Когато летните месеци започват да отстъпват място на есента, стоическите украински войници се бият през силно защитените руски линии на юг от техните страната, тъй като многобройни пробиви през най-силно защитените линии са широко докладвани.
Тези доклади дават повече основания за оптимизъм за евентуален украински успех в разделянето на руския сухопътен мост и потенциално насочване на по-многобройните нашественици като цяло.
Това ще докаже истинския военен преврат, когато само преди 18 месеца мнозина на Запад отписваха способността на украинците да отблъснат нашествениците и да защитят земите си.
През следващите месеци, опитвайки се да направи това, Украйна значително намали в конвенционалните наземни бойни способности най-голямата заплаха за европейската сигурност – руската армия при постимпериалистическия режим на Путин, дефиниран от гангстеризъм и извънтериториални амбиции.
Съществуват общо взето две различни мисли сред западните политици относно това как трябва да се гледа на ситуацията спрямо изтощената руска армия и, заедно с нея, режима на Путин и дългосрочната заплаха за европейската и следователно за британската сигурност.
Първата школа на мисълта е идеалистично тълкуване на международните отношения, което вижда евентуално руско военно и следователно стратегическо поражение в Украйна като някак много по-лошо за европейската сигурност, което вбесява Кремъл по-нататък да действа по-отчаяно.
Съответно, политиците и наблюдателите, които се присъединяват към този идеалистичен пацифизъм, вече призовават за мирни преговори и мирно уреждане, което неизбежно включва Украйна да се присъедини към собствената им територия, за да успокои руската агресия. Тази погрешна школа на мислене има за цел да спести неудобния Путин да действа по-непредсказуемо.
Путин далеч не е непредсказуем. Той е продукт на своята среда и възраст; тираничен гангстер, хванат в капана на манталитета на света от съветската епоха, който отново и отново ще се хваща за слабостите и уязвимостите на своите врагове и съседи. Международен хулиган, който като всички хулигани реагира само на силата, а не на слабостта.
За да реагира и да предотврати подобно поведение, реализмът измества идеалистичния пацифизъм. Тук видяхме както френски, така и германски държавни глави да се подиграват и пренебрегват от Путин, тъй като Еманюел Макрон трескаво се опитваше да влезе в контакт с Путин, докато руските войски се струпваха на украинската граница и дори в началото на конфликта, докато Германия на Олаф Шолц, и тази на Ангела Меркел преди това, помпаше Путин с милиарди евро приходи от петрол и газ в продължение на години.
Дори сега Германия разчита прекалено много на руската енергия, като същевременно все още политически забавя увеличаването на собствения си бюджет за отбрана , съкращавайки разходите на НАТО буквално със стотици милиарди евро през годините, докато Берлин е рутинно оформян и управляван от идеалистичен пацифизъм – дори когато руската мечка е пред портите на Европа.
Способността да погледнете ясни факти в очите, приемете света такъв, какъвто не е такъв, какъвто би искал да бъде, и вземете политическото лидерство и почтеността, необходими за справяне с тези събития, е това, което често разделя успешните стратегии от катастрофалните.
Украйна се справи фантастично досега и заслужава продължаващата подкрепа на Запада дълго след тази контраофанзива, вероятно остават най-много само два месеца.
Докато Украйна продължава да подкопава руската военна машина, идеалистите, които проповядват да не се натиска в Крим, които призовават Путин да не бъде унижаван, трябва да бъдат пренебрегнати. Отново и отново Путин демонстративно доказа как неговата Русия се оказва най-голямата заплаха за европейската и британската сигурност.
Тазгодишното обновяване на интегрирания преглед правилно формулира Русия като най-голямата заплаха за националната сигурност на Обединеното кралство. От отравянето в Солсбъри, многократните военноморски патрули в Ламанша, бръмченето на британските небеса с бойни самолети, заплашването на нашите подводни кабели и многократното сигнализиране за намерение за използване на ядрени оръжия – Кремъл на Путин е заплаха, с която трябва да се справим – колкото и идеалистичното пацифистите може да пожелаят да изберат обичайния бизнес.
Това означава дългосрочен ангажимент за подкрепа на Украйна както военно, така и икономически – далеч след тази контраофанзива. По отношение на националната сигурност сме свидетели на невероятно високи нива на възвръщаемост за сравнително скромни парични разходи.
Дори Съединените щати, след като са похарчили почти 50 милиарда щатски долара – приблизително годишния размер на бюджета за отбрана на Обединеното кралство – харчат по-малко от пет процента от бюджета си за отбрана в помощ на Украйна. По-малко от пет процента, за да омаловажат равнопоставен противник. Няма да видим никакво близко до това ниво на възвръщаемост, ако и когато западът трябва да се изправи срещу все по-напорист и агресивен Китай.
Способността на Украйна да деградира Русия с темпове и мащаби е възможност веднъж в живота да гарантираме, че мирът отново ще се върне в Европа и сега трябва да използваме това предимство през следващите зимни месеци и през следващата година.
Робърт Кларк е директор на отдела за отбрана и сигурност в Civitas. Преди това е служил в британската армия.
Вижте коментарите
