Николай Бодуров за амбициите си с ЦСКА, националния отбор и... автогола си срещу Юнайтед
Защитникът на ЦСКА Николай Бодуров даде изявление за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Той е един от водачите на „ алените “ и националния ни тим. Бранител с огромно сърце и желязна неотстъпчивост в единоборствата, който се докосна до британския футбол. Успя да опази даже 100-милионния Гарет Бейл при успеха на България над Уелс. Два пъти печели купата в българското футболно състезание и един път суперкупата на страната. Носил е и капитанската лента в националния тим. Бодуров е един от голямото ято на благоевградски орли, което десетилетия наред към този момент влива свежа кръв в родния футбол. Има 37 мача и 1 гол за националния отбор на България.
- Здравей, Николай! Минаха страстите от „ безконечното дерби “. В ЦСКА коментирате ли още този мач или към този момент сте на друга вълна?
- Коментираме, няма по какъв начин. Чакаш този мач толкоз време и най-после можеш да победиш, само че изпускаш триумфа. Говорим си за него, само че знаем, че би трябвало доста бързо да превключим към идващия дуел, тъй като във футбола никой не те чака. Идват мачовете и би трябвало да побеждаваш, изключително в тим като ЦСКА.
- Говорим с теб преди дербито с Лудогорец. Мнозина считат, че при триумф на тима от Разград, шампионата ще е надали не предрешено още преди Нова година. Какво е твоето мнение?
- Мнението ми е, че има доста мачове. Особено във втората фаза, когато се разделят тимовете, ще се губят повече точки. Не мисля, че ще реши шампионата. Има прекомерно доста срещи. Наистина Лудогорец губи мъчно точки, само че ние ще се постараем и ще дадем всичко от себе си, с цел да създадем по този начин, че те да губят, а ние да печелим точки.
- Сравнително неотдавна си в ЦСКА. Какво те изненада най-вече в този клуб? Кое е най-хубавото и кое най-натоварващото?
- Приятно сюрпризиран и удивен съм от почитателите. Играл съм на доста игрища, много съм виждал, само че почтено казано не съм срещал такива правилни последователи. А по отношение на напрежението – в ЦСКА е обикновено да го има, тъй като упованията са огромни. Ако не си подготвен за това напрежение и тези упования, просто не си за клуба. Затова би трябвало да си мощен душевен. Винаги съм казвал, че за тези тимове играчите имат качества, само че въпросът е дали имат темперамент. Когато нямаш темперамент за подобен тим, се пречупваш и отиваш надолу. Трябва ти темперамент, да си подготвен за напрежението. Силни футболисти са тези, които играят мощно напрегнат.
- Как се устоя обаче на това напрежение, което е всяка седмица?
- Даже всеки ден. Трябва да си мощен душевен и да имаш темперамент. Както споделяме на футболен език – да си „ перде “. Ако успееш да издържиш душевен, ще останеш. Ако не – всички знаят, че няма по какъв начин да се получат нещата.
- Не е загадка, че имаше опция да продължиш кариерата си и в чужбина, офертите са били факт. Защо избра българското състезание?
- Семейството ми натежа доста в решението. Имах предложения, само че от Русия и то от такива краища, където трябваше да съм самичък, а одеве ми се беше родило дете и нямаше да преживея да съм без него и без фамилията си. Затова избрах ЦСКА. Осъзнал съм, че на този свят не всичко е пари. Реших, да остана тук. За мен по-хубаво от България няма. Въпросът е, че хората търсят късмет на друго място поради парите.
- Чувстваш ли разлика при домакинските мачове на ЦСКА спрямо тези на Пирин и Литекс, където играеше преди?
- Огромна е разликата. Тук атмосферата те задължава непрекъснато да атакуваш, да пресираш и да побеждаваш. Не мога да кажа нищо неприятно за Пирин и за Литекс. Прекарах извънредно приятни години и в двата тима, само че ЦСКА е с съсловия над тях като история и в това отношение. В Литекс съм бил два пъти първенец, имахме доста хубави моменти. Пирин е тим от нашия край, в който са момчета с темперамент, борим се всякога. Но в ЦСКА е доста по-задължаващо. Атмосферата на стадиона, основана през годините, те задължава да излезеш и да победиш. Не всякога се получава, само че си задължен да дадеш повече от 100 % за това нещо.
- Ти си един от многото благоевградски орлета, които станаха национали на България. Какво е специфичното на този район?
- Може би характерът. Имам наблюдения и върху други момчета от други места. Не желая да наскърбявам нито една област в България, само че от нашия край са бойни натури и не се предаваме. Може би тъй като аз и другите момчета не сме били от богати фамилии и единственият ни късмет е бил футбола. Тренирали сме на извънредно неприятни условия, само че страданието калява характера. Мисля, че на това се дължи прословутият ни дух. Това е главното, с цел да играем в много тимове в България, а и освен у нас.
- Стигна до край за купата на България с Пирин. Спомняш ли си този мач?
- Разбира се. Помня всеки един мач. Все още има мъка в мен, че не успяхме да победим, тъй като бяха пристигнали в действителност доста хора. Може би най-слабият ни мач бе тъкмо финалът с Литекс. Преди това отстранихме Левски и ЦСКА, само че тъкмо в най-важния мач не се представихме по този начин, както чакаха почитателите. Но това е футболът – от време на време искаш, само че просто не стават нещата.
- Как се усещаше при дебюта си за Литекс в мача против Левски за суперкупата? Този дуел значително хора назоваха „ мач на омразата “…
- Да, в годините, когато съм играл с Левски, постоянно е имало едно по-високо напрежение. В дебюта бях малко напрегнат, тъй като условията в Литекс бяха по-високи от тези в Пирин. Треньор беше Мъри Стоилов. Той искаше напълно разнообразни неща от това, което бях упражнявал, само че в нито един миг не съм имал съмнения дали ще се оправя. Винаги съм вярвал в себе си, тъй като в случай че не го върша, това ще е краят.
- В интервала ти в Литекс заслужи наградата за бранител №1 в България. Чувстваше ли се в действителност толкоз мощен?
- Да, в действителност играех добре. Направих дебют за националния тим и играех мощно и там. Все отново това го правят оценка хората, които схващат от футбол. Най-важното е, когато правят оценка сътрудници – футболисти и треньори. Когато те те признаят за най-хубавия бранител, това е чест за мен. Ако ме правят оценка просто фенове по трибуните, които не схващат в елементи играта, е друго. Бях поласкан от тази премия. Изключително доста се радвах, че получих този приз.
- Какво е най-важното за един бранител?
- Да не позволява голове.
- А да вкарва може ли?
- Разбира се. Има позволение да прави колкото може повече голове и асистенции. Но преди всичко би трябвало да си гледа личната работа, а тя е да не позволяваме голове. А в случай че можем да помогнем и за друго – добре. Така е и начело, където би трябвало да вкарват попадения. В днешно време се играе цялостен футбол – напред-назад. Нападателите би трябвало да ни оказват помощ, както и ние на тях. Но нашата съществена задача е да не позволяваме рискове пред нашата врата, тъй като тогава няма да има и голове.
- В началото на кариерата ти имаше ли вид да играеш на други позиции?
- Честно казано, почнах като десен бек в юношите, само че там беше малко комична обстановката. Треньорът ми споделя да си застана на поста, а аз споделям „ вдясно “. Мислех напред вдясно, а той ме постави откъм гърба и по този начин станаха нещата. После минах като централен бранител и несъмнено се усещам доста по-добре там.
- Имаше ли опция да не си футболист? Някакъв различен спорт практикувал ли си преди този момент?
- Не, в никакъв случай не съм практикувал различен спорт.
- Футболът ти е на сърцето…
- Още от дребен, когато играех пред блока, децата ме караха да се запиша на футбол, а аз не желаех. Но след доста увещание от тяхна страна, го направих в една академия „ Македонска популярност “, която към този момент не съществува. Захванах се с футбола, а аз съм подобен човек, че като почна нещо или го върша като хората, или не го върша. Като цяло съм максималист и перфекционист.
- Вид провокация против Петър Хубчев ли бе като му сподели, че не гледа мачове на ЦСКА и очевидно поради това пропуща да вика някои футболисти?
- Не, просто аз съм по-емоционален човек. Винаги, до момента в който мога да играя за националния тим и да оказвам помощ, ще го върша. Просто като не ме викат, ми е болно. Знам, че някой път не заслужавам, различен път заслужавам, само че не ме викат… Няма значение, това е тяхна преценка. Бях под въздействие на страстите. Може би не трябваше да се изричам по този метод. Казах, че гледат мачове, само че гледат някъде другаде, тъй като един публицист ме запита, а след мач съм малко по-емоционален. Тогава доста не съм за изявленията, тъй като приказвам такива неща.
- Националният тим отново пропусна огромно състезание. Ти персонално отчаян ли си или още вярваш, че може да се класираме?
- Никога не съм бил отчаян. Винаги отивам там с религия. Дори като играхме с Франция, не имах вяра, че можем да загубим. Никога нямам доверие, че ще паднем в някой дуел, до момента в който не се случи. Винаги излизам за победа. Смятам, че имаме шансове за класиране. Качества имаме, само че характерът и самочувствието на българските футболисти не ни е на равнището, на което би трябвало. Говоря за мачовете. Като че ли самочувствието ни отвън терена е малко повече, в сравнение с би трябвало, а на терена е много по-малко, в сравнение с е належащо. Виждам по какъв начин се играе на тренировките. Ако излизаме със същото самочувствие на мачовете и го покажем, няма да имаме проблеми. За мен персонално е въпрос на темперамент, с цел да играеш на тренировки по един метод, а на мачовете по различен.
- Кога е било най-тежко в съблекалнята на националния отбор? Може би, когато след напредък при Любо Пенев загубихте от Армения в абсурден мач и отново потънахме или след ремитата с Малта и Люксембург…
- С Люксембург не толкоз, тъй като към този момент нямахме късмет. След мача с Малта в действителност беше много конфузно в съблекалнята, след срещата с Армения също. Там имахме огромен късмет, просто трябваше да ги победим, само че не успяхме. Не знам кое бе по-конфузно. След Малта в действителност имаше разтърсващи неща, след изпусната дузпа и хикса у дома, по-късно и неприятна разлъка с треньора. Всички футболисти бяхме с него, само че не е наша работа да решаваме. Може би след Малта имаше по-големи разтърсвания. И до ден-днешен не е задоволително да създадем еднакъв вкъщи с подобен отбор. Но хората би трябвало да осъзнаят, че в днешно време няма слаб тим. Виждаме какво прави и Люксембург. Една Исландия, с население от 300 000, какво прави… Просто хората се пробват и се развиват. Само при нас темповете на развиване не са толкоз бързи, да не кажа, че може би и ги няма.
- Националните селекционери доста постоянно се сменят – това не е ли проблем за играчите?
- От една страна е проблем, тъй като свикваш с един треньор и с неговите способи на работа. Правилни или неправилни – треньорът носи отговорност. Когато ти каже да правиш нещо, изпълняваш. Не е доста добре да има честа промяна. Но знаете, че когато няма резултати, треньорът е един „ бушон “, казано на футболен диалект. Когато няма резултати, той „ гори “, няма кой различен. Не може да изгонят 20 футболисти. Имало е моменти, в които е трябвало да ни изгонят всичките, само че това е различен въпрос. Не мисля, че като цяло в България се дава късмет на треньорите. Виждате, че в някои тимове след два мача гонят треньора. За мен това не е вярно. Да забележим Англия – Алекс Фъргюсън какъв брой години изкара? Арсен Венгер доста пъти са желали да го сменят, само че какъв брой време остана? Трябва да се даде време, само че на треньор, който демонстрира, че има качества. Не може да имаш 10 загуби в 10 мача и да му даваш време. Има и спадове и при първия подобен, се гони треньорът, а това не е вярно за мен.
- Дебютира при Лотар Матеус. Разбираше ли се с него? Изобщо при кой от националните селекционери се усещаше най-добре?
- Разбирал съм се с всички. Може би с всички съм имал и леки пререкания.
- Колко „ леки “?
- Наистина леки, тъй като множеството от тях са ме викали. Разбирали са какъв темперамент съм, въпреки всичко съм по-емоционален. Но най-добре съм се чувствал в националния тим при Любослав Пенев. Мисля, че беше едно огромно наслаждение освен за мен, а за всички. Да бъдеш в националния тим постоянно е наслаждение, само че като цяло при него и колективът беше на доста високо равнище, а играта ни спореше и се получаваше.
- В първия си мач се изправи не против кого да е, а против 100-милионния Гарет Бейл. Как се играе против толкоз „ бърза като вятъра “ мегазвезда?
- Трудно е. Бейл е образован футболист, не даваше да го докосна, да отида до него с топката. Като ме видеше, усещаше, правеше незабавно пас и тръгваше. Преди мача Матеус ми сподели: „ Днес от теб зависи изхода на срещата. Това им е най-хубавият състезател, един от най-хубавите в Европа. Ако опазиш този футболист, ще победим. Ако не успееш, доста мъчно ще измъкнем нещо. “ На смешка споделих: „ Да ми беше споделил по-рано, значи сме победили 100 %. “
- Така и стана, спечелихме с 1:0.
- Да, а и мисля, че в действителност играх добре против него. Всички знаят какъв футболист беше. Една седмица по-късно игра против Интер и просто ги умъртви. Но аз съм си „ перде “. Даже се апелирам да играя с повече такива футболисти, тъй като против тях можеш да се докажеш и да покажеш какви качества имаш, а не против някой несъвършен състезател от трета дивизия. Не желая да наскърбявам никой, само че там не можеш да покажеш качества. Срещу топ футболистите се вижда дали струваш като състезател или не.
- След България отиде в британския футбол. Как беше престоят ти във Фулъм?
- Едно в действителност прелестно прекарване за мен и доста огромно значение за насъбрания опит, който имам сега. Даде ми извънредно доста опит и самочувствие. Радвам се и благодаря на Господ, че имах опцията да отида тъкмо в Англия. Всички знаем какъв е футболът в тази страна. Всички футболисти се молят да отидат там. Бях във второто равнище на футбола, само че за мен това няма значение. Фулъм е един от положителните тимове. Да усетиш атмосферата там е нещо необикновено. Само хора, които са играли там, може да го кажат. Пожелавам на доста играчи да отидат там. И вторият ешелон на британския футбол е на извънредно високо равнище. Ако не си квалифициран във всяко едно отношение, няма късмет да играеш. Радвам се, че имах опцията да отида там.
- Какво е отношението към българите там? Получи се надали не благоевградски филиал, преди теб във Фулъм бяха Димитър Бербатов и Станислав Манолев.
- Специално съм ги питал за Бербатов, а и те мен какво мисля за него. Като човек знаете, че е малко чудноват. Не им е казвал „ положително утро “, не е сядал с тях, само че им споделих, че това си е той и постоянно е бил подобен. Просто не би трябвало да се чудят. Те ми дадоха отговор, че са привикнали. Но на терена всички са безапелационни, че той е вълшебник. Всички споделят, че доста рядко може да срещнат подобен футболист. За тях е било чест да имат подобен състезател в тима. Приятно настроени са към българите. Даже ме питаха дали има някой млад български футболист, който могат да вземат. Казах им да гледат, тъй като има доста гении, просто би трябвало да се доразвият. Много добре са настроени по отношение на българите.
- Не ти ли се искаше да останеш още в Лондон? Какво ти хареса и какво не там?
- Искаше ми се, почтено казано, само че по този начин се развиха нещата. До ден-днешен нямам пояснение за какво по този начин се получи. Първата година спортният шеф ми сподели, че ще ми вземат преподавател по британски и ще градят тима към мен, тъй като са доста удовлетворени. Втората година стана напълно друго. Искаше ми се да остана най-много поради футбола и атмосферата. Там се чувстваш в действителност футболист. Не мислиш за нищо друго. Абсолютно всичко е обвързвано с представянето ти на тренировките и в мачовете. Там хората те почитат доста повече, в сравнение с Балканския полуостров. От друга страна България, фамилията и приятелите ми липсваха. Едното за сметка на другото, няма цялостно благополучие.
- Следващата ти интернационална стъпка беше Мидтиланд. Как беше в Дания?
- Добре беше. Първенството им малко прилича Чемпиъншип. Изключително пряк и силов футбол. Трябва да си доста квалифициран и здрав физически, с цел да играеш там. Имах шестмесечен прелестен престой. Хората безпределно ме уважаваха и ми го посочваха по всевъзможен метод. Спортният шеф доста ми звънеше да остана, само че аз му споделих, че желая да се върна във Фулъм и да опитам да се наложа там. Чаках и други неща и му отказвах. Накрая индивидът спря да ми звъни, което е обикновено. Може би трябваше да остана там, само че постоянно виждам напред. Както съм го почувствал, по този начин съм го направил. Останах с извънредно положителни мемоари от този тим.
- Сблъскахте се в Европа с Манчестър Юнайтед, направи страховит мач при успеха с 2:1, само че във втория имаше малшанса да си отбележиш автогол. Какво най-много помниш от тези борби?
- Всичко. В първия мач играхме на извънредно високо равнище. Мисля, че трябваше да победим с повече от 2:1. Тогава вратарят ги избави. Вторият дуел бе на „ Олд Трафорд “, където се играе доста мъчно. Имах малшанса да вкарам автогол, само че в последна сметка единствено аз и Бербатов сме отбелязвали на „ Олд Трафорд “. В кръга на шегата, несъмнено. Не желая да встъпвам в елементи, само че имаше неща на тренировката, които съгласно мен не бяха естествени. Няма значение, това не ни е опрощение. Но помня всяка една минута. Да победиш Манчестър Юнайтед е нещо, което не се не помни. Както и излизането на „ Олд Трафорд “, където 70 000 викат и не можеш да се чуеш. Всичко бумти. Да, загубихме, само че спомените за мен са извънредно приятни и ще ги помня цялостен живот.
- Автоголовете ли са твоята „ черна котка “? Може би се опитваш да спреш невъзможни топки, какво се получава?
- Искал съм да изчистя топката на открито, само че се получават рикошети или реакция в последния миг. Автоголовете са част от играта на бранителите. Дори от време на време и нападателите си вкарват автоголове при статични положения. Нямам проблем в това отношение. Разбира се виждам да не се получава, а да са повече головете в другата врата, само че това е обикновено. Мисля, че всеки бранител е имал нещастието да си означи автогол.
- Нямаш красиви, твоите са все след рикошет…
- Да, само че не е прелестно да си вкараш автогол. Чувството е, че надали не първо си предал себе си, а по-късно и тима. Не го поисквам на никой.
- Мислиш ли още веднъж за трансфер в чужбина и къде ти се играе?
- Честно казано към този момент не мисля. Има тимове от Кипър, мениджъри ми пишат непрекъснато, само че споделям, че съм подписал за три години и нямам предпочитание да вървя на открито. Трябва да е за някакви извънредно положителни пари, а не виждам кой може да ги даде. Турция и Русия могат, само че към този момент имах оферта от Русия и избрах фамилията. Няма къде да вървя. Виждам, че в ЦСКА хората ме почитат. Отборът има високи цели и съм извънредно щастлив от това. Винаги в живота съм се борил и желая да го върша за високи цели. Семейството ми е тук. Честно казано, нямам предпочитание да вървя някъде другаде.
- В един мач беше капитан на националния тим. Почувства ли се по-различно?
- Като че ли отговорността бе по-голяма. Когато си капитан, би трябвало да даваш звук на другите футболисти. Ако тимът не върви, би трябвало даже с цената на жълт картон, да го вдигнеш, да влезеш в единоборство, да го нахъсаш. Капитанът би трябвало да служи за образец. Когато тимът не върви, той би трябвало да стимулира играчите и да ги надъхва. И противоположното – когато тимът води в резултата, би трябвало да дава нужното успокоение и самочувствие. Специално за националния тим отговорността е доста по-голяма. Мисля, че се оправих.
- Спечелихме против Азербайджан…
- Да, с 2:1. Преди това съм бил капитан и на Литекс, имам два-три мача с лентата и на Фулъм. Не напрежението, а отговорността е огромна. Удоволствието да си капитан на националния тим е неописуемо.
- Какво още искаш да постигнеш във футбола?
- Все още не съм играл в Шампионска лига. Може би това е.
- Химнът е доста приятен…
- Да, чувал съм го, само че в квалификациите, за жалост. Искам да играя в групите. Надявам се това да се получи с тима на ЦСКА. Живот и здраве да станем първенци, всичко да бъде обикновено и да играем в Шампионска лига. В квалификациите е божа работа и Господ, в случай че е с нас, ще го разреши. Една от задачите ми е да играя в Шампионска лига. Ако е писано ще се случи, в случай че не – живи и здрави. Ако не като футболист, ще играя в тях като треньор.
- Краят на кариерата ти е много надалеч, само че въпреки всичко мислил ли си като какъв се виждаш, когато спреш с дейния футбол? Какво ти подхожда?
- Знам, че във футбола има извънредно доста нерви. Виждам го и го чувствам. Аз съм по-нервен човек, по-емоционален. Не знам дали ще се оправя с 20-25 индивида, с разнообразни характери на терена.
- Ще бъде доста забавно да те наблюдаваме…
- Ще е доста забавно и за мен. Страх ме е някой път да не съм по-агресивен, в сравнение с би трябвало. Може би като мине време, ще се очукам. Не съм мислил с какво ще се занимавам. Но съм бил с треньори, които в действителност са ми посочили извънредно доста във футбола. За мен на Мъри Стоилов футболната материя му е извънредно ясна. Дори от хора, които не са на това равнище като схващане във футбола, съм научил нещо за характера и за душeвността. Гледам да взимам нещо позитивно от всеки треньор. Имам искания, че малко или доста знам по какъв начин стоят нещата на терена. И в Англия научих доста. Гледам в този момент да ги предавам на тима. Не знам какво ще стане. Живи и здрави, ще забележим.
- А по какъв начин бягаш от напрежението? Имаш ли занимание, забавление?
- В момента със фамилията. В каквото и положение да съм, видя ли си детето, всичко минава на момента. Преди него съм се разтоварвал по разнообразни способи, да вземем за пример с филми. Най-вече виждам да се укротявам. Гледам да съм надалеч от другите хора, тъй като когато съм нервозен, всичко ми е погрешно и всеки ми е отговорен. Дори жена ми заобикаля връзката с мен, когато съм нервозен.
- Кой град предпочиташ Благоевград или София?
- Разбира се, че Благоевград.
- Говори се, че още нямаш дом, а живееш под наем…
- В Благоевград? Не, имам си апартамент там, само че сега си строя къща за да се установим там. София е прекрасен и огромен град, само че мисля, че в Благоевград е много по-добре за живеене. За деца е доста по-спокойно от позиция на трафик и хора. А и с новата автомагистрала е 50 минути до София, нищо не е. В Лондон съм стоял по два часа в трафика. Така че несъмнено съм за Благоевград.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+
- Здравей, Николай! Минаха страстите от „ безконечното дерби “. В ЦСКА коментирате ли още този мач или към този момент сте на друга вълна?
- Коментираме, няма по какъв начин. Чакаш този мач толкоз време и най-после можеш да победиш, само че изпускаш триумфа. Говорим си за него, само че знаем, че би трябвало доста бързо да превключим към идващия дуел, тъй като във футбола никой не те чака. Идват мачовете и би трябвало да побеждаваш, изключително в тим като ЦСКА.
- Говорим с теб преди дербито с Лудогорец. Мнозина считат, че при триумф на тима от Разград, шампионата ще е надали не предрешено още преди Нова година. Какво е твоето мнение?
- Мнението ми е, че има доста мачове. Особено във втората фаза, когато се разделят тимовете, ще се губят повече точки. Не мисля, че ще реши шампионата. Има прекомерно доста срещи. Наистина Лудогорец губи мъчно точки, само че ние ще се постараем и ще дадем всичко от себе си, с цел да създадем по този начин, че те да губят, а ние да печелим точки.
- Сравнително неотдавна си в ЦСКА. Какво те изненада най-вече в този клуб? Кое е най-хубавото и кое най-натоварващото?
- Приятно сюрпризиран и удивен съм от почитателите. Играл съм на доста игрища, много съм виждал, само че почтено казано не съм срещал такива правилни последователи. А по отношение на напрежението – в ЦСКА е обикновено да го има, тъй като упованията са огромни. Ако не си подготвен за това напрежение и тези упования, просто не си за клуба. Затова би трябвало да си мощен душевен. Винаги съм казвал, че за тези тимове играчите имат качества, само че въпросът е дали имат темперамент. Когато нямаш темперамент за подобен тим, се пречупваш и отиваш надолу. Трябва ти темперамент, да си подготвен за напрежението. Силни футболисти са тези, които играят мощно напрегнат.
- Как се устоя обаче на това напрежение, което е всяка седмица?
- Даже всеки ден. Трябва да си мощен душевен и да имаш темперамент. Както споделяме на футболен език – да си „ перде “. Ако успееш да издържиш душевен, ще останеш. Ако не – всички знаят, че няма по какъв начин да се получат нещата.
- Не е загадка, че имаше опция да продължиш кариерата си и в чужбина, офертите са били факт. Защо избра българското състезание?
- Семейството ми натежа доста в решението. Имах предложения, само че от Русия и то от такива краища, където трябваше да съм самичък, а одеве ми се беше родило дете и нямаше да преживея да съм без него и без фамилията си. Затова избрах ЦСКА. Осъзнал съм, че на този свят не всичко е пари. Реших, да остана тук. За мен по-хубаво от България няма. Въпросът е, че хората търсят късмет на друго място поради парите.
- Чувстваш ли разлика при домакинските мачове на ЦСКА спрямо тези на Пирин и Литекс, където играеше преди?
- Огромна е разликата. Тук атмосферата те задължава непрекъснато да атакуваш, да пресираш и да побеждаваш. Не мога да кажа нищо неприятно за Пирин и за Литекс. Прекарах извънредно приятни години и в двата тима, само че ЦСКА е с съсловия над тях като история и в това отношение. В Литекс съм бил два пъти първенец, имахме доста хубави моменти. Пирин е тим от нашия край, в който са момчета с темперамент, борим се всякога. Но в ЦСКА е доста по-задължаващо. Атмосферата на стадиона, основана през годините, те задължава да излезеш и да победиш. Не всякога се получава, само че си задължен да дадеш повече от 100 % за това нещо.
- Ти си един от многото благоевградски орлета, които станаха национали на България. Какво е специфичното на този район?
- Може би характерът. Имам наблюдения и върху други момчета от други места. Не желая да наскърбявам нито една област в България, само че от нашия край са бойни натури и не се предаваме. Може би тъй като аз и другите момчета не сме били от богати фамилии и единственият ни късмет е бил футбола. Тренирали сме на извънредно неприятни условия, само че страданието калява характера. Мисля, че на това се дължи прословутият ни дух. Това е главното, с цел да играем в много тимове в България, а и освен у нас.
- Стигна до край за купата на България с Пирин. Спомняш ли си този мач?
- Разбира се. Помня всеки един мач. Все още има мъка в мен, че не успяхме да победим, тъй като бяха пристигнали в действителност доста хора. Може би най-слабият ни мач бе тъкмо финалът с Литекс. Преди това отстранихме Левски и ЦСКА, само че тъкмо в най-важния мач не се представихме по този начин, както чакаха почитателите. Но това е футболът – от време на време искаш, само че просто не стават нещата.
- Как се усещаше при дебюта си за Литекс в мача против Левски за суперкупата? Този дуел значително хора назоваха „ мач на омразата “…
- Да, в годините, когато съм играл с Левски, постоянно е имало едно по-високо напрежение. В дебюта бях малко напрегнат, тъй като условията в Литекс бяха по-високи от тези в Пирин. Треньор беше Мъри Стоилов. Той искаше напълно разнообразни неща от това, което бях упражнявал, само че в нито един миг не съм имал съмнения дали ще се оправя. Винаги съм вярвал в себе си, тъй като в случай че не го върша, това ще е краят.
- В интервала ти в Литекс заслужи наградата за бранител №1 в България. Чувстваше ли се в действителност толкоз мощен?
- Да, в действителност играех добре. Направих дебют за националния тим и играех мощно и там. Все отново това го правят оценка хората, които схващат от футбол. Най-важното е, когато правят оценка сътрудници – футболисти и треньори. Когато те те признаят за най-хубавия бранител, това е чест за мен. Ако ме правят оценка просто фенове по трибуните, които не схващат в елементи играта, е друго. Бях поласкан от тази премия. Изключително доста се радвах, че получих този приз.
- Какво е най-важното за един бранител?
- Да не позволява голове.
- А да вкарва може ли?
- Разбира се. Има позволение да прави колкото може повече голове и асистенции. Но преди всичко би трябвало да си гледа личната работа, а тя е да не позволяваме голове. А в случай че можем да помогнем и за друго – добре. Така е и начело, където би трябвало да вкарват попадения. В днешно време се играе цялостен футбол – напред-назад. Нападателите би трябвало да ни оказват помощ, както и ние на тях. Но нашата съществена задача е да не позволяваме рискове пред нашата врата, тъй като тогава няма да има и голове.
- В началото на кариерата ти имаше ли вид да играеш на други позиции?
- Честно казано, почнах като десен бек в юношите, само че там беше малко комична обстановката. Треньорът ми споделя да си застана на поста, а аз споделям „ вдясно “. Мислех напред вдясно, а той ме постави откъм гърба и по този начин станаха нещата. После минах като централен бранител и несъмнено се усещам доста по-добре там.
- Имаше ли опция да не си футболист? Някакъв различен спорт практикувал ли си преди този момент?
- Не, в никакъв случай не съм практикувал различен спорт.
- Футболът ти е на сърцето…
- Още от дребен, когато играех пред блока, децата ме караха да се запиша на футбол, а аз не желаех. Но след доста увещание от тяхна страна, го направих в една академия „ Македонска популярност “, която към този момент не съществува. Захванах се с футбола, а аз съм подобен човек, че като почна нещо или го върша като хората, или не го върша. Като цяло съм максималист и перфекционист.
- Вид провокация против Петър Хубчев ли бе като му сподели, че не гледа мачове на ЦСКА и очевидно поради това пропуща да вика някои футболисти?
- Не, просто аз съм по-емоционален човек. Винаги, до момента в който мога да играя за националния тим и да оказвам помощ, ще го върша. Просто като не ме викат, ми е болно. Знам, че някой път не заслужавам, различен път заслужавам, само че не ме викат… Няма значение, това е тяхна преценка. Бях под въздействие на страстите. Може би не трябваше да се изричам по този метод. Казах, че гледат мачове, само че гледат някъде другаде, тъй като един публицист ме запита, а след мач съм малко по-емоционален. Тогава доста не съм за изявленията, тъй като приказвам такива неща.
- Националният тим отново пропусна огромно състезание. Ти персонално отчаян ли си или още вярваш, че може да се класираме?
- Никога не съм бил отчаян. Винаги отивам там с религия. Дори като играхме с Франция, не имах вяра, че можем да загубим. Никога нямам доверие, че ще паднем в някой дуел, до момента в който не се случи. Винаги излизам за победа. Смятам, че имаме шансове за класиране. Качества имаме, само че характерът и самочувствието на българските футболисти не ни е на равнището, на което би трябвало. Говоря за мачовете. Като че ли самочувствието ни отвън терена е малко повече, в сравнение с би трябвало, а на терена е много по-малко, в сравнение с е належащо. Виждам по какъв начин се играе на тренировките. Ако излизаме със същото самочувствие на мачовете и го покажем, няма да имаме проблеми. За мен персонално е въпрос на темперамент, с цел да играеш на тренировки по един метод, а на мачовете по различен.
- Кога е било най-тежко в съблекалнята на националния отбор? Може би, когато след напредък при Любо Пенев загубихте от Армения в абсурден мач и отново потънахме или след ремитата с Малта и Люксембург…
- С Люксембург не толкоз, тъй като към този момент нямахме късмет. След мача с Малта в действителност беше много конфузно в съблекалнята, след срещата с Армения също. Там имахме огромен късмет, просто трябваше да ги победим, само че не успяхме. Не знам кое бе по-конфузно. След Малта в действителност имаше разтърсващи неща, след изпусната дузпа и хикса у дома, по-късно и неприятна разлъка с треньора. Всички футболисти бяхме с него, само че не е наша работа да решаваме. Може би след Малта имаше по-големи разтърсвания. И до ден-днешен не е задоволително да създадем еднакъв вкъщи с подобен отбор. Но хората би трябвало да осъзнаят, че в днешно време няма слаб тим. Виждаме какво прави и Люксембург. Една Исландия, с население от 300 000, какво прави… Просто хората се пробват и се развиват. Само при нас темповете на развиване не са толкоз бързи, да не кажа, че може би и ги няма.
- Националните селекционери доста постоянно се сменят – това не е ли проблем за играчите?
- От една страна е проблем, тъй като свикваш с един треньор и с неговите способи на работа. Правилни или неправилни – треньорът носи отговорност. Когато ти каже да правиш нещо, изпълняваш. Не е доста добре да има честа промяна. Но знаете, че когато няма резултати, треньорът е един „ бушон “, казано на футболен диалект. Когато няма резултати, той „ гори “, няма кой различен. Не може да изгонят 20 футболисти. Имало е моменти, в които е трябвало да ни изгонят всичките, само че това е различен въпрос. Не мисля, че като цяло в България се дава късмет на треньорите. Виждате, че в някои тимове след два мача гонят треньора. За мен това не е вярно. Да забележим Англия – Алекс Фъргюсън какъв брой години изкара? Арсен Венгер доста пъти са желали да го сменят, само че какъв брой време остана? Трябва да се даде време, само че на треньор, който демонстрира, че има качества. Не може да имаш 10 загуби в 10 мача и да му даваш време. Има и спадове и при първия подобен, се гони треньорът, а това не е вярно за мен.
- Дебютира при Лотар Матеус. Разбираше ли се с него? Изобщо при кой от националните селекционери се усещаше най-добре?
- Разбирал съм се с всички. Може би с всички съм имал и леки пререкания.
- Колко „ леки “?
- Наистина леки, тъй като множеството от тях са ме викали. Разбирали са какъв темперамент съм, въпреки всичко съм по-емоционален. Но най-добре съм се чувствал в националния тим при Любослав Пенев. Мисля, че беше едно огромно наслаждение освен за мен, а за всички. Да бъдеш в националния тим постоянно е наслаждение, само че като цяло при него и колективът беше на доста високо равнище, а играта ни спореше и се получаваше.
- В първия си мач се изправи не против кого да е, а против 100-милионния Гарет Бейл. Как се играе против толкоз „ бърза като вятъра “ мегазвезда?
- Трудно е. Бейл е образован футболист, не даваше да го докосна, да отида до него с топката. Като ме видеше, усещаше, правеше незабавно пас и тръгваше. Преди мача Матеус ми сподели: „ Днес от теб зависи изхода на срещата. Това им е най-хубавият състезател, един от най-хубавите в Европа. Ако опазиш този футболист, ще победим. Ако не успееш, доста мъчно ще измъкнем нещо. “ На смешка споделих: „ Да ми беше споделил по-рано, значи сме победили 100 %. “
- Така и стана, спечелихме с 1:0.
- Да, а и мисля, че в действителност играх добре против него. Всички знаят какъв футболист беше. Една седмица по-късно игра против Интер и просто ги умъртви. Но аз съм си „ перде “. Даже се апелирам да играя с повече такива футболисти, тъй като против тях можеш да се докажеш и да покажеш какви качества имаш, а не против някой несъвършен състезател от трета дивизия. Не желая да наскърбявам никой, само че там не можеш да покажеш качества. Срещу топ футболистите се вижда дали струваш като състезател или не.
- След България отиде в британския футбол. Как беше престоят ти във Фулъм?
- Едно в действителност прелестно прекарване за мен и доста огромно значение за насъбрания опит, който имам сега. Даде ми извънредно доста опит и самочувствие. Радвам се и благодаря на Господ, че имах опцията да отида тъкмо в Англия. Всички знаем какъв е футболът в тази страна. Всички футболисти се молят да отидат там. Бях във второто равнище на футбола, само че за мен това няма значение. Фулъм е един от положителните тимове. Да усетиш атмосферата там е нещо необикновено. Само хора, които са играли там, може да го кажат. Пожелавам на доста играчи да отидат там. И вторият ешелон на британския футбол е на извънредно високо равнище. Ако не си квалифициран във всяко едно отношение, няма късмет да играеш. Радвам се, че имах опцията да отида там.
- Какво е отношението към българите там? Получи се надали не благоевградски филиал, преди теб във Фулъм бяха Димитър Бербатов и Станислав Манолев.
- Специално съм ги питал за Бербатов, а и те мен какво мисля за него. Като човек знаете, че е малко чудноват. Не им е казвал „ положително утро “, не е сядал с тях, само че им споделих, че това си е той и постоянно е бил подобен. Просто не би трябвало да се чудят. Те ми дадоха отговор, че са привикнали. Но на терена всички са безапелационни, че той е вълшебник. Всички споделят, че доста рядко може да срещнат подобен футболист. За тях е било чест да имат подобен състезател в тима. Приятно настроени са към българите. Даже ме питаха дали има някой млад български футболист, който могат да вземат. Казах им да гледат, тъй като има доста гении, просто би трябвало да се доразвият. Много добре са настроени по отношение на българите.
- Не ти ли се искаше да останеш още в Лондон? Какво ти хареса и какво не там?
- Искаше ми се, почтено казано, само че по този начин се развиха нещата. До ден-днешен нямам пояснение за какво по този начин се получи. Първата година спортният шеф ми сподели, че ще ми вземат преподавател по британски и ще градят тима към мен, тъй като са доста удовлетворени. Втората година стана напълно друго. Искаше ми се да остана най-много поради футбола и атмосферата. Там се чувстваш в действителност футболист. Не мислиш за нищо друго. Абсолютно всичко е обвързвано с представянето ти на тренировките и в мачовете. Там хората те почитат доста повече, в сравнение с Балканския полуостров. От друга страна България, фамилията и приятелите ми липсваха. Едното за сметка на другото, няма цялостно благополучие.
- Следващата ти интернационална стъпка беше Мидтиланд. Как беше в Дания?
- Добре беше. Първенството им малко прилича Чемпиъншип. Изключително пряк и силов футбол. Трябва да си доста квалифициран и здрав физически, с цел да играеш там. Имах шестмесечен прелестен престой. Хората безпределно ме уважаваха и ми го посочваха по всевъзможен метод. Спортният шеф доста ми звънеше да остана, само че аз му споделих, че желая да се върна във Фулъм и да опитам да се наложа там. Чаках и други неща и му отказвах. Накрая индивидът спря да ми звъни, което е обикновено. Може би трябваше да остана там, само че постоянно виждам напред. Както съм го почувствал, по този начин съм го направил. Останах с извънредно положителни мемоари от този тим.
- Сблъскахте се в Европа с Манчестър Юнайтед, направи страховит мач при успеха с 2:1, само че във втория имаше малшанса да си отбележиш автогол. Какво най-много помниш от тези борби?
- Всичко. В първия мач играхме на извънредно високо равнище. Мисля, че трябваше да победим с повече от 2:1. Тогава вратарят ги избави. Вторият дуел бе на „ Олд Трафорд “, където се играе доста мъчно. Имах малшанса да вкарам автогол, само че в последна сметка единствено аз и Бербатов сме отбелязвали на „ Олд Трафорд “. В кръга на шегата, несъмнено. Не желая да встъпвам в елементи, само че имаше неща на тренировката, които съгласно мен не бяха естествени. Няма значение, това не ни е опрощение. Но помня всяка една минута. Да победиш Манчестър Юнайтед е нещо, което не се не помни. Както и излизането на „ Олд Трафорд “, където 70 000 викат и не можеш да се чуеш. Всичко бумти. Да, загубихме, само че спомените за мен са извънредно приятни и ще ги помня цялостен живот.
- Автоголовете ли са твоята „ черна котка “? Може би се опитваш да спреш невъзможни топки, какво се получава?
- Искал съм да изчистя топката на открито, само че се получават рикошети или реакция в последния миг. Автоголовете са част от играта на бранителите. Дори от време на време и нападателите си вкарват автоголове при статични положения. Нямам проблем в това отношение. Разбира се виждам да не се получава, а да са повече головете в другата врата, само че това е обикновено. Мисля, че всеки бранител е имал нещастието да си означи автогол.
- Нямаш красиви, твоите са все след рикошет…
- Да, само че не е прелестно да си вкараш автогол. Чувството е, че надали не първо си предал себе си, а по-късно и тима. Не го поисквам на никой.
- Мислиш ли още веднъж за трансфер в чужбина и къде ти се играе?
- Честно казано към този момент не мисля. Има тимове от Кипър, мениджъри ми пишат непрекъснато, само че споделям, че съм подписал за три години и нямам предпочитание да вървя на открито. Трябва да е за някакви извънредно положителни пари, а не виждам кой може да ги даде. Турция и Русия могат, само че към този момент имах оферта от Русия и избрах фамилията. Няма къде да вървя. Виждам, че в ЦСКА хората ме почитат. Отборът има високи цели и съм извънредно щастлив от това. Винаги в живота съм се борил и желая да го върша за високи цели. Семейството ми е тук. Честно казано, нямам предпочитание да вървя някъде другаде.
- В един мач беше капитан на националния тим. Почувства ли се по-различно?
- Като че ли отговорността бе по-голяма. Когато си капитан, би трябвало да даваш звук на другите футболисти. Ако тимът не върви, би трябвало даже с цената на жълт картон, да го вдигнеш, да влезеш в единоборство, да го нахъсаш. Капитанът би трябвало да служи за образец. Когато тимът не върви, той би трябвало да стимулира играчите и да ги надъхва. И противоположното – когато тимът води в резултата, би трябвало да дава нужното успокоение и самочувствие. Специално за националния тим отговорността е доста по-голяма. Мисля, че се оправих.
- Спечелихме против Азербайджан…
- Да, с 2:1. Преди това съм бил капитан и на Литекс, имам два-три мача с лентата и на Фулъм. Не напрежението, а отговорността е огромна. Удоволствието да си капитан на националния тим е неописуемо.
- Какво още искаш да постигнеш във футбола?
- Все още не съм играл в Шампионска лига. Може би това е.
- Химнът е доста приятен…
- Да, чувал съм го, само че в квалификациите, за жалост. Искам да играя в групите. Надявам се това да се получи с тима на ЦСКА. Живот и здраве да станем първенци, всичко да бъде обикновено и да играем в Шампионска лига. В квалификациите е божа работа и Господ, в случай че е с нас, ще го разреши. Една от задачите ми е да играя в Шампионска лига. Ако е писано ще се случи, в случай че не – живи и здрави. Ако не като футболист, ще играя в тях като треньор.
- Краят на кариерата ти е много надалеч, само че въпреки всичко мислил ли си като какъв се виждаш, когато спреш с дейния футбол? Какво ти подхожда?
- Знам, че във футбола има извънредно доста нерви. Виждам го и го чувствам. Аз съм по-нервен човек, по-емоционален. Не знам дали ще се оправя с 20-25 индивида, с разнообразни характери на терена.
- Ще бъде доста забавно да те наблюдаваме…
- Ще е доста забавно и за мен. Страх ме е някой път да не съм по-агресивен, в сравнение с би трябвало. Може би като мине време, ще се очукам. Не съм мислил с какво ще се занимавам. Но съм бил с треньори, които в действителност са ми посочили извънредно доста във футбола. За мен на Мъри Стоилов футболната материя му е извънредно ясна. Дори от хора, които не са на това равнище като схващане във футбола, съм научил нещо за характера и за душeвността. Гледам да взимам нещо позитивно от всеки треньор. Имам искания, че малко или доста знам по какъв начин стоят нещата на терена. И в Англия научих доста. Гледам в този момент да ги предавам на тима. Не знам какво ще стане. Живи и здрави, ще забележим.
- А по какъв начин бягаш от напрежението? Имаш ли занимание, забавление?
- В момента със фамилията. В каквото и положение да съм, видя ли си детето, всичко минава на момента. Преди него съм се разтоварвал по разнообразни способи, да вземем за пример с филми. Най-вече виждам да се укротявам. Гледам да съм надалеч от другите хора, тъй като когато съм нервозен, всичко ми е погрешно и всеки ми е отговорен. Дори жена ми заобикаля връзката с мен, когато съм нервозен.
- Кой град предпочиташ Благоевград или София?
- Разбира се, че Благоевград.
- Говори се, че още нямаш дом, а живееш под наем…
- В Благоевград? Не, имам си апартамент там, само че сега си строя къща за да се установим там. София е прекрасен и огромен град, само че мисля, че в Благоевград е много по-добре за живеене. За деца е доста по-спокойно от позиция на трафик и хора. А и с новата автомагистрала е 50 минути до София, нищо не е. В Лондон съм стоял по два часа в трафика. Така че несъмнено съм за Благоевград.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ