Доц. д-р Ралица Пандурска: В България безработицата е по-ниска в сравнение със средната в Европа
„ Заетоста в Европейски Съюз към края на 2022г. възлиза на съвсем 70%. Счита се, че към 2022г. има огромен дефицит на работна мощ в европейските страни, който възлиза на 24 млн. и 500 хиляди души или 11,5% от разширената работна мощ. Тоест, с изключение на безработица, има и дефицит на фрагменти, който би трябвало да бъде обезщетен. Това е извънредно сериозен проблем за европейските страни. Средно в Европа безработицата възлиза на 6,9%, а в България е 4,2%. Тоест ние имаме по-ниска безработица в съпоставяне със средноевропейското равнище. " Това съобщи доцент доктор Ралица Пандурска от катедра " Чoвешки запаси и обществена отбрана ", Общоикономически факултет в УНСС по време на полемиката „ Съвременни провокации пред хората на труда ”, проведена от Българска социалистическа партия по случай 1 май.
Тя открои особеностите на безработицата в България. „ През 2022 година измежду лицата на възраст 15-64г. имаме 140 хиляди безработни по данни на Национален статистически институт, като мъжете доминират измежду безработните лица по отношение на дамите. По отношение на териториалното систематизиране, в селата безработицата е по-висока съвсем два пъти спрямо градовете - 7,2% срещу 3,4% ”, съобщи доцент Пандурска.
Според нея проблематична е възрастовата група 15-24г. „ Младежите, които са без работа са 10,7%.Най-ниска е безработицата в диаметрално противоположната група - 55+ години. Там е доста ниска безработицата - 3,5 на 100, следвани от групата 35-44 година Интересен е профилът на безработните лица - става известно, че над 25% са с начално и по-ниско обучение. Тоест всеки 4-ти човек без обучение е трайно незает. Безработицата измежду деца с висше обучение е най-ниска - едвам 1,6 на 100 ”, посочи тя.
Сред главните проблеми е дълготрайната безработица, изясни доцент Пандурска. „ 31,12% нямат работа повече от две години. Това води до доста тежки последици по-късно, деквалификация, загуба на подготовка ”, сподели университетският учител.
Най-тежка е обстановката с безработицата в Северозападна и Южна България - надлежно 6,9% и 3%. „ По отношение на областите, тук се откроява Шумен с 13% безработица, Силистра съвсем 12%, Перник и Търговище с по 11%. Най-ниска е безработицата във Варна и Хасково- 0,9 на 100 ”, добави още доцент доктор Ралица Пандурска
Тя открои особеностите на безработицата в България. „ През 2022 година измежду лицата на възраст 15-64г. имаме 140 хиляди безработни по данни на Национален статистически институт, като мъжете доминират измежду безработните лица по отношение на дамите. По отношение на териториалното систематизиране, в селата безработицата е по-висока съвсем два пъти спрямо градовете - 7,2% срещу 3,4% ”, съобщи доцент Пандурска.
Според нея проблематична е възрастовата група 15-24г. „ Младежите, които са без работа са 10,7%.Най-ниска е безработицата в диаметрално противоположната група - 55+ години. Там е доста ниска безработицата - 3,5 на 100, следвани от групата 35-44 година Интересен е профилът на безработните лица - става известно, че над 25% са с начално и по-ниско обучение. Тоест всеки 4-ти човек без обучение е трайно незает. Безработицата измежду деца с висше обучение е най-ниска - едвам 1,6 на 100 ”, посочи тя.
Сред главните проблеми е дълготрайната безработица, изясни доцент Пандурска. „ 31,12% нямат работа повече от две години. Това води до доста тежки последици по-късно, деквалификация, загуба на подготовка ”, сподели университетският учител.
Най-тежка е обстановката с безработицата в Северозападна и Южна България - надлежно 6,9% и 3%. „ По отношение на областите, тук се откроява Шумен с 13% безработица, Силистра съвсем 12%, Перник и Търговище с по 11%. Най-ниска е безработицата във Варна и Хасково- 0,9 на 100 ”, добави още доцент доктор Ралица Пандурска
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ