Стоил Яков: ДСБ се превърна в мълчаливия малък партньор на БСП
- Защо решихте да напуснете ДСБ, господин Яков?
- Отговорът е прост и няма да впечатли никого - поради обединението с Българска социалистическа партия, а също и поради декларираните планове на управлението на ДСБ и на другите партии от Демократична България още веднъж да търсят следизборна коалиция с Българска социалистическа партия.
- В подобен случай обаче, за какво не напуснахте още, когато четворната коалиция беше основана, а чак в този момент? Мнозина ще си кажат, че задачата е просто да влезете в листите на очертаващия се победител на изборите...
- Просто напускането на една политическа общественост, която ти е дала толкоз доста и за която ти си давал съгласно силите си, не е бърз и елементарен развой. Аз се бях отдръпнал от дейна позиция в ДСБ много по-рано. Макар да бях член на Националното управление, не съм взел участие като претендент на нито един от трите парламентарни вота през предходната година. Впоследствие се отдръпнах и от управлението.
- Коя беше повода? Защото тогава към момента обединението с Българска социалистическа партия не беше реалност...
- Ставаше ясно на къде се върви. Първо партнирахме с Българска социалистическа партия на локалните избори в София, като взаимно си подкрепяхме претендентите за районни кметове на балотажа. Партнирахме и с тяхната кандидатка Мая Манолова, като доста от авторитетните фигури на ДСБ непосредствено я поддържаха на втория тур. После заиграхме с Румен Радев, помните поклоните пред президентството, митингите под сянката на вдигнатия му пестник. На тези митинги нашето управление ходеше паралелно с Мая Манолова, Таня Дончева, Румен Петков, Корнелия Нинова, Крум Зарков, Александър Симов, Костадин Костадинов... Не виждам себе си в такава компания.
Да не приказваме, че всичко това съответства с един развой на фактическо самоунищожаване на ДСБ и превръщането u в присъдружна партия на " Да, България " - една на процедура ляволиберална политическа мощ. Всъщност още при построяването на обединението Демократична България, необяснимо беше търсено партньорството единствено с партии вляво от ДСБ като Да, България и Зелените. Счупването на договарянията със Съюз на демократичните сили беше моментът, в който Демократична България дефинитивно смени посоката и пое наляво.
- Затова ли през днешния ден се явявате като претендент на Съюз на демократичните сили на изборите?
- Аз съм бил член на Съюз на демократичните сили и фамилията ми е тясно обвързвано с най-силните години на синята партия. Когато в миналото я разцепихме и създадохме ДСБ, концепцията беше да създадем по-дясна, по-консервативна, по-категорично антикомунистическа и по-проевропейска партия. Партия, която не прави взаимни отстъпки нито с някогашните комунисти, нито с съветската пета колона в България. Докато Иван Костов беше водач, тази линия беше следвана непрестанно. При Атанас Атанасов всичко това беше унищожено и стъпкано в калта. Превърнахме се в дребния сътрудник на Българска социалистическа партия, в безмълвния дребен сътрудник на Българска социалистическа партия, който в никакъв случай не споделя гък за нищо, с цел да не наруши спокойствието на Корнелия Нинова. И всичко това, във време на война, в разгара на тежка геополитическа рецесия, която върна политическите разломи от 90-те години и още веднъж изправи България пред цивилизационен избор. За човек като мен бе мъчително да виждам по какъв начин в тази обстановка ГЕРБ- Съюз на демократичните сили постоянно застават на вярната страна, а ДСБ се спотайва някъде под полата на Нинова. Помните ли декларацията на Демократична България от парламентарната естрада за изпращането на военна помощ на Украйна и възторга в демократичната общественост от нея? А по какъв начин няколко часа по-късно Корнелия с един къс ултиматум обезсмисли тази декларация, помните ли? Затова решението ми в действителност беше елементарно. Защото другото би означавало да предам татко си и всичко в което той е вярвал, и в което ме е възпитал и научил да имам вяра. Да застана пред фамилията си и да заявя, че годините, които татко ми е прекарал като политически пандизчия в Белене не са значими. Мъките и несгодите за фамилията ми през годините, също.
- Как се усеща човек, който е бил съперник на Бойко Борисов и внезапно се оказва в неговия тим?
- Най-големият грях, който водачите на Демократична България направиха през последните пет години е сатанизирането на Бойко Борисов, превръщането му в някакво архизло, битката с което е единственото съображение за съществуването на демократичната общественост. Да, като всеки огромен политик Борисов направи доста неточности, само че направи и доста положителни неща през ръководството си. Можеш да го харесваш, можеш и да не го харесваш, само че да замениш трезвата оценка с някакъв вманиачен бяс, това не го разбирам. Парадоксът е, че същото в миналото беше правено с Иван Костов и то почти от същите хора. Тук доста приказвах за Българска социалистическа партия, но се сещам за друго... Абе по какъв начин един десебар не попита, когато се сътвори обединението: „ Ние, какво вършим в един тим със Слави Трифонов, индивидът който свърши мръсната работа по унищожаването на политическия облик на Иван Костов, индивидът, който го клеветеше години наред? “
- Но въпреки всичко се изправяте против довчерашните си другари и сътрудници, не е ли мъчно това решение?
- Аз имам прекалено много другари и в тима на ГЕРБ-СДС. Приятел ми е да вземем за пример Даниел Митов, който беше безупречен министър на външните работи, когато стартира украинската рецесия с анексията на Крим и войната в Донбас. Има ли човек в Демократична България, който да е бил по-последователен от него в отстояването на прозападната ни ориентировка? Няма. А какво виждаме насреща? Оферта за ново ръководство с Българска социалистическа партия. Същото Българска социалистическа партия, което в най-тежката рецесия в Европа от 70 години насам, когато целият Европейски Съюз се изправи против Русия, блокира всички опити на България да потвърди европейската си принадлежност. Корнелия и министрите u отхвърлиха да гласоподават оставката на Стефан Янев. Комунистите се опълчиха против спомагателните сили на НАТО в България. Те бяха и са срещу глобите против Русия и даже работят за тяхното отпадане. Отделен въпрос е, че за мен към момента остава неясно малодушието на съдружните сътрудници, които се огънаха пред съвсем всеки неин ултиматум.
Но в случай че се върна към въпроса Ви - в ГЕРБ-СДС имам доста другари и идейно близки хора, като Деница Сачева, Тома Биков, Петър Николов, Даниел Митов... и с тях бих се чувствал надалеч по- в свои води, в сравнение с с Румен Гечев, Бойко Рашков и Руди Гела. Разбира се, не преставам да имам доста другари и в ДСБ, и оставам с най-хубави усеща към тях.
- Кои бяха проблемите в държавното управление Петков?
- Некадърността и неналичието на подготвеност. Това води до останалите проблеми. Премиерът излиза, споделя нещо, след което отрасловият министър би трябвало да се появи след него и да се оправдава и да изяснява, че министър-председателят не е желал да каже тъкмо това. Назначенията на фамилния и другарски кръг към някои от основните фигури в обединението, случайните кадрови промени, цялостният ступор на администрацията. Освен проблемите видяхме и доста гафове - от несъответстващият апел на Кирил Петков хората да подаряват по една заплата за Украйна, през пророкуването за бързия завършек на Влодимир Зеленски до безусловно неприемливия арест на водача на най-голямата опозиционна партия.
Всичко това демонстрира цялостно недоумение на работата на институциите и по какъв начин работи демокрацията. Ами отводът да подпишат контракта за доставка на газ с прословутите към този момент седем танкера? Обяснението, че желали да дадат късмет на идващото държавно управление да вземе решение, единствено потвърждава казаното от мен. Защото идващото държавно управление е служебно, назначено от президента, а не от Народното събрание и, надлежно, от българските жители. То няма легитимност да взима такива решения.
- Кое е първото, което би трябвало да се случи след изборите?
- Най-важно е да върнем държавността в България, да успокоим хората и да им дадем сигурност. Защото, дано го кажем почтено, държавното управление на Кирил Петков, срути страната и институциите u. Никога не съм допускал, че което и да е държавно управление може да доближи до такива равнища на некомпетентност, а управническата му отпадналост да е толкоз необятна. Самото забременяване на това държавно управление беше порочно. Събраха се четири субекта, парцелираха властта и всеки участник получи своите феодални министерства - да кадрува и да оказва напън както откри за добре. Това докара до липса на съгласуваност сред обособените министерства, никаква бистрота и отчетност и цялостен безпорядък във всеки бранш.
Стоил Яков е роден през 1970 година в Петрич. Завършил е Хранително-вкусовия институт в Пловдив. По специалност е инженер-технолог. Дълги години е управител на редица огромни предприятия, в това число бе началник на “Терем ”. Един от учредителите на ДСБ, някогашен член на управлението и началник на предизборния щаб на партията.
Бел.ред.
Убеден съм, че в случай че влязат в Народното събрание, депутатите от Има Такъв Народ ще се борят за президентска република по този начин сърцато и безрезервно, както в предходните три Народното събрание се бориха за мажоритарна изборна система.
- Отговорът е прост и няма да впечатли никого - поради обединението с Българска социалистическа партия, а също и поради декларираните планове на управлението на ДСБ и на другите партии от Демократична България още веднъж да търсят следизборна коалиция с Българска социалистическа партия.
- В подобен случай обаче, за какво не напуснахте още, когато четворната коалиция беше основана, а чак в този момент? Мнозина ще си кажат, че задачата е просто да влезете в листите на очертаващия се победител на изборите...
- Просто напускането на една политическа общественост, която ти е дала толкоз доста и за която ти си давал съгласно силите си, не е бърз и елементарен развой. Аз се бях отдръпнал от дейна позиция в ДСБ много по-рано. Макар да бях член на Националното управление, не съм взел участие като претендент на нито един от трите парламентарни вота през предходната година. Впоследствие се отдръпнах и от управлението.
- Коя беше повода? Защото тогава към момента обединението с Българска социалистическа партия не беше реалност...
- Ставаше ясно на къде се върви. Първо партнирахме с Българска социалистическа партия на локалните избори в София, като взаимно си подкрепяхме претендентите за районни кметове на балотажа. Партнирахме и с тяхната кандидатка Мая Манолова, като доста от авторитетните фигури на ДСБ непосредствено я поддържаха на втория тур. После заиграхме с Румен Радев, помните поклоните пред президентството, митингите под сянката на вдигнатия му пестник. На тези митинги нашето управление ходеше паралелно с Мая Манолова, Таня Дончева, Румен Петков, Корнелия Нинова, Крум Зарков, Александър Симов, Костадин Костадинов... Не виждам себе си в такава компания.
Да не приказваме, че всичко това съответства с един развой на фактическо самоунищожаване на ДСБ и превръщането u в присъдружна партия на " Да, България " - една на процедура ляволиберална политическа мощ. Всъщност още при построяването на обединението Демократична България, необяснимо беше търсено партньорството единствено с партии вляво от ДСБ като Да, България и Зелените. Счупването на договарянията със Съюз на демократичните сили беше моментът, в който Демократична България дефинитивно смени посоката и пое наляво.
- Затова ли през днешния ден се явявате като претендент на Съюз на демократичните сили на изборите?
- Аз съм бил член на Съюз на демократичните сили и фамилията ми е тясно обвързвано с най-силните години на синята партия. Когато в миналото я разцепихме и създадохме ДСБ, концепцията беше да създадем по-дясна, по-консервативна, по-категорично антикомунистическа и по-проевропейска партия. Партия, която не прави взаимни отстъпки нито с някогашните комунисти, нито с съветската пета колона в България. Докато Иван Костов беше водач, тази линия беше следвана непрестанно. При Атанас Атанасов всичко това беше унищожено и стъпкано в калта. Превърнахме се в дребния сътрудник на Българска социалистическа партия, в безмълвния дребен сътрудник на Българска социалистическа партия, който в никакъв случай не споделя гък за нищо, с цел да не наруши спокойствието на Корнелия Нинова. И всичко това, във време на война, в разгара на тежка геополитическа рецесия, която върна политическите разломи от 90-те години и още веднъж изправи България пред цивилизационен избор. За човек като мен бе мъчително да виждам по какъв начин в тази обстановка ГЕРБ- Съюз на демократичните сили постоянно застават на вярната страна, а ДСБ се спотайва някъде под полата на Нинова. Помните ли декларацията на Демократична България от парламентарната естрада за изпращането на военна помощ на Украйна и възторга в демократичната общественост от нея? А по какъв начин няколко часа по-късно Корнелия с един къс ултиматум обезсмисли тази декларация, помните ли? Затова решението ми в действителност беше елементарно. Защото другото би означавало да предам татко си и всичко в което той е вярвал, и в което ме е възпитал и научил да имам вяра. Да застана пред фамилията си и да заявя, че годините, които татко ми е прекарал като политически пандизчия в Белене не са значими. Мъките и несгодите за фамилията ми през годините, също.
- Как се усеща човек, който е бил съперник на Бойко Борисов и внезапно се оказва в неговия тим?
- Най-големият грях, който водачите на Демократична България направиха през последните пет години е сатанизирането на Бойко Борисов, превръщането му в някакво архизло, битката с което е единственото съображение за съществуването на демократичната общественост. Да, като всеки огромен политик Борисов направи доста неточности, само че направи и доста положителни неща през ръководството си. Можеш да го харесваш, можеш и да не го харесваш, само че да замениш трезвата оценка с някакъв вманиачен бяс, това не го разбирам. Парадоксът е, че същото в миналото беше правено с Иван Костов и то почти от същите хора. Тук доста приказвах за Българска социалистическа партия, но се сещам за друго... Абе по какъв начин един десебар не попита, когато се сътвори обединението: „ Ние, какво вършим в един тим със Слави Трифонов, индивидът който свърши мръсната работа по унищожаването на политическия облик на Иван Костов, индивидът, който го клеветеше години наред? “
- Но въпреки всичко се изправяте против довчерашните си другари и сътрудници, не е ли мъчно това решение?
- Аз имам прекалено много другари и в тима на ГЕРБ-СДС. Приятел ми е да вземем за пример Даниел Митов, който беше безупречен министър на външните работи, когато стартира украинската рецесия с анексията на Крим и войната в Донбас. Има ли човек в Демократична България, който да е бил по-последователен от него в отстояването на прозападната ни ориентировка? Няма. А какво виждаме насреща? Оферта за ново ръководство с Българска социалистическа партия. Същото Българска социалистическа партия, което в най-тежката рецесия в Европа от 70 години насам, когато целият Европейски Съюз се изправи против Русия, блокира всички опити на България да потвърди европейската си принадлежност. Корнелия и министрите u отхвърлиха да гласоподават оставката на Стефан Янев. Комунистите се опълчиха против спомагателните сили на НАТО в България. Те бяха и са срещу глобите против Русия и даже работят за тяхното отпадане. Отделен въпрос е, че за мен към момента остава неясно малодушието на съдружните сътрудници, които се огънаха пред съвсем всеки неин ултиматум.
Но в случай че се върна към въпроса Ви - в ГЕРБ-СДС имам доста другари и идейно близки хора, като Деница Сачева, Тома Биков, Петър Николов, Даниел Митов... и с тях бих се чувствал надалеч по- в свои води, в сравнение с с Румен Гечев, Бойко Рашков и Руди Гела. Разбира се, не преставам да имам доста другари и в ДСБ, и оставам с най-хубави усеща към тях.
- Кои бяха проблемите в държавното управление Петков?
- Некадърността и неналичието на подготвеност. Това води до останалите проблеми. Премиерът излиза, споделя нещо, след което отрасловият министър би трябвало да се появи след него и да се оправдава и да изяснява, че министър-председателят не е желал да каже тъкмо това. Назначенията на фамилния и другарски кръг към някои от основните фигури в обединението, случайните кадрови промени, цялостният ступор на администрацията. Освен проблемите видяхме и доста гафове - от несъответстващият апел на Кирил Петков хората да подаряват по една заплата за Украйна, през пророкуването за бързия завършек на Влодимир Зеленски до безусловно неприемливия арест на водача на най-голямата опозиционна партия.
Всичко това демонстрира цялостно недоумение на работата на институциите и по какъв начин работи демокрацията. Ами отводът да подпишат контракта за доставка на газ с прословутите към този момент седем танкера? Обяснението, че желали да дадат късмет на идващото държавно управление да вземе решение, единствено потвърждава казаното от мен. Защото идващото държавно управление е служебно, назначено от президента, а не от Народното събрание и, надлежно, от българските жители. То няма легитимност да взима такива решения.
- Кое е първото, което би трябвало да се случи след изборите?
- Най-важно е да върнем държавността в България, да успокоим хората и да им дадем сигурност. Защото, дано го кажем почтено, държавното управление на Кирил Петков, срути страната и институциите u. Никога не съм допускал, че което и да е държавно управление може да доближи до такива равнища на некомпетентност, а управническата му отпадналост да е толкоз необятна. Самото забременяване на това държавно управление беше порочно. Събраха се четири субекта, парцелираха властта и всеки участник получи своите феодални министерства - да кадрува и да оказва напън както откри за добре. Това докара до липса на съгласуваност сред обособените министерства, никаква бистрота и отчетност и цялостен безпорядък във всеки бранш.
Стоил Яков е роден през 1970 година в Петрич. Завършил е Хранително-вкусовия институт в Пловдив. По специалност е инженер-технолог. Дълги години е управител на редица огромни предприятия, в това число бе началник на “Терем ”. Един от учредителите на ДСБ, някогашен член на управлението и началник на предизборния щаб на партията.
Бел.ред.
Убеден съм, че в случай че влязат в Народното събрание, депутатите от Има Такъв Народ ще се борят за президентска република по този начин сърцато и безрезервно, както в предходните три Народното събрание се бориха за мажоритарна изборна система.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ