Лозар случайно изкопал Златния град на траките
Започват разкопки в първата Одриска столица край село Левски Резиденцията най-вероятно е на цар Терес I, твърди археологът доцент Кисьов 
В далечната 1993г. двама учени - проф. Мечислав Домарадски и доцент Костадин Кисьов, се натъкнали на чудноват сандък в музея на Карлово. Привлекли им вниманието доста красиво изрисувани гръцки керемиди. Когато попитали уредника на музея от кое място са, той им дал отговор, че ги донесъл човек от село Левски. Намерил ги до момента в който прекопавал лозето си.Това е следващата невероятна история за откриването на едно от най-големите Чудеса на България - първата столица на Траките, както и ново доказателство, че подземен ни лежат съкровища, гробници, антични градове, покрити с праха на историята отпреди хилядолетия. Проучвайки посоченото място, двамата учени попаднали на крепостен дувар с дължина към 50 метра, непокътнат на височина към метър и седемдесет сантиметра, с извънредно огромна дебелина от 2 метра.След десетилетие на спорадични разкопки на мястото, през 2008 година търсенето на артефактите дефинитивно се замразява по финансови аргументи.Едва през 2019-та година археолозите вършат нови геофизични заснемания, а същинските разкопки се възобновяват тази година.Древното населено място е на 8 км от селото и се простира на повърхност 25 декара.Доцент Кисьов е уверен, че откритието до карловското село може да се окаже на международно равнище, тъй като откритата резиденция е на първия цар на одрисите, а зидовете и
постройките са по-стари с 300 година от Севтополис
и датират от края на 6-и век преди Христа. На процедура това е най-ранният град, първата столица на одриското царство, в която постройките са покривани с неповторими керемиди, украсени като древногръцки съдове, а откритите остатъчни керамични тръби приказват за съществуване на тръбопровод.Крепостните стени са били с дебелина два метра и височина към четири метра, тук-там те са добре непокътнати. Две от постройките са били покрити с керемиди, намазани с ослепително лаково покритие и блестели като златни, заради което обектът стана известен като Златния град на античните траки.Вътре в цитаделата са открити основи на четири здания. Едната най-вероятно е била храм, другата жилище на тракийския държател.Това е и
най-стария тракийски храм по нашите земи
от VI-V в. пр.Хр. Разкрит е незнаен до момента каменен обелиск с триъгълна форма и височина 1 м, който се е намирал в храмовата сграда. Храмът е имал правоъгълна форма, построен в основата от каменни квадри и дървена открита структура, която е била покрита с керемиден покрив от плоски и извити керемиди със обилни размери - 60 x 40 см. Тази строителна процедура е употребена извънредно рядко и се среща основно при постройките свързани с царската институция в антична Тракия. " Интересното е, че с изключение на този храм от 6-и век, който е затрупан със особено направени керемиди, част от които са импорт от Коринт, открихме и много амфори. Те са създавани на островите Самос, Тасос и Лесбос. С тях са внасяни зехтин и вино. Имаме открити стъклени украшения, които са създавани в Египет. Тоест, този средищен център до село Васил Левски е бил главен за цяла Тракия през 5-6-и век преди Христа и тракийският държател отсам е търгувал с всички гръцки колонии и с всички индустриални центрове, които са били в древността най-важни ", сподели още шефът на Автомагистрала Пловдив доцент Кисьов.
Стените на цитаделата
са с 2-метрова каменна зидария, което е извънредно за тези епохи и най-вероятно е било направено, тъй като там е живял одриски държател.Археолозите обаче занапред ще търсят къде е некрополът на одриското царско семейство. " По принцип от този интервал некрополът може да не е могилен, а да е плосък. Тоест, над гробовете няма издигани могили и ние ще поставим старания да намерим този некропол ", сподели още доцент Кисьов, като добави, че и този археологически обект не е бил пощаден от иманяри. Те били изкопали оттова извънредно рядка колона, която занапред ще бъде проучена. " За в този момент са проучени едвам 3 декара от цялата територия, което ни дава опция да мислим, че ни чакат огромни находки. Все отново откритите първокласни предмети от Египет и Гърция ни дават причина да чакаме това. Според древногръцките историци одриския цар Ситалк, за първи път през 431 г прочие Хр, реализира публични контакти с Атина. А откритите материали от Египет и Гърция са по-ранни от тази години и по тази причина можем да свържем града с Терес I ", изяснява доцент Кисьов.
Мазали керемидите с котешко злато
Най-интересното е в този античен тракийски град, е че горната част на керемидите е била измазана със златисто покритие, така наречен котешко злато, натурален артикул, само че те са го познавали и са го употребявали като украса, твърди доцент Кисьов. Също по този начин има импорт на чернофигурна и червенофигурна керемида, която се открива рядко и основно в гробниците на владетелите.Археологическа работа фокусираме върху откриване на храмовата сграда, съобщи доцентът.Амбицията ни е да открием проекта на храма и да забележим какво има под стените.В моите най-смели фантазии е да открием и надпис, обвързван с тази храмова сграда, както и други архитектурни детайли, които ще ни разрешат в следващите няколко години да създадем графична възстановка и едвам тогава да се пристъпи към реституция и консервация, показа археологът.Скоро обектът ще получи статут на монумент на културата от национално значение и това ще даде опция общината в бъдеще да направи прави план за неговата социализация.
Млади археолози търсят двореца
Министерството на културата ще поддържа изследването на археологическият обект край село Васил Левски и в този момент, и в бъдеще. Това съобщи министърът на културата проф. Велислав Минеков, който пристигна дружно със своя заместител доцент доктор Пламен Славов да се запознае с работата на екипа на място.Този обект е извънредно археологическо открие, то има голямо значение, акцентира министърът. Той добави, че с шефа на Археологическия музей в Пловдив доц. доктор Костадин Кисьов, който е и началник на обекта, се познават от дълго време, следи неговата работа и е във екстаз от нея.Заместник-министърът на културата доцент Пламен Славов съобщи, че ще бъдат продължени диалозите с Пловдивския университет " Паисий Хилендарски " студенти по археология и история да организират на този обект своите обичайни летни практики.
В далечната 1993г. двама учени - проф. Мечислав Домарадски и доцент Костадин Кисьов, се натъкнали на чудноват сандък в музея на Карлово. Привлекли им вниманието доста красиво изрисувани гръцки керемиди. Когато попитали уредника на музея от кое място са, той им дал отговор, че ги донесъл човек от село Левски. Намерил ги до момента в който прекопавал лозето си.Това е следващата невероятна история за откриването на едно от най-големите Чудеса на България - първата столица на Траките, както и ново доказателство, че подземен ни лежат съкровища, гробници, антични градове, покрити с праха на историята отпреди хилядолетия. Проучвайки посоченото място, двамата учени попаднали на крепостен дувар с дължина към 50 метра, непокътнат на височина към метър и седемдесет сантиметра, с извънредно огромна дебелина от 2 метра.След десетилетие на спорадични разкопки на мястото, през 2008 година търсенето на артефактите дефинитивно се замразява по финансови аргументи.Едва през 2019-та година археолозите вършат нови геофизични заснемания, а същинските разкопки се възобновяват тази година.Древното населено място е на 8 км от селото и се простира на повърхност 25 декара.Доцент Кисьов е уверен, че откритието до карловското село може да се окаже на международно равнище, тъй като откритата резиденция е на първия цар на одрисите, а зидовете и
постройките са по-стари с 300 година от Севтополис
и датират от края на 6-и век преди Христа. На процедура това е най-ранният град, първата столица на одриското царство, в която постройките са покривани с неповторими керемиди, украсени като древногръцки съдове, а откритите остатъчни керамични тръби приказват за съществуване на тръбопровод.Крепостните стени са били с дебелина два метра и височина към четири метра, тук-там те са добре непокътнати. Две от постройките са били покрити с керемиди, намазани с ослепително лаково покритие и блестели като златни, заради което обектът стана известен като Златния град на античните траки.Вътре в цитаделата са открити основи на четири здания. Едната най-вероятно е била храм, другата жилище на тракийския държател.Това е и
най-стария тракийски храм по нашите земи
от VI-V в. пр.Хр. Разкрит е незнаен до момента каменен обелиск с триъгълна форма и височина 1 м, който се е намирал в храмовата сграда. Храмът е имал правоъгълна форма, построен в основата от каменни квадри и дървена открита структура, която е била покрита с керемиден покрив от плоски и извити керемиди със обилни размери - 60 x 40 см. Тази строителна процедура е употребена извънредно рядко и се среща основно при постройките свързани с царската институция в антична Тракия. " Интересното е, че с изключение на този храм от 6-и век, който е затрупан със особено направени керемиди, част от които са импорт от Коринт, открихме и много амфори. Те са създавани на островите Самос, Тасос и Лесбос. С тях са внасяни зехтин и вино. Имаме открити стъклени украшения, които са създавани в Египет. Тоест, този средищен център до село Васил Левски е бил главен за цяла Тракия през 5-6-и век преди Христа и тракийският държател отсам е търгувал с всички гръцки колонии и с всички индустриални центрове, които са били в древността най-важни ", сподели още шефът на Автомагистрала Пловдив доцент Кисьов.
Стените на цитаделата
са с 2-метрова каменна зидария, което е извънредно за тези епохи и най-вероятно е било направено, тъй като там е живял одриски държател.Археолозите обаче занапред ще търсят къде е некрополът на одриското царско семейство. " По принцип от този интервал некрополът може да не е могилен, а да е плосък. Тоест, над гробовете няма издигани могили и ние ще поставим старания да намерим този некропол ", сподели още доцент Кисьов, като добави, че и този археологически обект не е бил пощаден от иманяри. Те били изкопали оттова извънредно рядка колона, която занапред ще бъде проучена. " За в този момент са проучени едвам 3 декара от цялата територия, което ни дава опция да мислим, че ни чакат огромни находки. Все отново откритите първокласни предмети от Египет и Гърция ни дават причина да чакаме това. Според древногръцките историци одриския цар Ситалк, за първи път през 431 г прочие Хр, реализира публични контакти с Атина. А откритите материали от Египет и Гърция са по-ранни от тази години и по тази причина можем да свържем града с Терес I ", изяснява доцент Кисьов.
Мазали керемидите с котешко злато
Най-интересното е в този античен тракийски град, е че горната част на керемидите е била измазана със златисто покритие, така наречен котешко злато, натурален артикул, само че те са го познавали и са го употребявали като украса, твърди доцент Кисьов. Също по този начин има импорт на чернофигурна и червенофигурна керемида, която се открива рядко и основно в гробниците на владетелите.Археологическа работа фокусираме върху откриване на храмовата сграда, съобщи доцентът.Амбицията ни е да открием проекта на храма и да забележим какво има под стените.В моите най-смели фантазии е да открием и надпис, обвързван с тази храмова сграда, както и други архитектурни детайли, които ще ни разрешат в следващите няколко години да създадем графична възстановка и едвам тогава да се пристъпи към реституция и консервация, показа археологът.Скоро обектът ще получи статут на монумент на културата от национално значение и това ще даде опция общината в бъдеще да направи прави план за неговата социализация.
Млади археолози търсят двореца
Министерството на културата ще поддържа изследването на археологическият обект край село Васил Левски и в този момент, и в бъдеще. Това съобщи министърът на културата проф. Велислав Минеков, който пристигна дружно със своя заместител доцент доктор Пламен Славов да се запознае с работата на екипа на място.Този обект е извънредно археологическо открие, то има голямо значение, акцентира министърът. Той добави, че с шефа на Археологическия музей в Пловдив доц. доктор Костадин Кисьов, който е и началник на обекта, се познават от дълго време, следи неговата работа и е във екстаз от нея.Заместник-министърът на културата доцент Пламен Славов съобщи, че ще бъдат продължени диалозите с Пловдивския университет " Паисий Хилендарски " студенти по археология и история да организират на този обект своите обичайни летни практики. Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ