10 музи зад руските литературни гиганти
„ Зад всеки съумял мъж стои една мощна жена “
Често повтаряна мисъл на Наполеон, която би могла да се приложи съвършено и в литературния свят. Някои от изброените по-надолу са били съпруги, други – любовници, трети – просто идеал. Всички те обаче потвърждават, че мястото на дамата в мислите на мъжа може да провокира шедьоври, даже и той да не го осъзнава.
Да погледнем обаче и през очите на тези дами, които са посветили живота си, с цел да бъдат нужната глътка въздух, опора или отмора на едни от най-великите съветски писатели. Те са били „ гръбнакът “, който да балансира летящата в пространството мисъл.
Част от тях са били освен домакини и съпруги, само че и стенографи, машинописци, редактори, откриватели, преводачи и даже издатели. Вижте 10 вдъхновения зад съветските литературни колоси.
1. Вера Набокова
Логично е да стартираме с индивида, към който вият общоизвестни предубеждения: Владимир Набоков. Може да не сте осведомени с името и биографията му, само че съм уверена, че сте чували името/прозвището „ Лолита “. Палавата тийнейджърка, трансформирала се в нарицателно защо ли не: било то за златотърсачка, за перверзница, за прелъстителка или за безпардонно момиче.
Много хора прибързват със заключенията и постоянно „ съдят книгата по корицата “. Набоков е роден във авторитетно и аристократично семейство. Роднините са му министри, политолози и криминалисти. Животът му е прекомерно тежък, изпълнен с емигрантство, с цел да няма предпочитание с нещо да се опълчи на действителността.
Обратно на упованията, „ бащата “ на Лолита обича една жена до края на живота си. Вера Слоним е съветски бежанец в Берлин, където по това време живее и създателят. Женят се през 1935 година, а две години по-късно бягат със сина си във Франция поради еврейския генезис на Вера.
На Вера изискуем опазването на романа, който неведнъж е бил захвърлян в огъня от яростта на Набоков. Яростта, която се е дължала на погнусяването от света. Виждайки, че романът му е преведен на лют език, самият Набоков прави личен превод на британски език.
Вера е била неговият първи четец, неговият сътрудник, машинописка, архивар, преводач, редактор на доста от творбите му, управител и муза. Отдадеността ѝ към създателя се свързва в 52-годишен брак.
„ Ти пристигна в живота ми – не като някой, който идва на посещаване, а като някой, който идва в царство, където всички реки са чакали отражението му, а всички пътища, са чакали стъпките му. “
2. Наталия Гончарова
Със сигурност сте чували името на Александър Пушкин. Ако не от някъде другаде, то от учителката ви по литература. Руският публицист оставя международно завещание в литературата. В персонален проект Александър Сергеевич става следващата жертва на любовта, която е по едно и също време и движещата мощ за музи.
„ Когато един мъж ви споделя, че е подготвен да почине за вас,
от време на време би трябвало да му повярвате. “
Среща Наталия Гончарова, когато тя е едвам 16-годишна госпожица. Страстта пламва в сърцата и на двамата и основава прочувствени писма, почтени за лауреат!
Любопитството и вниманието към брачната половинка му първоначално го вършат благополучен и надали не горделив, че точно той е брачен партньор на красива жена като Наталия. С времето в душата му обаче се зараждат злоба, ревнивост и нерешителност. Наталия е лъч светлина в живота на поета и негово неведнъж предусещане за шедьоври в най-различно естество.
Венчавката на Наталия и Пушкин е през 1831 година в московската черква. При размяната на халките, пръстенът на Пушкин пада на пода, а по-късно загасва неговата свещ. Пушкин пребледнява и споделя: „ Край – неприятни предзнаменования “.
Любовната история приключва със забърканото име на французина Жорж Дантес, двубой и съдбовна рана.
3. Анна Сниткина
„ Що е пъкъл? Страданието, че към този момент не можеш да обичаш “, споделя Фьодор Достоевски.
Произведението, което ги свързва е „ Играчът на рулетка “, оповестено през 1866 година Анна Сниткина е стенографка на Достоевски и е с 25 години по-млада от него. Романът „ Играчът на рулетка “ заема изключително място в живота на писателя: Достоевски избира за основна героиня познатия облик на някогашната си изгора – Аполинария, а го стенографира благодарение на бъдещата си брачна половинка – Анна. Любовната история на Фьодор и Анна стартира като едно ново, несъмнено и практично начало. Анна обаче прави нещо, поради което остава до последно в сърцето на гения: жертва се неведнъж за фамилията. Залага бижутата и мебелите си, с цел да изплати дълговите на брачна половинка си, подхваща стъпката да заминат в Германия, прости пророците на Достоевски: алкохола, комара и задушаващата му ревнивост. Дарява го с деца, фамилно огнище, средства за музи, поддръжка, честност! Осип Манделщам е нейният мъж. Той е съветски символист и става прочут със стихосбирки като „ Тристя “ (1922), „ Втора книга “ (1923) и „ Стихотворения “ (1928), които отразяват Първата международна война и Гражданската война в Русия. След 1928 година руските издания стопират да печатат негови стихове, като неотговарящи на комунистическата идеология. Причината е антисталинистката му епиграма „ Живи сякаш, а не усещаме свойта земя “, написана през декември 1933 година Заточен е в лагер и поради изфабрикувани политически обвинявания. Непубликуваните му стихове стигат до нас, с помощта на жена му – Надежда. Поставяйки живота си на заплаха, тя ги научава наизуст (било е невероятно по времето на ръководството на Сталин да бъдат съхранявани в писмен вид) и ги записва на хартия едвам през 60-те години на ХХ век. След това са изнесени незаконно от Съюз на съветските социалистически републики. „ Дните ми ще бъдат ли ясни, обединени, Антон Павлович Чехов е имал много угризения в връзките си с дамите. Той не обича интриги и съмнителни връзки. Никога не се е изявявал в светлината на Дон Жуан. В живота му е имало малко романси. Въпреки че мнозина са били влюбени в него, Чехов постоянно е подхождал с нормална иронична интонация. Най-пламенната му връзка е с младата Лика. Мизинова е на 19, когато Чехов я срещна през 1889 година (той е с 10 години по-голям). Тя е другарка на сестра му и млада учителка, която мечтаела да стане оперна певица. От писмата сред Мизинова и Чехов са оживели 98. Тонът е прям и саркастичен, защото всеки от тях се пробва да открие еротичния подтекст под дадена задявка. Мизинова желае брак, само че в последна сметка осъзнава, че за Чехов трайното взаимно благополучие е или нещо, в което той не има вяра, или което вижда като прекомерно огромна опасност за свободата си. Отказът му се дължи на една доста значима страна от характера: отговорността към всеки към него. Чехов е бил доктор и е бил наясно с краткостта на човешкия живот. А коварността му към Лика може би се е дължала на дълбоки усеща и здрав разсъдък! Шеста в листата е брачната половинка на Лев Толстой, който не понасял пиесите на своя съотечественик Антон Чехов… Когато надникнем зад завесите на фамилния му живот, бихме определили положението като „ Война и мир “. Когато две прозорливи, дълбоки и колоритни души се свържат, се получава земетресение! Не помни майка си и илюстрира нейния облик в главата си посредством описания на родственици. Като младеж той търси за себе си точно този женски блян – госпожица, която да наподобява на починалата му майка. През август 1862 година, отивайки към дядо си, София стопира в Ясна поляна и там среща 34-годишния граф Лев Толстой. По това време тя е на нежната възраст от 18 години. На един пикник девойката пее и танцува и притегля вниманието на писателя. Ражда му 13 деца, пет от които умират още като дребни. Освен майка на децата му, е лоялен негов асистент в работата: преписва ръкописите му, превежда, играе по едно и също време ролята на негова секретарка и на издател на творбите му. В продължение на доста години интелигентната жена е лишена от удобствата на столицата, с които е привикнала в младостта си и възпитава децата си без гувернантки, напълно сама. По подигравка на ориста литературния връх в кариерата на писателя – „ Ана Каренина “, слага завършек на брака им. Толстой изпада в душевна рецесия и стартира да живее като цялостен монах, което изяжда от вътрешната страна София и те се развеждат с доста различия. Най-дълбоката обич на руския стихотворец Владимир Маяковски се заражда в Париж. Татяна била желан модел, лице на Диор и фешън дизайнер. Талантливият, само че недодялан Маяковски и изтънчената, сантиментална Татяна нямат нищо общо. Свиреп, безумен, неотстъпчив, той я изплашил с необузданата си пристрастеност и нейното сърце остава „ равнодушно “ вечно. Съкрушен и все по този начин бясно влюбен, той влага всички пари от парижките си постановки и изяви в пазаруване на цветя. Прави контракт с банка с изискване – няколко пъти в седмицата да ѝ изпращат букет цветя! Татяна претърпява толкоз военни и интернационалните промени, с помощта на тях! Те ѝ служели като източник на приход по време на Втората международна война, да вземем за пример. През 30-те Маяковски умира, само че фразата „ От Маяковски “ – не. След раздялата с първата си брачна половинка – Катерина Воложина, благодарение на Антон Чехов, Максим Горки се среща с актрисата на Московския живописен спектакъл Мария Андреева. През идващите 16 години тя импровизирано е негова брачна половинка. Заради работата на актрисата, двамата постоянно пътуват до Америка и Италия. Горки също така отглежда и възпитава Екатерина и Андрей, децата на актрисата от предходната ѝ връзка. След настъпването на Революцията (1917г.), Андреева се ангажира от ден на ден с политически длъжности и затова обръща по-малко внимание на фамилията си. В резултат през 1919 година двойката се разделя. Приятелството им обаче остава непокътнато, поради взаимните политически въжделения. Айседора Дънкан е родена в Сан Франциско. Детството ѝ е изпълнено с доста неустановеност, само че това ѝ води към пътя на танца. През 1921 година, след края на Руската гражданска война, Дънкан се реалокира в Москва, където се среща с известния стихотворец Сергей Есенин, който е 18 години по-млад. На 2 май 1922 година те се женят и Есенин я съпровожда на турне в Европа и Съединени американски щати. По традиция в тези среди двамата имат къса, интензивна и извънредно необикновена връзка, която стартира през есента на 1921 година в художественото ателие на техен общ другар – художника Алексей Яковлев. Известната танцьорка остава очарована от младия стихотворец и макар че не приказва съветски език, тя се влюбва в него. Владимир Ленин става обожател на нейния артистичен израз и, с помощта на него, тя отваря школа в Москва. Споделената артистична визия на Айседора и Сергей обаче се оказва незадоволителна, с цел да поддържа растежа на любовта им. Тя е втората брачна половинка на Александър Солженицин – съветски романист, посредством който обществеността отвън Съветския съюз научава за системата на руските лагери за насилствен труд. Дядото на Наталия – Фердинанд Юриевич (1884-1943), е член на партията на социалистите-революционери. В продължение на година и половина преди нейното раждане е задържан и по-късно умира в ГУЛАГ. През август 1968 година Наталия се среща със Солженицин. Оттогава тя става негов секретар, редактор и помощник във всичките му каузи и най-важното: майка на тримата синове – Ермолай (1970), Игнат (1972), Степан (1973). Тя съумява да редактира и издаде общо 30 тома. Наталия е безкористна и работлива жена, която не лежи на славата на към този момент починалия си брачен партньор. Напротив, тя поддържа изтъкнат публичен живот с благотворителни действия. Създател на Фондация „ Солженицин “ (1974 г.), която има две крила в света: в Цюрих и Москва
4. Надежда Манделщам
5. Лика Мизинова
Ще почина ли скоро, съсипвайки вътрешността си –
Знам единствено какъв е гробът…
Чувства, и песни, и мощ –
Всичко за е теб! “ 6. София Андреевна
7. Татяна Яковлева
8. Мария Андреева
9. Айседора Дънкан
10. Наталия Дмитриевна
