Още от Истанбулската конвенция в Народното събрание или как управляват управляващи в България през 2023 г.
„ Заклевам се в името на Република България да съблюдавам Конституцията и законите на страната и във всичките си дейности да се управлявам от ползите на народа. Заклех се. “
Така стартира активността на всяко национално заседание. 240 депутати встъпват в служба с клетва пред българския народ. Какво обаче вършат по-нататък вижда цяла България.
Народни ли са някои народни представители – питат през днешния ден мнозина. Кого съставляват тези представители – себе си, непознатите сътрудници или българския народ? Каква е тяхната представителна власт –партийна, идеологическа или национална? Как пазят сегашното и дефинират бъдещето на страната? Каква е тяхната законодателна стратегия и кой им я сформира? Съвпада ли с дневния ред на обществото?
Причината за тези въпроси са редица решения на Парламента. Разминаванията сред ръководещото болшинство и обществото от ден на ден нажежават вътрешно-политическата конюнктура до степен на борба. Парламентарният избор се опълчва на публичния избор. Най-драстичният образец е решението на Парламента за отменяне настояването за осъществяване на референдум за отсрочване встъпването на България в Еврозоната до 2043 година, за продажба на Украйна на реакторите за Втората атомна електроцентрала, за експорт на оръжие за Украйна. В тази група има всички шансове да попаднат и редица други импортирани законопроекти. Подигравките с популацията обаче наложително имат електорален резултат. А не е изключено освен електорален.
Със суровостта на национална орис на България се слага въпроса: ЗАЩО УПРАВЛЯВАЩИТЕ НЕ СЛУЖАТ НА СВОЯ НАРОД? Този отговор би трябвало да бъде даден от политическите сили и държавните институцзии.
Законодателната стратегия на българския парламент все по-често се диктува от вън. Ще дам единствено последния образец: Планът за възобновяване и резистентност (ПВУ) - условието за смяна на Наказателен кодекс и Закон за съдебната власт в частта по отношение на промяната на Главния прокурор, условието на изменение на Закона за отбрана от домашно принуждение, ратификацията на Истанбулската спогодба и други На опашката за продажба на юридически суверенитет чакат Конституцията, Наказателен кодекс, Семеен кодекс, Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, закони, наредби… ПРАВНАТА РЕФОРМА!
Ето и прегледен образец. На 31/05/2023 в Народно събрание постъпвазаконопроект за изменение и допълнение на закона за отбрана от домашно насилие(ЗИД на ЗЗДН). Това е основен детайл от законодателната стратегия на ръководещото болшинство в Парламента и изискване за разпределяне на средствата по Плана за възобновяване и резистентност.
Биографията на този законопроект е прелюбопитна. Той е внасян неколкократно в няколко поредни мандати на Народното събрание. Вносители са едни и същи парламентарно показаните партии „ Продължаваме промяната “, „ Да България “, било посредством Правителството, било посредством техни депутати. В 49-тото Народно заседание, вносител публично стават ГЕРБ и Съюз на демократичните сили към които се причислява и Движение за права и свободи. В 48-то Народно заседание, той е прегледан от комисиите, само че е отритнат в пленарна зала. Може би не е инцидентно, че неговото название съответствува съвсем напълно с название на Истанбулската спогодба. Съвпадението не е единствено по название, само че и по предмет. С това съвпаденията не свършват. Преминаването на законопроекта през Народното събрание съответствува по време със засилената акция в Европейски Съюз за одобрение на Истанбулската спогодба от 6-те страни-членки, които отхвърлиха да се причислят. Още в първото си изявление като Председател на Европейска комисия Урсула Фон дер Лайен съобщи, че приемането на Истанбулската спогодба ще бъде един от основните цели на тази Комисия и ще бъде направено всичко за нейното одобрение от всички страни-членки на Европейски Съюз. Две години по-късно Европейска комисия, Съвета на Европейски Съюз и Екологичен потенциал организираха процедура по присъединение на Европейска комисия като обединен интернационален индивид към конвенцията, като отвън нея останаха 6 страни – членки, в това число България.
Неуспехът да бъде заставена България да се обвърже с Истанбулската спогодба по линия на интернационалното право подтиква опити за нейното заобикаляне посредством приемане на вътрешно законодателство. Така се появи Законът за изменение и допълнение на Закона за отбрана домашното принуждение. Упорството, с която този законопроект се внася в Парламента няколко пъти поред разкрива забавни зависимости. Това е един от законите, чието приемане от България е условия за разпределяне на средствата по Плана за възобновяване и резистентност от Европейска комисия. За това националното посланичество е готово на всевъзможни отстъпки от националните ползи, а не заради угриженост за ориста на жертвите от домашно принуждение. Да това поддържат въжделенията на Неправителствени организации, като АНИМУС и НМД, по тази причина сами пишат или редактират речите на дами, които ги четат на съвещания на Правната комисия на националното заседание от името на всички жертви на домашно принуждение.
Антагонизмът във връзка с Истанбулската спогодба се придвижи и върху Закона за отбрана от домашно принуждение. В публичния спор не се пестят манипулативни средства. Стига се до откровени парадокси. Несъгласните със законопроекта се упрекват за нещастието на всички дами, жертви на принуждение от страна на техните брачни или извънбрачни сътрудници. Арсеналът на обвиняванията е оптимално разнороден: изкривяване на „ благородната цел “ на закона, хомофобия и език на омразата, назадничавост, екстремизъм, нарушение на правата на индивида, външна взаимозависимост и други Използват се съответни проблеми на принуждение, на които се дава погрешна юридическа интерпретация. Правят се манипулативни систематизирания за броя на жертвите от домашно принуждение. Говори се за връщане към Средновековието. Сякаш ЗЗДН може да спре вълната на принуждение, която залива от десетилетия българското общество. Вместо усъвършенстване на наказателното законодателство и неговото използване, се оферират неефективни гражданско-правни механизми. Потърпевши са български жители, членове на брачни и извънбрачни двойки, жертви на принуждение, които не получават съответна отбрана.
Отказът на голямата част от обществото да поддържа концепциите на Истанбулската спогодба, ерго на Закона за отбрана от домашно принуждение, е ясна индикация за слабостите и дефектите на този закон. В случая нито диагнозата, нито лекарството за общественото събитие са верни. Вината се трансферира от болната глава на хубавичко.
Основната причина за отхвърли да се одобри Закона за отбрана от домашно принуждение е неговата двоякост. Същата причина препъна утвърждението на Истанбулската спогодба. Зад този закон се прикрива стремежът за даване на права на български жители с ексцентрична полова ориентировка – гейове и лесбийки и лица с неизяснена полова еднаквост. В Народно събрание неведнъж е предлагано тематиката с правата на лицата с ексцентрична полова ориентировка да бъде извадена от приложното поле на този закон и той ще бъде признат. Но вносителите на законопроекта непроменяемо отхвърлят. Много симптоматично! Те май биха се отказали по-скоро от отбраната на дамите от домашно принуждение, в сравнение с от правата на гей и лесбо двойките. Защото такава е интернационалната поръчка. В тази посока е интернационалния напън над България.
Публична загадка е, че приемането на Истанбулската спогодба или нейния народен аналог – Закона за отбрана от домашно принуждение, е екзистенциално изискване за всяка ръководеща политическа мощ в България, с цел да получи вътрешна и интернационална поддръжка за оставане на власт. Предишният напън за одобрение на Конвенцията бе преобразуван в напън за приемане на Закона за отбрана от домашно принуждение. То е условие за разпределяне на средствата от Плана за възобновяване и резистентност от Европейска комисия за България. На този напън обаче трябваше да се съобщи правна симулативност и това бе предоставено на ръководещата коалиция и подкрепящото Движение за права и свободи в сегашното 49 Народно заседание.
Непримиримостта на вносителите на Истанбулската спогодба, ерго на Закона за отбрана от домашно принуждение, е явен знак, че тяхното приемане е превърнато в залог за политическо оцеляване. От една страна, интернационалният напън се ускорява. От друга страна, нараства несъгласието на обществото, което доближава все по-високи децибели. Място за компромис няма.
Управляващите дълбаят все по-голяма бездна сред себе си и болшинството от българското общество. Но това сякаш им е безразлично. Все повече хора осъзнават, че този закон опонира на ползите на популацията, затулен зад обективни публични ползи и упования. Парламентарната измама е в своя разцвет.
ЗИД на ЗЗДН освен взема решение, а задълбочава минусите на съществуващата правна регулация и неизбежно ще има последствия, противоположни на декларираните цели.
Основните му пороци са терминологичната неизясненост и изкуственото разширение кръга на жертвите от домашно принуждение. Терминологична неизясненост ще докара до разнопосочна административна и правосъдна процедура по използването на закона. Дефинирането на „ домашно принуждение “ е умишлено изкуствено разширено. Липсва правна формулировка на главните термини, като икономическо и психологично принуждение. Разширяването кръга на жертвите от домашно принуждение по този закон е причина за манипулативното му използване.
„ Домашно “ е принуждение сред членовете на един дом, на едно семейство. Но принуждение сред хора, които в миналото са живеели дружно, или в никакъв случай не са живели дружно, само че са родственици по съребрена линия до 4-та степен не е домашно. Толкова необятно дефиниране на домашното принуждение трансформира съвсем всяко трето или четвърто принуждение в страната в домашно, без значение от субекта и обекта на насилието.
Българското право до този миг не е дефинирало термина „ икономическо “ и „ психическо “ принуждение. Това не е просто причина, а сигурна „ гаранция “ за корист с правата по Закона за отбрана от домашно принуждение във всяко правосъдно произвеждане по този закон. Евентуални извършители биха били обществени чиновници, каквито случаи има задоволително през последните години, страните по такива каузи или трети лица.
Особено внимание заслужават извънредно отрицателните демографски последствия от този закон с опитите си да легализира персоналните връзки сред еднополови двойки. Това в допълнение усложнява тежката демографска обстановка.
По отношение на декларираните си цели, ЗИД на ЗЗДН ще има най-малък резултат, какъвто е резултатът от неговото използване до сегашния миг. Въпреки годишните годишни стратегии за отбрана от домашно принуждение на българските държавни управления, макар милионите левове от държавния и общински бюджет, предоставени на Неправителствени организации, насилието в дома не понижава.
Сериозен минус на ЗЗДН е изместването на наказателно-правната регулация от гражданско-правна. Това внезапно понижава успеваемостта на предварителната защита и глобата. България е обект на много рецензии от интернационалните институции (ЕСПЧ и CEDAW -Комитет за унищожаване на всички форми на дискриминация на дамите на ООН) за неефективна отбрана от домашно принуждение, само че те се отнасят главно неудовлетворителното използване на Наказателен кодекс и Наказателно-процесуален кодекс.
Погрешен е и методът на ЗЗДН да дели насилието по „ място на осъществяване “ и „ личността на причинителя “. Абсурдно е насилието може да се дели на „ домашно “ и „ извъндомашно “, а за какво не „ принуждение, осъществено на закрито и навън “, „ улично “ и „ учебно “ принуждение, принуждение „ в спортната зала “ или „ на стадиона “ и принуждение „ от прочут “ или „ чужд “, а за какво не „ от млад “ или „ остарял “, от „ служащ “ или „ чиновник “, от „ състезател “ или от „ музикант “, и други. Закономерното място на дефинирането на типовете принуждение е Наказателен кодекс. Класификацията на съставите на насилието по сходни критерии е неприемлива.
В комбиниране със Закона за протекция на детето, ЗЗДН основава предпоставки за корист с права от страна на чиновници на Държавно стопанско предприятие или родители, които спорят за наставнически права. Стига се даже до нарушение на конституционни права на родители и деца. Насилието над дете може да послужи за правно съображение за извеждане на детето от биологичното му семейство по реда на Закона за протекция на детето. Но сигналите за принуждение могат да бъдат употребявани като предлог за извеждане на детето от фамилията. Симулативно, манипулативно, или погрешно използване на такава фрапантна мярка би трябвало да бъде криминализирано и да бъде третирано като закононарушение.
Мотивите на вносителите към ЗИД за ЗЗДН са пресилени. Емпиричната база на ЗИД на ЗЗДН има два основни недостига – тя е непълна и необективна. Не тъй като няма жертви на домашно принуждение. Не! А тъй като към претекстовете на законопроекта не е показана публична достоверна статистическа информация от профилираното звено в Министерство на вътрешните работи, от Прокуратурата и Съда. Вместо нея се показват изказвания на Неправителствени организации, които са материално заинтригувани от пресилване на данните. Това са Неправителствени организации, които развиват активност в региона на отбрана от домашно принуждение и получават финансиране за даване на услуги на жертви от домашно принуждение. Едно от тези Неправителствени организации, Фондация „ Асоциация Анимус “ няколко години обслужваше „ Националната гореща телефонна линия за потърпевши от домашно принуждение “, за която ползваше бюджетни средства за обществена услуга, и събираше сензитивна информация от българските жители. Подобни Неправителствени организации вземат участие в подготовката на годишните годишни Програми за отбрана от домашно принуждение, събират емпирични данни и след приемането им сами ги извършват. Участват в подготовката на законопроекти за отбрана от домашно принуждение, дават мнения при публичните разисквания на такива законопроекти и по-късно вземат участие в използването на тези закони като снабдители на обществени услуги. И в случай че телефонната линия за сигнали за принуждение над деца бе конфискувана от Неправителствени организации и върната към ДАЗД, то телефонната линия за потърпевши от домашно принуждение се оперира още веднъж от Фондация „ Асоциация Анимус “, която има интерес от втвърдяване на краските. Очевиден е стремежът на Неправителствени организации да изместят страната в политиката обвързвана с домашното принуждение, което е много огромно перо в държавния бюджет. И заради неспособност да вземат участие в наказателно-правната активност, то Неправителствени организации се стремят да овладеят гражданско-правната сфера. Това е типичен образец за спор на ползи на Неправителствени организации, неразрешен от настоящото право.
Конфликт на ползи при Неправителствени организации с джендър-ориентация, които работят в областта на домашното принуждение е явен. Това е една от най-разпространените форми на корупция в България. Законопроектът дава на въпросните Неправителствени организации по едно и също време пълномощия да вземат участие в активността на предлагания нов Национален съвет, да създават Националните стратегии за предварителна защита и отбрана от домашно принуждение, и в същото време да извършват написаните от тях самите стратегии, като членове на Координационния механизъм за помощ и поддръжка на лица, потърпевши от домашно принуждение.
В деловодството на Народно събрание няма публични документи потвърждаващи емпиричните изказвания на вносителите на ЗИД на ЗЗДН. А това значи, че липсват доказателства за фактическите изказвания, т.е. затова претекстовете са голословни.
Липсата на достоверна публична информация за равнището на домашното принуждение е продължителен въпрос за България, приет, както от българското държавно управление, по този начин и от няколко интернационалните организации (8-ми отчет на Комитета по унищожаване на всички форми на дискриминация на дами, отдаден на проблемите с домашното принуждение CEDAW за 2021г., Решението на Европейски съд по правата на човека от 22.03.2022г. по дело против България и Решението на Европейски съд по правата на човека от 23.05.2023г. по делото „ Y с–у България “. На този декор да се приема закон въз основата на изчезнала публична информация е манипулативно.
На този декор, не можем да приемем, че претекстовете към ЗИД на ЗЗДН отразяват обективната реалност. Твърди се, че домашното принуждение в страната е важен публичен проблем. Ние не твърдим, че то не е проблем, само че знаем, че е неведнъж по-малък в сравнение с ни се показва. Но насилието по улиците и пътищата, войната по пътищата, е неведнъж по-значим публичен проблем и неговото преодоляване е неведнъж по-необходимо от домашното принуждение, видно от формалната статистика. Ежегодно по пътищата на страната умират и се осакатяват 5-6 пъти повече жители в сравнение с при домашно принуждение. Пострадалите от ПТП за 2019г. са били 8499 ранени и 628 починали (статистика на МВР), а потърпевшите от домашно принуждение дами са 11,9% от интервюирани 8240 дами (статистическо изследване на Национален статистически институт от 2019г. – EU-GBV,2021), за 2020г. – от ПТП 7121 ранени и 463 починали, и за 2021г. – 7609 ранени и 561 починали, за 2022г. – от ПТК 8422 ранени и 531 починали. За 2023г. по информация още веднъж от обществените мрежи, жените-жертви от домашно принуждение са 13. Но за нарушаванията по пътищата няма специфичен цивилен закон, въвеждащ санкционни ограничения, сходни на тези в ЗЗДН. В какво се състои разликата? А разликата е елементарна - за жертвите от домашно принуждение са обещани пари в случай че се одобри закон, а за жертвите по пътищата – се постъпва по-скромно. Излиза, че страната де грижи повече за жертвите от домашно принуждение спрямо жертвите по пътищата. А животът на всички е еднакъв - единствен.
Насилие сред брачни и извънбрачни сътрудници в България фактически съществува и ние не го отхвърляме. Има деца, дами, остарели хора и мъже, които са обект на принуждение в другите му форми. Те би трябвало да бъдат предпазени оптимално дейно. Дори да има една жертва на година на домашно принуждение, против това би трябвало да се изправи страната. По това не може да има подозрение. Но правната отбрана от това принуждение би трябвало да се реализира по линия на Наказателен кодекс, а не по линия на гражданския закон. Мястото е в наказателното право. Тя е доста по-професионално развита точно в наказателно-правната сфера. Там от десетилетия съществува специфичен юридически институт за отбраната на жертвите от домашно принуждение, развик както в националното право, по този начин и в европейското., в лицето на специфична Директива от 2012г. Такава е и практиката на Съда на Европейския съюз (делото Cowan с /у Trésor public,1989 г .).
В сегашната социално-икономическа система насилието е навсякъде публикувано събитие. Всички старания на днешната страна за справяне с него се провалят едно след друго. Никакви тактики, стратегии, организационни ограничения не трансформират картината, тъй като основа на насилието остава незасегнато. И въпреки всичко, да се твърди, че всяка трета жена била жертва на такова принуждение, значи жестоко и манипулативно да се изопачава действителната картина в България. Подобно изказване е много безстрашно. Защото, всъщност, то е обществена диагноза за обществото ни с голяма разобличителна мощ. Ако всяка трета жена у нас е обект на някаква форма на принуждение, т.е. всеки трети мъж е принудител. Нима една трета от дамите във Народно събрание, Правителство, Президентство, ВУЗ, Българска академия на науките, БПЦ, Мюфтийството и така нататък, е била жертва на домашно принуждение?
На фона на явно необективната статистическа аргументация, още по-странно и нелогично наподобява най-сериозната смяна в ЗЗДН. Става дума за основаването на Национален съвет по предварителна защита и отбрана от отбрана от домашно принуждение. Този съвет би трябвало да поеме всички функционалности на изпълнителната власт по разработване, съгласуване и осъществяване на политиката за предварителна защита и отбрана от домашно принуждение. Създаването му съставлява самопризнание де-юре на фиаското на досегашната политика на страната по осъществяване на ЗЗДН. Нито политиката за отбрана от домашно принуждение, нито стратегиите на държавното управление за отбрана от домашно принуждение, одобрявани на 31 март всяка година, нито организацията на тази активност, са оправдали задачите. И няма никаква гаранция, че новият Национален съвет ще извърши задачите на ЗЗДН, тъй като измененията не засягат основата на насилието, в това число сред брачни и извънбрачни двойки.
Така ЗИД на ЗЗДН уголемява административната и финансовата тежест в региона предварителната защита и отбраната от домашно принуждение. Законопроектът обременява държавния бюджет в региона на обществената политика с несъразмерни разноски, които няколко години преди този момент са осъществявани по-успешно с неведнъж по-малко средства. Тази нездравословна тактика на прехвърлянето на присъща държавна активност към Неправителствени организации с джендър-насоченост е към този момент докара до големи бюджетни преразходи на все по-оскъдния държавен бюджет.
В последна сметка, още в този момент се вижда, че ЗИД на ЗЗДН няма да реализира позитивна смяна в противодействието на насилието сред брачни и извънбрачни сътрудници, а единствено ще обезпечи спомагателна финансова база за активността на Неправителствени организации в тази сфера. С повече средства от бюджета ще се реализира по-малък резултат и след няколко години още веднъж ще отчетем завишаване равнището на домашното принуждение и още веднъж ще желаяме нови и нови средства от страната. Това ще бъде разумна последица от наклонността на оттегляне на страната от обществената политика и прехвърлянето й съвсем напълно към хилядите Неправителствени организации в тази област. Неправителствени организации са превърнати в кадрова база данни за ръководители на обществената система. Техни фрагменти оглавяват към този момент държавните институции. Те разполагат със обилни финансови благоприятни условия. Те Достатъчно е да се съпостави възнаграждението на един изпълнителен шеф на такова Неправителствени организации с възнаграждението на един Директор на Държавно стопанско предприятие. Първият получава от време на време трикратно по-голямо заплащане от това на народен представител, а вторият – 1/2 по-малко от възнаграждението на народен представител.
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Така стартира активността на всяко национално заседание. 240 депутати встъпват в служба с клетва пред българския народ. Какво обаче вършат по-нататък вижда цяла България.
Народни ли са някои народни представители – питат през днешния ден мнозина. Кого съставляват тези представители – себе си, непознатите сътрудници или българския народ? Каква е тяхната представителна власт –партийна, идеологическа или национална? Как пазят сегашното и дефинират бъдещето на страната? Каква е тяхната законодателна стратегия и кой им я сформира? Съвпада ли с дневния ред на обществото?
Причината за тези въпроси са редица решения на Парламента. Разминаванията сред ръководещото болшинство и обществото от ден на ден нажежават вътрешно-политическата конюнктура до степен на борба. Парламентарният избор се опълчва на публичния избор. Най-драстичният образец е решението на Парламента за отменяне настояването за осъществяване на референдум за отсрочване встъпването на България в Еврозоната до 2043 година, за продажба на Украйна на реакторите за Втората атомна електроцентрала, за експорт на оръжие за Украйна. В тази група има всички шансове да попаднат и редица други импортирани законопроекти. Подигравките с популацията обаче наложително имат електорален резултат. А не е изключено освен електорален.
Със суровостта на национална орис на България се слага въпроса: ЗАЩО УПРАВЛЯВАЩИТЕ НЕ СЛУЖАТ НА СВОЯ НАРОД? Този отговор би трябвало да бъде даден от политическите сили и държавните институцзии.
Законодателната стратегия на българския парламент все по-често се диктува от вън. Ще дам единствено последния образец: Планът за възобновяване и резистентност (ПВУ) - условието за смяна на Наказателен кодекс и Закон за съдебната власт в частта по отношение на промяната на Главния прокурор, условието на изменение на Закона за отбрана от домашно принуждение, ратификацията на Истанбулската спогодба и други На опашката за продажба на юридически суверенитет чакат Конституцията, Наказателен кодекс, Семеен кодекс, Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, закони, наредби… ПРАВНАТА РЕФОРМА!
Ето и прегледен образец. На 31/05/2023 в Народно събрание постъпвазаконопроект за изменение и допълнение на закона за отбрана от домашно насилие(ЗИД на ЗЗДН). Това е основен детайл от законодателната стратегия на ръководещото болшинство в Парламента и изискване за разпределяне на средствата по Плана за възобновяване и резистентност.
Биографията на този законопроект е прелюбопитна. Той е внасян неколкократно в няколко поредни мандати на Народното събрание. Вносители са едни и същи парламентарно показаните партии „ Продължаваме промяната “, „ Да България “, било посредством Правителството, било посредством техни депутати. В 49-тото Народно заседание, вносител публично стават ГЕРБ и Съюз на демократичните сили към които се причислява и Движение за права и свободи. В 48-то Народно заседание, той е прегледан от комисиите, само че е отритнат в пленарна зала. Може би не е инцидентно, че неговото название съответствува съвсем напълно с название на Истанбулската спогодба. Съвпадението не е единствено по название, само че и по предмет. С това съвпаденията не свършват. Преминаването на законопроекта през Народното събрание съответствува по време със засилената акция в Европейски Съюз за одобрение на Истанбулската спогодба от 6-те страни-членки, които отхвърлиха да се причислят. Още в първото си изявление като Председател на Европейска комисия Урсула Фон дер Лайен съобщи, че приемането на Истанбулската спогодба ще бъде един от основните цели на тази Комисия и ще бъде направено всичко за нейното одобрение от всички страни-членки на Европейски Съюз. Две години по-късно Европейска комисия, Съвета на Европейски Съюз и Екологичен потенциал организираха процедура по присъединение на Европейска комисия като обединен интернационален индивид към конвенцията, като отвън нея останаха 6 страни – членки, в това число България.
Неуспехът да бъде заставена България да се обвърже с Истанбулската спогодба по линия на интернационалното право подтиква опити за нейното заобикаляне посредством приемане на вътрешно законодателство. Така се появи Законът за изменение и допълнение на Закона за отбрана домашното принуждение. Упорството, с която този законопроект се внася в Парламента няколко пъти поред разкрива забавни зависимости. Това е един от законите, чието приемане от България е условия за разпределяне на средствата по Плана за възобновяване и резистентност от Европейска комисия. За това националното посланичество е готово на всевъзможни отстъпки от националните ползи, а не заради угриженост за ориста на жертвите от домашно принуждение. Да това поддържат въжделенията на Неправителствени организации, като АНИМУС и НМД, по тази причина сами пишат или редактират речите на дами, които ги четат на съвещания на Правната комисия на националното заседание от името на всички жертви на домашно принуждение.
Антагонизмът във връзка с Истанбулската спогодба се придвижи и върху Закона за отбрана от домашно принуждение. В публичния спор не се пестят манипулативни средства. Стига се до откровени парадокси. Несъгласните със законопроекта се упрекват за нещастието на всички дами, жертви на принуждение от страна на техните брачни или извънбрачни сътрудници. Арсеналът на обвиняванията е оптимално разнороден: изкривяване на „ благородната цел “ на закона, хомофобия и език на омразата, назадничавост, екстремизъм, нарушение на правата на индивида, външна взаимозависимост и други Използват се съответни проблеми на принуждение, на които се дава погрешна юридическа интерпретация. Правят се манипулативни систематизирания за броя на жертвите от домашно принуждение. Говори се за връщане към Средновековието. Сякаш ЗЗДН може да спре вълната на принуждение, която залива от десетилетия българското общество. Вместо усъвършенстване на наказателното законодателство и неговото използване, се оферират неефективни гражданско-правни механизми. Потърпевши са български жители, членове на брачни и извънбрачни двойки, жертви на принуждение, които не получават съответна отбрана.
Отказът на голямата част от обществото да поддържа концепциите на Истанбулската спогодба, ерго на Закона за отбрана от домашно принуждение, е ясна индикация за слабостите и дефектите на този закон. В случая нито диагнозата, нито лекарството за общественото събитие са верни. Вината се трансферира от болната глава на хубавичко.
Основната причина за отхвърли да се одобри Закона за отбрана от домашно принуждение е неговата двоякост. Същата причина препъна утвърждението на Истанбулската спогодба. Зад този закон се прикрива стремежът за даване на права на български жители с ексцентрична полова ориентировка – гейове и лесбийки и лица с неизяснена полова еднаквост. В Народно събрание неведнъж е предлагано тематиката с правата на лицата с ексцентрична полова ориентировка да бъде извадена от приложното поле на този закон и той ще бъде признат. Но вносителите на законопроекта непроменяемо отхвърлят. Много симптоматично! Те май биха се отказали по-скоро от отбраната на дамите от домашно принуждение, в сравнение с от правата на гей и лесбо двойките. Защото такава е интернационалната поръчка. В тази посока е интернационалния напън над България.
Публична загадка е, че приемането на Истанбулската спогодба или нейния народен аналог – Закона за отбрана от домашно принуждение, е екзистенциално изискване за всяка ръководеща политическа мощ в България, с цел да получи вътрешна и интернационална поддръжка за оставане на власт. Предишният напън за одобрение на Конвенцията бе преобразуван в напън за приемане на Закона за отбрана от домашно принуждение. То е условие за разпределяне на средствата от Плана за възобновяване и резистентност от Европейска комисия за България. На този напън обаче трябваше да се съобщи правна симулативност и това бе предоставено на ръководещата коалиция и подкрепящото Движение за права и свободи в сегашното 49 Народно заседание.
Непримиримостта на вносителите на Истанбулската спогодба, ерго на Закона за отбрана от домашно принуждение, е явен знак, че тяхното приемане е превърнато в залог за политическо оцеляване. От една страна, интернационалният напън се ускорява. От друга страна, нараства несъгласието на обществото, което доближава все по-високи децибели. Място за компромис няма.
Управляващите дълбаят все по-голяма бездна сред себе си и болшинството от българското общество. Но това сякаш им е безразлично. Все повече хора осъзнават, че този закон опонира на ползите на популацията, затулен зад обективни публични ползи и упования. Парламентарната измама е в своя разцвет.
ЗИД на ЗЗДН освен взема решение, а задълбочава минусите на съществуващата правна регулация и неизбежно ще има последствия, противоположни на декларираните цели.
Основните му пороци са терминологичната неизясненост и изкуственото разширение кръга на жертвите от домашно принуждение. Терминологична неизясненост ще докара до разнопосочна административна и правосъдна процедура по използването на закона. Дефинирането на „ домашно принуждение “ е умишлено изкуствено разширено. Липсва правна формулировка на главните термини, като икономическо и психологично принуждение. Разширяването кръга на жертвите от домашно принуждение по този закон е причина за манипулативното му използване.
„ Домашно “ е принуждение сред членовете на един дом, на едно семейство. Но принуждение сред хора, които в миналото са живеели дружно, или в никакъв случай не са живели дружно, само че са родственици по съребрена линия до 4-та степен не е домашно. Толкова необятно дефиниране на домашното принуждение трансформира съвсем всяко трето или четвърто принуждение в страната в домашно, без значение от субекта и обекта на насилието.
Българското право до този миг не е дефинирало термина „ икономическо “ и „ психическо “ принуждение. Това не е просто причина, а сигурна „ гаранция “ за корист с правата по Закона за отбрана от домашно принуждение във всяко правосъдно произвеждане по този закон. Евентуални извършители биха били обществени чиновници, каквито случаи има задоволително през последните години, страните по такива каузи или трети лица.
Особено внимание заслужават извънредно отрицателните демографски последствия от този закон с опитите си да легализира персоналните връзки сред еднополови двойки. Това в допълнение усложнява тежката демографска обстановка.
По отношение на декларираните си цели, ЗИД на ЗЗДН ще има най-малък резултат, какъвто е резултатът от неговото използване до сегашния миг. Въпреки годишните годишни стратегии за отбрана от домашно принуждение на българските държавни управления, макар милионите левове от държавния и общински бюджет, предоставени на Неправителствени организации, насилието в дома не понижава.
Сериозен минус на ЗЗДН е изместването на наказателно-правната регулация от гражданско-правна. Това внезапно понижава успеваемостта на предварителната защита и глобата. България е обект на много рецензии от интернационалните институции (ЕСПЧ и CEDAW -Комитет за унищожаване на всички форми на дискриминация на дамите на ООН) за неефективна отбрана от домашно принуждение, само че те се отнасят главно неудовлетворителното използване на Наказателен кодекс и Наказателно-процесуален кодекс.
Погрешен е и методът на ЗЗДН да дели насилието по „ място на осъществяване “ и „ личността на причинителя “. Абсурдно е насилието може да се дели на „ домашно “ и „ извъндомашно “, а за какво не „ принуждение, осъществено на закрито и навън “, „ улично “ и „ учебно “ принуждение, принуждение „ в спортната зала “ или „ на стадиона “ и принуждение „ от прочут “ или „ чужд “, а за какво не „ от млад “ или „ остарял “, от „ служащ “ или „ чиновник “, от „ състезател “ или от „ музикант “, и други. Закономерното място на дефинирането на типовете принуждение е Наказателен кодекс. Класификацията на съставите на насилието по сходни критерии е неприемлива.
В комбиниране със Закона за протекция на детето, ЗЗДН основава предпоставки за корист с права от страна на чиновници на Държавно стопанско предприятие или родители, които спорят за наставнически права. Стига се даже до нарушение на конституционни права на родители и деца. Насилието над дете може да послужи за правно съображение за извеждане на детето от биологичното му семейство по реда на Закона за протекция на детето. Но сигналите за принуждение могат да бъдат употребявани като предлог за извеждане на детето от фамилията. Симулативно, манипулативно, или погрешно използване на такава фрапантна мярка би трябвало да бъде криминализирано и да бъде третирано като закононарушение.
Мотивите на вносителите към ЗИД за ЗЗДН са пресилени. Емпиричната база на ЗИД на ЗЗДН има два основни недостига – тя е непълна и необективна. Не тъй като няма жертви на домашно принуждение. Не! А тъй като към претекстовете на законопроекта не е показана публична достоверна статистическа информация от профилираното звено в Министерство на вътрешните работи, от Прокуратурата и Съда. Вместо нея се показват изказвания на Неправителствени организации, които са материално заинтригувани от пресилване на данните. Това са Неправителствени организации, които развиват активност в региона на отбрана от домашно принуждение и получават финансиране за даване на услуги на жертви от домашно принуждение. Едно от тези Неправителствени организации, Фондация „ Асоциация Анимус “ няколко години обслужваше „ Националната гореща телефонна линия за потърпевши от домашно принуждение “, за която ползваше бюджетни средства за обществена услуга, и събираше сензитивна информация от българските жители. Подобни Неправителствени организации вземат участие в подготовката на годишните годишни Програми за отбрана от домашно принуждение, събират емпирични данни и след приемането им сами ги извършват. Участват в подготовката на законопроекти за отбрана от домашно принуждение, дават мнения при публичните разисквания на такива законопроекти и по-късно вземат участие в използването на тези закони като снабдители на обществени услуги. И в случай че телефонната линия за сигнали за принуждение над деца бе конфискувана от Неправителствени организации и върната към ДАЗД, то телефонната линия за потърпевши от домашно принуждение се оперира още веднъж от Фондация „ Асоциация Анимус “, която има интерес от втвърдяване на краските. Очевиден е стремежът на Неправителствени организации да изместят страната в политиката обвързвана с домашното принуждение, което е много огромно перо в държавния бюджет. И заради неспособност да вземат участие в наказателно-правната активност, то Неправителствени организации се стремят да овладеят гражданско-правната сфера. Това е типичен образец за спор на ползи на Неправителствени организации, неразрешен от настоящото право.
Конфликт на ползи при Неправителствени организации с джендър-ориентация, които работят в областта на домашното принуждение е явен. Това е една от най-разпространените форми на корупция в България. Законопроектът дава на въпросните Неправителствени организации по едно и също време пълномощия да вземат участие в активността на предлагания нов Национален съвет, да създават Националните стратегии за предварителна защита и отбрана от домашно принуждение, и в същото време да извършват написаните от тях самите стратегии, като членове на Координационния механизъм за помощ и поддръжка на лица, потърпевши от домашно принуждение.
В деловодството на Народно събрание няма публични документи потвърждаващи емпиричните изказвания на вносителите на ЗИД на ЗЗДН. А това значи, че липсват доказателства за фактическите изказвания, т.е. затова претекстовете са голословни.
Липсата на достоверна публична информация за равнището на домашното принуждение е продължителен въпрос за България, приет, както от българското държавно управление, по този начин и от няколко интернационалните организации (8-ми отчет на Комитета по унищожаване на всички форми на дискриминация на дами, отдаден на проблемите с домашното принуждение CEDAW за 2021г., Решението на Европейски съд по правата на човека от 22.03.2022г. по дело против България и Решението на Европейски съд по правата на човека от 23.05.2023г. по делото „ Y с–у България “. На този декор да се приема закон въз основата на изчезнала публична информация е манипулативно.
На този декор, не можем да приемем, че претекстовете към ЗИД на ЗЗДН отразяват обективната реалност. Твърди се, че домашното принуждение в страната е важен публичен проблем. Ние не твърдим, че то не е проблем, само че знаем, че е неведнъж по-малък в сравнение с ни се показва. Но насилието по улиците и пътищата, войната по пътищата, е неведнъж по-значим публичен проблем и неговото преодоляване е неведнъж по-необходимо от домашното принуждение, видно от формалната статистика. Ежегодно по пътищата на страната умират и се осакатяват 5-6 пъти повече жители в сравнение с при домашно принуждение. Пострадалите от ПТП за 2019г. са били 8499 ранени и 628 починали (статистика на МВР), а потърпевшите от домашно принуждение дами са 11,9% от интервюирани 8240 дами (статистическо изследване на Национален статистически институт от 2019г. – EU-GBV,2021), за 2020г. – от ПТП 7121 ранени и 463 починали, и за 2021г. – 7609 ранени и 561 починали, за 2022г. – от ПТК 8422 ранени и 531 починали. За 2023г. по информация още веднъж от обществените мрежи, жените-жертви от домашно принуждение са 13. Но за нарушаванията по пътищата няма специфичен цивилен закон, въвеждащ санкционни ограничения, сходни на тези в ЗЗДН. В какво се състои разликата? А разликата е елементарна - за жертвите от домашно принуждение са обещани пари в случай че се одобри закон, а за жертвите по пътищата – се постъпва по-скромно. Излиза, че страната де грижи повече за жертвите от домашно принуждение спрямо жертвите по пътищата. А животът на всички е еднакъв - единствен.
Насилие сред брачни и извънбрачни сътрудници в България фактически съществува и ние не го отхвърляме. Има деца, дами, остарели хора и мъже, които са обект на принуждение в другите му форми. Те би трябвало да бъдат предпазени оптимално дейно. Дори да има една жертва на година на домашно принуждение, против това би трябвало да се изправи страната. По това не може да има подозрение. Но правната отбрана от това принуждение би трябвало да се реализира по линия на Наказателен кодекс, а не по линия на гражданския закон. Мястото е в наказателното право. Тя е доста по-професионално развита точно в наказателно-правната сфера. Там от десетилетия съществува специфичен юридически институт за отбраната на жертвите от домашно принуждение, развик както в националното право, по този начин и в европейското., в лицето на специфична Директива от 2012г. Такава е и практиката на Съда на Европейския съюз (делото Cowan с /у Trésor public,1989 г .).
В сегашната социално-икономическа система насилието е навсякъде публикувано събитие. Всички старания на днешната страна за справяне с него се провалят едно след друго. Никакви тактики, стратегии, организационни ограничения не трансформират картината, тъй като основа на насилието остава незасегнато. И въпреки всичко, да се твърди, че всяка трета жена била жертва на такова принуждение, значи жестоко и манипулативно да се изопачава действителната картина в България. Подобно изказване е много безстрашно. Защото, всъщност, то е обществена диагноза за обществото ни с голяма разобличителна мощ. Ако всяка трета жена у нас е обект на някаква форма на принуждение, т.е. всеки трети мъж е принудител. Нима една трета от дамите във Народно събрание, Правителство, Президентство, ВУЗ, Българска академия на науките, БПЦ, Мюфтийството и така нататък, е била жертва на домашно принуждение?
На фона на явно необективната статистическа аргументация, още по-странно и нелогично наподобява най-сериозната смяна в ЗЗДН. Става дума за основаването на Национален съвет по предварителна защита и отбрана от отбрана от домашно принуждение. Този съвет би трябвало да поеме всички функционалности на изпълнителната власт по разработване, съгласуване и осъществяване на политиката за предварителна защита и отбрана от домашно принуждение. Създаването му съставлява самопризнание де-юре на фиаското на досегашната политика на страната по осъществяване на ЗЗДН. Нито политиката за отбрана от домашно принуждение, нито стратегиите на държавното управление за отбрана от домашно принуждение, одобрявани на 31 март всяка година, нито организацията на тази активност, са оправдали задачите. И няма никаква гаранция, че новият Национален съвет ще извърши задачите на ЗЗДН, тъй като измененията не засягат основата на насилието, в това число сред брачни и извънбрачни двойки.
Така ЗИД на ЗЗДН уголемява административната и финансовата тежест в региона предварителната защита и отбраната от домашно принуждение. Законопроектът обременява държавния бюджет в региона на обществената политика с несъразмерни разноски, които няколко години преди този момент са осъществявани по-успешно с неведнъж по-малко средства. Тази нездравословна тактика на прехвърлянето на присъща държавна активност към Неправителствени организации с джендър-насоченост е към този момент докара до големи бюджетни преразходи на все по-оскъдния държавен бюджет.
В последна сметка, още в този момент се вижда, че ЗИД на ЗЗДН няма да реализира позитивна смяна в противодействието на насилието сред брачни и извънбрачни сътрудници, а единствено ще обезпечи спомагателна финансова база за активността на Неправителствени организации в тази сфера. С повече средства от бюджета ще се реализира по-малък резултат и след няколко години още веднъж ще отчетем завишаване равнището на домашното принуждение и още веднъж ще желаяме нови и нови средства от страната. Това ще бъде разумна последица от наклонността на оттегляне на страната от обществената политика и прехвърлянето й съвсем напълно към хилядите Неправителствени организации в тази област. Неправителствени организации са превърнати в кадрова база данни за ръководители на обществената система. Техни фрагменти оглавяват към този момент държавните институции. Те разполагат със обилни финансови благоприятни условия. Те Достатъчно е да се съпостави възнаграждението на един изпълнителен шеф на такова Неправителствени организации с възнаграждението на един Директор на Държавно стопанско предприятие. Първият получава от време на време трикратно по-голямо заплащане от това на народен представител, а вторият – 1/2 по-малко от възнаграждението на народен представител.
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ