БАН създаде правописа ни
Заплатата на помощник е по-малка от тази на преподавател, обявиха учени по време на тържеството
Преди броени дни Българска академия на науките навърши 151 години - повече от която и да било научна инстанция в България. Българска академия на науките е най-старата институция в страната ни и е основана девет години преди възобновяване българската държавност. Основна тематика на нейната поредна годишнина стана не историята й, а Ковид-19. Който, от една страна, подтиква работата на някои от институтите на Академията, а от друга, попречи на доста други да правят работата си поради изключителното състояние. на науките. За следващ път учените сложиха тематиката за недофинансирането на науката у нас. В празничното си слово ръководителят на Българска академия на науките учен Юлиян Ревалски съобщи: " Екип от учени на Българската академия на науките се включи в работата на Националния спешен щаб и към този момент осми месец работи без отмора, седем дни от седмицата ". В същото време учените ще бъдат подготвени с ваксина още през есента на идната година, в случай че се откри нужното финансиране.
Председателят на Общото заседание на Българска академия на науките проф. Евелина Славчева обърна внимание на паниките измежду учените по отношение на бъдещето на Академията. Тя посочи, че нарастванията на учителските и на университетските заплати радват научните служащи, само че те са съществено обезпокоени от обстоятелството, че Българска академия на науките е подценена. " На фона на оповестената стартова заплата на учителите през 2021 година от 1 260 лв., междинната заплата от 780 лв. на основните асистенти в Българска академия на науките е повече от неуместна ", добави тя.
Академията празнува интервал, в който България не е била освободена от турско иго, само че в това време се появява Българско книжовно сдружение, чийто живот тя продължава. Тя е учредена на 29 септември (11 октомври по нов стил) 1869 година Двама млади българи, живеещи в Прага - Васил Д. Стоянов и Марин Дринов вземат решение през 1868 година да провеждат сдружение, което да сплоти към себе си разпръснатите по разнообразни места учени българи, и създават проектоустав на Българско книжовно сдружение " Кирил и Методий " със седалище Букурещ. Негова цел трябвало да бъде " разпространяването на всеобщо просвещение и усъвършенстването на българския език, на българската история и на нашата книжовност ". До есента на 1869 година последователно съумяват да обединят българите в Румъния към своята концепция и най-много тези в Браила. По това време там работят писатели и журналисти като Христо Ботев, Добри Войников, Василаки Попович, напредничавите български търговци Н. Ценов, К. Попович, Ст. Берон, Д. Михаилиди.
В Браила представители на българските общини от Браила, Букурещ, Галац, Болград, Гюргево, Кишинев, Виена и Одеса одобряват правилник, направен на съвещания от 26 до 30 септември с дейното присъединяване на Л. Каравелов. Този правилник слага Българското книжовно сдружение на доста необятна демократична, общонационална и по едно и също време общоевропейска основа. Предвижда се то да сплоти всички " образовани българи и национални заведения ", както и да откри тесни връзки с учените от целия свят - " учения мир изобщо ". В кръга на първостепенните му отговорности влизат обработването и усъвършенстването на българския език, на българската история и на националната " наша книжовност изобщо ", както и разпространяването на всеобщото просвещение и прогрес у българския народ.
Чехът Константин Иречек става първият чужденец, признат за дописен член на Българското книжовно сдружение, откакто разгласява първата книгопис на новобългарската книжнина. През 1876 година дефинитивно се оформя правописът, който ще се наложи като публична норма за България след Освобождението.
Преди броени дни Българска академия на науките навърши 151 години - повече от която и да било научна инстанция в България. Българска академия на науките е най-старата институция в страната ни и е основана девет години преди възобновяване българската държавност. Основна тематика на нейната поредна годишнина стана не историята й, а Ковид-19. Който, от една страна, подтиква работата на някои от институтите на Академията, а от друга, попречи на доста други да правят работата си поради изключителното състояние. на науките. За следващ път учените сложиха тематиката за недофинансирането на науката у нас. В празничното си слово ръководителят на Българска академия на науките учен Юлиян Ревалски съобщи: " Екип от учени на Българската академия на науките се включи в работата на Националния спешен щаб и към този момент осми месец работи без отмора, седем дни от седмицата ". В същото време учените ще бъдат подготвени с ваксина още през есента на идната година, в случай че се откри нужното финансиране.
Председателят на Общото заседание на Българска академия на науките проф. Евелина Славчева обърна внимание на паниките измежду учените по отношение на бъдещето на Академията. Тя посочи, че нарастванията на учителските и на университетските заплати радват научните служащи, само че те са съществено обезпокоени от обстоятелството, че Българска академия на науките е подценена. " На фона на оповестената стартова заплата на учителите през 2021 година от 1 260 лв., междинната заплата от 780 лв. на основните асистенти в Българска академия на науките е повече от неуместна ", добави тя.
Академията празнува интервал, в който България не е била освободена от турско иго, само че в това време се появява Българско книжовно сдружение, чийто живот тя продължава. Тя е учредена на 29 септември (11 октомври по нов стил) 1869 година Двама млади българи, живеещи в Прага - Васил Д. Стоянов и Марин Дринов вземат решение през 1868 година да провеждат сдружение, което да сплоти към себе си разпръснатите по разнообразни места учени българи, и създават проектоустав на Българско книжовно сдружение " Кирил и Методий " със седалище Букурещ. Негова цел трябвало да бъде " разпространяването на всеобщо просвещение и усъвършенстването на българския език, на българската история и на нашата книжовност ". До есента на 1869 година последователно съумяват да обединят българите в Румъния към своята концепция и най-много тези в Браила. По това време там работят писатели и журналисти като Христо Ботев, Добри Войников, Василаки Попович, напредничавите български търговци Н. Ценов, К. Попович, Ст. Берон, Д. Михаилиди.
В Браила представители на българските общини от Браила, Букурещ, Галац, Болград, Гюргево, Кишинев, Виена и Одеса одобряват правилник, направен на съвещания от 26 до 30 септември с дейното присъединяване на Л. Каравелов. Този правилник слага Българското книжовно сдружение на доста необятна демократична, общонационална и по едно и също време общоевропейска основа. Предвижда се то да сплоти всички " образовани българи и национални заведения ", както и да откри тесни връзки с учените от целия свят - " учения мир изобщо ". В кръга на първостепенните му отговорности влизат обработването и усъвършенстването на българския език, на българската история и на националната " наша книжовност изобщо ", както и разпространяването на всеобщото просвещение и прогрес у българския народ.
Чехът Константин Иречек става първият чужденец, признат за дописен член на Българското книжовно сдружение, откакто разгласява първата книгопис на новобългарската книжнина. През 1876 година дефинитивно се оформя правописът, който ще се наложи като публична норма за България след Освобождението.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ