Софиянски: Не бива да си позволяваме да приемаме втора Конституция с палатки пред парламента
Защо считам, че би трябвало да има нова Конституция? Защото ние сме в напълно друга обществено-икономическа среда от тази, в която е правена предходната. 1991-ва бяхме член на Съвет за икономическа взаимопомощ и на Варшавския пакт. Днес сме член на Европейски Съюз и НАТО и ние би трябвало да отговорим, като общество, с една организация, която да направи дейно наличието ни в тази нова среда.
Отдавна съм показал претекстовете си за нова конституция. За мен моментът беше още след влизането ни в Европейски Съюз. Още починалият учен Воденичаров провежда едно разискване в Българска академия на науките. Десни партии го обсъдихме. Правили сме и още разисквания и мисля, че планът е подготвен. Към нова конституция би трябвало да се огледа съществено!
Това сподели някогашният длъжностен министър председател и някогашен кмет на столицата Стефан Софиянски съгласно който „ небрежно препоръчаната Конституция “ от ГЕРБ е била „ много транспарантен ход “. Недоверието на хората и ниското публично доверие към Народното събрание пречат на разискването на плана на ГЕРБ.
„ Няма доверие, че този парламент, замерян с яйца и домати, би дал добър артикул. Не бива да си разрешаваме втора Конституция да одобряваме с палатки пред Народното събрание “, съобщи той и напомни, че през 1991-ва година още веднъж в София е имало гладуващи, палатки, град на истината:
" За мен този парламент е изчерпал доверието на хората и той мъчно може под напън да одобри някакъв рационален документ. Мисля, че дневният ред на обществото през днешния ден е служебно държавно управление, избори колкото се може по-бързо, а след изборите незабавно - новото Народно заседание, с първичния заем на доверие, който има, да стартира работа върху новата Конституция ".
Депутатите в новия парламент ще би трябвало да обсъдят с хората в регионите си новата конституция, добави Софиянски. „ За да бъде трайна, не би трябвало да я одобряваме напрегнат “, съобщи той.
Няма нищо ужасно от длъжностен кабинет! Ситуацията през 1997 година беше доста по-тежка, само че въпреки всичко успяхме да се оправим.
„ В самата Конституция, която предлага ГЕРБ, още веднъж има едно мощно несъгласие сред това, което желаят хората и това, което се предлага “, изясни някогашният длъжностен министър председател. Причината е, че всички оферти в нея понижават представителността:
„ Хората желаят представителност, повече хора в ръководството, а какво им се дава отговор - 120 души в Народното събрание и се отстранява Великото национално заседание. Тоест, лимитира се представителността на хората в институтите. Трябва да си безродственик, с цел да премахнеш Велико народно събрание. Такава институция няма на никое място другаде. Тя е тъкмо представителност, дава доста по-голяма представителност на обществото “.
В проектоконституцията на Софиянски, въпросът с броя на депутатите е решен по образеца на Търновската Конституция – кратно на популацията. Софиянски предлага 1 народен представител на 40 000 души население или към 160 за България.
" Разбира се, една Конституция не можем да я гледаме с 2-3 промени. Трябва да се гледа обвързано с институциите. Като понижаваме народните представители, ние още не сме въвели второ равнище на локално самоуправление. В сегашната Конституция има заложени две големи несъгласия. Едното е президент - министър-председател, тъй като президентът няма законодателна самодейност, той единствено може да стопира. Това към този момент води на несъгласията.
Той не може да каже: „ Това би трябвало да бъде по този начин “, може да каже: „ Вие не го вършиме вярно “ и ето ти несъгласие. Второто е регионален шеф – кмет. Кметът е определен непосредствено, общинският съвет се избира съразмерно от популацията, а регионалният шеф, който назначава от държавното управление, може да анулира решенията и на общинския съвет, и на кмета да анулира заповедите. Ето тези несъгласия би трябвало да се избегнат. Мястото на институциите би трябвало да се потърси деликатно по този начин, че те да се вкарат в режим на съдействие, а не на опълчване. Това е философията на материала, по който аз съм работил с сътрудници и с другари. Гледам на Конституцията не като на юридически документ, а като на организация на обществото - каква организация то би трябвало да сътвори, тъй че институциите да работят дейно, да си взаимодействат и да оставят самостоятелни правосъдната и прокурорската система ".
За правосъдната власт
" Една система е самостоятелна, когато е самоуправляваща се или когато се избира непосредствено. Според мен, като принцип, Съдебната система би трябвало да бъде самоуправляваща се. Всеки квотен принцип внася политика в една система, тъй като квотата е проекция на Народното събрание. Съдиите би трябвало да си избират сами, условия и ценз би трябвало да има, и те да си избират Висшия правосъден съвет на вътрешни избори ".
По отношение на прокуратурата
„ Какво е прокурорът? Обществен обвинител! Той пази ползите на обществото! Обществото би трябвало да го избира. България се разделя на 7 области. Те избират непосредствено регионален шеф и публичен обвинител на региона. Седемте прокурора, определени непосредствено от региона, вършат Висш прокурорски съвет. Дава му се мандат 7 години и всеки от тях по 1 година е основен прокурор. Ето ви една система, на която гарантираш самостоятелност, тъй като те са виновни към този момент пред обществото - то непосредствено ги е избрало, а не са виновни пред партийната квота “.
В плана на Софиянски се предлага увеличение правата на президента
„ Той поема вътрешната и външната сигурност на страна или, жестоко казано, Вътрешното и Външното министерство. Стопанските и филантропичните министерства се поемат от най-голямата парламентарна група. Министрите са избрани конституционно и се избират мажоритарно от Народното събрание - всеки един с биографията си и с името си, а не накуп “.
Отдавна съм показал претекстовете си за нова конституция. За мен моментът беше още след влизането ни в Европейски Съюз. Още починалият учен Воденичаров провежда едно разискване в Българска академия на науките. Десни партии го обсъдихме. Правили сме и още разисквания и мисля, че планът е подготвен. Към нова конституция би трябвало да се огледа съществено!
Това сподели някогашният длъжностен министър председател и някогашен кмет на столицата Стефан Софиянски съгласно който „ небрежно препоръчаната Конституция “ от ГЕРБ е била „ много транспарантен ход “. Недоверието на хората и ниското публично доверие към Народното събрание пречат на разискването на плана на ГЕРБ.
„ Няма доверие, че този парламент, замерян с яйца и домати, би дал добър артикул. Не бива да си разрешаваме втора Конституция да одобряваме с палатки пред Народното събрание “, съобщи той и напомни, че през 1991-ва година още веднъж в София е имало гладуващи, палатки, град на истината:
" За мен този парламент е изчерпал доверието на хората и той мъчно може под напън да одобри някакъв рационален документ. Мисля, че дневният ред на обществото през днешния ден е служебно държавно управление, избори колкото се може по-бързо, а след изборите незабавно - новото Народно заседание, с първичния заем на доверие, който има, да стартира работа върху новата Конституция ".
Депутатите в новия парламент ще би трябвало да обсъдят с хората в регионите си новата конституция, добави Софиянски. „ За да бъде трайна, не би трябвало да я одобряваме напрегнат “, съобщи той.
Няма нищо ужасно от длъжностен кабинет! Ситуацията през 1997 година беше доста по-тежка, само че въпреки всичко успяхме да се оправим.
„ В самата Конституция, която предлага ГЕРБ, още веднъж има едно мощно несъгласие сред това, което желаят хората и това, което се предлага “, изясни някогашният длъжностен министър председател. Причината е, че всички оферти в нея понижават представителността:
„ Хората желаят представителност, повече хора в ръководството, а какво им се дава отговор - 120 души в Народното събрание и се отстранява Великото национално заседание. Тоест, лимитира се представителността на хората в институтите. Трябва да си безродственик, с цел да премахнеш Велико народно събрание. Такава институция няма на никое място другаде. Тя е тъкмо представителност, дава доста по-голяма представителност на обществото “.
В проектоконституцията на Софиянски, въпросът с броя на депутатите е решен по образеца на Търновската Конституция – кратно на популацията. Софиянски предлага 1 народен представител на 40 000 души население или към 160 за България.
" Разбира се, една Конституция не можем да я гледаме с 2-3 промени. Трябва да се гледа обвързано с институциите. Като понижаваме народните представители, ние още не сме въвели второ равнище на локално самоуправление. В сегашната Конституция има заложени две големи несъгласия. Едното е президент - министър-председател, тъй като президентът няма законодателна самодейност, той единствено може да стопира. Това към този момент води на несъгласията.
Той не може да каже: „ Това би трябвало да бъде по този начин “, може да каже: „ Вие не го вършиме вярно “ и ето ти несъгласие. Второто е регионален шеф – кмет. Кметът е определен непосредствено, общинският съвет се избира съразмерно от популацията, а регионалният шеф, който назначава от държавното управление, може да анулира решенията и на общинския съвет, и на кмета да анулира заповедите. Ето тези несъгласия би трябвало да се избегнат. Мястото на институциите би трябвало да се потърси деликатно по този начин, че те да се вкарат в режим на съдействие, а не на опълчване. Това е философията на материала, по който аз съм работил с сътрудници и с другари. Гледам на Конституцията не като на юридически документ, а като на организация на обществото - каква организация то би трябвало да сътвори, тъй че институциите да работят дейно, да си взаимодействат и да оставят самостоятелни правосъдната и прокурорската система ".
За правосъдната власт
" Една система е самостоятелна, когато е самоуправляваща се или когато се избира непосредствено. Според мен, като принцип, Съдебната система би трябвало да бъде самоуправляваща се. Всеки квотен принцип внася политика в една система, тъй като квотата е проекция на Народното събрание. Съдиите би трябвало да си избират сами, условия и ценз би трябвало да има, и те да си избират Висшия правосъден съвет на вътрешни избори ".
По отношение на прокуратурата
„ Какво е прокурорът? Обществен обвинител! Той пази ползите на обществото! Обществото би трябвало да го избира. България се разделя на 7 области. Те избират непосредствено регионален шеф и публичен обвинител на региона. Седемте прокурора, определени непосредствено от региона, вършат Висш прокурорски съвет. Дава му се мандат 7 години и всеки от тях по 1 година е основен прокурор. Ето ви една система, на която гарантираш самостоятелност, тъй като те са виновни към този момент пред обществото - то непосредствено ги е избрало, а не са виновни пред партийната квота “.
В плана на Софиянски се предлага увеличение правата на президента
„ Той поема вътрешната и външната сигурност на страна или, жестоко казано, Вътрешното и Външното министерство. Стопанските и филантропичните министерства се поемат от най-голямата парламентарна група. Министрите са избрани конституционно и се избират мажоритарно от Народното събрание - всеки един с биографията си и с името си, а не накуп “.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ