Наръчник по лидерство за жени
Защо е толкоз мъчно да си жена и да си на власт? Дори и през днешния ден, когато имаме доста по-голяма опция да бъдем водачи, този въпрос все по този начин седи на дневен ред.
Всъщност компликацията идва от многото избори, които седят пред всяка дама, поела ръководството, без значение дали на компания, или на страна. Защото за дамите в никакъв случай въпросът не е „ просто да вземат властта “. Всъщност тази власт върви с безпределно доста персонални решения и те са доста повече, в сравнение с би трябвало да направи един мъж.
Мъжете да вземем за пример много рядко се замислят над благоприятни условия от сорта на: „ Как да ръководя: по “женски “ или по „ мъжки “? “. „ Да ме обичат или да се опасяват от мен? “, „ Да проявя ли въпреки всичко благосклонност над конкуренцията, макар че те няма да бъдат благи с мен? “ „ Да въздържам ли страстите си, или да ги послушам? “, „ Имам ли в действителност правото да мина през трупове, с цел да реализира задачите си? “ „ Струва ли си да съм водач, в случай че цената е толкоз доста ненавист? “.
Aко в миналото сте си задавала сходен въпрос в работата, то е добре да знаете, че тези питания не са били непознати и на кралиците Мария Стюарт и на Елизабет I. Поне такава e актуалната интерпретация на тематиката „ дамите и властта “ в историческата драма „ Кралицата на Шотландия “ (Mary Queen of Scots).
Новата английска екранизация потегля по кината този петък, 25 януари.
Въпреки относително повърхностния сюжети на кино лентата, забавното в него е точно навлизането в логиката на психиката на ръководството, предадена през облиците на кралицата на Шотландия Мария I Стюарт (1542 - 1587) и на британската кралица Елизабет I (1533 - 1603).
В ролята на Мария Стюарт е светолооката Сърша Ронан ( “Хана ”, “Бруклин ”, “Лейди Бърд ”). Интересното е, че играта ѝ припомня по нещо на това на Кейт Бланшет в ролята на Елизабет I от историческите филми през 1998 и 2007 година. В новата екранизация самата Елизабет е изиграна от Марго Роби ( “Отряд самоубийци ”, “Вълкът от Уолстрийт ”, “Аз, Тоня ”) и тя прави нова, забавна и много трагична лична версия на „ кралицата-девственица “.
Добрата вест за кастинга обаче свършва дотук.
За страдание останалите артисти несъмнено не блестят с някаква запаметяваща се игра и са по-скоро декор на дейностите на двете кралици. Включително Джак Лоудън в ролята на лорд Хенри Дарнли, и Джо Алуин в ролята на Робърт Дъдли, играят обичайно, само че никога не и изключително отличаващо се.
Филмът не бяга и от едно изключително дразнещо факсимиле, което е обичана запазена марка особено на Холивуд, а в тази ситуация просто е взето наготово.
Това е отношението на сценаристите и режисьорите към хомосексуалните герои – във кино лентата прислужника на Мария Стюарт – Давид Рицио (Исмаел Кордова). Просто няма касов филм в историята на западното кино, където хомосексуалният воин да не бъде осъден по извънредно жесток метод поради своето разграничение. Дали ще бъде изтезаван, изпъден от общността или съсечен – този детайл наложително участва, с цел да покаже мелодраматично какъв брой е неприятно обществото.
Но изключително сладко е изкушението да накажем хомосексуалните в исторически филм, най-малко в случай че съдим по изтезанието на Давид Рацио, наложено му от сценариста Бо Уилимон и режисьора Джоси Рурк. Горкият воин в „ Кралицата на Шотландия “ е намушкан по изключително нечовечен метод десетки пъти от ядосаната общественост на лордовете и умира, вкопчен в гърба на Мария Стюарт. За по-силен резултат, гибел сполита и обичания на шотландската кралица лорд Дарнли, който също сглупява да кривне от правия хетеросексуален път...
Ама вие съществено ли? Нима смятате, че публиката е сляпа за сходни сценарни операции, изключително когато са предадени по този начин мелодраматично?
За страдание, в „ Кралицата на Шотландия “ фалшът е изключително забележим. Малко мъчно ни е да си представим бременна жена в осмия месец, която понася, без да пометне, да убият обичания й паж с ножове, до момента в който тя му пази тялото със своето... Резултатът от основаването на драма на ненужни места, е че в края на краищата отсичането на главата на Мария Стюарт се оказва по-малко ужасно, в сравнение с изневярата на мъжа й.
Но да се върнем на „ властта на дамите “ - най-смисленото обръщение на кино лентата.
Образите на двете кралици демонстрират изключително успешно двата метода на дамите към властта. Мария Стюарт подхожда „ по женски “: вместо да убие, тя пощадява брат си, когато той подвига протест против нея – и надлежно той я детронира. Вместо да накаже инакомислещите в Шотландия, тя се стреми към хармонична власт, което също се оказва в неин минус. И най-много Мария Стюарт прави грешката да се влюби, което незабавно я слага в ролята на жертва. А една жертва е слаба и не може да ръководи.
Елизабет I работи тъкмо противоположното: тя избира „ мъжкия “ метод: не дели властта си с никого, което й коства персоналното благополучие. Въпреки че демонстрира страдание, тя не разрешава то да се отразява на решенията й. Тя си разрешава жестоки кървави намеси, като просто затваря очи за тях. Доверява се на верните хора, само че постоянно оставя последното решение за себе си.
Ето за какво, въпреки и доста банален, този филм е учебник по модерно ръководство. Точно поради това си коства да се гледа. Иначе, в случай че обичате британските исторически драми – сигурно има и доста по-добри екранизации, на които можете да отдадете вниманието си. /woman.bg
Всъщност компликацията идва от многото избори, които седят пред всяка дама, поела ръководството, без значение дали на компания, или на страна. Защото за дамите в никакъв случай въпросът не е „ просто да вземат властта “. Всъщност тази власт върви с безпределно доста персонални решения и те са доста повече, в сравнение с би трябвало да направи един мъж.
Мъжете да вземем за пример много рядко се замислят над благоприятни условия от сорта на: „ Как да ръководя: по “женски “ или по „ мъжки “? “. „ Да ме обичат или да се опасяват от мен? “, „ Да проявя ли въпреки всичко благосклонност над конкуренцията, макар че те няма да бъдат благи с мен? “ „ Да въздържам ли страстите си, или да ги послушам? “, „ Имам ли в действителност правото да мина през трупове, с цел да реализира задачите си? “ „ Струва ли си да съм водач, в случай че цената е толкоз доста ненавист? “.
Aко в миналото сте си задавала сходен въпрос в работата, то е добре да знаете, че тези питания не са били непознати и на кралиците Мария Стюарт и на Елизабет I. Поне такава e актуалната интерпретация на тематиката „ дамите и властта “ в историческата драма „ Кралицата на Шотландия “ (Mary Queen of Scots).
Новата английска екранизация потегля по кината този петък, 25 януари.
Въпреки относително повърхностния сюжети на кино лентата, забавното в него е точно навлизането в логиката на психиката на ръководството, предадена през облиците на кралицата на Шотландия Мария I Стюарт (1542 - 1587) и на британската кралица Елизабет I (1533 - 1603).
В ролята на Мария Стюарт е светолооката Сърша Ронан ( “Хана ”, “Бруклин ”, “Лейди Бърд ”). Интересното е, че играта ѝ припомня по нещо на това на Кейт Бланшет в ролята на Елизабет I от историческите филми през 1998 и 2007 година. В новата екранизация самата Елизабет е изиграна от Марго Роби ( “Отряд самоубийци ”, “Вълкът от Уолстрийт ”, “Аз, Тоня ”) и тя прави нова, забавна и много трагична лична версия на „ кралицата-девственица “.
Добрата вест за кастинга обаче свършва дотук.
За страдание останалите артисти несъмнено не блестят с някаква запаметяваща се игра и са по-скоро декор на дейностите на двете кралици. Включително Джак Лоудън в ролята на лорд Хенри Дарнли, и Джо Алуин в ролята на Робърт Дъдли, играят обичайно, само че никога не и изключително отличаващо се.
Филмът не бяга и от едно изключително дразнещо факсимиле, което е обичана запазена марка особено на Холивуд, а в тази ситуация просто е взето наготово.
Това е отношението на сценаристите и режисьорите към хомосексуалните герои – във кино лентата прислужника на Мария Стюарт – Давид Рицио (Исмаел Кордова). Просто няма касов филм в историята на западното кино, където хомосексуалният воин да не бъде осъден по извънредно жесток метод поради своето разграничение. Дали ще бъде изтезаван, изпъден от общността или съсечен – този детайл наложително участва, с цел да покаже мелодраматично какъв брой е неприятно обществото.
Но изключително сладко е изкушението да накажем хомосексуалните в исторически филм, най-малко в случай че съдим по изтезанието на Давид Рацио, наложено му от сценариста Бо Уилимон и режисьора Джоси Рурк. Горкият воин в „ Кралицата на Шотландия “ е намушкан по изключително нечовечен метод десетки пъти от ядосаната общественост на лордовете и умира, вкопчен в гърба на Мария Стюарт. За по-силен резултат, гибел сполита и обичания на шотландската кралица лорд Дарнли, който също сглупява да кривне от правия хетеросексуален път...
Ама вие съществено ли? Нима смятате, че публиката е сляпа за сходни сценарни операции, изключително когато са предадени по този начин мелодраматично?
За страдание, в „ Кралицата на Шотландия “ фалшът е изключително забележим. Малко мъчно ни е да си представим бременна жена в осмия месец, която понася, без да пометне, да убият обичания й паж с ножове, до момента в който тя му пази тялото със своето... Резултатът от основаването на драма на ненужни места, е че в края на краищата отсичането на главата на Мария Стюарт се оказва по-малко ужасно, в сравнение с изневярата на мъжа й.
Но да се върнем на „ властта на дамите “ - най-смисленото обръщение на кино лентата.
Образите на двете кралици демонстрират изключително успешно двата метода на дамите към властта. Мария Стюарт подхожда „ по женски “: вместо да убие, тя пощадява брат си, когато той подвига протест против нея – и надлежно той я детронира. Вместо да накаже инакомислещите в Шотландия, тя се стреми към хармонична власт, което също се оказва в неин минус. И най-много Мария Стюарт прави грешката да се влюби, което незабавно я слага в ролята на жертва. А една жертва е слаба и не може да ръководи.
Елизабет I работи тъкмо противоположното: тя избира „ мъжкия “ метод: не дели властта си с никого, което й коства персоналното благополучие. Въпреки че демонстрира страдание, тя не разрешава то да се отразява на решенията й. Тя си разрешава жестоки кървави намеси, като просто затваря очи за тях. Доверява се на верните хора, само че постоянно оставя последното решение за себе си.
Ето за какво, въпреки и доста банален, този филм е учебник по модерно ръководство. Точно поради това си коства да се гледа. Иначе, в случай че обичате британските исторически драми – сигурно има и доста по-добри екранизации, на които можете да отдадете вниманието си. /woman.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ