Здравка Евтимова: За да оцелеем, правим сърцата на камъни. Но това е временно
Здравка Евтимова: За да оцелеем, вършим сърцата на камъни. Но това е временноРазказът " Кръв от къртица " на Здравка Евтимова откри място и учебник по литература в Съединени американски щати, паралелно с произведения на Рей Бредбъри, Айзък Азимов, Едгар Алън По и Хауърд Лъвкрафт. Разказът й, който в Съединените щати е със заглавието „ Кръв “, бил оповестен в литературното списание на университета Антиок, по-късно намира място в антология на модерни разкази, които съдържат под 2000 думи. Именно там го прочели и харесали, с цел да пристигна концепцията да бъде поместен и в учебник за 8 клас.
Защо е определен, по какъв начин би трябвало да наподобяват стратегиите по литература и какви послания насочва към читателите си, споделя самата авторка Здравка Евтимова:
Вие имате доста разкази. С какво смятате, че тъкмо " Кръв от къртица " е спечелил комисията, направила подбора?
В имейла ми написаха, че " със своя неотстъпчив хуманизъм ". Само това си припомням, беше доста кракът имейл.
Има ли Ваш роман, който да е намерил място в учебник в България?
Не, няма. И не считам, че пък толкоз съм заслужила да влизам където и да е. Просто се апелирам за себе си и за всички хора, които познавам и които не познавам, да са здрави, с цел да може, да живеем в мир и положително.-->
Как съгласно Вас би трябвало да наподобяват стратегиите по литература, тъй че да са съответни, забавни, да сграбчват вниманието на младежите?
Според мен би трябвало да бъдат построени по този начин, че да се избегне зазубрянето. Ако успеем да накараме нашата хубава, красива юноша сама да мисли, да насърчаваме разногласията в часовете по литература, да даваме цялостна независимост на младежите да изричат мнение... Може да бъдат доста противоречиви отзиви, да подлагат на критика остро някои типичен творби, само че да им дадем опция да го вършат. Аз считам, че ние имаме доста красива литература, която отваря очите и сърцата на хората, запознаващи се с нея. " Железният светилник " ще осветява пътя за напред на генерации читатели, стихотворенията на Вазов, на Дебелянов, разказите на Йовков. Те са една такава галактика, която точно ни прави способни да се издигнем на ситото на продажността, на меркантилността. Като е значимо да се чете не за творбата, а да се чете самото произведение. Ако аз съм преподавател, ще се пробвам да схвана дали учениците са прочели творбата.
Ще дам образец с дребния ми наследник, който е програмист от дълго време, само че не беше чел " Под игото " до края и тръгнал да изкарва шестица с една назубрена тематика. И аз се обадих на неговата учителка - Лили Николова от Перник, от Езиковата гимназия, и споделих, че не го е чел, да му написа двойка, тъй като не желая един мой наследник да не е чел " Под игото ". И тя, с цел да го хване дали е чел, го пита какво е станало с Колчо Слепеца. И нашият не знае, че той е обесен, подсказват му от класа все едно някой ги души, и той споделя, че са го удушили. Той получи двойка, а по-късно за периода - четворка, и не ми приказва един месец, обаче прочете " Под игото " и си изкара за годината шест.
ThinkStock/Getty Images
В едно Ваше изявление казвате, че първостепенно е да имаме сърце за това, което се случва към нас. Имаме ли сърца за това, което се случва към нас?
Този въпрос ме затруднява. Животът ни не е лек и с цел да оцелеем, да се оправим, се стягаме и вършим сърцата си в доста висока степен на камъни. Но човек не може да бъде камък от самото начало. Той в случай че бъде камък, в действителност ще заличи себе си и ще се трансформира в крачеща мъртва материя. Затова считам, че каменното положение, в което влизаме, е краткотрайно.
Винаги се отърсваме и щем, не щем, ние носим сърца. Дори да желаеме да ги притиснем в тинята и да ги накараме да раболепничат, може моментно да го реализираме, моментно да бъдем благи към хора, които не можем да понасяме. Но това е положение, което трае единствено седмица, месец, повече не. Защото не индивидът, пред който раболепничим се унищожава, унищожава се раболепничещият човек. А никой не би желал да постави кръст на себе си. Затова сърцата ни от камъни ние ги трансформираме още веднъж в сърца. И това е присъщо на индивида, както е присъщо дишането.
Често приказваме, че сме станали прекомерно меркантилни, че живеем в консуматорско общество, в което материалното има безспорен приоритет. Смятате ли, че това е по този начин? Има ли съгласно Вас обезценяване на духовността?
Светът постоянно е бил пресметлив, доста пресметлив, което ни учи да бъдем доста прецизни в своите финансови връзки. Не считам, че това е нещо пагубно. Пак съм надълбоко уверена, че наред с тази меркантилност, в най-меркантилния човек живее човещината. Тя от време на време му пречи да подписа някоя добра договорка. Но в действителност точно този неуспех в сключването на договорка ще го направи благополучен в далечна вероятност.
Меркантилността е едно от ситата, които ни държи с отворени очи и не виждам нищо неприятно в това. Виждам неприятно в това, когато я сложим единствено нея и само нея. Но човек по този начин е организиран, че тя в никакъв случай не може да вземе връх в една ежедневна вероятност. Човек си прави сметката, само че въпреки това той е човек, зад него стоят хилядолетия еволюция. Ако е тръгнал да бъде единствено див звяр, щеше да го направи природата и щеше да се роди не човек, а ракова клетка, да речем. А той е човек и тъкмо по тази причина не може постоянно да бъде търговец.
БГНЕС
Можем ли накратко да обобщим посланието във Вашите произведения? На какво ни учат?
Аз не съм книжовен критик, само че доста ми се желае това, което съм написала, да даде храброст на хората. Разказът да се трансформира в стъпка, може да е един милиметър по посока положително, храброст човек да не се огъва. Или в случай че се е огънал, да се усети, че самичък на себе си вреди. Може в веществен аспект да получава пари, само че другояче самооценката му ужасно се съкрушава и пада. Затова си мисля, че в случай че нещо съм написала и в случай че съм признателна, е когато човек го прочете и каже: " Абе, гледай, няма смисъл да се мазня на този. Няма смисъл да съм подобен човек - лежащ. Аз съм доста по-силен и заслужен, като се изправя ".
Защо е определен, по какъв начин би трябвало да наподобяват стратегиите по литература и какви послания насочва към читателите си, споделя самата авторка Здравка Евтимова:
Вие имате доста разкази. С какво смятате, че тъкмо " Кръв от къртица " е спечелил комисията, направила подбора?
В имейла ми написаха, че " със своя неотстъпчив хуманизъм ". Само това си припомням, беше доста кракът имейл.
Има ли Ваш роман, който да е намерил място в учебник в България?
Не, няма. И не считам, че пък толкоз съм заслужила да влизам където и да е. Просто се апелирам за себе си и за всички хора, които познавам и които не познавам, да са здрави, с цел да може, да живеем в мир и положително.-->
Как съгласно Вас би трябвало да наподобяват стратегиите по литература, тъй че да са съответни, забавни, да сграбчват вниманието на младежите?
Според мен би трябвало да бъдат построени по този начин, че да се избегне зазубрянето. Ако успеем да накараме нашата хубава, красива юноша сама да мисли, да насърчаваме разногласията в часовете по литература, да даваме цялостна независимост на младежите да изричат мнение... Може да бъдат доста противоречиви отзиви, да подлагат на критика остро някои типичен творби, само че да им дадем опция да го вършат. Аз считам, че ние имаме доста красива литература, която отваря очите и сърцата на хората, запознаващи се с нея. " Железният светилник " ще осветява пътя за напред на генерации читатели, стихотворенията на Вазов, на Дебелянов, разказите на Йовков. Те са една такава галактика, която точно ни прави способни да се издигнем на ситото на продажността, на меркантилността. Като е значимо да се чете не за творбата, а да се чете самото произведение. Ако аз съм преподавател, ще се пробвам да схвана дали учениците са прочели творбата.
Ще дам образец с дребния ми наследник, който е програмист от дълго време, само че не беше чел " Под игото " до края и тръгнал да изкарва шестица с една назубрена тематика. И аз се обадих на неговата учителка - Лили Николова от Перник, от Езиковата гимназия, и споделих, че не го е чел, да му написа двойка, тъй като не желая един мой наследник да не е чел " Под игото ". И тя, с цел да го хване дали е чел, го пита какво е станало с Колчо Слепеца. И нашият не знае, че той е обесен, подсказват му от класа все едно някой ги души, и той споделя, че са го удушили. Той получи двойка, а по-късно за периода - четворка, и не ми приказва един месец, обаче прочете " Под игото " и си изкара за годината шест.
ThinkStock/Getty Images В едно Ваше изявление казвате, че първостепенно е да имаме сърце за това, което се случва към нас. Имаме ли сърца за това, което се случва към нас?
Този въпрос ме затруднява. Животът ни не е лек и с цел да оцелеем, да се оправим, се стягаме и вършим сърцата си в доста висока степен на камъни. Но човек не може да бъде камък от самото начало. Той в случай че бъде камък, в действителност ще заличи себе си и ще се трансформира в крачеща мъртва материя. Затова считам, че каменното положение, в което влизаме, е краткотрайно.
Винаги се отърсваме и щем, не щем, ние носим сърца. Дори да желаеме да ги притиснем в тинята и да ги накараме да раболепничат, може моментно да го реализираме, моментно да бъдем благи към хора, които не можем да понасяме. Но това е положение, което трае единствено седмица, месец, повече не. Защото не индивидът, пред който раболепничим се унищожава, унищожава се раболепничещият човек. А никой не би желал да постави кръст на себе си. Затова сърцата ни от камъни ние ги трансформираме още веднъж в сърца. И това е присъщо на индивида, както е присъщо дишането.
Често приказваме, че сме станали прекомерно меркантилни, че живеем в консуматорско общество, в което материалното има безспорен приоритет. Смятате ли, че това е по този начин? Има ли съгласно Вас обезценяване на духовността?
Светът постоянно е бил пресметлив, доста пресметлив, което ни учи да бъдем доста прецизни в своите финансови връзки. Не считам, че това е нещо пагубно. Пак съм надълбоко уверена, че наред с тази меркантилност, в най-меркантилния човек живее човещината. Тя от време на време му пречи да подписа някоя добра договорка. Но в действителност точно този неуспех в сключването на договорка ще го направи благополучен в далечна вероятност.
Меркантилността е едно от ситата, които ни държи с отворени очи и не виждам нищо неприятно в това. Виждам неприятно в това, когато я сложим единствено нея и само нея. Но човек по този начин е организиран, че тя в никакъв случай не може да вземе връх в една ежедневна вероятност. Човек си прави сметката, само че въпреки това той е човек, зад него стоят хилядолетия еволюция. Ако е тръгнал да бъде единствено див звяр, щеше да го направи природата и щеше да се роди не човек, а ракова клетка, да речем. А той е човек и тъкмо по тази причина не може постоянно да бъде търговец.
БГНЕС Можем ли накратко да обобщим посланието във Вашите произведения? На какво ни учат?
Аз не съм книжовен критик, само че доста ми се желае това, което съм написала, да даде храброст на хората. Разказът да се трансформира в стъпка, може да е един милиметър по посока положително, храброст човек да не се огъва. Или в случай че се е огънал, да се усети, че самичък на себе си вреди. Може в веществен аспект да получава пари, само че другояче самооценката му ужасно се съкрушава и пада. Затова си мисля, че в случай че нещо съм написала и в случай че съм признателна, е когато човек го прочете и каже: " Абе, гледай, няма смисъл да се мазня на този. Няма смисъл да съм подобен човек - лежащ. Аз съм доста по-силен и заслужен, като се изправя ".
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ