Защо искате да ви кажа какви са смисълът и целта

Защо желаете да ви кажа какви са смисълът и задачата на живота? Какво имаме поради под думата живот? Има ли животът смисъл, цел? Самото живеене не е ли негова цел, негов смисъл? Защо желаеме освен това? Защото сме толкоз недоволни от живота си, тъй като животът ни е толкоз празен, противен, еднообразен - непрестанно вършим едно и също нещо, по тази причина желаеме освен това, нещо оттатък това, което вършим. Тъй като всекидневният ни живот е толкоз празен, отегчителен, неправилен, непоносимо глупав, споделяме, че животът би трябвало да има някакъв по-висш смисъл и по тази причина вие задавате този въпрос. Няма подозрение, че човек, който живее богат живот, който вижда нещата такива, каквито са, е удовлетворен от това, което има, и не е комплициран. Нещата са му ясни и по тази причина не пита каква е задачата на живота. За него самото живеене е начало и край. Трудностите ни се дължат на това, че защото животът ни е празен, ние се стараем да открием някаква цел и се стремим към нея. Такава цел. в живота не може да бъде нищо друго освен артикул на интелекта, артикул, който няма нищо общо с действителното. Когато едно жалко, неуместно схващане с празно сърце търси задачата на живота, тази цел ще бъде също празна. Затова нашата цел е да открием по какъв начин можем да създадем живота си богат не с пари и тем сходни, а вътрешно богат – и това не е нещо загадъчно. Когато кажете, че задачата на живота е да бъдете щастливи, че задачата на живота е да намерите Бог, без подозрение, това предпочитание да намерите Бог е бягство от живота и вашият Бог е просто нещо познато. Можете да намерите път единствено към някакъв обект, който ви е прочут. Ако изградите стълба към това, което наричате Бог, без подозрение, това до което ще стигнете, няма да е Бог. Действителното може да бъде разбрано единствено в живота, а не като бягате от него. Когато търсите смисъл в живота, вие в действителност бягате и не разбирате какво е животът. Животът е взаимоотношения, деяние на взаимоотношения. Когато не разбираме смисъла на взаимоотношенията, или когато взаимоотношенията са комплицирани, тогава търсим нещо по-значително. Защо нашият живот е толкоз празен? Защо сме толкоз самотни и се усещаме по този начин неудовлетворени? Защото в никакъв случай не сме се вглеждали в себе си, с цел да разберем себе си. Никога не си признаваме, че този живот е единственото нещо, което ни е обещано, поради което би трябвало да го опознаем изцяло и до дъно. Предпочитаме да бягаме от себе си и по тази причина търсим смисъла на живота не във взаимоотношенията си, а в други неща. Ако стартираме да разбираме дейностите, които нашите взаимоотношения с хората, собствеността, вярата и концепциите съставляват, тогава ще установим, че те носят своя лична премия. Не е належащо да търсите. То е същото като да търсите обич. Можете ли да намерите любовта, като я търсите? Любовта не може да бъде култивирана. Ще намерите любовта единствено във взаимоотношенията, не отвън тях, а тъй като ни липсва обич, желаеме да намерим цел в живота. Там където има обич, която е своята лична безкрайност, не търсим Бог, тъй като любовта е Бог.

Ние търсим някакъв смисъл отвън нас, тъй като съзнанието ни е цялостно с механически детайлности и суеверни шушукания и животът ни е празен. За да намерим смисъла на живота, би трябвало да минем през врата, която води към нас. Съзнателно или неумишлено заобикаляме да забележим нещата такива, каквито са сами по себе си и желаеме Бог да ни отвори някаква външна врата. Само тези, които не обичат, задават въпроси за смисъла на живота. Любовта може да бъде открита единствено в дейностите, които са взаимоотношения.

От „ Първата и последната независимост ”
Снимки: doorofperception.com, youtube.com