България е такава, защото ние сме такива
Защо България е такава ли? Ами тъй като такива хора я обитават. Доказват го резултатите от представително изследване, от което научаваме, че огромна част от българите очевидно не схващат по какъв начин действа демократичната страна. Коментар на Полина Паунова за " Дойче Веле България ".
Над 90% от българските жители считат, че образованието и опазването на здравето би трябвало да са изцяло безвъзмездни, а 86% застъпват позицията, че би трябвало да се подсигурява най-малък приход на всеки човек. Друго необятно публикувано мнение е, че страната би трябвало да е длъжна да обезпечи работа на всеки, който желае да работи. И още: българинът отчетливо изисква сериозна роля на страната в живота си, само че в това време не е податлив да утвърди повишение на налозите. Нещо повече: към 60 на 100 от имащите право на глас настояват, че налозите би трябвало да бъдат понижени - без значение, че това значи по-малко пари за обществени разноски и услуги. Това сочат резултатите от национално представително изследване на организация “Тренд”, огласени при започване на седмицата.
Важен резултат от изследването е визията на българите за това по какъв начин в страната се реализира триумф. За 69 на 100 от интервюираните триумфът е функционалност на връзките - т.е., кого познаваш. Едва 24% считат, че триумфът зависи от усърдната работа. Подобна е пропорцията и при мненията дали в България можеш да станеш богат по почтен път.
46 на 100 от интервюираните са показали фамилията като най-важната полезност. На второ място с 44 % се подрежда мирът, а на трето - сигурността. Човешките права и свободата са чак по-късно, а едвам 23 на 100 са се сетили за върховенството на закона. Неприкосновеността на частната благосъстоятелност, свободата на изложение и демокрацията са полезност единствено за 14-15 % от интервюираните. На този декор са разумни преобладаващите консервативни отзиви във връзка с малцинствата, бежанците, легализирането на марихуаната, еднополовите бракове и така нататък
Диагнозата
Така наподобява обстановката в България съвсем 30 години след прехода към народна власт. Очевидно така наречен промени не просто не са довели до ценностен поврат в манталитета на хората. Нещо повече: те упорстват за “социалистически блага”, които да им бъдат предоставяни от „ социалистическия строй ", без да слагат ясни условия за качество да вземем за пример.
Тук би трябвало да отбележим нещо доста значимо: обичайното разбиране, че сходни настройки са завещание от комунистическия режим, не е задоволително пояснение, защото измежду най-младите съотношенията се оказват изцяло сравними с общата картина. Тоест, и младите българи считат, че страната би трябвало да се грижи за тях и да намалява налозите им. И явно доста от тях са уверени, че триумфът зависи не толкоз от качествата и усърдната работа, колкото от връзките.
Като изключим мрачната констатация, че към този момент три десетилетия българите очевидно не съумяват да се приспособяват към демократичните промени, резултатите от проучването разкриват и една още по-тревожна наклонност: огромна част от жителите изрично не схващат метода, по който действа актуалната страна. Нещо повече даже: от отговорите им излиза наяве, че не желаят да го схванат.
Ето за какво в разбиранията на средностатистическия българин не съществува връзка сред личностен триумф, независимост и господство на закона. Именно заради тази базисна липса той постоянно остава необразован, а в следствие от това става затворен и като цяло недоверчив към другостта.
Мащабът на казуса
Мащабът на казуса е в действителност обезпокоителен, тъй като отговорите на интервюираните демонстрират, че в България скоро няма да има смяна. Хората всеобщо не имат вяра в личностния триумф и считат, че той се дължи само на връзкарство. Богатството пък се е трансформирало в мръсна дума, защото се счита, че е насъбрано не с труд, а на нечий тил. Наред с това българите не считат за водещи полезности такива свръхважни неща като върховенството на правото и свободата на изложение. А щом тези два съществени стълба на всяка демократична страна не са считани за значими, популацията непринудено се лишава от единствените разобличители на покварените модели - самостоятелния съд и самостоятелните медии.
Да го кажем отново: по-малко от една четвърт от българите считат, че върховенството на закона е значимо. С мнението си те на процедура се отхвърлят от самостоятелен съдия. А единствено в този самостоятелен съдия може да бъде решението на казуса с непозволено насъбраните благосъстояния или непозволения персонален триумф, основаващ се не на качества, а на връзки. Свободата на изложение пък е от голяма важност единствено за към 15% от интервюираните, което значи, че общественото разкритие на порочната страна не се счита за значимо.
Казано другояче: българинът не има вяра на държвата си, само че единствено нея има. Защото явно нищо друго не му е значимо. Не му е значимо да има принадлежности, с които да я промени. Не има вяра и на съумелите хора, тъй като счита, че са се издигнали за негова сметка. В същото време е съвсем несъмнено, че самият той също би опитал да успее на нечий непознат тил. А в случай че не му се получи, желае ниски налози, държавна работа и безвъзмездни благини.
Възпроизводството
Именно заради тези си настройки междинният гласоподавател е елементарен за манипулиране от политическата класа. Електоратът в България е покорен. Заложник е на личното си отвращение да бъде свободен. И в последна сметка възпроизвежда самия себе си на управнически позиции. Защото нали в България всичко става с връзки, а законът е без значение.
Затова са вероятни всички гейтове в последно време - и кум, и ЦУМ. Затова е допустимо вицепремиер да заплашва публицисти без никакви последици. Затова е вероятен трети мандат на Бойко Борисов, който към момента не е дал отговор безапелационно на въпроса дали вижда Пеевски в огледалото. А поради подозрителността ни към другостта е вероятен президентът Румен Радев, за който будителите не са интелектуалци по европейски пример.
Да, ние не просто не обичаме демократичния ред от западен вид. Ние надълбоко не го разбираме. Не разбираме фундаментите му, не разбираме по какъв начин работи. И в последна сметка не знаем какво да вършим със самите себе си в този ред. Оправяме се единствено в случай че образованието ни е гратис и неприятно, опазването на здравето ни е държавно и некачествено, а персоналният ни триумф зависи от някой братовчед. И тъй като сме такива, не ни трябват нито закони, нито свободи. Защото не знаем по какъв начин да ги употребяваме, с цел да променяме и себе си, и страната си. Което пък е в основата на възпроизвеждания от самите нас управнически модел, който води до назначения на родственици, до срещи на основния прокурор в офисите на партийци, до медии, в които столчетата се опразват, а властта приказва свободно за това без никакви последици.
Редактор: Деница Райкова
Над 90% от българските жители считат, че образованието и опазването на здравето би трябвало да са изцяло безвъзмездни, а 86% застъпват позицията, че би трябвало да се подсигурява най-малък приход на всеки човек. Друго необятно публикувано мнение е, че страната би трябвало да е длъжна да обезпечи работа на всеки, който желае да работи. И още: българинът отчетливо изисква сериозна роля на страната в живота си, само че в това време не е податлив да утвърди повишение на налозите. Нещо повече: към 60 на 100 от имащите право на глас настояват, че налозите би трябвало да бъдат понижени - без значение, че това значи по-малко пари за обществени разноски и услуги. Това сочат резултатите от национално представително изследване на организация “Тренд”, огласени при започване на седмицата.
Важен резултат от изследването е визията на българите за това по какъв начин в страната се реализира триумф. За 69 на 100 от интервюираните триумфът е функционалност на връзките - т.е., кого познаваш. Едва 24% считат, че триумфът зависи от усърдната работа. Подобна е пропорцията и при мненията дали в България можеш да станеш богат по почтен път.
46 на 100 от интервюираните са показали фамилията като най-важната полезност. На второ място с 44 % се подрежда мирът, а на трето - сигурността. Човешките права и свободата са чак по-късно, а едвам 23 на 100 са се сетили за върховенството на закона. Неприкосновеността на частната благосъстоятелност, свободата на изложение и демокрацията са полезност единствено за 14-15 % от интервюираните. На този декор са разумни преобладаващите консервативни отзиви във връзка с малцинствата, бежанците, легализирането на марихуаната, еднополовите бракове и така нататък
Диагнозата
Така наподобява обстановката в България съвсем 30 години след прехода към народна власт. Очевидно така наречен промени не просто не са довели до ценностен поврат в манталитета на хората. Нещо повече: те упорстват за “социалистически блага”, които да им бъдат предоставяни от „ социалистическия строй ", без да слагат ясни условия за качество да вземем за пример.
Тук би трябвало да отбележим нещо доста значимо: обичайното разбиране, че сходни настройки са завещание от комунистическия режим, не е задоволително пояснение, защото измежду най-младите съотношенията се оказват изцяло сравними с общата картина. Тоест, и младите българи считат, че страната би трябвало да се грижи за тях и да намалява налозите им. И явно доста от тях са уверени, че триумфът зависи не толкоз от качествата и усърдната работа, колкото от връзките.
Като изключим мрачната констатация, че към този момент три десетилетия българите очевидно не съумяват да се приспособяват към демократичните промени, резултатите от проучването разкриват и една още по-тревожна наклонност: огромна част от жителите изрично не схващат метода, по който действа актуалната страна. Нещо повече даже: от отговорите им излиза наяве, че не желаят да го схванат.
Ето за какво в разбиранията на средностатистическия българин не съществува връзка сред личностен триумф, независимост и господство на закона. Именно заради тази базисна липса той постоянно остава необразован, а в следствие от това става затворен и като цяло недоверчив към другостта.
Мащабът на казуса
Мащабът на казуса е в действителност обезпокоителен, тъй като отговорите на интервюираните демонстрират, че в България скоро няма да има смяна. Хората всеобщо не имат вяра в личностния триумф и считат, че той се дължи само на връзкарство. Богатството пък се е трансформирало в мръсна дума, защото се счита, че е насъбрано не с труд, а на нечий тил. Наред с това българите не считат за водещи полезности такива свръхважни неща като върховенството на правото и свободата на изложение. А щом тези два съществени стълба на всяка демократична страна не са считани за значими, популацията непринудено се лишава от единствените разобличители на покварените модели - самостоятелния съд и самостоятелните медии.
Да го кажем отново: по-малко от една четвърт от българите считат, че върховенството на закона е значимо. С мнението си те на процедура се отхвърлят от самостоятелен съдия. А единствено в този самостоятелен съдия може да бъде решението на казуса с непозволено насъбраните благосъстояния или непозволения персонален триумф, основаващ се не на качества, а на връзки. Свободата на изложение пък е от голяма важност единствено за към 15% от интервюираните, което значи, че общественото разкритие на порочната страна не се счита за значимо.
Казано другояче: българинът не има вяра на държвата си, само че единствено нея има. Защото явно нищо друго не му е значимо. Не му е значимо да има принадлежности, с които да я промени. Не има вяра и на съумелите хора, тъй като счита, че са се издигнали за негова сметка. В същото време е съвсем несъмнено, че самият той също би опитал да успее на нечий непознат тил. А в случай че не му се получи, желае ниски налози, държавна работа и безвъзмездни благини.
Възпроизводството
Именно заради тези си настройки междинният гласоподавател е елементарен за манипулиране от политическата класа. Електоратът в България е покорен. Заложник е на личното си отвращение да бъде свободен. И в последна сметка възпроизвежда самия себе си на управнически позиции. Защото нали в България всичко става с връзки, а законът е без значение.
Затова са вероятни всички гейтове в последно време - и кум, и ЦУМ. Затова е допустимо вицепремиер да заплашва публицисти без никакви последици. Затова е вероятен трети мандат на Бойко Борисов, който към момента не е дал отговор безапелационно на въпроса дали вижда Пеевски в огледалото. А поради подозрителността ни към другостта е вероятен президентът Румен Радев, за който будителите не са интелектуалци по европейски пример.
Да, ние не просто не обичаме демократичния ред от западен вид. Ние надълбоко не го разбираме. Не разбираме фундаментите му, не разбираме по какъв начин работи. И в последна сметка не знаем какво да вършим със самите себе си в този ред. Оправяме се единствено в случай че образованието ни е гратис и неприятно, опазването на здравето ни е държавно и некачествено, а персоналният ни триумф зависи от някой братовчед. И тъй като сме такива, не ни трябват нито закони, нито свободи. Защото не знаем по какъв начин да ги употребяваме, с цел да променяме и себе си, и страната си. Което пък е в основата на възпроизвеждания от самите нас управнически модел, който води до назначения на родственици, до срещи на основния прокурор в офисите на партийци, до медии, в които столчетата се опразват, а властта приказва свободно за това без никакви последици.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ