Гаф на Парламента отряза граждани и фирми от обезщетения за незаконна конфискация
Законодателен гаф на актуалното Народно заседание лиши жителите и компаниите от правото да желаят компенсации от противозаконни правосъдни актове по Закона за лишаване на нелегално добитото имущество (ЗОНПИ), както и да търсят отговорност за вреди, породени от дейността на Комисията за лишаване на нелегално добитото имущество.
Това излиза наяве от незабавно пуснат за публично разискване в държавния Портал за публични съвещания план за промени в Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ), с който той да бъде поправен и то със задна дата, писа в. " Сега ".
Гафът е сътворен от народните представители при приемането на новия Закон за противопоставяне на корупцията (ЗПК). С него всичко обвързвано с битката с корупцията бе извадено от Закона за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добитото имущество и вкарано в ЗПК, а остарелият закон остана да урежда единствено конфискацията и беше преименуван на Закон за лишаване на нелегално добитото имущество (ЗОНПИ).
Двата закона трябваше да бъдат синхронизирани. Оказва се обаче, че се е получила законодателна дупка - с вкарването на отговорността по новия ЗПК е изпаднала тази по ЗОНПИ, както и отговорността на комисията за конфискация. Така от 6 октомври 2023 година, когато влезе в действие ЗПК, в България към този момент няма вътрешен механизъм за обезщетяване на вредите от противозаконна конфискация.
От Министерство на правосъдието се пробват в този момент да извинят гафа на депутатите с техническа неточност, само че в това време освен оферират незабавна смяна в ЗОДОВ, само че и се постанова да й дават и противоположна мощ. Оттам показват, че поради гафа и в случай че той не бъде бързо поправен, България може да има огромни проблеми в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург. Изреждат се няколко каузи, измежду които „ Недялков и други против България “ „ Тодоров и други против България “, „ Йорданов и други против България “, по които до момента Европейски съд по правата на човека не присъжда имуществени вреди на жалбоподателите по две аргументи – първо, тъй като има опция делата да бъдат обновени и преразгледани на национално равнище, и второ - поради съществуването на вътрешноправно средство за обезщетение по законите за лишаване на имущество, добито от престъпна/незаконна дейност в ЗОДОВ, което разрешава търсене на имуществени вреди и пропуснати ползи Към момента пред Европейски съд по правата на човека има 8 висящи производства, касаещи лишаване на имущество, огромната част от тях - във фаза за решение след двустранна замяна на мнения.
" При по този начин обрисуваното състояние, с огромна степен на възможност може да се чака, че изходът от делата ще е неподходящ. Съществува огромен риск Европейски съд по правата на човека да се откаже от досегашната си процедура да не присъжда имуществени вреди и да почете най-малко отчасти (ако не изцяло) претенциите на жалбоподателите в този смисъл, които възлизат на големи суми. Само по едно от висящите производства (делото „ Солаков против България “) цената на желае в националното произвеждане е над 3,5 млн. лева ", аргументират незабавните промени от Министерство на правосъдието..
" Не на последно място, с измененията се утвърждава от дълго време откритият принцип страната да дава отговор в цялост за вредите, породени от нейни органи, закрепен и в Конституцията, и се възвръща правото на жителите и юридическите лица да търсят обезщетение за понесените от тях неподходящи последствия по отношение на производствата по ЗОНПИ ", показват още създателите на проектопроените.
За да се предотвратят неподходящите последствия, както по отношение на производствата пред Европейски съд по правата на човека, по този начин и във връзка с висящите национални производства, се предлага публичното разискване да е в незабавен порядък в най-краткия вид от 14 дни.
Това излиза наяве от незабавно пуснат за публично разискване в държавния Портал за публични съвещания план за промени в Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ), с който той да бъде поправен и то със задна дата, писа в. " Сега ".
Гафът е сътворен от народните представители при приемането на новия Закон за противопоставяне на корупцията (ЗПК). С него всичко обвързвано с битката с корупцията бе извадено от Закона за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добитото имущество и вкарано в ЗПК, а остарелият закон остана да урежда единствено конфискацията и беше преименуван на Закон за лишаване на нелегално добитото имущество (ЗОНПИ).
Двата закона трябваше да бъдат синхронизирани. Оказва се обаче, че се е получила законодателна дупка - с вкарването на отговорността по новия ЗПК е изпаднала тази по ЗОНПИ, както и отговорността на комисията за конфискация. Така от 6 октомври 2023 година, когато влезе в действие ЗПК, в България към този момент няма вътрешен механизъм за обезщетяване на вредите от противозаконна конфискация.
От Министерство на правосъдието се пробват в този момент да извинят гафа на депутатите с техническа неточност, само че в това време освен оферират незабавна смяна в ЗОДОВ, само че и се постанова да й дават и противоположна мощ. Оттам показват, че поради гафа и в случай че той не бъде бързо поправен, България може да има огромни проблеми в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург. Изреждат се няколко каузи, измежду които „ Недялков и други против България “ „ Тодоров и други против България “, „ Йорданов и други против България “, по които до момента Европейски съд по правата на човека не присъжда имуществени вреди на жалбоподателите по две аргументи – първо, тъй като има опция делата да бъдат обновени и преразгледани на национално равнище, и второ - поради съществуването на вътрешноправно средство за обезщетение по законите за лишаване на имущество, добито от престъпна/незаконна дейност в ЗОДОВ, което разрешава търсене на имуществени вреди и пропуснати ползи Към момента пред Европейски съд по правата на човека има 8 висящи производства, касаещи лишаване на имущество, огромната част от тях - във фаза за решение след двустранна замяна на мнения.
" При по този начин обрисуваното състояние, с огромна степен на възможност може да се чака, че изходът от делата ще е неподходящ. Съществува огромен риск Европейски съд по правата на човека да се откаже от досегашната си процедура да не присъжда имуществени вреди и да почете най-малко отчасти (ако не изцяло) претенциите на жалбоподателите в този смисъл, които възлизат на големи суми. Само по едно от висящите производства (делото „ Солаков против България “) цената на желае в националното произвеждане е над 3,5 млн. лева ", аргументират незабавните промени от Министерство на правосъдието..
" Не на последно място, с измененията се утвърждава от дълго време откритият принцип страната да дава отговор в цялост за вредите, породени от нейни органи, закрепен и в Конституцията, и се възвръща правото на жителите и юридическите лица да търсят обезщетение за понесените от тях неподходящи последствия по отношение на производствата по ЗОНПИ ", показват още създателите на проектопроените.
За да се предотвратят неподходящите последствия, както по отношение на производствата пред Европейски съд по правата на човека, по този начин и във връзка с висящите национални производства, се предлага публичното разискване да е в незабавен порядък в най-краткия вид от 14 дни.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ