Над половината от българите са недоволни от доплащанията за лекарства и в болниците
„ Здравеопазването е сложено в догонващата позиция без опция за действително компенсиране “. Това обявиха здравният икономист Аркади Шарков и макроикономистът Стоян Панчев, съобщи БГНЕС.
Експертният клуб за стопанска система и политика (ЕКИП) показа стопански разбор на тематика: „ Инфлацията и цените в опазването на здравето – проблеми, вероятности и решения ”.
Според данните, показани от тях, общата инфлация в стопанската система е 16,9%, до момента в който тази в опазването на здравето е 8,7% – 10,4% за лекарски услуги и 8,2% за лекарствени артикули.
Главният проблем, който икономистите подчертаха е фактът, че за множеството лечебни заведения междинните цени на клиничните пътеки по Националния рамкови контракт (НРД) покриват единствено към 20-40% от междинната цена за лекуване.
Те предоставиха данни от септември месец, които демонстрират, че за 30% от българските жители скъпото опазване на здравето е съществена причина за незадоволство, дружно с доплащането за медикаменти и в лечебни заведения (с което близо 55% от запитаните имат проблем).
Шарков и Панчев предложиха следните решения:
Ваучерни схеми, които могат да бъдат употребявани единствено в една страна, и ще бъдат контролирани от способена обществена или данъчна нормативна уредба, целяща да насърчи обществените политики на страната. Идеята е да п редоставят достъп единствено до избрани стоки/услуги , и да се употребяват единствено в мрежа от обекти, които имат подписан търговски контракт с издателите на ваучера.
Допълнително финансиране посредством акцизи: според член 53 на закона за здравето страната е длъжна да отделя част от ресурсите за бранша на алкохол и цигари за опазването на здравето. Идеята е да се увеличи процента; това е бюджетно безпристрастен инструмент , който има ясна поредност и предвидимост. Данните показват, че единствено с 10% от всички акцизи за алкохол, тютюн и горива могат да се внесат близо половин милиард лв. за опазването на здравето.
Регламентирано доплащане, тук концепцията не е да бъдат увеличени; регламентацията би довела до финансиране на подценени действия в лечебните заведения за болнична помощ, възстановяване на конкурентната среда и спад в общото развиване на база гласност на цените. Предлага се двойна инспекция за осъществена активност. Ще могат да се вършат и справедливи финансови доклади за проследяемост и по-добро ръководство от страна на принципала (държавата и общините)
Те описаха отрицателните резултати от тези условия : дефицити (по-малко предлагани здравни услуги), спад на качеството, по-голяма натовареност на медицинските служащи (повече услуги с по-малко обслужващи) и неспособност за повишение на приходите на работещите лица.
Експертният клуб за стопанска система и политика (ЕКИП) показа стопански разбор на тематика: „ Инфлацията и цените в опазването на здравето – проблеми, вероятности и решения ”.
Според данните, показани от тях, общата инфлация в стопанската система е 16,9%, до момента в който тази в опазването на здравето е 8,7% – 10,4% за лекарски услуги и 8,2% за лекарствени артикули.
Главният проблем, който икономистите подчертаха е фактът, че за множеството лечебни заведения междинните цени на клиничните пътеки по Националния рамкови контракт (НРД) покриват единствено към 20-40% от междинната цена за лекуване.
Те предоставиха данни от септември месец, които демонстрират, че за 30% от българските жители скъпото опазване на здравето е съществена причина за незадоволство, дружно с доплащането за медикаменти и в лечебни заведения (с което близо 55% от запитаните имат проблем).
Шарков и Панчев предложиха следните решения:
Ваучерни схеми, които могат да бъдат употребявани единствено в една страна, и ще бъдат контролирани от способена обществена или данъчна нормативна уредба, целяща да насърчи обществените политики на страната. Идеята е да п редоставят достъп единствено до избрани стоки/услуги , и да се употребяват единствено в мрежа от обекти, които имат подписан търговски контракт с издателите на ваучера.
Допълнително финансиране посредством акцизи: според член 53 на закона за здравето страната е длъжна да отделя част от ресурсите за бранша на алкохол и цигари за опазването на здравето. Идеята е да се увеличи процента; това е бюджетно безпристрастен инструмент , който има ясна поредност и предвидимост. Данните показват, че единствено с 10% от всички акцизи за алкохол, тютюн и горива могат да се внесат близо половин милиард лв. за опазването на здравето.
Регламентирано доплащане, тук концепцията не е да бъдат увеличени; регламентацията би довела до финансиране на подценени действия в лечебните заведения за болнична помощ, възстановяване на конкурентната среда и спад в общото развиване на база гласност на цените. Предлага се двойна инспекция за осъществена активност. Ще могат да се вършат и справедливи финансови доклади за проследяемост и по-добро ръководство от страна на принципала (държавата и общините)
Те описаха отрицателните резултати от тези условия : дефицити (по-малко предлагани здравни услуги), спад на качеството, по-голяма натовареност на медицинските служащи (повече услуги с по-малко обслужващи) и неспособност за повишение на приходите на работещите лица.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ