Законът, с който бе забранен алкохолът в Съединените щати за

Законът, с който бе неразрешен алкохолът в Съединените щати за 14 години, влезе в деяние през 1920 година. Сега, век по-късно, Сухият режим е считан за доказателство, че да се опиташ да забраниш алкохола, в случай че е известен, не е добра концепция. Забраната докара до разгръщане на проведената престъпност и бандите на мафията завоюваха милиони от контрабанда на алкохол. Налагането на възбраната не беше дейно, тъй като тя не срещаше поддръжка в обществото. Според някои калкулации по време на Сухия режим в Ню Йорк е имало 20 хиляди незаконни бара. Когато полицията в Денвър прави акция в един бар, открива в него локалния конгресмен, кмета и шерифа, седнали на по пиво.

Сухият режим не е липсващ изцяло, и то освен в мюсюлманските страни. В Съединените щати той е в действие в към 500 обитаеми основно с евангелисти окръга, в това число Линчбърг, щата Тенеси – мястото, където се създава Jack Daniel’s (на посетителите на дестилационната е разрешено да си вземат бутилка "за спомен "). Повечето държавни управления обаче се пробват да откажат хората от пиенето, като подвигат цената му с акцизи и лимитират продажбата и рекламата му. Тези дейности дават резултат. Пиенето обаче през днешния ден е в крах заради друга причина: смяна в нормите на обществено държание измежду младежите.

Почти във всички западни страни младежите стартират да пият по-късно, в сравнение с преди. Това се дължи ненапълно на събитието, че доста повече поддържат връзка онлайн, в сравнение с лице в лице. Родителите евентуално също имат принос. Ако се съди по исторически данни, по-късното запознаване с алкохола евентуално ще докара до това, че днешните младежи ще станат потомство на умерени пиячи, когато пораснат. Родените към 2000 година, които в този момент са към 20-годишни, също пият по-малко. За тях умереността е част от един по-здравословен метод на живот, който от ден на ден се трансформира от мода в нещо общоприето.

Главните клиенти на алкохолната промишленост в този момент са хора на междинна възраст и по-стари. В някои богати страни те пият повече, в сравнение с предходните генерации на тяхната възраст. Алкохолът е канцерогенен даже в дребни количества, само че множеството хора не го знаят. Дори в загрижените за публичното здраве среди се разисква въвеждането на предупредителни надписи като на кутиите с цигари. Засега обаче единствено в Южна Корея има наложителни предизвестия за заплахата от рак на бутилките, а Ирландия е приела закон за въвеждането им през 2018 година, само че той още не е влезнал в действие.

Големите алкохолни компании регистрират наклонността. Те уголемяват асортимента си от нискоалкохолни и безалкохолни бири и виновност. Наблюдава се гърмеж от нововъведения в тази област. Вкусът на някои от тези питиета е напряко неразграничим от този на оригинала. Близо 50 от комерсиалните марки на Heineken да вземем за пример имат безалкохолни версии. В множеството западни страни такива други възможности към момента са оригиналност, само че продажбите бързо нарастват. В Германия и Холандия те доближават 10% от общите продажби на бира.

В същото време алкохолната промишленост се е насочила по стъпките на тютюневата и търси клиенти на нови места. Всичките 10 най-бързо растящи пазара на алкохол са в изгряващи стопански системи, основно в Африка и Азия. (Китай не е измежду тях, продажбите на алкохол там също понижават.)

След едно-две генерации пиенето в богатите страни може да се окаже демоде. Дотогава алкохолът ще си остане един от най-скъпоструващите проблеми за публичното опазване на здравето и продуктивността. Според публични данни алкохолът е отговорен за загуба на 1,3–2,7% от Брутният вътрешен продукт на Англия. В по-бедните страни вредите от литър алкохол са по-големи, което важи и за по-бедните хора в западните страни.