Засилващият се критически хъс на Панов към Радев е повече

Засилващият се критически хъс на Панов към Радев е повече от самоуверено предизборно държание. Ще повлияе ли той на тази част от градската десница, която гледа на Радев не като на подправен, а като на същински нов воин?

Пред Президентството в София

През ноември българите ще гласоподават по едно и също време за президент и за парламент. Това сигурно ще се отрази на резултатите. Защото тримата съществени кандидати за президентския пост ще окажат въздействие върху парламентарния избор на подкрепящите ги партии. И тези трендове могат да се предвиждат.
Редакцията предлага
Очакванията от проф. Герджиков са ясни

Най-ясно е като че ли какви са упованията на ГЕРБ от кандидатурата на проф. Анастас Герджиков. Първо: да мине през академична баня общественият им облик, който беше замърсен дотам, че никой в 45-то и 46-то Народно събрание не искаше да има нещо общо с тях. Второ: професорът като човек, върху който не тежат политически грехове, да даде на ГЕРБ легитимност отвън политическата сфера и да притегли гласове отвън твърдото му електорално ядро. Атаките към Герджиков, разумно, вървят по същите линии - с настояването да се изкаже за греховете на някогашните ръководещи, което той настойчиво отбягва; и с опитите да бъде лишен от " политическа непорочност ", като се извадят " скелети от дрешника " му от времето на Тройната коалиция.

Освен това Анастас Герджиков влиза в акцията като имиджова опция на Румен Радев (най-строгият съдник на ГЕРБ и Борисов) по оста - спокоен професор против ядосан военачалник. И по този начин може да притегли тези, без значение на партийната им принадлежност, които не харесват генерала - било то поради съмненията за интервенция на Кремъл в предходния му избор, поради неспокойствие от риториката на вдигнатия пестник или изобщо поради запаси към ролята на пагона в цивилни институции. Във всички случаи обаче проф. Герджиков е находка за ГЕРБ, каквато до неотдавна изглеждаше, че надали намерят.

Преизбирането на Радев към този момент не е толкоз несъмнено

Доскоро Румен Радев се смяташе за сигурния победител в идните президентски избори. Той изглеждаше дотолкоз сигурен, че не Радев имаше потребност да търси електорална поддръжка посредством партиите, а той можеше да им даде такава (на което явно разчита нововъзникналата Политическа партия, Българска социалистическа партия пък сякаш се усеща леко обидена). Но нещо се случи - наказателният избор против някогашните ръководещи, който Радев трансформира с собствен главен запас (всички други тематики повече или по-малко звучаха факултативно в устата му), последователно стартира да губи мощност. Не че има данни ГЕРБ да си връщат доверието, само че към този момент да си против тях, Борисов, пачките, кюлчетата и прочие не стига. Нужно е и да имаш мироглед за света след ГЕРБ, който надали ще е застлан с цветя и рози.

В това отношение вероятността пред партийните братя Кирил Петков и Асен Василев е удобна, тъй като те, като се изключи че като министри в служебното държавно управление подложиха на съответна рецензия някогашните ръководещи, стартират и съответни хрумвания какво да се прави оттук насетне. И може да се получи по този начин, че Радев, към който Народното събрание на два пъти преля власт, в този момент да му я върне в лицето на Политическа партия. И те да създадат държавно управление още в първия си мандат, а той да не вземе втори.

Лозан Панов се нарежда изрично в дясно

Що се отнася до Лозан Панов - в някакъв смисъл беше наложително Демократична България да го поддържа. Защото тяхната основна борба е за промяна на правосъдната система, а той въплъщава точно нея. И това, че и съгласно тях, и съгласно него от тази борба зависи триумфа на всички други, от единствено себе си го изстрелва в политиката. И го прави вероятен обединител на нацията, без значение от формата на очилата му. Защото към какво друго да се сплоти нацията през днешния ден, в случай че не към върховенството на закона?

И тук пристигна изненадата, в това число като че ли и за Демократична България. Оказа се, че Лозан Панов се интересува освен кой какво твърди, а от кой момент го твърди и на какво съображение. Президентската конкуренция е сред персони, което прави от биографиите им предизборни послания. В такава светлина той има податливост да се връща във времето и изрече подозрение дали Радев като президент е бил герой за господство на закона или е станал бенефициент на тази битка. И дали няма връзка сред Герджиков и Движение за права и свободи, трансформирало се в маркер на зависимостите в правосъдната система. Впрочем, на ръба на парадокса Панов заподозря, че дългата сянка на Движение за права и свободи пада и върху Радев, като противопоставяйки се между тях, синхронизирано активизират електоратите си.

Засилващият се критически хъс на Панов към Радев е повече от самоуверено предизборно държание, тъй като рискува да отблъсне тази част от градската десница, която гледа на Радев не като на подправен, а като на същински нов воин. Но по този начин, още преди началото на акцията, Панов изрично застава точно в дясно, тъй като левите обичат флирта с масите (пък били те и от " София 1000 " ), а десните обичат правилата си. И още нещо: за левите приоритет е обществено тъждество, а за десните - равенството пред закона, което е и неизменимата идея на Лозан Панов.

В този смисъл кандидатурата на Панов има капацитет да се трансформира в естествено зародил сондаж до каква степен през 2021 година градската десница е дясна.

***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.