Това е първото индустриално предприятие в България
Захарната фабрика е първото огромно индустриално дружество в България. Открита е на 28 ноември 1898 година. Комплексът е построен на повърхност от 14 000 кв.м. от белгийската компания " Български захарни заводи и рафинерии ". След това постройките се използвани за хранилища. След приватизацията парцелът неведнъж сменя притежателя си, а Столична община спорадично се пробва да накара следващия от тях да възвърне най-малко главната постройка.
В непосредственост има 12 двуетажни жилищни здания с по осем жилището, издигнати през 1922 година от БДЖ. Част от тях в този момент са жилища са обществено слаби. През 1941 година стартира строителството на 350 работен жилището в квартала – с пари от фонд " Обществени осигуровки “ и върху общинска земя. Тогава е издигната и постройката, употребена от администрацията на регион “Илинден ", данъчните управляващи и спешния център за краткотрайно настаняване. Сградата на общината и част от жилищните блокове в близост са били база на немските военновъздушни сили по време на Втората международна война.
След митинги, спешният център, в който са настанени 35 семейства с 80 деца, ще бъде затворен. Според локалните, по-голямата част от настанените в центъра са подвластни от алкохол и опиати, измежду тях има психологично заболели и нападателни, а наличието им трансформира квартала в гето.
От арка под постройката на общината стартира ларгото на квартала, което неотдавна е било ремонтирано, а част от блокчетата са санирани преди 2 години. Усещането обаче е за изоставеност и безпорядък. За това спомагат " подобренията ", които съсобствениците са правили в в миналото китните блокчета. Един е поставил външна изолираност в “смел " цвят, различен е усвоил тераса, а трети е вдигнал мансарден етаж на покрива – без да се преценява със стила и историческия интервал на постройките.
Захарна фабрика е на 2 километра от идеалния център на София. На метри от него е и вторият по величина парк в София - Западен парк. С ниското си строителство и зелените пространства сред постройките кварталът би могъл да бъде един от най-хубавите за живеене в София.
Сградата, която е дала името на едноименния квартал е един от 150-те монументи на културата с категория “национално значение " в столицата. Образец е на европейската индустриалната архитектура от края на 19-и век, само че се разрушава. Бавно и безпощадно.
От главната постройка е останал единствено нейният скелет, както и стени, които подлежат на възобновяване. Останалите индустриални здания от комплекса са окончателно изгубени.
В непосредственост има 12 двуетажни жилищни здания с по осем жилището, издигнати през 1922 година от БДЖ. Част от тях в този момент са жилища са обществено слаби. През 1941 година стартира строителството на 350 работен жилището в квартала – с пари от фонд " Обществени осигуровки “ и върху общинска земя. Тогава е издигната и постройката, употребена от администрацията на регион “Илинден ", данъчните управляващи и спешния център за краткотрайно настаняване. Сградата на общината и част от жилищните блокове в близост са били база на немските военновъздушни сили по време на Втората международна война.
След митинги, спешният център, в който са настанени 35 семейства с 80 деца, ще бъде затворен. Според локалните, по-голямата част от настанените в центъра са подвластни от алкохол и опиати, измежду тях има психологично заболели и нападателни, а наличието им трансформира квартала в гето.
От арка под постройката на общината стартира ларгото на квартала, което неотдавна е било ремонтирано, а част от блокчетата са санирани преди 2 години. Усещането обаче е за изоставеност и безпорядък. За това спомагат " подобренията ", които съсобствениците са правили в в миналото китните блокчета. Един е поставил външна изолираност в “смел " цвят, различен е усвоил тераса, а трети е вдигнал мансарден етаж на покрива – без да се преценява със стила и историческия интервал на постройките.
Захарна фабрика е на 2 километра от идеалния център на София. На метри от него е и вторият по величина парк в София - Западен парк. С ниското си строителство и зелените пространства сред постройките кварталът би могъл да бъде един от най-хубавите за живеене в София.
Сградата, която е дала името на едноименния квартал е един от 150-те монументи на културата с категория “национално значение " в столицата. Образец е на европейската индустриалната архитектура от края на 19-и век, само че се разрушава. Бавно и безпощадно.
От главната постройка е останал единствено нейният скелет, както и стени, които подлежат на възобновяване. Останалите индустриални здания от комплекса са окончателно изгубени.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ