С гласуването „против“ Истанбулската конвенция, СДС защитава принципи на единството в ЕС
Задължителното налагане на Истанбулската спогодба е недопустимо и може да се трансформира в „ камъчето, което обръща колата “
Гласуването преди дни в Европейският парламент за утвърждението от Европейски Съюз на Истанбулската спогодба (ИК) е мотив за терзания. Към този миг българският Конституционен съд се е произнесъл, че в документа се съдържат текстове, които са в несъгласие с основополагащия за България правов акт. Решенията на Конституционен съд са наложителни за осъществяване от всички български жители, политически и юридически лица.
Когато преди години се заприказва за Истанбулската спогодба, която си слага за цел „ да пази дамите от всички форми на принуждение и да предотвратява, преследва и отстранява домашното принуждение и сексизма “, голяма част от публичното мнение и политическите партии се опълчиха на формулировки в текста ѝ. В чл.4 точка „ в “ на ИК е записано: „ пол “ значи обществено построени функции, държания, действия и характерности, които несъмнено общество счита за подобаващи за дамите и за мъжете “. Този текст е освен недопустим за обществото ни, само че по-късно Конституционният съд се произнесе, че е несъответстващ с конституцията ни. Още тогава Съюз на демократичните сили съобщи безапелационна позиция, че въпреки духът на Истанбулската спогодба да е допустим, тя не може да бъде подкрепена, минимум поради упоменатия текст.
От една страна, това е опит да се прокара неприемливата за обществото ни формулировка за „ обществения пол “, която народът ни възприема като предмет на налагането на „ джендър идеологията “. В всеобщата просвета второто разбиране обобщава цялата гама от концепции, които по своята същина са ясно разбираеми за българите и не се нуждаят от в допълнение изкуствено налагане – приемливост към другите, ненасилие, поддръжка и отбрана на маргиналните общности са все неща, които са част от обичайните за народа ни морални полезности.
От друга страна, дефиницията на „ обществения пол “ е несъвместима със записаното в българската конституция. Съюз на демократичните сили - партията, която стартира демократичните промени в България - в никакъв случай не е отстъпвала от основополагащия принцип на правовите страни – недопустимостта да се нарушават законите и преди всичко – законовият акт, върху който се гради цялата структура на обществото у нас.
Пак преди години Българска социалистическа партия също се опълчи на приемането на Истанбулската спогодба. Новинарските заглавия от това време не пропуснаха опцията да загатнат за идентичното отношение по отношение на документа сред двата съществени идеологически съперника на политическата сцена у нас.
По време на гласуването в Европейския парламент преди дни стана ясно, че Българска социалистическа партия наподобява са трансформирали вижданията си. Сергей Станишев и Елена Йончева от Българска социалистическа партия и Прогресивния алианс на социалистите и демократите (СиД) гласоподаваха „ за “ утвърждението от Европейски Съюз на Истанбулската спогодба. „ За “ гласоподаваха и Радан Кънев от Демократична България и Европейската национална партия (ЕНП), Илхан Кючюк, Искра Михайлова и Атидже Алиева-Вели от Движение за права и свободи и демократичната група „ Обнови Европа “. Въздържаха се Асим Адемов и Андрей Новаков (ГЕРБ/ЕНП). Във вота не участваха Андрей Ковачев, Ева Майдел и Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП), Петър Витанов, Цветелина Пенкова и Ивайло Христов (БСП/СиД) и Андрей Слабаков (ВМРО/ЕКР).
„ Против “ гласоподаваха Ангел Джамбазки от Вътрешна македонска революционна организация и групата на Европейските консерватори и либерали (ЕКР), и Александър Йорданов от ГЕРБ/ЕНП, който е член на Съюз на демократичните сили.
С гласуването „ срещу “ на поредно удостоверява безапелационната позиция във връзка с наложителното налагане на порочната Истанбулска спогодба. Защото в метода, по който се реализира „ спускането ѝ от горната страна “, е налице на дребното „ камъче, което да обърне колата “.
П.П. Жалък е опитът да се търси опрощение. Евродепутатът от Демократична България Радан Кънев пази гласуването си „ за “ с тезата, че „ всички детайли на ИК, които не са противоконституционни съгласно решението на Конституционен съд (т.е. 99% от нормите на конвенцията) ще станат наложителни за българската страна ". Юридически документ се приема и се извършва в неговата целокупност. Дори и единствено една писмен знак да е избрана от Конституционния съд за противоконституционна, той е незаконен. Такава е виновната позиция, когато върховенството на закона е сложено в правилата на демократичните партии. Да се надяваме, че евродепутатът от Демократична България не следва демократичните правила на съдружните си сътрудници от Политическа партия, за които няма нищо по-естествено от газенето на конституцията на страната.
Гласуването преди дни в Европейският парламент за утвърждението от Европейски Съюз на Истанбулската спогодба (ИК) е мотив за терзания. Към този миг българският Конституционен съд се е произнесъл, че в документа се съдържат текстове, които са в несъгласие с основополагащия за България правов акт. Решенията на Конституционен съд са наложителни за осъществяване от всички български жители, политически и юридически лица.
Когато преди години се заприказва за Истанбулската спогодба, която си слага за цел „ да пази дамите от всички форми на принуждение и да предотвратява, преследва и отстранява домашното принуждение и сексизма “, голяма част от публичното мнение и политическите партии се опълчиха на формулировки в текста ѝ. В чл.4 точка „ в “ на ИК е записано: „ пол “ значи обществено построени функции, държания, действия и характерности, които несъмнено общество счита за подобаващи за дамите и за мъжете “. Този текст е освен недопустим за обществото ни, само че по-късно Конституционният съд се произнесе, че е несъответстващ с конституцията ни. Още тогава Съюз на демократичните сили съобщи безапелационна позиция, че въпреки духът на Истанбулската спогодба да е допустим, тя не може да бъде подкрепена, минимум поради упоменатия текст.
От една страна, това е опит да се прокара неприемливата за обществото ни формулировка за „ обществения пол “, която народът ни възприема като предмет на налагането на „ джендър идеологията “. В всеобщата просвета второто разбиране обобщава цялата гама от концепции, които по своята същина са ясно разбираеми за българите и не се нуждаят от в допълнение изкуствено налагане – приемливост към другите, ненасилие, поддръжка и отбрана на маргиналните общности са все неща, които са част от обичайните за народа ни морални полезности.
От друга страна, дефиницията на „ обществения пол “ е несъвместима със записаното в българската конституция. Съюз на демократичните сили - партията, която стартира демократичните промени в България - в никакъв случай не е отстъпвала от основополагащия принцип на правовите страни – недопустимостта да се нарушават законите и преди всичко – законовият акт, върху който се гради цялата структура на обществото у нас.
Пак преди години Българска социалистическа партия също се опълчи на приемането на Истанбулската спогодба. Новинарските заглавия от това време не пропуснаха опцията да загатнат за идентичното отношение по отношение на документа сред двата съществени идеологически съперника на политическата сцена у нас.
По време на гласуването в Европейския парламент преди дни стана ясно, че Българска социалистическа партия наподобява са трансформирали вижданията си. Сергей Станишев и Елена Йончева от Българска социалистическа партия и Прогресивния алианс на социалистите и демократите (СиД) гласоподаваха „ за “ утвърждението от Европейски Съюз на Истанбулската спогодба. „ За “ гласоподаваха и Радан Кънев от Демократична България и Европейската национална партия (ЕНП), Илхан Кючюк, Искра Михайлова и Атидже Алиева-Вели от Движение за права и свободи и демократичната група „ Обнови Европа “. Въздържаха се Асим Адемов и Андрей Новаков (ГЕРБ/ЕНП). Във вота не участваха Андрей Ковачев, Ева Майдел и Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП), Петър Витанов, Цветелина Пенкова и Ивайло Христов (БСП/СиД) и Андрей Слабаков (ВМРО/ЕКР).
„ Против “ гласоподаваха Ангел Джамбазки от Вътрешна македонска революционна организация и групата на Европейските консерватори и либерали (ЕКР), и Александър Йорданов от ГЕРБ/ЕНП, който е член на Съюз на демократичните сили.
С гласуването „ срещу “ на поредно удостоверява безапелационната позиция във връзка с наложителното налагане на порочната Истанбулска спогодба. Защото в метода, по който се реализира „ спускането ѝ от горната страна “, е налице на дребното „ камъче, което да обърне колата “.
П.П. Жалък е опитът да се търси опрощение. Евродепутатът от Демократична България Радан Кънев пази гласуването си „ за “ с тезата, че „ всички детайли на ИК, които не са противоконституционни съгласно решението на Конституционен съд (т.е. 99% от нормите на конвенцията) ще станат наложителни за българската страна ". Юридически документ се приема и се извършва в неговата целокупност. Дори и единствено една писмен знак да е избрана от Конституционния съд за противоконституционна, той е незаконен. Такава е виновната позиция, когато върховенството на закона е сложено в правилата на демократичните партии. Да се надяваме, че евродепутатът от Демократична България не следва демократичните правила на съдружните си сътрудници от Политическа партия, за които няма нищо по-естествено от газенето на конституцията на страната.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ