Заложеният в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) ангажимент, за

Заложеният в Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) ангажимент, за изваждането на " Булгартрансгаз " и Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО) от структурата на Българския енергиен холдинг (БЕХ) би трябвало се предоговори. Това сподели служебният министър на енергетиката Росен Христов по време на чуване в Народното събрание. Според него, изваждането им от структурата на БЕХ ще затрудни работата на холдинга. " Твърдо сме декларирали настояването да се предоговори този ангажимент и двата систематични оператора да останат в състава на БЕХ, като предлагаме ограничения, които да подсигуряват тяхното независимо и транспарантно ръководство ", съобщи Христов. В противоположен случай съгласно него, това може да докара до моментална дължимост и ще би трябвало да се върнат взетите средства. Освен това по доста неразбираем метод тези оператори ще бъдат ръководени и финансирани, тъй че да могат да извършват своята активност. Според министъра на енергетиката, за избрани задължения, които желаеме да предоговаряме по ПВУ, като да вземем за пример частта с батериите за предпазване на сила и плана за геотермална сила, страната ни среща схващане от Европейска комисия. Росен Христов обясни и концепцията за опазване на въглищните мощности в композиция с ускорено създаване на фотоволтаични мощности в Маришкия басейн от държавни компании и частни вложители. Според него, когато страната ни е уведомила Европейската комисия (ЕК), че няма по какъв начин да бъде изпълнена заложената цел от 40 % понижаване на излъчванията, отговорът на Европейска комисия е бил, че в случай че не се изпълнят поетите задължения, то няма да бъдат получени и заплащанията от 17-18 милиарда лв.. По думите на министъра в тази сума влизат парите от Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ), тези от REPowerEU, както и от териториалните проекти за обективен преход. Той напомни, че ПВУ е подписан в последния ден на последното постоянно държавно управление, като сега той се предоговаря, което е по-трудна задача. " Ако ние просто се откажем от тази цел, страната губи от порядъка на 17-18 милиарда лв. ", съобщи Росен Христов. Той изясни, че от страна на Европейска комисия са декларирали, че има три варианти - България да се откаже от заложените в ПВУ цели, а тогава Европейска комисия също ще откаже заплащанията. Втората алтернатива е страната ни отчасти да извърши задачите, като ще получи отчасти заплащане. Третата алтернатива е да се реформират задачите, като може да не се изпълнят заложените в проекта понижаване с 40 % на излъчванията, само че това да се замести с ускорено внедряване на възобновими енергийни източници (ВЕИ). Целта е общо да се реализира някаква декарбонизация, посочи Христов. Според министър Христов първата и втората варианти са неприемливи. Затова съгласно него е допустимо понижаване на въглеродните излъчвания под задачата от 40% за сметка на ускорено създаване на ВЕИ. Това компенсира разликата. " Именно в тази връзка се разискват разнообразни разновидности за ускорено създаване на разнообразни типове възобновими енергийни източници, в това число и на териториите и на мините ", добави служебният енергиен министър. В същото време от думите му стана ясно, че построяването на фотоволтаични мощности в Маришкия басейн ще изисква и надграждане на електропреносната мрежа. Това обаче прави плановете не изключително привлекателни за вложителите, защото са механически сложни и би трябвало да се влагат съществени средства. По думите му, ще се търсят вложители с опит в построяването и употребата на ВЕИ, както и с нужния капитал за построяването им. Приоритет ще имат компании, които считат да отварят предприятия и  да употребяват тази сила, която ще се създава. Освен това серед изискванията за бъдещите вложители ще е  рекултивация, което обаче прави плановете на границата на икономическата доходност. При състояние, че България е поела ангажимент и се стреми към цялостна декарбонизация към 2050 година това е допустимо единствено посредством електрификация на превоза, електрификация на промишлеността, замяната на природния газ с водород, който се създава благодарение на електрическа енергия, както и енергийна успеваемост, тъй че развиването на мрежите е основно за цялостното реализиране на задачите за декарбонизация, изясни още той. По думите на Христов в Плана за възобновяване и резистентност, частта REPowerEU, има включени няколко плана с бенефициент Енергийния систематичен оператор (ЕСО), които плануват подмяна или развиване на нова електропреносна мрежа в основните региони. Единият е Маришкият басейн, вторият е този на Североизточна България, където има максимален капацитет за сила от вятърни турбини. И защото Маришкият басейн и другите въглищни региони са планувани за индустриално развиване, там ще бъде и нужен и спомагателен потенциал електропреносна мрежа освен за присъединение на възобновими енергийни източници (ВЕИ), само че и за всички енергийни потребители. Росен Христов обърна внимание, че България е доста обратно спрямо останалите европейски страни по дял на ВЕИ в общия енергиен микс. Затова страната ни би трябвало да балансира енергийния микс с повече ВЕИ мощности и нискоемисионни източници. В отговор на въпрос какъв брой ще са пропуснатити изгоди от затварянето на въглищните ни централи, служебният енергиен министър отговори, че не може да уточни точна сума. Той обаче поточи, че сега са натоварени до 20 %. Причината е, че цената на създаваната от тях електрическа енергия е по-скъпа от тази на пазара. Ситуацията през зимата е друга. Затова те тогава се натоварват до 100 %. Според министър Христов е значимо да се обоснове съществуването им като балансираща мощ. Тогава тяхната работа се обуславя от енергийна сигурност, а не от потреблението на електрическа енергия. " Именно в това направление и ние се движим и това е главният аргумент на Министерството на енергетиката, когато договаряме работата на тези мощности ", съобщи още Росен Христов.