Коя е най-силната психическа травма за човек?
Запитвали ли сте се в миналото коя е най-силната психическа контузия, която може да бъде нанесена на човешкото създание? Според експертите, отговорът е единствено един. И той е унижението .
Причината е, че се построяваме като персони посредством полезностите, които възпитават у нас родителите и обществото. И когато някоя от тях бъде атакувана, изключително в случай че това се случва в детството, пазим загатна за това оскърбление за цялостен живот в съзнанието. А връщането обратно като че ли връща на напред във времето и чувството от травматичните събития, тъкмо сякаш го изживяваме още веднъж.
Често се случва и родители или учители да омаловажат случилото се, определяйки го като " безобидни насмешки ", без да осъзнават, че нанася непоправима вреда на душeвността ни . В подобен миг най-голямата неточност, която можем да допуснем, е просто да преглътнем и да го определим и сами като " маловажно ". Да си кажем, че се случва на всеки и би трябвало просто да го изтърпим и забравим.
Затова психолозите поучават в никакъв случай да не оставаме без реакция, ако ни унижават . И дават тъкмо два съвета. Първият е без значение какво ни коства, точно това - да реагираме. Последната дума да не е на агресора. Необходимо е да отговорим умерено и съответно, като не е нужно да е с експанзия, а просто да имаме реакция , тъй като неналичието на такава би ни повлияла върху душeвността за цялостен живот.
И второ, да потърсим помощ, когато това ни е повлияло и трансформирало . А за последно, повтаряме още веднъж - най-ценното в човек е достолепието му.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Причината е, че се построяваме като персони посредством полезностите, които възпитават у нас родителите и обществото. И когато някоя от тях бъде атакувана, изключително в случай че това се случва в детството, пазим загатна за това оскърбление за цялостен живот в съзнанието. А връщането обратно като че ли връща на напред във времето и чувството от травматичните събития, тъкмо сякаш го изживяваме още веднъж.
Често се случва и родители или учители да омаловажат случилото се, определяйки го като " безобидни насмешки ", без да осъзнават, че нанася непоправима вреда на душeвността ни . В подобен миг най-голямата неточност, която можем да допуснем, е просто да преглътнем и да го определим и сами като " маловажно ". Да си кажем, че се случва на всеки и би трябвало просто да го изтърпим и забравим.
Затова психолозите поучават в никакъв случай да не оставаме без реакция, ако ни унижават . И дават тъкмо два съвета. Първият е без значение какво ни коства, точно това - да реагираме. Последната дума да не е на агресора. Необходимо е да отговорим умерено и съответно, като не е нужно да е с експанзия, а просто да имаме реакция , тъй като неналичието на такава би ни повлияла върху душeвността за цялостен живот.
И второ, да потърсим помощ, когато това ни е повлияло и трансформирало . А за последно, повтаряме още веднъж - най-ценното в човек е достолепието му.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ