Капана - арт с дъх на бира и още нещо
Замислен като люлка на креативните промишленост, кварталът мина на пазарен принцип и се трансформира във веселяшка кръчма под намерено небе
Случката с Митко, който продава чорапи, и отприщилото се публично неодобрение против " вложителя " в " Капана ", който ступа безобидния амулет на пловдивския център, отвори още веднъж полемиката за бъдещето на квартала. Тя се води цяла петилетка с изменчив триумф за спорещите. Замислен като люлка на креативните промишлености, " Капана " се трансформира във веселяшка кръчма под намерено небе. Защо ли? Ами такава е пазарната логичност. Каквото и да приказват съперниците на днешния тип на квартала, с него младите пловдивчани и гостите на града имат своето обичано място. " Капана " е един от новите знаци на града. Атмосферата там е такава, каквато я вършат хората от градската бохема. Да, мирише на бира и марихуана, от време на време заран е мръсно, а кошовете приливат от отпадък. Но по този начин е във всички сходни места по света, където се събират младежи, жадни за живи срещи и ваучър. А това, че изкуствата ги няма, не е проблем нито на притежателите на парцелите в квартала, нито на наемателите, които развиват бизнес тук. Ако изобщо съществува проблем, той е на градската администрация - онази, която анонсира " Капана " като артквартал преди 8 години и напомпа огромните упования към него, и тази, която би трябвало да следи за спазването на публичния ред и да построи нова визия за квартала съгласно действителната пазарна обстановка.
Всичко стартира през 2013 година с една самодейност на Общината, която носеше претенциозното име " Капана - квартал на креативните промишлености в Пловдив ". По тази стратегия локалната власт поемаше всички разноските за едногодишния наем на 10 артбизнеса, селектирани посредством конкурс, и още 50% през втората година. Успоредно с това започва превръщането на региона в пешеходна зона.
В резултат на общинската помощ и обещанията за развиването на квартала над 30 занаятчии и създатели се настаниха по надълбоко обвързваните със занаятите в града улици " Златарска ", " Абаджийска ", " Железарска " и " Кожухарска ", " Алцеко " и „ Христо Дюкмеджиев “. В началото те се оказаха моторът на смяната, който беше необходим на " Капана ", с цел да откри своето място сред традициите на града и модерния му образ.
Днес, 8 години по-късно, едвам 4 от тези 30 занаятчийски бизнеса към момента са в квартала. Призивите самодейността да продължи не бяха чути от екипа на Иван Тотев, като администрацията тогава счете, че ролята на Община Пловдив в развиването на квартала е изчерпана. Така към 2016 година артистичният квартал стартира своята промяна - от галерии и магазини към ресторантчета и питейни заведения.
За инцидентните минувачи може да наподобява, че проблемите в тази част на града идват със заведенията, само че това е по този начин единствено на първо четене. Истината е, че точно поради тях " Капана " е едно от обичаните места в града. В началото първите питейни заведения и заведения за хранене са благосъстоятелност на локални младежи, като за съвсем всички това бе първи и единствен бизнес.
В края на 2016 година " Капана " е един еднороден микс от магазина, галерии и ателиета, които съжителстват умерено със заведенията (които към момента са единици) в квартала. Младите бизнесмени основават концептуални кафенета и заведения за хранене, които способстват за развиването на артзоната. С популяризирането на квартала обаче цените в " Капана " стават непостижими за тези млади вложители и на практика невъзможни за създателите и занаятчиите. Наемите скачат близо три пъти в интервала сред 2016 и 2018 година, а за покупка на търговски обект от 70-80 квадрата в квартала трябват шестцифрени суми.
Всичко това докара до скоростна комерсиализация на " Капана " - от място за енергични и млади бизнесмени последователно кварталът се трансформира в мечтано място за имиджова инвестиция на хора със забележителни финансови благоприятни условия. Днес да кажеш, че имаш твое заведение в " Капана ", звучи влиятелно и носи избран обществен статус. Един тур в събота следобяд демонстрира най-лесно трансформацията на квартала - всеки свободен сантиметър от павираните улички е ангажиран от маси и столове на околните заведения.
В момента в " Капана " има над 20 ресторанта и най-малко още две дузини заведения за бързо хранене, а обектите, предопределени за кафетата и питейните заведения, са над 60. В артистичния квартал обаче са останали едвам десетина магазини и ателиета на създатели и занаятчии, които да крепят слогана, с който Пловдив популяризира едноименния квартал.
Дебатът за бъдещето на " Капана " още веднъж е на дневен ред. Както самите притежатели в квартала, по този начин и публичното мнение е извънредно разграничено по отношение на посоката на развиване на креативния квартал. На кръглата маса би трябвало да седнат притежателите на парцели, от една страна, и разрастващите бизнес и представители на локалната администрация. В противоположен случай " кварталът на изкуствата и занаятите " рискува да загуби връзката си и с изкуството, и със занаятите.
Случката с Митко, който продава чорапи, и отприщилото се публично неодобрение против " вложителя " в " Капана ", който ступа безобидния амулет на пловдивския център, отвори още веднъж полемиката за бъдещето на квартала. Тя се води цяла петилетка с изменчив триумф за спорещите. Замислен като люлка на креативните промишлености, " Капана " се трансформира във веселяшка кръчма под намерено небе. Защо ли? Ами такава е пазарната логичност. Каквото и да приказват съперниците на днешния тип на квартала, с него младите пловдивчани и гостите на града имат своето обичано място. " Капана " е един от новите знаци на града. Атмосферата там е такава, каквато я вършат хората от градската бохема. Да, мирише на бира и марихуана, от време на време заран е мръсно, а кошовете приливат от отпадък. Но по този начин е във всички сходни места по света, където се събират младежи, жадни за живи срещи и ваучър. А това, че изкуствата ги няма, не е проблем нито на притежателите на парцелите в квартала, нито на наемателите, които развиват бизнес тук. Ако изобщо съществува проблем, той е на градската администрация - онази, която анонсира " Капана " като артквартал преди 8 години и напомпа огромните упования към него, и тази, която би трябвало да следи за спазването на публичния ред и да построи нова визия за квартала съгласно действителната пазарна обстановка.
Всичко стартира през 2013 година с една самодейност на Общината, която носеше претенциозното име " Капана - квартал на креативните промишлености в Пловдив ". По тази стратегия локалната власт поемаше всички разноските за едногодишния наем на 10 артбизнеса, селектирани посредством конкурс, и още 50% през втората година. Успоредно с това започва превръщането на региона в пешеходна зона.
В резултат на общинската помощ и обещанията за развиването на квартала над 30 занаятчии и създатели се настаниха по надълбоко обвързваните със занаятите в града улици " Златарска ", " Абаджийска ", " Железарска " и " Кожухарска ", " Алцеко " и „ Христо Дюкмеджиев “. В началото те се оказаха моторът на смяната, който беше необходим на " Капана ", с цел да откри своето място сред традициите на града и модерния му образ.
Днес, 8 години по-късно, едвам 4 от тези 30 занаятчийски бизнеса към момента са в квартала. Призивите самодейността да продължи не бяха чути от екипа на Иван Тотев, като администрацията тогава счете, че ролята на Община Пловдив в развиването на квартала е изчерпана. Така към 2016 година артистичният квартал стартира своята промяна - от галерии и магазини към ресторантчета и питейни заведения.
За инцидентните минувачи може да наподобява, че проблемите в тази част на града идват със заведенията, само че това е по този начин единствено на първо четене. Истината е, че точно поради тях " Капана " е едно от обичаните места в града. В началото първите питейни заведения и заведения за хранене са благосъстоятелност на локални младежи, като за съвсем всички това бе първи и единствен бизнес.
В края на 2016 година " Капана " е един еднороден микс от магазина, галерии и ателиета, които съжителстват умерено със заведенията (които към момента са единици) в квартала. Младите бизнесмени основават концептуални кафенета и заведения за хранене, които способстват за развиването на артзоната. С популяризирането на квартала обаче цените в " Капана " стават непостижими за тези млади вложители и на практика невъзможни за създателите и занаятчиите. Наемите скачат близо три пъти в интервала сред 2016 и 2018 година, а за покупка на търговски обект от 70-80 квадрата в квартала трябват шестцифрени суми.
Всичко това докара до скоростна комерсиализация на " Капана " - от място за енергични и млади бизнесмени последователно кварталът се трансформира в мечтано място за имиджова инвестиция на хора със забележителни финансови благоприятни условия. Днес да кажеш, че имаш твое заведение в " Капана ", звучи влиятелно и носи избран обществен статус. Един тур в събота следобяд демонстрира най-лесно трансформацията на квартала - всеки свободен сантиметър от павираните улички е ангажиран от маси и столове на околните заведения.
В момента в " Капана " има над 20 ресторанта и най-малко още две дузини заведения за бързо хранене, а обектите, предопределени за кафетата и питейните заведения, са над 60. В артистичния квартал обаче са останали едвам десетина магазини и ателиета на създатели и занаятчии, които да крепят слогана, с който Пловдив популяризира едноименния квартал.
Дебатът за бъдещето на " Капана " още веднъж е на дневен ред. Както самите притежатели в квартала, по този начин и публичното мнение е извънредно разграничено по отношение на посоката на развиване на креативния квартал. На кръглата маса би трябвало да седнат притежателите на парцели, от една страна, и разрастващите бизнес и представители на локалната администрация. В противоположен случай " кварталът на изкуствата и занаятите " рискува да загуби връзката си и с изкуството, и със занаятите.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ