Етикетът на визитната картичка
Запознаването, изключително напоследък, постоянно е последвано от размяната на визитни картички. Смята се, че визитните картички са антична китайска традиция – употребявали са се от посетителите, които ги оставяли на специфичен поднос при влизането, с което улеснявали домакините. Французите оспорват шампионата – знае се, че през XVII век те са били необятно публикувани във Франция.
Смисълът на картичката е да се показа, а от време на време и да се размени дадена персона (не институцията й) и всъщност е някакво уверение за идентичност. Визитните картички биват персонални – съставляват единствено даденото лице, без да се показват други данни с изключение на цялостното му име (във Англия картичките на дамите са с по-големи размери, в сравнение с мъжете), взаимни – на брачен партньор и брачна половинка, и служебни – прибавят се данни за занимание, специалност, месторабота и така нататък
В наши дни визитката губи или трансформира смисъла си. В Ню Йорк да вземем за пример съвсем никой към този момент не дава визитка, тъй като се счита, че в случай че не си кадърен да оставиш незабравимо усещане у останалите, една визитка няма да промени нещата...
Но в предишното е имало строги правила за потреблението на визитната картичка, някои от които напряко звучат смехотворно през днешния ден...
Изпращането на визитка е било равно на посещаване: по пощата или с пощальон това става в плик и се препоръчвало да бъде написан върху нея текст, който да предотврати потреблението й недоброжелателно по-късно. За предпочитане е било визитната картичка да се оставя персонално, в това число в случаите на изявление признателност за покана за присъединяване в обяд, вечеря или банкет – в тези случаи се предлага един от ъглите да бъде прегънат (обикновено горният ляв или десен ъгъл или цялата лява или дясна страна), като това става най-често в случаите, когато посещаваните лица не са били открити.
Първи оставяли картичките си младшите по сан или по-младите по възраст.
Съпружеската двойка оставяла на друга двойка една картичка на брачна половинка и една взаимна – за брачната половинка, или по една за двамата.
Неженените мъже оставяли на съпружеска двойка две картички.
Жена в никакъв случай не оставяла картичката си в дома на ерген, тя оставя по една за всяка жена в посещавания дом (над 18 години) и по една на своя брачен партньор за всеки възрастен (повече от три картички не е признато да се оставят).- Когато дами са показани една на друга, то по-младата или тази, чийто брачен партньор заема по-ниско състояние, трябвало да остави картичката си.
По общо предписание, на визитка трябвало да се отговори не по-късно от 24 часа след приемането й.
Смисълът на картичката е да се показа, а от време на време и да се размени дадена персона (не институцията й) и всъщност е някакво уверение за идентичност. Визитните картички биват персонални – съставляват единствено даденото лице, без да се показват други данни с изключение на цялостното му име (във Англия картичките на дамите са с по-големи размери, в сравнение с мъжете), взаимни – на брачен партньор и брачна половинка, и служебни – прибавят се данни за занимание, специалност, месторабота и така нататък
В наши дни визитката губи или трансформира смисъла си. В Ню Йорк да вземем за пример съвсем никой към този момент не дава визитка, тъй като се счита, че в случай че не си кадърен да оставиш незабравимо усещане у останалите, една визитка няма да промени нещата...
Но в предишното е имало строги правила за потреблението на визитната картичка, някои от които напряко звучат смехотворно през днешния ден...
Изпращането на визитка е било равно на посещаване: по пощата или с пощальон това става в плик и се препоръчвало да бъде написан върху нея текст, който да предотврати потреблението й недоброжелателно по-късно. За предпочитане е било визитната картичка да се оставя персонално, в това число в случаите на изявление признателност за покана за присъединяване в обяд, вечеря или банкет – в тези случаи се предлага един от ъглите да бъде прегънат (обикновено горният ляв или десен ъгъл или цялата лява или дясна страна), като това става най-често в случаите, когато посещаваните лица не са били открити.
Първи оставяли картичките си младшите по сан или по-младите по възраст.
Съпружеската двойка оставяла на друга двойка една картичка на брачна половинка и една взаимна – за брачната половинка, или по една за двамата.
Неженените мъже оставяли на съпружеска двойка две картички.
Жена в никакъв случай не оставяла картичката си в дома на ерген, тя оставя по една за всяка жена в посещавания дом (над 18 години) и по една на своя брачен партньор за всеки възрастен (повече от три картички не е признато да се оставят).- Когато дами са показани една на друга, то по-младата или тази, чийто брачен партньор заема по-ниско състояние, трябвало да остави картичката си.
По общо предписание, на визитка трябвало да се отговори не по-късно от 24 часа след приемането й.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ