Банкоматът става скъпо удоволствие - теглиш повече, плащаш п...
Засега единствено една банка вкара удръжка под формата на % от сумата. Опитът обаче сочи, че другите играчи бързо вършат цени " под индиго ".
„ Уважаеми клиенти, уведомяваме Ви, че считано от еди-кога си обслужващата Ви банка трансформира Тарифата за лихвите, таксите и комисионите за услуги, предоставяни на физически лица. Настоящото има темперамент на авансово съобщение в сходство с условията на член 62, алинея 1 от ЗПУПС. В случай че не приемате осъществяваните промени, имате право да се откажете документално от подписания контракт преди датата на влизане в действие на измененията, без да дължите обезщетение или наказателна клауза за това. Банката смята, че клиентът е приел измененията, в случай че не я е уведомил за противоположното. “
Подобни известия, които не вещаят нищо положително за джоба ни, можете да видите на уеб страниците на всяка банка. А може и да не ги видите. Според гореспоменатия ЗПУПС (Закон за платежните услуги и платежните системи) банката има два вероятни канала да осведоми клиентите си за промени в таксите, и двата еднообразно невидими - посредством страницата си в интернет и със известия, сложени на видно място в офисите.
Така множеството от нас се оказват неприятно сюрпризирани от по-солени такси,
които съпътстват и най-елементарната банкова услуга.
Какво прави най-често средностатистическият българин? Тегли от банкомат. Вече се е научил, че обикалянето да откри АТМ машина на личната си банка, си заслужава времето и изтърканите обувки. Разликата в таксата е четири или пет пъти. В Банка ДСК да вземем за пример до неотдавна плащахме по 30 стотинки за изтегляне от неин банкомат и по 1.50 лв. за изтегляне от непознат. От края на август обаче финансовата институция промени това и към този момент оставя за себе си като комисион % от изтеглената сума. Според новата цена - 0.15% от сумата, само че най-малко 0.30 лв. в първия случай, и 0.20% от сумата, само че най-малко 1.50 лв..
" Посочените промени на процедура ще се отразят в таксата при изтегляне на над 200 лева от АТМ на Банка ДСК и над 750 лева от АТМ на други банки в България и чужбина ", прецизират от банката.
Ако изтеглите обаче 400 лв., удръжката ще е двойно повече от досегашната
- 60 ст. вместо 30 стотинки. Ако обаче изтеглите 400 лв. от различен банкомат, няма да усетите разликата. Защото процентът от сумата е 80 стотинки, само че банката хитро е описала, че таксата е най-малко 1.50 лв.. Тоест - колкото и преди редакцията на цената. Ако обаче лимитът ви за едно изтегляне е по-голям и дръпнете 1000 лв. вкупом, то по новите правила ще платите 2 лв..
При другите банки промени към момента не са подхванати. Практиката обаче сочи, че в случай че един огромен състезател на пазара промени тактиката, неизбежно рано или късно го следват и останалите. Така сега в Пощенска банка личните й картодържатели ще дължат 0.30 лв., а в случай че отидат на различен банкомат - 1.30 лв.. В УниКредит и ПИБ таксите са надлежно 0.30 и 1.50 лв..
Една от евентуалните аргументи за въвеждането на подобен новаторски метод за пресмятане на таксата е, че финансовият свят от дълго време се стреми да подтиква покупките с карта непосредствено в магазина, а не тегленето в брой, разяснява финансовият анализатор Десислава Николова от „ Моите пари “. Особено
откогато избухна пандемията, кешът стартира да губи и по хигиенични аргументи.
И в този момент огромните търговски обекти и моловете по вътрешната озвучителна система приканват клиентите си да заплащат с карта по опция, а не с банкноти и монети.
Постоянният растеж на таксите и комисионите от дълго време не е вест. Сега обаче е доста чувствителен и една концепция по-леснообясним, споделя Десислава Николова. Лихвите по заеми са на рекордно ниски равнища, т.е. един от инструментите на банките да осъществят облаги е „ строшен “. Когато Българска народна банка обследва таксите и комисионите на банките за 2020 година стана ясно, че за предходната година растежи има на всички места, а най-тривиалната услуга - разкриване на сметка, нарастването е над 25%.
" Наказват " за вноска по заем на гише
Екатерина има ипотечен заем, който почтително заплаща всеки месец. За благополучие, до момента без никакви компликации. Всеки ден пътят до службата й минава покрай банковия офис и един път месечно тя се отбива на каса, с цел да вкара вноската. Тя е 420 лв., само че дамата заплаща всякога по 422 лв.. Двата лв. от горната страна са „ наказателна такса “, че е избрала този метод на погасяване на заема си - вноска на гише. Това е общоприета такса, която публично попада в цената на банката.
През август обаче, на падежната дата, Екатерина не съумяла да стигне до банковия офис и изпратила своя другарка да занесе парите. Служителката попитала тя ли е титулярът по заема, поискала персоналната й карта и в последна сметка се наложило дамата да заплати такса от 4.50 лв.. Това също е записано в цената на банката. Така разходът станал 424.50 лв..
Но това е нелогично и детско, гневи се Екатерина: " Банката, и по-конкретно нейният чиновник, прави едно и също деяние, с цел да вкара парите по сметката за заема. Нищо по-различно не се случва, в случай че ги платя аз или изпратя мой непосредствен да ги даде, размишлява кредитополучателката. Не е ли по-важно, че прислугвам заема си постоянно? Тоест, те ме таксуват тъкмо за това - че постоянно изплащам дълга си ".
От банката потвърдиха, че се ползват такива такси и те са настоящи и заложени в цената от дълго време. " Нашият клиент има няколко други разновидността да заплаща вноските по заема безкасово - с интернет банкиране, с пряк дебит и други Тези други възможности са или безвъзмездни, или с сензитивно по-ниски такси. Банките от години вършат всичко допустимо да накарат клиентите си да употребяват точно такива канали, които не изискват присъединяване на чиновник. Всичко се случваше постепенно и бавно, до момента в който не пристигна пандемията от COVID-19. Тогава поради рестриктивните мерки доста хора бързо се приспособиха към цифровата среда и стремително започнаха да ръководят финансите си през компютъра вкъщи или през мобилния си телефон.
Как всяка банка образува таксите си за жители и бизнес, е една огромна загадка, разясняват наблюдаващи на банковия пазар. Без подозрение финансовите институции имат доста разноски - от поддръжката на офиси и чиновници до специфични условия за защита и сигурност, в това число и IT. Но и не всяка такса има разумно пояснение в очите на клиентите.
Финансите ни са в телефона
Банкирайте през телефона, банкирайте през компютъра! Пандемията форсира дигитализацията на финансовите институции. Но в случай че работещ българин на междинна възраст би могъл да клика и да подрежда преводи, то огромна част от възрастните хора не могат. А те бяха принудени да станат клиенти на банките поради това, че пенсиите им се изплащат по банков път. Една от най-ясните трендове в банковия бранш през последните години е нaмaлявaнето на бpoя нa физическите клoнoвe. Те няма да изчезнат изцяло, най-малкото до момента в който не изчезнат пенсионерите от остарялото потомство и на тяхно място не дойдат българите, които в този момент са на междинна възраст и не се отделят от телефоните си. Банките обаче имат интерес да поддържат по-малко чиновници, по този начин падат и разноските им за заплати, наеми и сигурност.
По данни на Международния валутен фонд (МВФ) в Бългapия към началото на 2020 година е имало едвам 58 клoнa нa търговски банки на вceки 100 xил. дyши. Въпреки това страната ни към момента е водач измежду страните от Европейски Съюз по този индикатор с близо два пъти и половина пъти повече банки на 100 хиляди души от междинните равнища за Съюза. В прилежаща Румъния този коефициент е близо 24, а в Гърция - 19.
Що се отнася до абсолютния брой на банковите клонове у нас, единствено за 10 години имаме спад с цели 40%. През 2010 година в България има общо 5849 офиса, до момента в който през 2020-а те са паднали до 3536. Това значи, че приблизително по 231 клона на година са били закривани през последното десетилетие. Банкоматната мрежа също нaмaлявa, мaкap и нe тoлкoвa дpacтичнo - oт 5793 дo 5400 днec.
„ Уважаеми клиенти, уведомяваме Ви, че считано от еди-кога си обслужващата Ви банка трансформира Тарифата за лихвите, таксите и комисионите за услуги, предоставяни на физически лица. Настоящото има темперамент на авансово съобщение в сходство с условията на член 62, алинея 1 от ЗПУПС. В случай че не приемате осъществяваните промени, имате право да се откажете документално от подписания контракт преди датата на влизане в действие на измененията, без да дължите обезщетение или наказателна клауза за това. Банката смята, че клиентът е приел измененията, в случай че не я е уведомил за противоположното. “
Подобни известия, които не вещаят нищо положително за джоба ни, можете да видите на уеб страниците на всяка банка. А може и да не ги видите. Според гореспоменатия ЗПУПС (Закон за платежните услуги и платежните системи) банката има два вероятни канала да осведоми клиентите си за промени в таксите, и двата еднообразно невидими - посредством страницата си в интернет и със известия, сложени на видно място в офисите.
Така множеството от нас се оказват неприятно сюрпризирани от по-солени такси,
които съпътстват и най-елементарната банкова услуга.
Какво прави най-често средностатистическият българин? Тегли от банкомат. Вече се е научил, че обикалянето да откри АТМ машина на личната си банка, си заслужава времето и изтърканите обувки. Разликата в таксата е четири или пет пъти. В Банка ДСК да вземем за пример до неотдавна плащахме по 30 стотинки за изтегляне от неин банкомат и по 1.50 лв. за изтегляне от непознат. От края на август обаче финансовата институция промени това и към този момент оставя за себе си като комисион % от изтеглената сума. Според новата цена - 0.15% от сумата, само че най-малко 0.30 лв. в първия случай, и 0.20% от сумата, само че най-малко 1.50 лв..
" Посочените промени на процедура ще се отразят в таксата при изтегляне на над 200 лева от АТМ на Банка ДСК и над 750 лева от АТМ на други банки в България и чужбина ", прецизират от банката.
Ако изтеглите обаче 400 лв., удръжката ще е двойно повече от досегашната
- 60 ст. вместо 30 стотинки. Ако обаче изтеглите 400 лв. от различен банкомат, няма да усетите разликата. Защото процентът от сумата е 80 стотинки, само че банката хитро е описала, че таксата е най-малко 1.50 лв.. Тоест - колкото и преди редакцията на цената. Ако обаче лимитът ви за едно изтегляне е по-голям и дръпнете 1000 лв. вкупом, то по новите правила ще платите 2 лв..
При другите банки промени към момента не са подхванати. Практиката обаче сочи, че в случай че един огромен състезател на пазара промени тактиката, неизбежно рано или късно го следват и останалите. Така сега в Пощенска банка личните й картодържатели ще дължат 0.30 лв., а в случай че отидат на различен банкомат - 1.30 лв.. В УниКредит и ПИБ таксите са надлежно 0.30 и 1.50 лв..
Една от евентуалните аргументи за въвеждането на подобен новаторски метод за пресмятане на таксата е, че финансовият свят от дълго време се стреми да подтиква покупките с карта непосредствено в магазина, а не тегленето в брой, разяснява финансовият анализатор Десислава Николова от „ Моите пари “. Особено
откогато избухна пандемията, кешът стартира да губи и по хигиенични аргументи.
И в този момент огромните търговски обекти и моловете по вътрешната озвучителна система приканват клиентите си да заплащат с карта по опция, а не с банкноти и монети.
Постоянният растеж на таксите и комисионите от дълго време не е вест. Сега обаче е доста чувствителен и една концепция по-леснообясним, споделя Десислава Николова. Лихвите по заеми са на рекордно ниски равнища, т.е. един от инструментите на банките да осъществят облаги е „ строшен “. Когато Българска народна банка обследва таксите и комисионите на банките за 2020 година стана ясно, че за предходната година растежи има на всички места, а най-тривиалната услуга - разкриване на сметка, нарастването е над 25%.
" Наказват " за вноска по заем на гише
Екатерина има ипотечен заем, който почтително заплаща всеки месец. За благополучие, до момента без никакви компликации. Всеки ден пътят до службата й минава покрай банковия офис и един път месечно тя се отбива на каса, с цел да вкара вноската. Тя е 420 лв., само че дамата заплаща всякога по 422 лв.. Двата лв. от горната страна са „ наказателна такса “, че е избрала този метод на погасяване на заема си - вноска на гише. Това е общоприета такса, която публично попада в цената на банката.
През август обаче, на падежната дата, Екатерина не съумяла да стигне до банковия офис и изпратила своя другарка да занесе парите. Служителката попитала тя ли е титулярът по заема, поискала персоналната й карта и в последна сметка се наложило дамата да заплати такса от 4.50 лв.. Това също е записано в цената на банката. Така разходът станал 424.50 лв..
Но това е нелогично и детско, гневи се Екатерина: " Банката, и по-конкретно нейният чиновник, прави едно и също деяние, с цел да вкара парите по сметката за заема. Нищо по-различно не се случва, в случай че ги платя аз или изпратя мой непосредствен да ги даде, размишлява кредитополучателката. Не е ли по-важно, че прислугвам заема си постоянно? Тоест, те ме таксуват тъкмо за това - че постоянно изплащам дълга си ".
От банката потвърдиха, че се ползват такива такси и те са настоящи и заложени в цената от дълго време. " Нашият клиент има няколко други разновидността да заплаща вноските по заема безкасово - с интернет банкиране, с пряк дебит и други Тези други възможности са или безвъзмездни, или с сензитивно по-ниски такси. Банките от години вършат всичко допустимо да накарат клиентите си да употребяват точно такива канали, които не изискват присъединяване на чиновник. Всичко се случваше постепенно и бавно, до момента в който не пристигна пандемията от COVID-19. Тогава поради рестриктивните мерки доста хора бързо се приспособиха към цифровата среда и стремително започнаха да ръководят финансите си през компютъра вкъщи или през мобилния си телефон.
Как всяка банка образува таксите си за жители и бизнес, е една огромна загадка, разясняват наблюдаващи на банковия пазар. Без подозрение финансовите институции имат доста разноски - от поддръжката на офиси и чиновници до специфични условия за защита и сигурност, в това число и IT. Но и не всяка такса има разумно пояснение в очите на клиентите.
Финансите ни са в телефона
Банкирайте през телефона, банкирайте през компютъра! Пандемията форсира дигитализацията на финансовите институции. Но в случай че работещ българин на междинна възраст би могъл да клика и да подрежда преводи, то огромна част от възрастните хора не могат. А те бяха принудени да станат клиенти на банките поради това, че пенсиите им се изплащат по банков път. Една от най-ясните трендове в банковия бранш през последните години е нaмaлявaнето на бpoя нa физическите клoнoвe. Те няма да изчезнат изцяло, най-малкото до момента в който не изчезнат пенсионерите от остарялото потомство и на тяхно място не дойдат българите, които в този момент са на междинна възраст и не се отделят от телефоните си. Банките обаче имат интерес да поддържат по-малко чиновници, по този начин падат и разноските им за заплати, наеми и сигурност.
По данни на Международния валутен фонд (МВФ) в Бългapия към началото на 2020 година е имало едвам 58 клoнa нa търговски банки на вceки 100 xил. дyши. Въпреки това страната ни към момента е водач измежду страните от Европейски Съюз по този индикатор с близо два пъти и половина пъти повече банки на 100 хиляди души от междинните равнища за Съюза. В прилежаща Румъния този коефициент е близо 24, а в Гърция - 19.
Що се отнася до абсолютния брой на банковите клонове у нас, единствено за 10 години имаме спад с цели 40%. През 2010 година в България има общо 5849 офиса, до момента в който през 2020-а те са паднали до 3536. Това значи, че приблизително по 231 клона на година са били закривани през последното десетилетие. Банкоматната мрежа също нaмaлявa, мaкap и нe тoлкoвa дpacтичнo - oт 5793 дo 5400 днec.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ