Наш икономист: Левият популизъм ни води към катастрофа
Заради злоупотреби от неточни платци ще страдат правилните, които ще имат по-труден и безценен достъп до услугите.
Колкото по-скептични сме, толкоз повече самите политици ще спрат да залагат на тази нездравословна тактичност, написа в разбор за журналистът и икономист Михаил Кръстев.
Популизмът самичък по себе си не е неприятно събитие, макар отрицателната конотация с която е натоварено понятието в политическите среди.
Етимологията на думата ни насочва към опит за предаване на обръщение, най-често политическо, към необятни пластове на обществото.
В изискванията на представителна народна власт всички политици разчитат на популизма, защото в противоположен случай просто няма да бъдат определени. Опитите на обособените политически обединения да се упрекват едни други в популизъм на процедура съставляват оксиморон, защото по формулировка партийните послания следва да бъдат популистки.
Защо е значимо да създадем това конкретизиране? Популизмът е просто инструмент и това дали е потребен или нездравословен за обществото, зависи от ръката, която го насочва.
Така да вземем за пример популистките апели за възстановяване на демографската обстановка в България или битката с корупцията и престъпността, надали биха могли да бъдат избрани като нездравословен популизъм. По създание те са елементарни, налични и като такива доближават до необятни пластове от обществото, за разлика от маргиналните послания, даже и натоварени с повече смисъл.
Има ли следователно проблем с популизма? Категорично да, изключително когато става дума за популизъм, засягащ стопанската система. Левите стопански послания постоянно се популяризират по-лесно измежду необятните маси, защото осъществяват понятия, които всъщност не участват в икономическата доктрина.
Говори ли се за „ правдивост “ в стопанската система, би трябвало да ви бъде ясно, че става дума за ляв популизъм, а не за действително съществуваща терминология. Така да вземем за пример в изявленията на синдикалистите на процедура отсъства правилна терминология, тя е сменена с високопарни, само че празни откъм наличие изречения.
Връщайки се към казуса с левия популизъм - той е изключително рисков, точно тъй като се пробва да вкара неикономически процеси в икономическата система, с което в последна сметка нанася вреди на същите тези хора, които са станали обект на посланията на популистите.
Показателен образец в това отношение е повсеместния провал на социалистическата икономическа доктрина, чийто опит за равно преразпределение на богатствата и централизирано управление на стопанската система на процедура се оказват неосъществима химера.
Крахът на социалистическата доктрина обаче не поставя завършек на левия популизъм и към 2020 година ставаме очевидци на негов следващ напредък. Достатъчно е да се огледаме в личната си страна, с цел да забележим какъв брой рискови могат да бъдат последствията от левите популистки хрумвания. Примерите са безкрайни, само че можем да посочим част от тях.
Увеличаването на минималната работна заплата в година на тежка финансова и икономическа рецесия и стесняване на стопанската система е образец за ляв популизъм, зад който не стои икономическа логичност.
Увеличаването на заплатите в бюджетния бранш в година, в която частният страда двукратно от административна възбрана да оперира, е ляв популизъм. Увеличаването на парите за пенсии при 50% дефицит на средства даже преди нарастването, е ляв популизъм.
Всички тези решения получават необятна социална поддръжка, само че все пак са нездравословни, защото са лишени от икономическа логичност. В година на финансова и икономическа рецесия, при очертаващ се сериозен спад в приходната част на бюджета, финансираните от същия този бюджет популистки начинания ще нанесат съществени вреди.
Още по-притеснителното е, че левият популизъм все по-често пробива своя път и в нормативната уредба на страната. Христоматиен образец за това е признатата неотдавна 10-годишна безспорна отминалост по отговорностите на физически лица.
С един къс текст в законодателството, който на пръв взор елементарно печели популистко утвърждение, се слага под опасност финансовата система, защото се нарушава салдото сред ползите на кредитори и длъжници. И защото финансовата система няма различен вид за действие, с изключение на базирайки се на икономическа логичност, то буфери не се позволяват.
Напълно обикновено е институциите, чиито ползи са наранени от левия популистки закон, да компенсират покачвания риск от неточни платци, увеличавайки цената на услугите си. И когато споделяме институции, би трябвало да бъдем наясно, че това са необятен кръг от бизнеси - от банки, през мобилни оператори, та до държавните и общински топлофикации.
Доказателства за това към този момент получихме от Икономическия обзор на Българската национална банка за третото тримесечие на 2020 година, в който се отбелязва, че банките регистрират стягане на кредитните стандарти и на другите условия по заемите. Това се дължи както на влошените стопански индикатори, по този начин и на нормативната интервенция на законодателя във финансовите процеси.
Казано по най-достъпен метод - поради изкуствено основаната нормативна опция за злоупотреби от неточни платци ще страдат правилните, които ще имат по-труден и безценен достъп до услугите.
Същото може да се каже и за опитите да бъде препоръчан закон за персоналния банкрут, в който още веднъж законодателите не се стремят да реализират баланс във връзка с ползите на кредитори и длъжници, а залагат на левия стопански популизъм.
Притеснителен е фактът, че в българския политически хабитат на процедура отсъства групировка, която твърдо да отстоява политика срещу левия стопански популизъм. Този феномен има своето електорално пояснение - в случай че водиш война с популизма, възможностите ти да бъдеш определен понижават.
Прилагайки сходна логичност обаче се спускаме по плоскостта на неизбежната икономическа злополука. Ако левият стопански популизъм е пътят към изборния триумф, то конкуренцията в това съревнование занапред стартира.
Достатъчно е да погледнем какви послания насочат някои от новите претенденти за власт - някогашният омбудсман и острие на Българска социалистическа партия Мая Манолова или някогашният ефирен водещ Слави Трифонов, да вземем за пример.
Тези привидно извънсистемни играчи имат за цел не просто да привлекат, само че и да лишават електорат от актуалните парламентарно показани партии. Ако ръководещата коалиция предлага противоречиви финансови закони под предлог, че пази потребителите, то можем изцяло обосновано да чакаме, че „ новите политици “ ще стигнат даже още по-далеч в опитите си да показват тази отбрана.
Важно е да се знае, че левият популизъм не е някаква далечна и мъчно осъществима опасност. За българските жители икономическата злополука не е урок в учебник, а недалечен спомен. Българската страна е единствената от някогашния социалистически блок, която банкрутира два пъти след измененията от 1989 година, като повода е точно отхвърли да се скъса с икономическата доктрина на социализма.
Явно след години на финансова непоклатимост и усъвършенстване на макроикономическите индикатори сме не запомнили уроците от предишното, като от ден на ден се чуват апели за прогресивно подоходно облагане, извоюване на обществена икономическа правдивост и нови рестрикции против бизнеса.
В години на недостиг и на спад на стопанската система всяко от тези дейности може да провокира икономическа злополука, съизмерима с тези от 90-те години на предишния век.
Единствената ваксина против тази опасност е да бъдем скептични към левите популистки послания, без значение от кого идват те. Колкото по-скептични сме, толкоз повече самите политици ще спрат да залагат на тази нездравословна тактичност.
Колкото по-скептични сме, толкоз повече самите политици ще спрат да залагат на тази нездравословна тактичност, написа в разбор за журналистът и икономист Михаил Кръстев.
Популизмът самичък по себе си не е неприятно събитие, макар отрицателната конотация с която е натоварено понятието в политическите среди.
Етимологията на думата ни насочва към опит за предаване на обръщение, най-често политическо, към необятни пластове на обществото.
В изискванията на представителна народна власт всички политици разчитат на популизма, защото в противоположен случай просто няма да бъдат определени. Опитите на обособените политически обединения да се упрекват едни други в популизъм на процедура съставляват оксиморон, защото по формулировка партийните послания следва да бъдат популистки.
Защо е значимо да създадем това конкретизиране? Популизмът е просто инструмент и това дали е потребен или нездравословен за обществото, зависи от ръката, която го насочва.
Така да вземем за пример популистките апели за възстановяване на демографската обстановка в България или битката с корупцията и престъпността, надали биха могли да бъдат избрани като нездравословен популизъм. По създание те са елементарни, налични и като такива доближават до необятни пластове от обществото, за разлика от маргиналните послания, даже и натоварени с повече смисъл.
Има ли следователно проблем с популизма? Категорично да, изключително когато става дума за популизъм, засягащ стопанската система. Левите стопански послания постоянно се популяризират по-лесно измежду необятните маси, защото осъществяват понятия, които всъщност не участват в икономическата доктрина.
Говори ли се за „ правдивост “ в стопанската система, би трябвало да ви бъде ясно, че става дума за ляв популизъм, а не за действително съществуваща терминология. Така да вземем за пример в изявленията на синдикалистите на процедура отсъства правилна терминология, тя е сменена с високопарни, само че празни откъм наличие изречения.
Връщайки се към казуса с левия популизъм - той е изключително рисков, точно тъй като се пробва да вкара неикономически процеси в икономическата система, с което в последна сметка нанася вреди на същите тези хора, които са станали обект на посланията на популистите.
Показателен образец в това отношение е повсеместния провал на социалистическата икономическа доктрина, чийто опит за равно преразпределение на богатствата и централизирано управление на стопанската система на процедура се оказват неосъществима химера.
Крахът на социалистическата доктрина обаче не поставя завършек на левия популизъм и към 2020 година ставаме очевидци на негов следващ напредък. Достатъчно е да се огледаме в личната си страна, с цел да забележим какъв брой рискови могат да бъдат последствията от левите популистки хрумвания. Примерите са безкрайни, само че можем да посочим част от тях.
Увеличаването на минималната работна заплата в година на тежка финансова и икономическа рецесия и стесняване на стопанската система е образец за ляв популизъм, зад който не стои икономическа логичност.
Увеличаването на заплатите в бюджетния бранш в година, в която частният страда двукратно от административна възбрана да оперира, е ляв популизъм. Увеличаването на парите за пенсии при 50% дефицит на средства даже преди нарастването, е ляв популизъм.
Всички тези решения получават необятна социална поддръжка, само че все пак са нездравословни, защото са лишени от икономическа логичност. В година на финансова и икономическа рецесия, при очертаващ се сериозен спад в приходната част на бюджета, финансираните от същия този бюджет популистки начинания ще нанесат съществени вреди.
Още по-притеснителното е, че левият популизъм все по-често пробива своя път и в нормативната уредба на страната. Христоматиен образец за това е признатата неотдавна 10-годишна безспорна отминалост по отговорностите на физически лица.
С един къс текст в законодателството, който на пръв взор елементарно печели популистко утвърждение, се слага под опасност финансовата система, защото се нарушава салдото сред ползите на кредитори и длъжници. И защото финансовата система няма различен вид за действие, с изключение на базирайки се на икономическа логичност, то буфери не се позволяват.
Напълно обикновено е институциите, чиито ползи са наранени от левия популистки закон, да компенсират покачвания риск от неточни платци, увеличавайки цената на услугите си. И когато споделяме институции, би трябвало да бъдем наясно, че това са необятен кръг от бизнеси - от банки, през мобилни оператори, та до държавните и общински топлофикации.
Доказателства за това към този момент получихме от Икономическия обзор на Българската национална банка за третото тримесечие на 2020 година, в който се отбелязва, че банките регистрират стягане на кредитните стандарти и на другите условия по заемите. Това се дължи както на влошените стопански индикатори, по този начин и на нормативната интервенция на законодателя във финансовите процеси.
Казано по най-достъпен метод - поради изкуствено основаната нормативна опция за злоупотреби от неточни платци ще страдат правилните, които ще имат по-труден и безценен достъп до услугите.
Същото може да се каже и за опитите да бъде препоръчан закон за персоналния банкрут, в който още веднъж законодателите не се стремят да реализират баланс във връзка с ползите на кредитори и длъжници, а залагат на левия стопански популизъм.
Притеснителен е фактът, че в българския политически хабитат на процедура отсъства групировка, която твърдо да отстоява политика срещу левия стопански популизъм. Този феномен има своето електорално пояснение - в случай че водиш война с популизма, възможностите ти да бъдеш определен понижават.
Прилагайки сходна логичност обаче се спускаме по плоскостта на неизбежната икономическа злополука. Ако левият стопански популизъм е пътят към изборния триумф, то конкуренцията в това съревнование занапред стартира.
Достатъчно е да погледнем какви послания насочат някои от новите претенденти за власт - някогашният омбудсман и острие на Българска социалистическа партия Мая Манолова или някогашният ефирен водещ Слави Трифонов, да вземем за пример.
Тези привидно извънсистемни играчи имат за цел не просто да привлекат, само че и да лишават електорат от актуалните парламентарно показани партии. Ако ръководещата коалиция предлага противоречиви финансови закони под предлог, че пази потребителите, то можем изцяло обосновано да чакаме, че „ новите политици “ ще стигнат даже още по-далеч в опитите си да показват тази отбрана.
Важно е да се знае, че левият популизъм не е някаква далечна и мъчно осъществима опасност. За българските жители икономическата злополука не е урок в учебник, а недалечен спомен. Българската страна е единствената от някогашния социалистически блок, която банкрутира два пъти след измененията от 1989 година, като повода е точно отхвърли да се скъса с икономическата доктрина на социализма.
Явно след години на финансова непоклатимост и усъвършенстване на макроикономическите индикатори сме не запомнили уроците от предишното, като от ден на ден се чуват апели за прогресивно подоходно облагане, извоюване на обществена икономическа правдивост и нови рестрикции против бизнеса.
В години на недостиг и на спад на стопанската система всяко от тези дейности може да провокира икономическа злополука, съизмерима с тези от 90-те години на предишния век.
Единствената ваксина против тази опасност е да бъдем скептични към левите популистки послания, без значение от кого идват те. Колкото по-скептични сме, толкоз повече самите политици ще спрат да залагат на тази нездравословна тактичност.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ