Космическата 2022 година: Какво да очакваме?
Започвам публикацията с галактическите упоритости на една страна, за която нямах опция да пиша в детайлности през 2021-ва, защото тя пострада съществено от пандемията и претърпя отлагания по всички фронтове – и това е Индия. Две са стратегиите, от които чакаме съществено развиване следващата година – програмата за пилотирани галактически полети “Гаганян ” и програмата за роботизирано лунно кацане “Чандраян 3 ”. Към сегашния миг стартът на “Чандраян 3 ” към момента остава плануван за края на 2022-ра, а във връзка с “Гаганян ” са предвидени две безпилотни изстрелвания на новия галактически транспортен съд през новата година преди пилотирания старт през 2023-та. Разбира се, няма никаква гаранция, че тези стартове ще станат действителност в период и че няма да има спомагателни забавяния. Първоначалната цел, както бе оповестена при нейното показване от индийската галактическа организация през 2018-та година, бе първият пилотиран галактически полет да е реалност преди 15 август 2022 година, когато завършва празнуването на 75-тата годишнина от независимостта на Индия, само че на фона на проблемите с разпространяването на коронавирус датата към този момент е нереалистична. Все отново би било добре, в случай че следващата година корабът дебютира в роботизиран вид.
Продължавам с Китай. Извън всякакво подозрение е, че 2021-ва беше извънредно мощна за тази страна, откакто тя реализира първото си роботизирано кацане на Марс, изстреля главния модул на новата си галактическа станция и изпрати две дълготрайни експедиции до него – една тримесечна и една (все още в ход) шестмесечна. Нови две пилотирани експедиции са възнамерявали китайците за следващата година – това са задачите на корабите “Шенчжоу 14 ” и “Шенчжоу 15 ”. Също по този начин Китай би трябвало да изстреля двата лабораторни модула “Уентян ” (през пролетта) и “Ментян ” (през лятото или есента), като с това станцията ще бъде публично приключена. Допълнително през 2024-та година ще бъде изстрелян модул с телескоп по сходство на “Хъбъл ”, който ще бъде позициониран наоколо до орбиталния комплекс, само че до тогава има още време.
Руският спускаем уред от задачата “Луна 25 ”. Фото: Неправителствени организации Лавочкин
През 2022-ра година Русия би трябвало най-накрая да потвърди (за пръв път от краха на СССР) дали е в положение да организира междупланетни полети – тъй като, като се изключи галактическия телескоп “Спектр-РГ ”, който полетя през 2019 година до точката на Лагранж Л2 от системата Земя-Слънце, страната към момента не е провела нито една изследователска задача в междупланетното пространство, особено предопределена за лунни или планетарни проучвания. Планираният за октомври 2021 година старт на роботизираната експедиция “Луна 25 ” не се състоя заради механически компликации и в този момент е преместен за пролетта или лятото на 2022-ра година. Стига всичко да мине наред, спускаемият уред ще се спусне в региона на лунния кратер Богуславски. Но най-същественото, което руснаците би трябвало да създадат следващата година, е да изстрелят през септември към Червената планета втората задача от програмата “ЕкзоМарс ” (на борда на която ще има и български уред “Люлин-МЛ ” за проучване на галактическа радиация). Тази стратегия се осъществява съвместно от ЕКА и Роскосмос, като първата задача бе изстреляна сполучливо през 2016 година и работи в околомарсианска орбита до ден сегашен. Втората трябваше да лети през 2020 година само че заради обстоятелството, че тестванията на парашутната система за втурване в атмосферата не бяха сполучливи, беше отсрочена за идващия стартов прозорец (т.е. през 2022 г.). Да се надяваме, че този път задачата в действителност ще бъде изстреляна и нека всичко е наред – нито ЕКА, нито Русия са имали изцяло сполучливо кацане на Червената планета (минали планове като “Марс 3 ”, “Марс 6 ”, “Скиапарели ” се водят единствено отчасти успешни).
Говорейки за Луната, съветската и индийската задача са единствено две от множество, планувани да бъдат пратени до естествения ни сателит следващата година. Разбира се, съществува сериозен късмет огромна част от тях да бъдат отсрочени за 2023-та (даже е допустимо това да се случи с всички, както към този момент се случи през 2021-ва: двата дълго чакани старта на “Кепстоун ” и “Луна 25 ” бяха изместени за 2022-ра). Американската “Кепстоун ”, която съставлява демонстрационна задача до характерната окололунна орбита, където ще бъде позиционирана бъдещата станция “Гейтуей ”, е планувана авансово за месец март. През лятото би трябвало да полети корейският демонстрационен лунен уред “Патфайндър Лунар Орбитър ”. Япония е запланувала спускаема лунна задача “Слим ”, а в Съединени американски щати две частни компании – Индуитив Машинс и Астроботик са възнамерявали да пратят до естествения ни сателит лични спускаеми модули. Добавете към тези планове и това, че първата задача от програмата “Артемис ” (в безпилотен режим) е планувана да лети до Луната следващата година, вероятността през 2022-ра година да има същинско възобновление в лунните полети не е по никакъв начин дребен. Стига, още веднъж дублирам, да няма изненадващи отлагания…
Европейската ракета “Ариана 6 ” – илюстрация. Image credit: ESA
Споменавайки “Артемис ”, тук би трябвало да припомня, че тя включва полет на галактическия транспортен съд “Орион ” и на ракетата “Спейс Лонч Систъм ”, като това изстрелване ще бъде дебютно за ракетата (макар и не и за кораба – той към този момент е летял през 2014-та с “Делта 4 ”). И това е единствено един от дебютите на нови носители, планувани за 2022-ра. Европейската галактическа промишленост към момента се бори галактическата ракета “Ариана 6 ”, която ще се трансформира в главен притежател за европейската космонавтика през идващите едно-две десетилетия, да полети следващата година. Япония планува да вкара в употреба ракетата “H3 ”, която някой ден ще се употребява и за лунни задачи. Американският корпоративен мастодонт Юнайтед Лонч Алайънс би трябвало да направи всичко допустимо, с цел да изстреля “Вулкан ” или най-малко да приключи статичните тествания на моторите “BE-4 ” в комплект с ракетата, тъй като ситуацията е трагично – Блу Ориджин към момента се бави с производството им, подписани са контракти с военните за полети на спътници, а и да не забравяме геополитическото значение – “Вулкан ” ще е напълно американска ракета, която ще размени летящата с съветски мотори “Атлас 5 ”. И, несъмнено, чакаме с неспокойствие дебюта на свръхтежката ракета на СпейсЕкс “Супер Хеви ” с кораба “Старшип ”.
Старите ракети на компанията на Илон Мъск също ще се употребяват необятно в употреба, като за следващата година са планувани най-малко пет старта на свръхтежката “Фалкън Хеви ”. Единият от тях, плануван за август, е по поръчка на НАСА и включва роботизиран полет до метеорита Психея.
Юпитерианската луна Европа, снимана от “Галилео ” в края на 90-те години. Нови фотоси от спътника чакаме през 2022-ра с помощта на американската задача “Джуно ”. Image credit: NASA/JPL-Caltech/SETI Institute
В сферата на междупланетната космонавтика чакаме няколко значими събития. На 23-ти юни японско-европейската задача “БепиКоломбо ” ще посети за повторно Меркурий, а на 3-ти септември европейско-американската задача “Солар Орбитър ” ще прелети край Венера. Но може би най-същественото събитие ще е реалност на 29-ти септември, когато американската задача “Джуно ” ще се срещне с юпитерианската луна Европа. Чакам с неспокойствие този момент! За голямо страдание това ще е единственото значително премеждие, обвързвано с луните на Юпитер, защото стартът на европейската задача “Джус ”, който бе плануван за 2022-ра, бе отсрочен 2023-та година. Тъй че върху плещите на учените от екипа на “Джуно ” лежи отговорността да спасят ситуацията, подбудено от неналичието на модерни данни от Европа…
През септември 2022-ра година задачата на НАСА “Дарт ”, която бе изстреляна сполучливо по-рано през ноември, ще порази дребния метеорит Диморф. Така ще бъдат изпитани технологии, които някой ден могат да се употребяват за отбрана от евентуално рискови метеорити.
В сферата на пилотираната космонавтика са планувани полети с екипажи на суборбиталните кораби “Ню Шепърд ” на Блу Ориджин и на “Юнити ” на Върджин Галактик, както и безпилотен тест на кораба на Боинг “Старлайнър ” (същият, който бе отсрочен след повредата през август). Корабът на СпейсЕкс “Крю Драгън ” още веднъж няма да бездейства и чакаме от него най-малко четири полета. Подробно за тези задачи ще пиша в по-нататъшна публикация, която ще бъде озаглавена “Космическата 2022: Новите пилотирани галактически кораби. Какво да чакаме? ”. Тук единствено ги загатвам незадълбочено.
Очакваме по-нататъшно развиване и в региона на микроракетите. Частните американски компании Файърфлай и Релативити Спейс се надяват да достигнат до орбита през 2022-ра. Има огромни очаквания следващата година да станем очевидци и на първите полети, осъществени от европейските “НюСпейс ” компании. Испанският стартъп PLD Space планува дебют на суборбиталната си ракета “Миура ”, а немското дружество Isar Aerospace е насрочило полет на своя притежател “Спектрум ”. Тези частни компании, които наред доближиха до орбита през 2021 година (американските Върджин Орбит и Астра), имат нелека задача – трябва да затвърдят триумфите си и да се нареждат на пазара през 2022-ра година.
Едно е несъмнено – чака ни следващата вълнуваща галактическа година.
Харесвате ли публикациите на КОСМОС БГ? Можете да подкрепите Светослав Александров в Patreon, или да извършите подаяние чрез Epay или Paypal (за повече информация – на този линк).
