Дълг на главния прокурор е да реформира прокуратурата, а не съда
Здравка Калайджиева е арбитър в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург (1 май 2008 – 1 март 2015 г.). Адвокат в Софийската адвокатска гилдия в продължение на 28 години.
Основател и член на Управителния съвет на " Български юристи за правата на индивида ". Още по тематиката
Акцентите в речта на новия президент Румен Радев за правосъдната промяна слагат някои въпроси за нейното бъдеще
Борислав Цеков показа разбор " на някои настоящи проблеми на правосъдната власт "
Мисията на експертната комисия стартира в понеделник
Необходими са гаранции в кариерното израстване, гласност в работата и промяна на процеса
В края на предходната седмица основният прокурор Сотир Цацаров изненадващо предложи на Висш съдебен съвет да изиска осъществяване на систематичен и функционален разбор на съдилищата и на модела за следствие у нас. Тази самодейност на основния прокурор е прекомерно смущаваща.
Ясно е, че " моделът на следствие " е зависещ на прокуратурата и заради това няма спънки самата тя да извърши неговия систематичен и функционален разбор. Според Конституцията прокуратурата " може да прави следствие ", " управлява следствието и упражнява контрол за законосъобразното му осъществяване ". Впрочем, Главният прокурор неотдавна показа подобен сериозен разбор за активността на проверяващите органи на Министерство на вътрешните работи пред висшия състав на това ведомство.
В какво качество, обаче, по какви съображения и с каква цел, основният прокурор предлага на Висш съдебен съвет да изиска и систематичен и функционален разбор на съдилищата, които (надявам се) не са му подчинени? Нима съдилищата не са в положение и не проучват своите функционалности, конструкция и успеваемост?
Изглежда макар рекомендациите на Европейската комисия и решенията на Европейския съд по правата на индивида, Главният прокурор смята, че негов дълг е да реформира съдилищата, а не прокуратурата.
След многочислени сериозни отчети за напредъка на България в обещаната промяна на правосъдната система и в частност на прокуратурата, през 2015 година българската страна (не без единодушието на Главния прокурор) изиска от Службата за поддръжка на структурните промени към Европейска комисия за техническа помощ да извърши функционален и систематичен разбор на тази институция. Анализът беше оповестен през 2016 година Част от изводите се основаваха на решения на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) за неефективното следствие и неналичието на гаранции за отчетност на прокуратурата, с които тя благоволи да се запознае. Анализът съдържаше редица рекомендации, които бяха отразени и в последния отчет на Европейска комисия по Механизма за съдействие и инспекция. Вместо дълго чаканото им разискване от Висшия правосъден съвет, Главният прокурор на републиката изненадващо предложи на съвета да прегледа въпроса за сходен " самостоятелен разбор на структурния и функционалния модел на съдилищата и на настоящия модел на следствие ".
За фундаменталната разлика сред съда и прокуратурата
Макар Конституцията да разпорежда на правосъдната власт да " пази правата и законните ползи на жителите, юридическите лица и страната ", тя овластява само съдилищата да " правораздават ", т.е. да постановяват дефинитивни и наложителни за всички решения по цивилен, търговски и административни разногласия и да се произнасят по импортираните от прокуратурата обвинявания за закононарушения. Това значи, че съдилищата имат последната дума (ако, несъмнено, някой им я даде). Макар и все по-често да чуваме опасността, че някой ще бъде " предаден на прокуратурата ", по Конституция тя " следи за съблюдаване на законността, като притегля към отговорност лицата, които са направили закононарушения, и поддържа обвиняването по наказателни каузи от общ темперамент ". Това са в резюме главните разлики във функционалностите на съдилищата и прокуратурата.
През 2006 година Европейски съд по правата на човека постанови решение по делото Злинсат СПОЛ против България, в което отговори на въпроса дали прокуратурата може да се смята за орган, претрупан да извършва функционалности на правосъден орган. Делото е във връзка дейностите на прокуратурата по прекъсване на осъществяването на контракт за приватизацията на хотел " Горна баня ", довели до неспособност на приватизатора да влезе във притежание на парцела и да го ръководи в продължение на няколко години. Тъй като разногласието явно визира гражданскоправни ползи, само че е напълно в ръцете на прокуратурата, Съдът в Страсбург напомня, че в този интервал засегнатото сдружение е следвало да има достъп до съд, който да упражни пълностоен надзор върху дейностите, които го засягат и да се употребява от процедурните гаранции за обективен правосъден развой. Ето за какво, първото нещо, което Съдът преглежда, е въпросът " дали участвалите разнообразни равнища на прокуратурата могат да се смятат за съдилища, съответстващи на условията на член 6.1 от Конвенцията (който регламентира справедливия развой пред самостоятелен и неутрален съд)... без значение от тяхната роля в наказателното произвеждане, където е ясно, че не могат ". Отговорът на съда е, че прокуратурата не може да се оцени като самостоятелен и неутрален съд по смисъла на член 6.1. Съдът се характеризира със своята правосъдна функционалност – да взема решение въпроси от компетентността му въз основа на законови правила и процедури. Освен това, той би трябвало да дава отговор и на редица други условия – самостоятелност, изключително от изпълнителната власт, безпристрастност, дълготрайност на мандата, както и гаранции, предписани от следваните от него процедури. "
В решението се отбелязва, че (за разлика от други системи) в България " Прокуратурата е самостоятелна от изпълнителната власт и прокурорите се радват на несменяемост и имунитет, на каквито и съдиите. Това, обаче, не може да бъде оценено като решаващо, защото самостоятелният и неутрален съд се характеризира и с други съществени черти като гаранциите на правосъдната процедура, които в тази ситуация липсват. "
Европейски съд по правата на човека стига до констатацията, че " прокуратура[та] разполага със забележителна независимост да взема решение какво да предприеме, нещо което надали е съвместимо с визиите за господство на закона и правната сигурност, които са присъщи на правосъдното произвеждане... Вярно е, че тези решения са можели да се апелират пред по-горните равнища на прокуратурата. Те, обаче, са йерархично сложени над [въпросната] прокуратура и са непроменяемо част от същата централизирана система под общото ръководство на Главния прокурор... В тази връзка Съдът отбелязва, че към този момент е открил, въпреки и в друг подтекст, че заради тази йерархичност, сходни тъжби до другите равнища на прокуратурата, не са дейно средство за отбрана... Още повече, процедурата по такова обжалване не е съпроводена от нужните процедурни гаранции... "
Европейски съд по правата на човека се базира и на решението си по делото Асенов и други против България, където е намерил, че българските прокурори не могат да се смятат за " чиновници, оторизирани от закона да реализират правосъдна власт..., защото могат след това да вземат участие в наказателното произвеждане против лицето, чието задържане са удостоверили. "
На процедура " решенията, с които се разпорежда прекъсване на осъществяването на контракта за приватизация и изваждането на Злинсат от хотела са осъществени от прокуратурата по нейна самодейност, след което тя стартира гражданско произвеждане против същото сдружение за анулирането на този контракт. По тези аргументи тя надали може да се оцени като задоволително безпристрастна ", сочи съдът. " Същото е годно и във връзка с по-горните равнища на прокуратурата, които са удостоверили тези решения и по-късно са работили против сдружението в производствата пред съда. Простият факт, че прокурорите са работили като бранители на публичния интерес не може да се цени като придаващ им статус на самостоятелни и безпристрастни играчи ", сочи Европейски съд по правата на човека и заключава, че при тези условия, " другите равнища на прокуратурата не могат да се смятат за самостоятелни и безпристрастни съдилища, които дават изискваните от [правото на обективен процес] гаранции... ", а техните решения е следвало да подлежат на изчерпателен надзор от правосъден орган.
В началото на 2008 година българският поданик заплати повече от 360 000 евро в осъществяване на решението на Европейски съд по правата на човека за заслужено обезщетение на засегнатото сдружение. От тогава изминаха съвсем 10 години.
Макар визираните в решенията по делата Асенов и други и по Злинсат съответни пълномощия на прокуратурата да са към този момент заличени, доста от опциите ѝ да лимитира права (в доста дългия период) до приключването на наказателното произвеждане и да реализира неподлежащо на правосъден надзор дълготрайно " привременно правораздаване " останаха. През тези години Върховният административен съд и Конституционният съд продължиха да окачествяват прокуратурата като " самостоятелен орган на правосъдната власт ", каквото и да значи това в светлината на осъществения от Европейски съд по правата на човека разбор на негодността на тази институция да играе ролята на " орган, овластен да реализира правосъдни функционалности ".
Нужно ли е в този подтекст да се напомня, че " външният одит " на прокуратурата се наложи в отговор на систематичния и взаимен отвод на законодателя и Главния прокурор да извършат действителна промяна на правораздаването, с която да обезпечат независимостта на съдилищата и отчетността на прокуратурата?
Наскоро при опит да сложи на разискване вероятни ограничения за промяна на прокуратурата, от която към момента зависи достъпът на жителите до самостоятелен съд, Председателят на Върховния касационен съд беше посъветван " да си гледа съда ". Ако разделянето на управляващите е учредено на правилото " всяка жаба да си знае гьола ", дали пък не е време Главният прокурор да бъде посъветван да си гледа прокуратурата? Или пък настояването му за външен функционален разбор на съдилищата е учредено на правилото " тя наш’та се видя, в този момент да забележим ваш’та и на комшийката "?
----------
Бележка на създателя
Настоящата обява е опит да се улесни решението на Пленума на Висш съдебен съвет както по основателността на импортираното от господин Цацаров искане за външен функционален разбор на съдилищата, по този начин и по отношение на от дълго време поетия уговорката на този орган да разиска препоръчаните въз основа на подобен разбор на прокуратурата ограничения за реализиране на действителна правосъдна промяна, която да обезпечи правото на жителите на достъп до самостоятелен и неутрален съд.
Авторът заявява, че заради дългогодишна липса на съответно обучение по въпросите за разделянето на управляващите, независимостта на съдилищата и правото на жителите на обективен правосъден развой в България, част от този материал е формирана въз основа на знания, получени в " непознати " университети, и/или с поддръжката на " непознати страни и лица ".
Основател и член на Управителния съвет на " Български юристи за правата на индивида ". Още по тематиката
Акцентите в речта на новия президент Румен Радев за правосъдната промяна слагат някои въпроси за нейното бъдеще
Борислав Цеков показа разбор " на някои настоящи проблеми на правосъдната власт "
Мисията на експертната комисия стартира в понеделник
Необходими са гаранции в кариерното израстване, гласност в работата и промяна на процеса
В края на предходната седмица основният прокурор Сотир Цацаров изненадващо предложи на Висш съдебен съвет да изиска осъществяване на систематичен и функционален разбор на съдилищата и на модела за следствие у нас. Тази самодейност на основния прокурор е прекомерно смущаваща.
Ясно е, че " моделът на следствие " е зависещ на прокуратурата и заради това няма спънки самата тя да извърши неговия систематичен и функционален разбор. Според Конституцията прокуратурата " може да прави следствие ", " управлява следствието и упражнява контрол за законосъобразното му осъществяване ". Впрочем, Главният прокурор неотдавна показа подобен сериозен разбор за активността на проверяващите органи на Министерство на вътрешните работи пред висшия състав на това ведомство.
В какво качество, обаче, по какви съображения и с каква цел, основният прокурор предлага на Висш съдебен съвет да изиска и систематичен и функционален разбор на съдилищата, които (надявам се) не са му подчинени? Нима съдилищата не са в положение и не проучват своите функционалности, конструкция и успеваемост?
Изглежда макар рекомендациите на Европейската комисия и решенията на Европейския съд по правата на индивида, Главният прокурор смята, че негов дълг е да реформира съдилищата, а не прокуратурата.
След многочислени сериозни отчети за напредъка на България в обещаната промяна на правосъдната система и в частност на прокуратурата, през 2015 година българската страна (не без единодушието на Главния прокурор) изиска от Службата за поддръжка на структурните промени към Европейска комисия за техническа помощ да извърши функционален и систематичен разбор на тази институция. Анализът беше оповестен през 2016 година Част от изводите се основаваха на решения на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) за неефективното следствие и неналичието на гаранции за отчетност на прокуратурата, с които тя благоволи да се запознае. Анализът съдържаше редица рекомендации, които бяха отразени и в последния отчет на Европейска комисия по Механизма за съдействие и инспекция. Вместо дълго чаканото им разискване от Висшия правосъден съвет, Главният прокурор на републиката изненадващо предложи на съвета да прегледа въпроса за сходен " самостоятелен разбор на структурния и функционалния модел на съдилищата и на настоящия модел на следствие ".
За фундаменталната разлика сред съда и прокуратурата
Макар Конституцията да разпорежда на правосъдната власт да " пази правата и законните ползи на жителите, юридическите лица и страната ", тя овластява само съдилищата да " правораздават ", т.е. да постановяват дефинитивни и наложителни за всички решения по цивилен, търговски и административни разногласия и да се произнасят по импортираните от прокуратурата обвинявания за закононарушения. Това значи, че съдилищата имат последната дума (ако, несъмнено, някой им я даде). Макар и все по-често да чуваме опасността, че някой ще бъде " предаден на прокуратурата ", по Конституция тя " следи за съблюдаване на законността, като притегля към отговорност лицата, които са направили закононарушения, и поддържа обвиняването по наказателни каузи от общ темперамент ". Това са в резюме главните разлики във функционалностите на съдилищата и прокуратурата.
През 2006 година Европейски съд по правата на човека постанови решение по делото Злинсат СПОЛ против България, в което отговори на въпроса дали прокуратурата може да се смята за орган, претрупан да извършва функционалности на правосъден орган. Делото е във връзка дейностите на прокуратурата по прекъсване на осъществяването на контракт за приватизацията на хотел " Горна баня ", довели до неспособност на приватизатора да влезе във притежание на парцела и да го ръководи в продължение на няколко години. Тъй като разногласието явно визира гражданскоправни ползи, само че е напълно в ръцете на прокуратурата, Съдът в Страсбург напомня, че в този интервал засегнатото сдружение е следвало да има достъп до съд, който да упражни пълностоен надзор върху дейностите, които го засягат и да се употребява от процедурните гаранции за обективен правосъден развой. Ето за какво, първото нещо, което Съдът преглежда, е въпросът " дали участвалите разнообразни равнища на прокуратурата могат да се смятат за съдилища, съответстващи на условията на член 6.1 от Конвенцията (който регламентира справедливия развой пред самостоятелен и неутрален съд)... без значение от тяхната роля в наказателното произвеждане, където е ясно, че не могат ". Отговорът на съда е, че прокуратурата не може да се оцени като самостоятелен и неутрален съд по смисъла на член 6.1. Съдът се характеризира със своята правосъдна функционалност – да взема решение въпроси от компетентността му въз основа на законови правила и процедури. Освен това, той би трябвало да дава отговор и на редица други условия – самостоятелност, изключително от изпълнителната власт, безпристрастност, дълготрайност на мандата, както и гаранции, предписани от следваните от него процедури. "
В решението се отбелязва, че (за разлика от други системи) в България " Прокуратурата е самостоятелна от изпълнителната власт и прокурорите се радват на несменяемост и имунитет, на каквито и съдиите. Това, обаче, не може да бъде оценено като решаващо, защото самостоятелният и неутрален съд се характеризира и с други съществени черти като гаранциите на правосъдната процедура, които в тази ситуация липсват. "
Европейски съд по правата на човека стига до констатацията, че " прокуратура[та] разполага със забележителна независимост да взема решение какво да предприеме, нещо което надали е съвместимо с визиите за господство на закона и правната сигурност, които са присъщи на правосъдното произвеждане... Вярно е, че тези решения са можели да се апелират пред по-горните равнища на прокуратурата. Те, обаче, са йерархично сложени над [въпросната] прокуратура и са непроменяемо част от същата централизирана система под общото ръководство на Главния прокурор... В тази връзка Съдът отбелязва, че към този момент е открил, въпреки и в друг подтекст, че заради тази йерархичност, сходни тъжби до другите равнища на прокуратурата, не са дейно средство за отбрана... Още повече, процедурата по такова обжалване не е съпроводена от нужните процедурни гаранции... "
Европейски съд по правата на човека се базира и на решението си по делото Асенов и други против България, където е намерил, че българските прокурори не могат да се смятат за " чиновници, оторизирани от закона да реализират правосъдна власт..., защото могат след това да вземат участие в наказателното произвеждане против лицето, чието задържане са удостоверили. "
На процедура " решенията, с които се разпорежда прекъсване на осъществяването на контракта за приватизация и изваждането на Злинсат от хотела са осъществени от прокуратурата по нейна самодейност, след което тя стартира гражданско произвеждане против същото сдружение за анулирането на този контракт. По тези аргументи тя надали може да се оцени като задоволително безпристрастна ", сочи съдът. " Същото е годно и във връзка с по-горните равнища на прокуратурата, които са удостоверили тези решения и по-късно са работили против сдружението в производствата пред съда. Простият факт, че прокурорите са работили като бранители на публичния интерес не може да се цени като придаващ им статус на самостоятелни и безпристрастни играчи ", сочи Европейски съд по правата на човека и заключава, че при тези условия, " другите равнища на прокуратурата не могат да се смятат за самостоятелни и безпристрастни съдилища, които дават изискваните от [правото на обективен процес] гаранции... ", а техните решения е следвало да подлежат на изчерпателен надзор от правосъден орган.
В началото на 2008 година българският поданик заплати повече от 360 000 евро в осъществяване на решението на Европейски съд по правата на човека за заслужено обезщетение на засегнатото сдружение. От тогава изминаха съвсем 10 години.
Макар визираните в решенията по делата Асенов и други и по Злинсат съответни пълномощия на прокуратурата да са към този момент заличени, доста от опциите ѝ да лимитира права (в доста дългия период) до приключването на наказателното произвеждане и да реализира неподлежащо на правосъден надзор дълготрайно " привременно правораздаване " останаха. През тези години Върховният административен съд и Конституционният съд продължиха да окачествяват прокуратурата като " самостоятелен орган на правосъдната власт ", каквото и да значи това в светлината на осъществения от Европейски съд по правата на човека разбор на негодността на тази институция да играе ролята на " орган, овластен да реализира правосъдни функционалности ".
Нужно ли е в този подтекст да се напомня, че " външният одит " на прокуратурата се наложи в отговор на систематичния и взаимен отвод на законодателя и Главния прокурор да извършат действителна промяна на правораздаването, с която да обезпечат независимостта на съдилищата и отчетността на прокуратурата?
Наскоро при опит да сложи на разискване вероятни ограничения за промяна на прокуратурата, от която към момента зависи достъпът на жителите до самостоятелен съд, Председателят на Върховния касационен съд беше посъветван " да си гледа съда ". Ако разделянето на управляващите е учредено на правилото " всяка жаба да си знае гьола ", дали пък не е време Главният прокурор да бъде посъветван да си гледа прокуратурата? Или пък настояването му за външен функционален разбор на съдилищата е учредено на правилото " тя наш’та се видя, в този момент да забележим ваш’та и на комшийката "?
----------
Бележка на създателя
Настоящата обява е опит да се улесни решението на Пленума на Висш съдебен съвет както по основателността на импортираното от господин Цацаров искане за външен функционален разбор на съдилищата, по този начин и по отношение на от дълго време поетия уговорката на този орган да разиска препоръчаните въз основа на подобен разбор на прокуратурата ограничения за реализиране на действителна правосъдна промяна, която да обезпечи правото на жителите на достъп до самостоятелен и неутрален съд.
Авторът заявява, че заради дългогодишна липса на съответно обучение по въпросите за разделянето на управляващите, независимостта на съдилищата и правото на жителите на обективен правосъден развой в България, част от този материал е формирана въз основа на знания, получени в " непознати " университети, и/или с поддръжката на " непознати страни и лица ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ