Запорът от Националната агенция по приходите върху лично имущество на

Запорът от Националната организация по приходите върху персонално имущество на предприемача Васил Божков дефинитивно падна в съда. Решението на Административния съд в София е от 9 март и не предстои на обжалване.
Жалбата от Божков е подадена против решение на шефа на НАП-София, което удостоверява наложената забрана върху 3 недвижими парцела за застраховане на обществени вземания в размер на 16 888 913 лева към 28 февруари 2018 година Съдът намира, че в тази ситуация, от официална страна, е налице искане на обществения реализатор, само че същото не може да се дефинира като стимулирано по няколко аргументи.
На първо място в настояването на Национална агенция за приходите за обезпечителни ограничения има несъгласие. Първоначално се сочи, че проверката на Божков е за установяване на отговорности за налог върху годишната данъчна основа за интервала 2014 - 2019 година а в следствие - че се касае за налог върху добавената стойност по ЗДДС. "Доколкото в постановлението за налагане на предварителни обезпечителни ограничения общественият реализатор е привързан от посоченото в настояването за налагане на обезпечителни ограничения, съдът намира, че в тази ситуация е налице несъгласие, което не може да бъде санирано от обществения реализатор или решаващия орган ", изяснява арбитър Златка Илиева.
Освен това съдът установи, че в настояването за запор не е посочена стойност на имуществото, обект на поръчителство, което попречва опцията за преценка по отношение на съразмерността на наложените ограничения. В последна сметка обезпечението следва да подхожда на размера на общественото обвързване. "Видно от признатото по делото копие от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими парцели, придобивната стойност на 4 от 5-те възбранени недвижими парцела, е 150 000 евро, а данъчната им оценка на парцелите от 2011 година съответствува изцяло с тази посочена от обществения реализатор в обжалваното разпореждане. Това слага под подозрение обективността и актуалността на посочената стойност на имуществото – обект на забрана, респективно – попречва осъществяване на преценка за съществуване или не на свръхобезпеченост. Още повече, че от приложените по преписката отговори на банки не се открива каква е наличността по запорираните сметки, до какъв размер са наложени предишни запори и дали се касае за привилегировани вземания ", написа в претекстовете на съда.
В обжалваното решение не се съдържа и разбор на обезпечителната потребност. Не са посочени деиствия на длъжника, които да указват, че тои съзнателно се освобождава от активи, които могат да послужат за угаждане на обществените отговорности. Твърдението, че е изработен разбор на получените от лицето приходи през ревизираните интервали, е погрешно, споделя още съдията.
"Изложеното сочи, че в обжалваното решение и доказаното с него разпореждане не е обоснована и стимулирана обезпечителната потребност. Както от него, по този начин и от сезиращато искане на ръководителя на проверката и от приложената кореспонденция не се откриват съответни данни, че с деиствията си задълженото лице ще направи невероятно или ще затрудни събирането на общественото обвързване. Ето за какво, изказванията на приходните органи, че се чака да бъде публикуван инспекционен акт, с които да бъдат открити отговорности, чиято събираемост да бъде затруднена, са общи и неподкрепени с съответни обстоятелства ", написа в заключението.