Омъжената ми сестра живее много добре в Италия
Завиждам на сестра ми за живота, който живее. Тя незабавно се реалокира в Италия след сватбата. Имат лична къща и кола. Всяка година прекарват фамилната си почивка на море. Но моята орис се разви по друг метод.
Родителите ни не са богати хора. Татко е преподавател, а мама е здравна сестра. Сестра ми беше добра ученичка и се записа в университет. Там тя срещна Влади. Баба му е италианка и те отидоха при нея.
След колежа аз също се омъжих. Живеем чартърен и имаме дребен наследник. Не виждам никакви вероятности и въобще не знам какво да върша по-нататък, в каква посока да се движа. Детето пораства, а животът става все по-скъп.
Завиждам на сестра ми. Тя има пари, кола, лично жилище. А аз едвам свързвам двата края. Ако тя не се беше преместила в Италия, може би нямаше да мисля по този начин, щях да се примиря с живота, който пребивавам. Наскоро сестра ми пристигна да ни посети, с цел да се срещнем с щерка й.
Тя желае да се преместим при нея. Тук няма какво да вършим и целият живот е пред нас. Родителите ни са срещу, защото към този момент не са на възраст да трансформират, каквото и да било в живота им.
В началото няма да е елементарно, би трябвало да научим езика, да си намерим работа. Знам, че сестра ми ни желае единствено положителното и желае нашето семейство да живее добре. Бих опаковала куфара си още незабавно, само че брачният партньор ми не споделя моя оптимизъм.
Вижте още: Той към този момент не е мъжът, в който се влюбих
Той счита, че родителите му са прави. Между другото, тъстовете към този момент са пенсионери и към момента вървят на работа, тъй като пенсията не им стига. Аз не желая такова бъдеще. И в случай че нищо не се промени, след 30 години ще сме на тяхно място. Съпругът ми е родолюбец, споделя, че е по-добре да живееш в беднотия, само че на лична земя – горделив и твърдоглав човек. Не желае да ме разбере. Аз желая по-добър живот освен за себе си, само че и за сина ни.
