Енергийният експерт проф. Тасев обясни какво се случва с АЕЦ "Белене" и какви газови сделки може да договори Борисов в Баку
Защо нарастна внезапно токът на свободния пазар, поради което бизнесът и синдикатите готвят митинги? Какво се случва с АЕЦ " Белене " след отчета с рекомендации на Българска академия на науките? Какви енергийни вести може да ни донесе визитата на премиера Бойко Борисов в Баку? На тези и други въпроси дава отговор енергийният специалист проф. Атанас Тасев.
- Проф. Тасев, през предходната седмица министърът на енергетиката Теменужка Петкова заяви, че се готвят промени в Закона за енергетиката, които ще дадат опция на Комисията за енергийно и водно контролиране /КЕВР/ да следи за далавера на свободния пазар на ток. Какво ще промени това?
- Беше от дълго време известно, че когато се премине към либерализацията, това не значи разграничаване на регулатора от процесите, които настъпват в свободния пазар. Защото либерализация не значи разпасаност. Винаги би трябвало да има избрани ограничавания. Аз предвидих какво ще се случи, тъй като моята съществена компетентност е информатика, а там има един главен принцип в доктрина на игрите - държанието на играчите се дефинира от разпоредбите на играта. Ако го прочетем назад - в случай че играчите не играят, а сега сме тъкмо в такава обстановка, значи не са отговорни играчите, а разпоредбите. А кой дефинира разпоредбите? Законодателят и регулаторът като орган, който дефинира подзаконовите нормативни документи. Следователно дори от законова позиция ролята на регулатора да планува и да следи процесите, които настъпват в свободния пазар, е предопределено. Вече няколко пъти имаше обществени разисквания на тази обстановка. Защото откакто започнаха проби, а по-късно естествена употреба на българската самостоятелна електроенергийна борса през август предходната година, договорка за няколко стотици милиона стана за секунди. Което значи, че механизмите, по които се работи, не са прецизни, което разрешава да бъдат атакувани от опитните играчи.
- Какво демонстрира фактът, че договорката е станала за секунди?
- Ами търсенето и предлагането. Изведнъж на доста по-ниска цена - приказвам за базова сила - в сравнение с действително продава " Козлодуй ", стана договорка, при която някой пресметна, че разликата сред моментните цени, по които прави контракти " Козлодуй " и продава, и тези, които са подписани на борсата в изискванията на цялостна бистрота, разликата е в минус няколко десетки милиона.
- Които са облага за някого.
- Естествено. Аз не упреквам този, който е спечелил от тази договорка. Защото има един фундаментален принцип, че всеки е в правото си да пояснява закона напълно в своя изгода. Тези, които основават разпоредбите, би трябвало да проведат един механизъм на тестването им в изискванията на опитни играчи, които напълно дърпат чергата към себе си. Така ще плануват обстановки, каквито се случиха.
- Причината за опцията да се случи сходно нещо каква беше?
- Ами повода е, че няма ограничаващи условия. Тук ставаше въпрос за изтъргуване на базова сила в дълготраен интервал от време. Освен това аз планувам една друга обстановка, за която явно би трябвало да бъдат взети ограничения, когато в действителност имаме изцяло либарализиран пазар. Нормативно той при нас е либерализиран, само че от позиция на инструментариума - още не, тъй като ние имаме една асиметрична енергетика. Знаете, че има бранш на по този начин наречената преференциална енергетика и тя се компенсира с тази добавка " обвързване към обществото ", която в този момент е закрепена. Но в изискванията на изцяло либерализиран пазар ще бъде динамично. Което значи, че тогава тези, които са в преференциалната зона, ще бъдат сложени в обстановка на цялостно равнодушие по повод цената, която ще изтъргуват на борсата. Защото разликата сред изтъргуваната цена и тази, която е планувана по дълготрайни контракти, се покрива в добавка " обвързване към обществото ". Което значи, че изцяло са вероятни спекулации. При което държавните централи могат да рухнат, тъй като аз мога да се контрактувам с някой за 10 лв. за мегават/час, някоя разлика ще си разделяме, въпреки че тя е в изискванията на търсене-предлагане и аналитични механизми, които работят. Но при положително познаване на механизмите постоянно можем да изтъргуваме, при което аз ще си взема разликата от съставния елемент " обвързване към обществото ", а в това време мога и нещо персонално да печеля. Аз предавам по какъв начин би разсъждавал един умел състезател.
- Всъщност всеки би се замислил за своя персонален интерес, а не за интереса на обществото.
- Точно по този начин. В последна сметка, като е 10 лв. за мегават/час, държавните предприятия не могат да паднат примерно под 50-60 лв. за мегават/час и те умерено могат да излязат от пазара точно заради икономическа нецелесъобразност. Затова би трябвало да се вкарват ограничавания. Като образец мога да дам и другото, за което мисля, че в този момент се взе решението - безусловно преди Нова година - по този начин нареченият пазар на дебалансите. В обособени случаи цената на достигащата сила стигна до 2500 лв. за мегават/час. А според закона тази, която ви е непотребна, се продаваше по към 7 лв., в този момент на нула лв.. 2500 лв. за мегават/час значи, че дребните търговци, които нямат опция да балансират вътрешно потреблението и доставките, могат да банкрутират. Затова се вкара едно предписание, което да лимитира това. След време, когато има цялостна либерализация, би трябвало към 32 милиарда киловатчаса на годишна база да излязат на пазара. Тогава може би би трябвало да се вкара ограничаване, което съществува и във фондовите и стоковите тържища: Ако паднете под несъмнено равнище, борсата стопира.
В законодателната част или в раздела какво да се прави, ние сме доста мощни, доста тъкмо корпорираме европейското законодателство. В раздела по какъв начин да се прави - постоянно оплескваме нещата, тъй като го няма този интервал на авансово тестване на системата и то от позиция на хитрите играчи.
Сега има един доста сериозен недостатък в системата. Той се прояви, по тази причина се подвигнаха цените. Там системата е още по-интересна, тъй като всички предприятия от междинното и ниското напрежение са към този момент на пазара. А огромните потребители са от няколко години на пазара. Но какво се случва. Много търговци, които, с цел да влязат на пазара, оферират ниска цена на електрическата енергия, само че в огромната си част при тях се получава сметка без кръчмар. Т.е. те не могат да балансират задоволително и след време излизат от пазара. А предлагайки най-ниска цена, те влизат в цялостно сходство със Закона за публичните поръчки, който пък се оказа препъникамък в тази обстановка. Защото когато банкрутира търговецът, с който вие сте сключили контракт за една година, тогава автоматизирано отивате на снабдител последна инстанция, който пък е на два пъти по-висока цена. Ако в този момент е 76 лв. за мегават/час цената на базова сила при НЕК, то ЕВН да вземем за пример търгува като снабдител последна инстанция на 149, съвсем 150 лева На вас не ви е преференциално да останете и вие губите, тъй като би трябвало да организирате нова поръчка. Като извършите нова поръчка, още веднъж попадате в параграф 22, тъй като може да попаднете още веднъж на слаб състезател, още веднъж да банкрутира и... Това пък използваха играчите, тъй като те знаят какво е ограничаването. И той идва при тебе и споделя: " Нали знаеш какво те чака - снабдител последна инстанция. Я в този момент вместо 150 лв. - за 120. Съгласен ли си? " И другият - хъката-мъката - склонен съм. Защото това е към този момент анекс в настоящо съглашение. А не е по Закона за публичните поръчки. И ето, още веднъж виждате, че има проблематична страна. Поради което ние с сътрудниците се посъветвахме и имаше едно предложение, не знам дали не е публично, да се употребява платформа в Софийската стокова борса за двустранните контракти, до момента в който българската енергийна борса стартира да се развива.
Във фините настройки ние, българите, не постоянно съумяваме в точния момент да реагираме, тъй че си коства и в това направление да се намерения.
- Има ли оживление към АЕЦ " Белене "?
- Около АЕЦ " Белене " нещата вървят добре, само че страната още не си е написала домашното. Неотдавна Българската академия на науките показа един фундаментален отчет, в който всички хипотези са прегледани. Аз предлагам всеки, който желае, да прочете на едно място в синтезиран тип цялата законова уредба, цялата история, предистория и прочие, коства си да се прегледа този материал. Там се преглеждат 7 или 8 сюжета, при които може да се състои рестартът на плана. Но в случай че погледнем базовия, който аз го назовавам, в който страната продава на непознат вложител 100 % или остава с миноритарно присъединяване, то това дружество би трябвало да се обособи независимо с активите и пасивите и да се постави на пазара. Т.е. ние към момента нямаме предмета за непознатия вложител. Идват разнообразни непознати вложители и задават въпроса: Кога? Интересът се поддържа и би трябвало оптимално бързо страната да предложи разновидности.
- Защо се бави?
- Забавянето е чисто организационно, тъй като в енергетиката непрестанно има стресова обстановка, трансформира се нормативната уредба, сега се приготвя напълно нов Закон за енергетиката. От 2003 година до момента има 29 фундаментални промени и допълнения. В момента има огромна турбулентност и явно чисто организационно нещата към момента не са показани, само че допускам, че се работи по тематиката. Докладът на Българска академия на науките не е наложителен за държавното управление, само че е добра основа за взимане на осведомени решения, тече някаква процедура и скоро може би ще чуем резултата.
- Може би други неща са предпочитани в този момент на фона на визитата на премиера в Турция.
- Новото е, че тъй като ние чакаме 1 милиард кубически метра газ от Азърбейджан, само че без да се случи Танаб (Анадолския газопровод) и по-късно връзката му с Адап (Адриатическия газопровод) - те в забележителна степен към този момент са напреднали, само че към момента не са свързани физически - в този смисъл Турция е препъни камъкът. Но към този момент нещата вървят обикновено и може би просто е осведомен Борисов, че ние би трябвало да ускорим интерконектора Комотини-Стара Загора, тъй като може да се окаже, че те са построили няколко хиляди километра газопроводи, а пък ние няколко стотин километра не можем да изградим към този момент толкоз години.
- Важно ли е визитата на премиера в Баку?
- На времето, когато коментирахме за " Набуко ", тогава стана ясно, че редица страни използваха своя дипломатически уред, с цел да могат да подтикват ползите на Азербайджан да изнася газ към Европа. Докато нашата страна на практика не се появяваше. Има известно стопляне на връзките, още повече, че има азербайджанско посолство тук - една очарователна посланичка, която е много дейна. Освен това Азербайджан направи подаяние във Велико Търново, което беше към 3,5 милиона евро. Но визитата в Баку по-скоро е по отношение на един остарял план, който за жалост към момента не е осъществен и който може да отпуши газовите доставки - това е Транскаспийският газопровод. Един доста сериозен източник е Туркменистан. Дълги години не могат да решат въпроса за икономическата зона на Каспийско море, не могат да си разделят морето страните Русия, Азербайджан, Турция, Иран, Казахстан. А Туркменистан може да има значително наличие на газовите пазари. Естествено по тръбите, които към този момент са издигнати. Но те имат доста по-широка стратегия. Смятат, може би до десетина години, да стигнат потенциал над 60 милиарда. Турция е доста сериозен районен енергиен състезател в това отношение.
- Тази година Путин е поканен да пристигна в България. Ще се реализира ли тази аудиенция?
- Ние не можем да се базираме на прочувствените връзки сред България и Русия. Русия не е Съветският съюз, Русия е прагматична страна, тя работи в условия на пазарна стопанска система. А също така Путин е необикновен тип президент. Всичките му визити в последните години са свързани и с някакви съпътстващи покупко-продажби. Горе-долу това прави и Тръмп - той не отива на екскурзия, с цел да каже какъв брой се обичаме, а идва и споделя - ето тук вършим еди каква си договорка. Сделка с Русия сега няма. Времето е доста малко, а също така ние сме заети с председателството. И надали Путин ще участва на годишнината от Руско-турската освободителна война.
Източник: standartnews.com
- Проф. Тасев, през предходната седмица министърът на енергетиката Теменужка Петкова заяви, че се готвят промени в Закона за енергетиката, които ще дадат опция на Комисията за енергийно и водно контролиране /КЕВР/ да следи за далавера на свободния пазар на ток. Какво ще промени това?
- Беше от дълго време известно, че когато се премине към либерализацията, това не значи разграничаване на регулатора от процесите, които настъпват в свободния пазар. Защото либерализация не значи разпасаност. Винаги би трябвало да има избрани ограничавания. Аз предвидих какво ще се случи, тъй като моята съществена компетентност е информатика, а там има един главен принцип в доктрина на игрите - държанието на играчите се дефинира от разпоредбите на играта. Ако го прочетем назад - в случай че играчите не играят, а сега сме тъкмо в такава обстановка, значи не са отговорни играчите, а разпоредбите. А кой дефинира разпоредбите? Законодателят и регулаторът като орган, който дефинира подзаконовите нормативни документи. Следователно дори от законова позиция ролята на регулатора да планува и да следи процесите, които настъпват в свободния пазар, е предопределено. Вече няколко пъти имаше обществени разисквания на тази обстановка. Защото откакто започнаха проби, а по-късно естествена употреба на българската самостоятелна електроенергийна борса през август предходната година, договорка за няколко стотици милиона стана за секунди. Което значи, че механизмите, по които се работи, не са прецизни, което разрешава да бъдат атакувани от опитните играчи.
- Какво демонстрира фактът, че договорката е станала за секунди?
- Ами търсенето и предлагането. Изведнъж на доста по-ниска цена - приказвам за базова сила - в сравнение с действително продава " Козлодуй ", стана договорка, при която някой пресметна, че разликата сред моментните цени, по които прави контракти " Козлодуй " и продава, и тези, които са подписани на борсата в изискванията на цялостна бистрота, разликата е в минус няколко десетки милиона.
- Които са облага за някого.
- Естествено. Аз не упреквам този, който е спечелил от тази договорка. Защото има един фундаментален принцип, че всеки е в правото си да пояснява закона напълно в своя изгода. Тези, които основават разпоредбите, би трябвало да проведат един механизъм на тестването им в изискванията на опитни играчи, които напълно дърпат чергата към себе си. Така ще плануват обстановки, каквито се случиха.
- Причината за опцията да се случи сходно нещо каква беше?
- Ами повода е, че няма ограничаващи условия. Тук ставаше въпрос за изтъргуване на базова сила в дълготраен интервал от време. Освен това аз планувам една друга обстановка, за която явно би трябвало да бъдат взети ограничения, когато в действителност имаме изцяло либарализиран пазар. Нормативно той при нас е либерализиран, само че от позиция на инструментариума - още не, тъй като ние имаме една асиметрична енергетика. Знаете, че има бранш на по този начин наречената преференциална енергетика и тя се компенсира с тази добавка " обвързване към обществото ", която в този момент е закрепена. Но в изискванията на изцяло либерализиран пазар ще бъде динамично. Което значи, че тогава тези, които са в преференциалната зона, ще бъдат сложени в обстановка на цялостно равнодушие по повод цената, която ще изтъргуват на борсата. Защото разликата сред изтъргуваната цена и тази, която е планувана по дълготрайни контракти, се покрива в добавка " обвързване към обществото ". Което значи, че изцяло са вероятни спекулации. При което държавните централи могат да рухнат, тъй като аз мога да се контрактувам с някой за 10 лв. за мегават/час, някоя разлика ще си разделяме, въпреки че тя е в изискванията на търсене-предлагане и аналитични механизми, които работят. Но при положително познаване на механизмите постоянно можем да изтъргуваме, при което аз ще си взема разликата от съставния елемент " обвързване към обществото ", а в това време мога и нещо персонално да печеля. Аз предавам по какъв начин би разсъждавал един умел състезател.
- Всъщност всеки би се замислил за своя персонален интерес, а не за интереса на обществото.
- Точно по този начин. В последна сметка, като е 10 лв. за мегават/час, държавните предприятия не могат да паднат примерно под 50-60 лв. за мегават/час и те умерено могат да излязат от пазара точно заради икономическа нецелесъобразност. Затова би трябвало да се вкарват ограничавания. Като образец мога да дам и другото, за което мисля, че в този момент се взе решението - безусловно преди Нова година - по този начин нареченият пазар на дебалансите. В обособени случаи цената на достигащата сила стигна до 2500 лв. за мегават/час. А според закона тази, която ви е непотребна, се продаваше по към 7 лв., в този момент на нула лв.. 2500 лв. за мегават/час значи, че дребните търговци, които нямат опция да балансират вътрешно потреблението и доставките, могат да банкрутират. Затова се вкара едно предписание, което да лимитира това. След време, когато има цялостна либерализация, би трябвало към 32 милиарда киловатчаса на годишна база да излязат на пазара. Тогава може би би трябвало да се вкара ограничаване, което съществува и във фондовите и стоковите тържища: Ако паднете под несъмнено равнище, борсата стопира.
В законодателната част или в раздела какво да се прави, ние сме доста мощни, доста тъкмо корпорираме европейското законодателство. В раздела по какъв начин да се прави - постоянно оплескваме нещата, тъй като го няма този интервал на авансово тестване на системата и то от позиция на хитрите играчи.
Сега има един доста сериозен недостатък в системата. Той се прояви, по тази причина се подвигнаха цените. Там системата е още по-интересна, тъй като всички предприятия от междинното и ниското напрежение са към този момент на пазара. А огромните потребители са от няколко години на пазара. Но какво се случва. Много търговци, които, с цел да влязат на пазара, оферират ниска цена на електрическата енергия, само че в огромната си част при тях се получава сметка без кръчмар. Т.е. те не могат да балансират задоволително и след време излизат от пазара. А предлагайки най-ниска цена, те влизат в цялостно сходство със Закона за публичните поръчки, който пък се оказа препъникамък в тази обстановка. Защото когато банкрутира търговецът, с който вие сте сключили контракт за една година, тогава автоматизирано отивате на снабдител последна инстанция, който пък е на два пъти по-висока цена. Ако в този момент е 76 лв. за мегават/час цената на базова сила при НЕК, то ЕВН да вземем за пример търгува като снабдител последна инстанция на 149, съвсем 150 лева На вас не ви е преференциално да останете и вие губите, тъй като би трябвало да организирате нова поръчка. Като извършите нова поръчка, още веднъж попадате в параграф 22, тъй като може да попаднете още веднъж на слаб състезател, още веднъж да банкрутира и... Това пък използваха играчите, тъй като те знаят какво е ограничаването. И той идва при тебе и споделя: " Нали знаеш какво те чака - снабдител последна инстанция. Я в този момент вместо 150 лв. - за 120. Съгласен ли си? " И другият - хъката-мъката - склонен съм. Защото това е към този момент анекс в настоящо съглашение. А не е по Закона за публичните поръчки. И ето, още веднъж виждате, че има проблематична страна. Поради което ние с сътрудниците се посъветвахме и имаше едно предложение, не знам дали не е публично, да се употребява платформа в Софийската стокова борса за двустранните контракти, до момента в който българската енергийна борса стартира да се развива.
Във фините настройки ние, българите, не постоянно съумяваме в точния момент да реагираме, тъй че си коства и в това направление да се намерения.
- Има ли оживление към АЕЦ " Белене "?
- Около АЕЦ " Белене " нещата вървят добре, само че страната още не си е написала домашното. Неотдавна Българската академия на науките показа един фундаментален отчет, в който всички хипотези са прегледани. Аз предлагам всеки, който желае, да прочете на едно място в синтезиран тип цялата законова уредба, цялата история, предистория и прочие, коства си да се прегледа този материал. Там се преглеждат 7 или 8 сюжета, при които може да се състои рестартът на плана. Но в случай че погледнем базовия, който аз го назовавам, в който страната продава на непознат вложител 100 % или остава с миноритарно присъединяване, то това дружество би трябвало да се обособи независимо с активите и пасивите и да се постави на пазара. Т.е. ние към момента нямаме предмета за непознатия вложител. Идват разнообразни непознати вложители и задават въпроса: Кога? Интересът се поддържа и би трябвало оптимално бързо страната да предложи разновидности.
- Защо се бави?
- Забавянето е чисто организационно, тъй като в енергетиката непрестанно има стресова обстановка, трансформира се нормативната уредба, сега се приготвя напълно нов Закон за енергетиката. От 2003 година до момента има 29 фундаментални промени и допълнения. В момента има огромна турбулентност и явно чисто организационно нещата към момента не са показани, само че допускам, че се работи по тематиката. Докладът на Българска академия на науките не е наложителен за държавното управление, само че е добра основа за взимане на осведомени решения, тече някаква процедура и скоро може би ще чуем резултата.
- Може би други неща са предпочитани в този момент на фона на визитата на премиера в Турция.
- Новото е, че тъй като ние чакаме 1 милиард кубически метра газ от Азърбейджан, само че без да се случи Танаб (Анадолския газопровод) и по-късно връзката му с Адап (Адриатическия газопровод) - те в забележителна степен към този момент са напреднали, само че към момента не са свързани физически - в този смисъл Турция е препъни камъкът. Но към този момент нещата вървят обикновено и може би просто е осведомен Борисов, че ние би трябвало да ускорим интерконектора Комотини-Стара Загора, тъй като може да се окаже, че те са построили няколко хиляди километра газопроводи, а пък ние няколко стотин километра не можем да изградим към този момент толкоз години.
- Важно ли е визитата на премиера в Баку?
- На времето, когато коментирахме за " Набуко ", тогава стана ясно, че редица страни използваха своя дипломатически уред, с цел да могат да подтикват ползите на Азербайджан да изнася газ към Европа. Докато нашата страна на практика не се появяваше. Има известно стопляне на връзките, още повече, че има азербайджанско посолство тук - една очарователна посланичка, която е много дейна. Освен това Азербайджан направи подаяние във Велико Търново, което беше към 3,5 милиона евро. Но визитата в Баку по-скоро е по отношение на един остарял план, който за жалост към момента не е осъществен и който може да отпуши газовите доставки - това е Транскаспийският газопровод. Един доста сериозен източник е Туркменистан. Дълги години не могат да решат въпроса за икономическата зона на Каспийско море, не могат да си разделят морето страните Русия, Азербайджан, Турция, Иран, Казахстан. А Туркменистан може да има значително наличие на газовите пазари. Естествено по тръбите, които към този момент са издигнати. Но те имат доста по-широка стратегия. Смятат, може би до десетина години, да стигнат потенциал над 60 милиарда. Турция е доста сериозен районен енергиен състезател в това отношение.
- Тази година Путин е поканен да пристигна в България. Ще се реализира ли тази аудиенция?
- Ние не можем да се базираме на прочувствените връзки сред България и Русия. Русия не е Съветският съюз, Русия е прагматична страна, тя работи в условия на пазарна стопанска система. А също така Путин е необикновен тип президент. Всичките му визити в последните години са свързани и с някакви съпътстващи покупко-продажби. Горе-долу това прави и Тръмп - той не отива на екскурзия, с цел да каже какъв брой се обичаме, а идва и споделя - ето тук вършим еди каква си договорка. Сделка с Русия сега няма. Времето е доста малко, а също така ние сме заети с председателството. И надали Путин ще участва на годишнината от Руско-турската освободителна война.
Източник: standartnews.com
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ