Икономическа монодиета: Как да не останете в плен само на една идея
Защо е належащо да се учат и развиват другите стопански теории?. Ха Джун Чанг, професор по стопанска система в Лондонския университет SOAS и създател на публикацията „ Празната кошница “, изяснява за какво е значимо да се премине оттатък върховенството на неокласическата стопанска система, а би трябвало да се учат разнообразни стопански хрумвания.
Авторът на публикацията идва във Англия от Южна Корея, с цел да учи стопанска система в университета в Кеймбридж през 1986 година Тогава той се сблъсква с доста компликации – британският му бил неприятен, културните предубеждения - повсеместно публикувани, а дори и времето му изглеждало извънредно. Но най-лошото изобретение за него била английската кухня. Според него месото било препечено или недопечено, зеленчуците били пригтотвяни прекомерно дълго и губели всевъзможен усет и форма, тъй че единственото избавление били солта и горчицата, които можели да придадат на ястието почти някакъв усет. Наблюденията върху непозната кухня обаче по-късно се оказали потребни за младия академик, с цел да направи върху тяхната основа значими аналогии с стопанската система.
По неговите мемоари, английската кухня през 80-те години на предишния век била доста консервативна - храната, която произлиза от непозната страна, се възприемала с съвсем набожен песимизъм и омерзение. Версиите на национални ястия (китайски, индийски или италиански) били с искрено неприятно качество и модифицирани по локален метод. Например, една известна верига по това време сервира пици с печени картофи. Този усет бил прочут на локалните хора от детството и по този начин служел като тип " успокоително хапче " против шока от непозната храна. Според негов американски другар, който е бил студент на продан в Обединеното кралство в края на 70-те години на предишния век,
Авторът на публикацията идва във Англия от Южна Корея, с цел да учи стопанска система в университета в Кеймбридж през 1986 година Тогава той се сблъсква с доста компликации – британският му бил неприятен, културните предубеждения - повсеместно публикувани, а дори и времето му изглеждало извънредно. Но най-лошото изобретение за него била английската кухня. Според него месото било препечено или недопечено, зеленчуците били пригтотвяни прекомерно дълго и губели всевъзможен усет и форма, тъй че единственото избавление били солта и горчицата, които можели да придадат на ястието почти някакъв усет. Наблюденията върху непозната кухня обаче по-късно се оказали потребни за младия академик, с цел да направи върху тяхната основа значими аналогии с стопанската система.
По неговите мемоари, английската кухня през 80-те години на предишния век била доста консервативна - храната, която произлиза от непозната страна, се възприемала с съвсем набожен песимизъм и омерзение. Версиите на национални ястия (китайски, индийски или италиански) били с искрено неприятно качество и модифицирани по локален метод. Например, една известна верига по това време сервира пици с печени картофи. Този усет бил прочут на локалните хора от детството и по този начин служел като тип " успокоително хапче " против шока от непозната храна. Според негов американски другар, който е бил студент на продан в Обединеното кралство в края на 70-те години на предишния век,
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ