Здравият човек може да обича, а болният ще се учи

Здравият човек може да обича, а болният ще се учи на Любовта - той ще се учи да обича, като гледа по какъв начин другите хора му прислужват.

Човек боледува по единствената причина, че в него се усилва твърдостта. Той е станал по-твърд, в сравнение с би трябвало. Като го разтрива заболяването, той последователно омеква. Щом свърши работата си, тя го напуща. Наистина, като боледува известно време, човек става мек, стартира да приказва сладко, нежно - прелестно ти е да го слушаш... Като заболее, казвате: „ Горкият човек, изсъхна от тази болест. Какъв цялостен, мощен човек беше! " Пълен беше, само че недодялан. Сега е слаб, само че меко, сладко приказва.

Какво е предназначението на заболяванията? Когато някое живо създание злоупотребява със силите, които му са дадени, Природата му изпраща болест, с която го лимитира. Като се види лимитирано, то не може да прави погрешки. Значи заболяването не е нищо друго, с изключение на краткотрайно ограничение свободата на индивида или на живите същества въобще.

Природата изпраща заболяванията като метод за изправяне на погрешките.

Не считайте, че заболяванията са наказване. Болестите са до известна степен наказване, само че те дават познание и с тях ви се продължава животът. Всяко боледуване е едно филтриране на индивида. В индивида се натрупва една психическа тиня, от която произтичат заболяванията, та човек би трябвало да боледува по 1-2 пъти на годината от хрема, кашлица и прочие

Понякога е добре да боледува човек. Ако хората не боледуваха, щяха да се натъкнат на огромни несгоди... Никой не може да избегне страданието, което Природата му изпраща. Ако избегне едно страдалчество, ще го сполетят две, три и повече... Страданията имат за цел да калят индивида, да го създадат мощен, сходен на Бога.

Коя е повода на заболяванията? Неразположението в индивида. Всяко неразположение внася утайки, остатъци, инертна материя в организма и човек заболява. Инертните сили, утайките и наслояванията би трябвало да се асимилират по някакъв метод. Ето за какво Природата е позволила заболяванията, като способ за лечение. Болестта не е наказване, само че повод, подбудителна причина, която кара индивида да изхвърли всичко нечисто вън от себе си.

Чрез заболяванията и страданията човек се учи. Това са уроци, които той би трябвало да научи.

Сегашните хора не подозират, че заболяванията крият известни богатства в себе си. Всяка болест е задача за индивида. Който реши задачата си, той самичък изважда богатството, което е прикрито в заболяването.

Толстой споделя, че след всяко боледуване придобивал известно просветление. Той гледа на страданията, на мъчнотиите и на заболяванията като на посвещение.

След всяка болест и след всяко тестване човек придобива някаква умелост, става по-силен и се калява. Колкото по-големи са тестванията му, толкоз по-силен става той.

Забелязано е, че деца, които доста боледуват, каляват се и стават по-издръжливи. Има хора, които не са боледували и минават за здрави. Обаче първата сериозна болест, която ги хване, ги отнася на другия свят.

Гледайте на заболяванията като на богатство, обещано, с цел да работите върху себе си.

Болестите способстват изключително доста за женствените, мекушави натури. Забелязано е, че откакто боледуват известно време, те стават по-мъжествени, по-смели по темперамент. Мекушавите хора се поддават на заболявания повече, в сравнение с мъжествените, смели натури.

Ако ви пристигна някоя болест - тя е за изпитание; по тази причина, въпреки и да страдате, издържете я, с цел да калите характера си. Страдание от болест е в реда на нещата. Не издържите ли заболяването, ще ви пристигна друго страдалчество.

Докато е здрав, човек има връзки с доста хора: с този се скара, с оня, до момента в който най-сетне легне болен. Като заболее, човек се смекчава, става по-добър. Той не се сърди на никого, с никого не се кара. Вижте какво става с оня, който е боледувал 40 деня. Той омеква, става като светия. Той се намира под въздействието на негативните сили, които го възпитават. Когато позитивните сили в организма му вземат превъзходство, той оздравява. Ето за какво, с цел да бъде здрав, човек би трябвало да провежда силите в своето тяло, да не се отблъскват.

Болестите са дадени на хората за придобиване на примирение.

Защо боледуваме? - За да развивате и усилвате волята си. Ако можеш да се оправиш с заболяването си, ти си мощен човек... Всеки може да бъде здрав.

Болестта, страданието са способи, посредством които Природата си служи, когато желае да принуди индивида да мисли.

Като пристигна заболяването със своя огън, тя изгаря непотребното и нечистото в организма на индивида и той стартира да мисли право.

Болестите са благословение за индивида. Благодарение на тях, той прави оценка красивите неща в живота.

Страхът, отслабването на паметта, съмнението са мъчителни прояви на индивида. Това демонстрира, че съвсем всички хора са заболели в известно отношение - физическо, сърдечно или умствено, заради което би трябвало да се лекуват.

Когато хората са здрави, те се демонстрират по един начин; когато са заболели - по различен метод. Те стават нервни, взискателни, желаят да имат двама-трима души към тях, да им оказват помощ. Те са нетърпеливи, нервират се елементарно. Има заболели, които са доста деликатни, деликатни, признателни. Те стават меки, приказват безшумно, умерено.

Болният, като лежи, обръща се ту надясно, ту наляво. Той непрекъснато се оплаква: леглото му било тясно, юрганът не бил нов, чаршафът не бил чист и така нататък Болният човек е безразличен, не се интересува от нищо друго, с изключение на от мисълта по-скоро да оздравее.

Каквото да кажете или да дадете на болния, той все ще откри нещо неприятно в него. За болния всичко в света е дисхармонично. Тази какофония се дължи единствено на неговото мъчително положение... Благодарение на своята болежка, той не може да прави оценка нещата, не може да дефинира същинската им стойност.

Съкрушените по сърце са заболели, тъй като заболяванията имат отношение към човешкото сърце.

Особено чувствителни са болните хора. Болният е почтен човек, на никого зло не прави, с изключение на на себе си. С какво си предизвиква пакости? С мързела.

Болният човек би трябвало да бъде затворен за себе си, тъй като няма какво да даде, само че отворен към другите, с цел да приема от тях.

Запитайте болния какво желае, той ще отговори: Да оздравея. - След това? - Нищо друго не желая... - Болният е на крив път. Прав е да желае здраве, само че това е единствено за дадения миг, когато е болен. И в това положение той би трябвало да има предпочитание да учи, да работи, да стане мощен и добър.

Болестите, които атакуват индивида, са положително средство за концентриране на мисълта. Ако болките му са мощни, той не мисли за нищо друго, с изключение на за тях. Обаче, има заплаха, като мисли доста за болката си, да не я усили, или да не пристигна до убеждението, че заболяването му е неизлечима. Да мисли човек, че заболяването му е неизлечима, това значи да изгуби религия в разумността на Природата.

Хората показват система от скачени съдове, съгласно която, в случай че един човек се разболее или страда, хиляди хора боледуват или страдат дружно с него...

Болният пита, по какъв начин ще оздравее. Три неща са нужни за оздравяването: здрава храна, чист планински въздух и светлина. Покрай това, необходим е и човек да го гледа: да го пере, да го къпе, да го храни, да го утешава. Според мене, задоволително е човек да промени метода на храненето си, с цел да оздравее. Щом има здрава храна, чист въздух и светлина, въпросът се позволява. При тези условия и без да се предизвиква, болният ще оздравее.

Картина ~ Edvard Munch, The Sick Child, 1896
Снимка ~ petardanov.com