България приветства признаването на българското малцинство в Албания
Заместник министър-председателят по правосъдната промяна и министър на външните работи Екатерина Захариева приветства гласувания в Народното събрание на Република Албания Закон за отбрана на националните малцинства, с който правно се регламентира статута на албанските жители с българско съзнание и признаването им като малцинство. По този метод се подсигурява тяхното право да опазват и развиват своята езикова и културна еднаквост и историческо завещание на цялата територия на Република Албания.
" Съществуването на българско малцинство в Албания е исторически факт. Официалното му признание от албанската страна е знак за политическа зрялост и европейски метод на държавническо мислене. Този акт е удостоверение на отличните ни двустранни връзки и отваря нови благоприятни условия за съдействие ", съобщи министър Захариева.
Тя акцентира, че с решението на албанския парламент страната още един път демонстрира готовността и волята си за промени. Принципната позиция на България е, че гарантирането и основаването на условия за практикуване на правата на малцинствата е един от основните индикатори за готовността на Албания да стартира договаряния за участие в Европейски Съюз.
Решението на Народното събрание в Албания е удостоверение и на уверенията и поетите задължения на най-високо равнище от албанска страна през последните месеци. Въпросът за формалното признание на българското малцинство в Албания беше издигнат в телефонен диалог на министър-председателя Бойко Борисов с албанския министър председател Еди Рама на 28 септември, както и от страна на вицепремиера Захариева по време на срещата ѝ с президента Илир Мета в Тирана в края на месец юли и при последната й среща с албанския й сътрудник Дитмир Бушати преди седмица в Солун.
" Има изключителни млади българи, които пазят духа, чувството за популярност и горделивост от произхода и историческото си завещание. Искам да припомня, че последните договаряния по въпроса за признание на българско малцинство в Албания са от 1934 година и са прекратени от личното ни държавно управление. Заради последвалите през 40-те години тоталитарни режими у нас, в югофедерацията на Тито и в Албания, десетилетия наред не е направена нито една крачка. Ето за какво ние взехме решение да осъществим дълга си към нашите сънародници и инициирахме процеса по признаването на българите в Албания. Щастлив съм, че напъните ни бяха възнаградени. " Това съобщи ръководителят на Фондация „ Българска памет “ доктор Милен Врабевски.
" Свидетели сме на исторически миг. Беше направена историческа крачка, която възвръща историческата правдивост и разрушава тежки фалшификации за българските общности на Балканите. Благодаря на сътрудниците, с чиито общи старания успяхме да реализираме този резултат. Признаването на съществуването на историческото българско малцинство е позитивна стъпка в развиването на връзките на Балканите. Спазвайки европейските рекомендации, Албания демонстрира, че има желанието и волята да работи интензивно за бъдещо участие. ", съобщи Ангел Джамбазки, ЕКР – Вътрешна македонска революционна организация.
" Съществуването на българско малцинство в Албания е исторически факт. Официалното му признание от албанската страна е знак за политическа зрялост и европейски метод на държавническо мислене. Този акт е удостоверение на отличните ни двустранни връзки и отваря нови благоприятни условия за съдействие ", съобщи министър Захариева.
Тя акцентира, че с решението на албанския парламент страната още един път демонстрира готовността и волята си за промени. Принципната позиция на България е, че гарантирането и основаването на условия за практикуване на правата на малцинствата е един от основните индикатори за готовността на Албания да стартира договаряния за участие в Европейски Съюз.
Решението на Народното събрание в Албания е удостоверение и на уверенията и поетите задължения на най-високо равнище от албанска страна през последните месеци. Въпросът за формалното признание на българското малцинство в Албания беше издигнат в телефонен диалог на министър-председателя Бойко Борисов с албанския министър председател Еди Рама на 28 септември, както и от страна на вицепремиера Захариева по време на срещата ѝ с президента Илир Мета в Тирана в края на месец юли и при последната й среща с албанския й сътрудник Дитмир Бушати преди седмица в Солун.
" Има изключителни млади българи, които пазят духа, чувството за популярност и горделивост от произхода и историческото си завещание. Искам да припомня, че последните договаряния по въпроса за признание на българско малцинство в Албания са от 1934 година и са прекратени от личното ни държавно управление. Заради последвалите през 40-те години тоталитарни режими у нас, в югофедерацията на Тито и в Албания, десетилетия наред не е направена нито една крачка. Ето за какво ние взехме решение да осъществим дълга си към нашите сънародници и инициирахме процеса по признаването на българите в Албания. Щастлив съм, че напъните ни бяха възнаградени. " Това съобщи ръководителят на Фондация „ Българска памет “ доктор Милен Врабевски.
" Свидетели сме на исторически миг. Беше направена историческа крачка, която възвръща историческата правдивост и разрушава тежки фалшификации за българските общности на Балканите. Благодаря на сътрудниците, с чиито общи старания успяхме да реализираме този резултат. Признаването на съществуването на историческото българско малцинство е позитивна стъпка в развиването на връзките на Балканите. Спазвайки европейските рекомендации, Албания демонстрира, че има желанието и волята да работи интензивно за бъдещо участие. ", съобщи Ангел Джамбазки, ЕКР – Вътрешна македонска революционна организация.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ