиляди българи са имали лекуване, което е било публично над прага. Ако се раздели сумата от 864 млн. на този брой пациенти, прави по 1636 лева на всеки. На хартия тази сума наподобява добре, само че вземете поради следното. Според социологическо изследване, поръчано от здравното министерство, всеки пациент в България доплаща над здравната си осигуровка средногодишно най-малко 1250 лева - за лекуване в болница, санаториум, медикаменти и извънболнична помощ. И това е всеки един от тези 3.3 млн. души. Това значи, че 2.8 млн. души под прага от 700 лева ще заплащат както спомагателни 12 лева месечно, по този начин и доплащанията, които в този момент вършат, а за оня половин милион пациенти над 700 лева събраните в допълнение пари няма да доближават.
Твърде доста терзания
Според предлагането страната ще продължи да заплаща и здравните застраховки на пенсионерите и децата, като сега заплаща минимални суми за тях. Държавните чиновници обаче сами ще би трябвало да си заплащат застраховките.
Здравният министър счита, че посредством въвеждането на модела със наложителната и доброволна здравна застраховка ще се увеличи персоналната ангажираност на жителите и ще се преустановят фиктивните хоспитализации. Освен това ще се обезпечат повече средства в системата, което ще докара до по-високо качество и ще има опция застрахователите да си избират сътрудниците на база на това качество. Министърът твърди, че по този начин ще се запазят обществените детайли в опазването на здравето и ще се преструктурира болничният бранш.
Тъй като в модела са включени санкции за непосещаване на профилактичен обзор (и за неплащане на застраховка), се счита, че по този начин ще се усъвършенства профилактиката. Всички тези хрумвания обаче провокираха плевел спор и съвсем универсално противоречие.
Омбудсманът Мая Манолова разяснява, че не е ясно дали 12-те лв. застраховка не са противоконституционни, тъй като в конституцията не е планувано съществуването на здравни застрахователи. Тя счита, че е значимо и да се отговори бързо на въпроса какво тъкмо покриват тези пари. Според нея доплащането няма да бъде отстранено, в случай че всяка болница и доктор имат право да си дефинират лични цени. Същото е мнението и на пациентските организации
Председателят на Българския лекарски съюз доктор Иван Маджаров попита в коя друга европейска страна самата страна липсва от здравното обезпечаване. " НЗОК би трябвало да взе участие във всяко заплащане, без значение дали става въпрос за 100 или за 10 хиляди лева Абдикирането на страната от скъпоструващото лекуване не би трябвало да се случва ", мисли и Деян Денев, шеф на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании.
Председателят на Асоциацията на българските застрахователи Светла Несторова означи, че задачите на министерството – надзор, качество и персонална отговорност, са правилни, само че като начало медицинските услуги би трябвало да бъдат ясно остойностени и да е ясно какво ще купуват жителите против застраховката си.
Синдикатите също не бяха съгласни на разискването. Д-р Иван Радославов от КНСБ означи, че това, което най-много ще нарасне с тези пари, ще са административните разноски и бумащината. " В модела се твърди, че неофициалните заплащания ще бъдат отстранени. Да, ще станат публични. Само не разбирам по какъв начин с 12 лева ще бъдат обезщетени годишни доплащания от най-малко 180 лева единствено за медикаменти ", добави Ваня Григорова, стопански консултант в КТ " Подкрепа ".
Защо не първият модел
Според разбора на здравния министър цялостната демонополизация на здравната каса ще лиши " здравноосигурените лица от опцията да придобият познания за работата на застрахователите и това, което те оферират при започване на смяната. " Освен това системата ще изисква спомагателни еднократни разноски и ще е сложна за администриране първоначално. Няма да могат да се финансират нови действия и политики и съществува риск от опазване на нерегламентираните заплащания.
Нито едно от трите не наподобява като значителен мотив за отменяне на разновидността - хората ще могат да сменят застрахователите си, само че не могат да сменят касата; еднократни разноски е по-добре от непрекъснати доплащания; а нерегламентираните заплащания ще останат и при другия модел, както стана ясно. Отстрани наподобява, че към този момент ръководещите просто не желаят да се разделят със настоящия модел, при който 1.7 млн. работещи в частния бранш заплащат действително осигуровки, а посредством налозите си покриват и заплащанията за деца, пенсионери, държавни чиновници и други, които са 4.4 млн. на брой.
" За мен моделът с цялостна демонополизация е доста по-добър. Няма да има предели на лечебните заведения, които да се трансформират на всяко съвещание на надзорния съвет на здравната каса, няма да има проблем да се остойностят услугите, тъй като те ще имат пазарна цена. Освен това всички ще бъдат принудени да се държат добре, с цел да ги избере пациентът ", разяснява доктор Стойчо Кацаров от Центъра за отбрана на правата в опазването на здравето.
Министерството би трябвало да свърши още доста работа. Първото е да реформира системата или да остави на застрахователите да изберат най-хубавите лекари и лечебни заведения, а останалите да отпаднат. Второто е да се създадат действителни калкулации какъв брой пари са нужни, с цел да не доплащат пациентите, и тогава да им бъдат препоръчани разновидности да ги платят. Тези пари сигурно не са 12 лева месечно на човек.
И третото е да подсигурява, че страната ще застане зад всеки тежко болен, а няма да го остави на личните му приходи. Средната здравна вноска, която българите сега заплащат, е 70 лева, а главният риск за неочаквана беднотия са точно непредвидените здравни разноски.
© Цветелина Белутова
- Министерството предлага модел, съгласно който ще се заплаща наложителна здравна застраховка над главната вноска
- Застраховката ще акумулира 864 млн. лева Остава въпросът кой ще заплати останалото
- Нерегламентираните заплащания в здравния бранш са 3.5 милиарда лева Още по тематиката
Здравният министър: хората да заплащат повече, а конкурентни каси в далечното бъдеще
Кирил Ананиев предлага месечна застраховка от 12 лева, която няма да покрие сегашните доплащания на пациенти
26 сеп 2018
В какво се трансформира КРИБ
Най-голямата организация на бизнеса стана казионна проправителствена конструкция, която работи за ползите на властта, ръководителя си и определена част от членовете си
21 сеп 2018 Българите отделят за здраве 8.4% от брутния вътрешен артикул, или сума от близо 8 милиарда лева Половината от тях са здравните вноски, които минават през здравната каса и здравното министерство. Останалите над 3.5 милиарда лева са пари в брой, без едни 90 млн., които минават през доброволни здравни застрахователи.
Колко души желаят да заплащат повече в първото, с цел да понижат второто? Само 6% от популацията, съгласно национално социологическо изследване на " Алфа рисърч ", поръчано от здравното министерство. Това е обикновено - малко на брой имат доверие, че в случай че дават повече като вноска, ще спрат да доплащат за екип, медикаменти и други " екстри ".
Здравният министър Кирил Ананиев обаче предлага точно този модел. Според промяната, показана тази седица публично от него, би трябвало да се вкара наложителна здравна застраховка и наложително доплащане за лекуване в болница, т.е. да се усилят регламентираните заплащания. Ананиев даде обещание, че няма да вкарва моделите за разискване в държавното управление и Народното събрание, до момента в който не реализира цялостен консенсус по тях.
Такъв обаче ще е сложен. Допълнителните заплащания мъчно ще запушат дупката в нереформираната система - те няма да са задоволително, с цел да спрат останалото доплащане и по този начин ще оставят и пациентите, и лекарите недоволни. В последна сметка кой желае да дава повече пари, с цел да получи същото?
Както им харесва
Здравният министър предлага в действителност за разискване два модела. При първия здравната каса стартира да се конкурира за наложителните здравни вноски с частните застрахователни фондове. В този случай здравната вноска не се усилва, а се разчита на пазарните механизми. Това е моделът, предложен от министъра на финансите, както и от множеството икономисти и здравни експерти.
При втория вид здравната каса заплаща за лекуване в болница – 85% или 90% при лекуване на стойност до 700 лева, а останалите 10-15% пациентът доплаща от джоба си или посредством доброволна здравна застраховка. При суми над 700 лева заплаща застрахователят, като всички 6 млн. здравноосигурени заплащат наложителна идентична награда от 12 лева месечно. В сумата не са включени медицинските произведения и медикаментите.
От здравното министерство плануват, преди да бъде въведен какъвто и да било модел, да остойностят сегашните клинични пътеки, за които е ясно, че са недофинансирани.
От застраховките ще се акумулират 864 млн. лева Въпросът e по какъв начин с тези пари ще се покрие доплащането от 3.5 милиарда лева През предходната година всеки трети българин, или общо 3.3 млн. души са лежали в болница. 84% от случаите са били на стойност под 700 лева Останалите са над тази стойност. Това значи, че 528 хиляди българи са имали лекуване, което е било публично над прага. Ако се раздели сумата от 864 млн. на този брой пациенти, прави по 1636 лева на всеки. На хартия тази сума наподобява добре, само че вземете поради следното. Според социологическо изследване, поръчано от здравното министерство, всеки пациент в България доплаща над здравната си осигуровка средногодишно най-малко 1250 лева - за лекуване в болница, санаториум, медикаменти и извънболнична помощ. И това е всеки един от тези 3.3 млн. души. Това значи, че 2.8 млн. души под прага от 700 лева ще заплащат както спомагателни 12 лева месечно, по този начин и доплащанията, които в този момент вършат, а за оня половин милион пациенти над 700 лева събраните в допълнение пари няма да доближават.
Твърде доста терзания
Според предлагането страната ще продължи да заплаща и здравните застраховки на пенсионерите и децата, като сега заплаща минимални суми за тях. Държавните чиновници обаче сами ще би трябвало да си заплащат застраховките.
Здравният министър счита, че посредством въвеждането на модела със наложителната и доброволна здравна застраховка ще се увеличи персоналната ангажираност на жителите и ще се преустановят фиктивните хоспитализации. Освен това ще се обезпечат повече средства в системата, което ще докара до по-високо качество и ще има опция застрахователите да си избират сътрудниците на база на това качество. Министърът твърди, че по този начин ще се запазят обществените детайли в опазването на здравето и ще се преструктурира болничният бранш.
Тъй като в модела са включени санкции за непосещаване на профилактичен обзор (и за неплащане на застраховка), се счита, че по този начин ще се усъвършенства профилактиката. Всички тези хрумвания обаче провокираха плевел спор и съвсем универсално противоречие.
Омбудсманът Мая Манолова разяснява, че не е ясно дали 12-те лв. застраховка не са противоконституционни, тъй като в конституцията не е планувано съществуването на здравни застрахователи. Тя счита, че е значимо и да се отговори бързо на въпроса какво тъкмо покриват тези пари. Според нея доплащането няма да бъде отстранено, в случай че всяка болница и доктор имат право да си дефинират лични цени. Същото е мнението и на пациентските организации
Председателят на Българския лекарски съюз доктор Иван Маджаров попита в коя друга европейска страна самата страна липсва от здравното обезпечаване. " НЗОК би трябвало да взе участие във всяко заплащане, без значение дали става въпрос за 100 или за 10 хиляди лева Абдикирането на страната от скъпоструващото лекуване не би трябвало да се случва ", мисли и Деян Денев, шеф на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании.
Председателят на Асоциацията на българските застрахователи Светла Несторова означи, че задачите на министерството – надзор, качество и персонална отговорност, са правилни, само че като начало медицинските услуги би трябвало да бъдат ясно остойностени и да е ясно какво ще купуват жителите против застраховката си.
Синдикатите също не бяха съгласни на разискването. Д-р Иван Радославов от КНСБ означи, че това, което най-много ще нарасне с тези пари, ще са административните разноски и бумащината. " В модела се твърди, че неофициалните заплащания ще бъдат отстранени. Да, ще станат публични. Само не разбирам по какъв начин с 12 лева ще бъдат обезщетени годишни доплащания от най-малко 180 лева единствено за медикаменти ", добави Ваня Григорова, стопански консултант в КТ " Подкрепа ".
Защо не първият модел
Според разбора на здравния министър цялостната демонополизация на здравната каса ще лиши " здравноосигурените лица от опцията да придобият познания за работата на застрахователите и това, което те оферират при започване на смяната. " Освен това системата ще изисква спомагателни еднократни разноски и ще е сложна за администриране първоначално. Няма да могат да се финансират нови действия и политики и съществува риск от опазване на нерегламентираните заплащания.
Нито едно от трите не наподобява като значителен мотив за отменяне на разновидността - хората ще могат да сменят застрахователите си, само че не могат да сменят касата; еднократни разноски е по-добре от непрекъснати доплащания; а нерегламентираните заплащания ще останат и при другия модел, както стана ясно. Отстрани наподобява, че към този момент ръководещите просто не желаят да се разделят със настоящия модел, при който 1.7 млн. работещи в частния бранш заплащат действително осигуровки, а посредством налозите си покриват и заплащанията за деца, пенсионери, държавни чиновници и други, които са 4.4 млн. на брой.
" За мен моделът с цялостна демонополизация е доста по-добър. Няма да има предели на лечебните заведения, които да се трансформират на всяко съвещание на надзорния съвет на здравната каса, няма да има проблем да се остойностят услугите, тъй като те ще имат пазарна цена. Освен това всички ще бъдат принудени да се държат добре, с цел да ги избере пациентът ", разяснява доктор Стойчо Кацаров от Центъра за отбрана на правата в опазването на здравето.
Министерството би трябвало да свърши още доста работа. Първото е да реформира системата или да остави на застрахователите да изберат най-хубавите лекари и лечебни заведения, а останалите да отпаднат. Второто е да се създадат действителни калкулации какъв брой пари са нужни, с цел да не доплащат пациентите, и тогава да им бъдат препоръчани разновидности да ги платят. Тези пари сигурно не са 12 лева месечно на човек.
И третото е да подсигурява, че страната ще застане зад всеки тежко болен, а няма да го остави на личните му приходи. Средната здравна вноска, която българите сега заплащат, е 70 лева, а главният риск за неочаквана беднотия са точно непредвидените здравни разноски.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ