Защо депресията поразява жените два пъти по-често от мъжете, как

Защо депресията поразява дамите два пъти по-често от мъжете, по какъв начин скептицизмът, предъвкването и анализирането подхранват това положение, а склонността към дейности я потушава. Споделеният опит на американския академик и професор по логика на психиката Мартин Селигман.

(Portrait of a woman, Amedeo Modigliani)

♥ Друг аспект на епидемията от меланхолия – дами и мъже

Ключовата роля, която предъвкването играе при депресията е, може би, виновна за тревожния факт, че депресията визира на първо място дамите. Проучване след изследване са открили, че през двадесети век депресията поразява дамите по-често от мъжете. Съотношението е две към едно. Защо става по този начин, че дамите страдат толкоз по-често от нея?

Дали тъй като са по-склонни да отидат на терапевт и по тази причина са отразявани по-често в статистиката? Не. Същият превес на дамите демонстрират и изследванията правени „ от врата на врата ”. Дали тъй като са по-склонни да приказват за своите неприятности в сравнение с мъжете? Не. Съотношението остава две към едно и когато са спазени изискванията за неприкритост и анонимност. Дали тъй като дамите нормално получават по-лошите длъжности и по-малко пари от мъжете? Не. Съотношението остава две към едно даже когато групите на мъжете и на дамите са изравнени във връзка с длъжностен статус и доходи – богатите дами изпадат доста по-често в меланхолия от богатите мъже, а безработните дами два пъти по-често от безработните мъже.

Дали пък някаква биологична разлика провокира по-често меланхолия? Вероятно не. Проучвания на предменструалната и следродилната емоционал-ност демонстрира, че въпреки хормоналната флуктуация да влияе върху депресията, въздействието й не е задоволително мощно, с цел да провокира разлика две към едно? Дали пък не е някакво генетично разграничение? Внимателни изследвания за това по какъв начин депресията настава измежду синовете и дъщерите на мъже и дами, страдащи от меланхолия, демонстрират, че тя е забележителна измежду синовете – прекомерно забележителна като се има поради по какъв метод се предават хромозомите от татко на наследник и от майка на щерка, с цел да е правилно, че генетиката стои в основата на мощно натежаващото съответствие сред половете. Има данни за генетично въздействие при депресията, само че не и че гените способстват повече за нея при дамите, в сравнение с при мъжете.

♥ Три забавни теории за по-честата меланхолия при дамите

Първата е обвързвана с половите функции – че в ролята на дамата в нашето общество има нещо, което я прави плодородна почва за развиване на меланхолия.

Най-често изтъкван мотив от тази категория е, че дамите биват възпитавани по този начин, че да влагат повече от себе си в обич и обществени връзки, до момента в който мъжете се възпитават да влагат в достижения. Самочувствието на дамата, гласи той, зависи от това по какъв начин стоят нещата с любовта и обществените връзки. При това състояние общественият неуспех – като се стартира от развода и раздялата, мине се през това, че децата напущат гнездото и се свърши с провалена вечер, със зле прекарана среща с чужд, нараняват дамите по-тежко от мъжете. Това би могло да е правилно, само че не изяснява за какво дамите са два пъти по-склонни към меланхолия. Защото доводът може да се обърне наобратно – според тази догадка мъжете одобряват неуспеха в работата доста по-сериозно. Лошите оценки, това че не получават покачване, че тимът им е изгубил на софтбол, всички тези неща подкопават самочувствието на мъжете. А провали има сякаш също толкоз постоянно в работата, колкото и в любовта, и, затова, крайният резултат би бил не по-малко депресиращ при мъжете.

Друго изтъквано изказване за секс-ролята почива също върху ролевия спор – в актуалния живот по отношение на дамите се слагат повече влизащи в спор условия, в сравнение с при мъжете. Жената играе освен обичайна роля на майка и брачна половинка, само че към този момент би трябвало да върви и на работа. Допълнителното условие води до по-голямо напрежение след като и да било преди и затова – до повече депресии. Твърдението звучи доста правдоподобно, само че също както други доста правдоподобни и идеологически комфортни теории се разрушава в скалите на обстоятелствата. Общо взето работещите съпруги са по-рядко депресирани от дамите, които не работят отвън къщи. Следователно обясненията, основаващи се на секс-ролите, не дават от-говор за какво дамите страдат два пъти по-често от меланхолия от мъжете.

Втората доктрина е обвързвана с добитата беззащитност и обяснителния метод. Твърди се, че в нашето общество дамите изпадат в течение на живота си доста по-често в обстановки на беззащитност. Учители и родители хвалят или подлагат на критика момчетата поради държанието им, до момента в който момиче-тата постоянно биват подценявани. Момчетата ги готвят да разчитат на себе си и да са дейни, а девойките – да са пасивни и подвластни. Когато пораснат, дамите се озовават в просвета, която подценява ролята на брачната половинка и майката. Ако дадена жена се насочи към света на труда, тя открива, че достиженията й се правят оценка по-ниско от тези на мъжете. Когато приказва на съвещания, тя по-често среща изпълнени с скука кимвания, в сравнение с това става при мъжете. Ако все пак успее да блесне и я покачат на управителна служба, хората считат, че това е по-скоро изключение. На всяка крачка добита беззащитност. Ако дамите по-често имат скептичен пояснителен метод от мъжете, всяко изпадане в беззащитност ще води до повече депресии при дамите, в сравнение с при мъжете. И в действителност има данни, че всеки стресов фактор повлиява по-зле дамите, в сравнение с мъжете.

И тази доктрина звучи правдоподобно, само че и в нея са налице пропуски. Един от тях – до момента никой не е потвърдил, че дамите са по рождение по-песимистично настроени от мъжете. Всъщност единственото проучване на случайно подбрани лица от мъжки и женски пол е правено измежду деца в началното учебно заведение и то дава противоположни резултати. Сред децата в трети, четвърти и пети клас момчетата са по-големи песимисти от девойките и са по-депресирани. Когато родителите се разведат, момчетата изпадат по-често в меланхолия от девойките. (Всичко това може би се трансформира с настъпването на пубертета и сякаш фактически установяването на съответствие две към едно стартира в тези години. Може би през пубертета се случва нещо, което ориентира младите дами към депресията, а извежда младите мъже от нея.) Друг проблем – до момента никой не е потвърдил, че дамите считат живота си за по-малко поддаващ се на надзор от мъжете.

Последната от трите теории е обвързвана с предъвкването. Според нея, когато настъпи бедата, дамите разсъждават, а мъжете работят. Когато уволнят една жена, тя се пробва да проумее за какво. Потъва в мрачни мисли и изживява събитията още веднъж и още веднъж. Когато го уволнят, мъжът работи – напива се, набива някого или отвлича по различен метод вниманието си от казуса. Той излиза и потегля да си търси друга работа, без да се чуди за какво в действителност е пристигнала бедата. Ако депресията е разстройство на мисленето, то скептицизмът и предъвкването я подклаждат. Склонността към анализиране я подхранва, а склонността към дейности я потушава.

Депресията сама по себе си може да предизвика повече предъвкване при дамите, в сравнение с при мъжете. Какво вършим, когато изпаднем в меланхолия? Жените се пробват да открият корените й. Мъжете отиват да играят баскетбол или се затварят в офиса, с цел да се разсеят с работа. Мъжете доста по-често стават алкохолици от дамите. Може би разликата е задоволително огромна, с цел да ни даде опция да кажем: мъжете пият, дамите изпадат в меланхолия. Може би мъжете пият, с цел да не помнят паниките си, до момента в който дамите предъвкват. Жената, която предъвква нещата, търсейки корените на депресията си, единствено повече ще я задълбочи, до момента в който мъжът, реагирайки с предприемането на деяние, може да я разсее.

Може би теорията за предъвкването за малко ще успее да изясни епидемията от меланхолия изобщо, както и асиметрията. Ако живеем в ера на осъзнаване на мислите и дейностите си, в която ни предизвикват да одобряваме проблемите си по-сериозно и да ги проучваме безпределно вместо да действаме, това умерено може да докара до още по-голям взрив на депресията.

В последно време се вижда прилив на данни в поддръжка на ролята на предъвкването за половите разлики при депресията. Сюзан Нолън-Хоексема, от университета „ Станфорд ”, която сътвори теорията за предъвкването, стои отпред на напъните същата да бъде подложена на инспекция. Когато дамите правят оценка какво в действителност вършат (а не какво би трябвало да правят), откакто са изпаднали в меланхолия, болшинството от тях декларират: „ Опитвах се да проучвам настроението си ” или „ Опитвах се да открия за какво се усещам по този метод ”. От своя страна болшинството мъже дават отговор, че стартират да вършат нещо, което им доставя наслаждение, като да вземем за пример да спортуват, да свирят на музикален инструмент или пък споделят: „ Реших да не се занимавам с настроението си ”.

Същата скица се открива при проучване на дневници, в които мъже и дами са записвали всичко, което са правили, когато ги обхване неприятно въодушевление – дамите мислят и проучват настроение-то си, мъжете отвличат вниманието си. При едно проучване на двойки в спор, двамата поотделно диктуват на магнетофон какво той или тя прави всякога, когато имат брачни неприятности. Преобладаващата част от дамите се концентрират върху своите усеща и ги показват, до момента в който мъжете отвличат вниманието си и вземат решение да не се занимават със своето въодушевление. При лабораторно изследване предложили на мъже и дами, когато са тъжни, да изберат сред две задания: да изготвят лист от думите, които най-добре разказват настроението им (задача, която концентрира вниманието върху депресията) или да подредят лист от страни по благосъстояние (задача, отвличаща вниманието). Седемдесет % от дамите избрали задачата, която концентрира вниманието върху страстта, съставяйки лист от думи, които разказват настроението им. При мъжете обаче процентът бил противоположният.

Следователно фактът, че проучват и се поддават на страсти, когато изпаднат в меланхолия, наподобява евентуално пояснение на това за какво дамите изпадат по-често в меланхолия от мъжете. И идва да покаже, че мъжете и дамите изпадат в умерена меланхолия в една и съща степен, само че при дамите, които се задълбочават върху това положение, тя ескалира; мъжете, въпреки това, облекчават положението си, като отвличат вниманието си с дейности, или може би се отдават на пиянство.

При това състояние ни остават две правдоподобни схващания, които намират някаква поддръжка. Единият е, че дамите получават повече беззащитност и скептицизъм, а другият – че по-вероятната реакция на дамите, когато изпаднат в неволя – предъвкването, води директно към меланхолия.

От: „ Как да бъдем оптимисти “, Мартин Селигман, преводач Цветан Петков, ИК „ Кибеа ”, 2001
Изображение: Portrait of a woman, Amedeo Modigliani, chinaoilpaintinggallery