Писмо от една влюбена жена: “Не искам да ме разбираш, искам да ме обичаш”
Здравей, обичани мой,
не съм сигурна дали имам правото да те назовавам по този начин, само че ми харесва по какъв начин звучи… Да бъдеш мой - надали има по-хубаво нещо на този свят от това да принадлежиш на някой, да се чувстваш мечтан, някому необходим, чакан толкоз дълго време.
Сигурно ще ти прозвучи необичайно, само че единственото нещо, което желая от теб, е да ме обичаш. Искам да знам, че мога да разгадавам на теб, да знам, че си мой, да знам, че имам онази опора в живота си, която всеки търси.
Дори не желая да ме разбираш, светът в мен е прекомерно безреден и прочувствен за теб. Просто бъди до мен, твоето нестабилно и малко бясно момиче, което към момента отхвърля да порасне.
Не е наложително да проучваме всичко в любовта и да ѝ слагаме етикетите. Дори не е нужно да го назоваваме обич. Стига ми да ме държиш мощно за ръка и да виждам в очите ти, че светът ти е за нас двамата.
Thinkstock
Вече от дълго време нямам доверие в приказки и вълшебни светове, само че толкоз ми се желае да имам вяра в нас. Просто ми би трябвало знак, че мога да отворя сърцето си, тъй като имам вяра в максимата “по-добре рана, в сравнение с в никакъв случай ”.
Предпочитам да бъда наранената, в сравнение с в никакъв случай да не схвана какво е можело да бъде. Така съм, ненавиждам фразата “какво щеше да стане, ако… ” Предпочитам да се хвърля надолу с главата и да очаквам да ме хванеш и то поради самата тръпка дали въобще ще ме чакаш долу.
Ще ти го кажа още един път - не желая нищо друго, желая единствено онази огромна, луда Любов, за която постоянно съм мечтала.
Прочетете още:
не съм сигурна дали имам правото да те назовавам по този начин, само че ми харесва по какъв начин звучи… Да бъдеш мой - надали има по-хубаво нещо на този свят от това да принадлежиш на някой, да се чувстваш мечтан, някому необходим, чакан толкоз дълго време.
Сигурно ще ти прозвучи необичайно, само че единственото нещо, което желая от теб, е да ме обичаш. Искам да знам, че мога да разгадавам на теб, да знам, че си мой, да знам, че имам онази опора в живота си, която всеки търси.
Дори не желая да ме разбираш, светът в мен е прекомерно безреден и прочувствен за теб. Просто бъди до мен, твоето нестабилно и малко бясно момиче, което към момента отхвърля да порасне.
Не е наложително да проучваме всичко в любовта и да ѝ слагаме етикетите. Дори не е нужно да го назоваваме обич. Стига ми да ме държиш мощно за ръка и да виждам в очите ти, че светът ти е за нас двамата.
Thinkstock Вече от дълго време нямам доверие в приказки и вълшебни светове, само че толкоз ми се желае да имам вяра в нас. Просто ми би трябвало знак, че мога да отворя сърцето си, тъй като имам вяра в максимата “по-добре рана, в сравнение с в никакъв случай ”.
Предпочитам да бъда наранената, в сравнение с в никакъв случай да не схвана какво е можело да бъде. Така съм, ненавиждам фразата “какво щеше да стане, ако… ” Предпочитам да се хвърля надолу с главата и да очаквам да ме хванеш и то поради самата тръпка дали въобще ще ме чакаш долу.
Ще ти го кажа още един път - не желая нищо друго, желая единствено онази огромна, луда Любов, за която постоянно съм мечтала.
Прочетете още:
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ