Замисълът на служебния министър на финансите да ограничи развихрянето на

Замисълът на служебния министър на финансите да ограничи развихрянето на популистки оферти, застрашаващи фискалната непоклатимост, стартира да се пропуква – най-малко съгласно към този момент импортираните и отчасти признати до сегашния час решения. Логиката изглеждаше солидна – единствено изпълнителната власт може да предлага бюджетен закон, тъй като тя ще би трябвало да го извършва, надлежно, при отвод от внасяне на годишен бюджет за 2023 година няма по какъв начин националното заседание да си преправи рамката по убеждение и предвид на добиване на дивиденти за евентуални скорошни избори. Дяволът обаче е в детайлите – даже да не се одобри годишен бюджет, ограничаването да се харчи в границите на този от миналата (т.е. 2022 г.) година има значимо изключение. Народното събрание напълно законно може да приема промени в данъчните закони – което въздейства на приходите в хазната, както и в други закони, които непосредствено основават спомагателни или нови разходни задължения. Партиите явно взеха решение да се възползват амбициозно от тази опция, показва в собствен разбор икономистът Лъчезар Богданов от Института за пазарна стопанска система. Къде е казусът? Най-просто казано, думите имат значение – не е инцидентно, че обичайно използваме понятия като „ бюджетна рамка “, „ пакет бюджетни закони “, „ пакет данъчни закони “, „ политика по приходите “, „ политика по недостига и дълга “ и така нататък Това значи, че положителната процедура е, а и здравият разсъдък го подсказва, да се прави една взаимно-обвързана рамка, в която се регистрира предстоящата динамичност на стопанската система, съществени индикатори за стопанската интензивност и оттова – за евентуалните доходи, да се оцени какви промени в заплати, пенсии, обществени заплащания е рационално да се подхващат, до каква степен са предпочитани и в каква степен на подготвеност са предлаганите за финансиране капиталови планове и по този начин нататък. Започва се с въпроси като: променяме или резервираме налозите, в случай че да – кои и по какъв начин, какви са резултатите върху общите доходи, само че и върху икономическата интензивност и така нататък От страна на разноските – има ли цели, по какъв начин да се разпредели нарастването на приходите по функционалности и стопански детайли, ще се трансформира ли структурата на обществените стратегии или единствено стойностите по съществуващи ограничения и по този начин нататък. Това би трябвало да ни дава отговор на въпроса за какво имаме както законодателна, по този начин и изпълнителна власт – сходни детайлни разбори, планове и разнообразни разновидности могат реалистично да се чакат от министерството на финансите, не от 240 депутата и сигурно не за няколко дни. И тук не приказваме за плъзгането по лесната изразителност за „ популизма “ – да, натурален е стремежът да се оферират привидно известни неща, само че става въпрос за опасности от безредни и необвързани една с друга и в обща рамка нови или променени политики, които могат да имат забележителен бюджетен резултат. Ако зададем на случаен депутат другата седмица въпрос „ с какъв брой увеличихте бюджетния недостиг с гласуваните десетки текстове “ е едва евентуално да получите отговор. Какво да се прави не е елементарен въпрос в тази политическа обстановка, само че въпреки всичко ИПИ ще предложи решения в границите на дискусията „ (Без)Алтернативен бюджет за 2023 “ другата седмица, разяснява Богданов.  Най-често коментираното е новият метод за установяване на минималната работна заплата. Тази държавна регулация по този начин или другояче съществува и постоянно се покачва, тъй че тук вест няма. Но дали фиксиране посредством единствения аршин % от междинната заплата за минал интервал е умното решение? Вместо на маратонски съвещания с половин час изявления, това трябваше да е резултат от съпоставяне на най-малко 3 разновидността, с калкулации при разнообразни сюжети. Изглежда интуитивно, че при близо 20% инфлация заплатите порастват и би трябвало да порастват – в това число в обществения бранш и определяната от държавното управление минимална заплата. Но с какъв брой тъкмо, от кой месец, до какъв бюджетен резултат ще докара това – сметки няма. Сходни са и концепциите в обществената сфера. Да вземем сумата за втората година в майчинство – вместо 710 лева да се заплащат 850 лева Използват се разхвърляни причини – да вземем за пример, че трябвало да бъде равна на минималната заплата. Само че заплатата се полза, компенсацията – не, тъй че това видимо предписание „ издиша “. В по-общ проект – цялата политика за компенсациите би трябвало да се сложи на надълбоко разискване. България – прочее, отново с чисто конюнктурни политически претекстове по време на тройната коалиция – вкара най-дългото майчинство с цялостен заместващ приход. Има ли разбор дали това води до повече раждаемост, какво се случва с майките на пазара на труда и всевъзможни други резултати, които си коства да се оценят? Същото става и с компенсациите за втората година – това перо към този момент нараства до 400 млн. лв. годишно, което по никакъв начин не е пренебрежима сума. В същото време, следим следващ отвод от промени в структурата и метода в общественото подкрепяне, които да насочват по-добре обществените прехвърляния точно към най-бедните. Едва ли депутатите знаят, само че в случай че се поинтересуват, хората са най-ниски приходи в България получават обща поддръжка от към 30 милиона лв., ориентирана към под 30 хиляди семейства. Това ли са единствено бедните в страната? Няма и хрумвания по какъв начин да се употребяват по-рационално средствата, отделяни за хората с увреждания – към този момент е по-малко, само че на 650 хиляди души, множеството от които надали имат особена потребност от 30-40 лв. на месец, за сметка на други, за които са изцяло незадоволителни за самостоятелен живот и интеграция. Имаме растеж на цените на енергоносителите, най-силно усещан от най-бедните, които се топлят с дърва. И тази стратегия не се пипа, единствено се вършат конференции (от години със сходна програма) за методите към дефиниране на енергийната беднотия. Ако приказваме за високите цени на горивата, не би трябвало да пропущаме и превоза – въвели сме глупава дотация от 25 стотинки на литър „ на глава “. Тя обаче не е ориентирана към тези, които фактически страдат от високата цена освен на горивото, само че и на транспортните услуги. А преброяването съвсем скоро сподели, че над 20% от заетите пътуват до работно място в друго обитаемо място – доста от тези хора понасят сериозен удар в домакинските си бюджети, а ориентирана и приспособена към тях и техните работодатели мярка няма. Вероятно не звучи добре да се съпоставя „ потребността “ или „ страданието “, само че в действителността страната работи с стеснен запас и би трябвало да се търси метод по какъв начин с всеки лев обществени разноски да се реализира облекчение на най-тежките потребности на най-уязвимите. В този спор обаче има предложение за на практика ново „ швейцарско “ – тъй като то към този момент няма да е такова – предписание за актуализация на пенсиите, като ще се взима цената на по-високия показател от инфлацията и растежа на осигурителния приход. Ето още няколкостотин милиона, разхвърляни към всички пенсионери следващата година – още веднъж одобряваната като аксиома мантра, че пенсионерите са най-бедните в обществото. Народните представители с голям възторг се заеха да осъществят и данъчния си популизъм. Тук е добре да напомним, че неведнъж предупреждавахме държавното управление на ГЕРБ през 2020 година, че един път отвори ли тематиката за преференции, разнообразни ставки и изключения, връщането обратно ще е мъчно. Накратко, рецесията свърши, само че краткотрайните сякаш антикризисни ограничения остават и се уголемяват. Фискът губи доходи от 9-процентна ставка Данък добавена стойност, цените не са изключително спаднали – видно от данните в Национален статистически институт по групи артикули и услуги – а в това време не е ясно каква цел се реализира. Не наподобява това да предизвиква вложения, не наподобява да предизвиква повдигане на заплатите, не наподобява да реализира и обществен резултат за уязвими обществени групи. В други страни сходни ограничения се обобщават като „ безвъзмезден обяд за богатите / междинната класа “. Предлага се данъчното облекчение за деца да се усили с 50% - на процедура, необлагаем най-малко от 9000 лв. за едно дете и 18 000 лв. за две. Звучи добре, само че реалност спомагателни 200 милиона лв. ще се употребяват най-вече от хора с положителни приходи (няма по какъв начин да ползваш това облекчение, в случай че не работиш, в случай че си с увреждане и с невисок приход и т.н.). Паралелно пък се предлага повдигане на осигурителния таван от 3400 до 4200 лв. – очевидно като мярка да се съберат пари от „ богатите “, без оценка за резултата по промишлености, за бъдещи вложения и така нататък Но по-важно – с едната ръка взимаш, с другата връщаш с данъчна преференция за деца и ваучери за храна (които май ще станат втора валута с това движение на разширение и необлагаем статут). И по този начин, опитът на Народното събрание да поеме на ръчно ръководство бюджета наподобява ще докара до две последствия. Първо, ще имаме спомагателни разноски от неразбираемо какъв брой милиарда – министерството на финансите в средата на ноември ги оцени на сред 3,6 и 4,8 милиарда - скрепени в закони и отвън опцията за промяна от изпълнителната власт. И тъй като нямаме импортиран бюджет с детайлни сметки, знаем единствено с какъв брой раздуваме недостига, само че спорим какъв брой ще стане финално след приемане на всички хрумвания. Второ, и евентуално по-важно в средносрочен проект – огромна част от утежняването на фискалната рамка няма да е премислено и ориентирано към реализиране на най-належащите цели, в това число и тези за поддръжка на най-бедните и увеличение на приходите, с каквито в действителност бяха аргументирани и „ продадени “ на публиката.
  Публикуваме цялостният текст на разбора, оповестен и в Седмичния бюлетин на ИПИ.
Прочетете повече.