„Зад аспержите и ягодите, които ядем тази пролет, стои животът

„ Зад аспержите и ягодите, които ядем тази пролет, стои животът на тези източноевропейски служащи, които по време на пандемия не могат да си разрешат да останат в карантина у дома. " Това е едно от заключенията на проучване, извършено от фондация „ Мидем " за миграционните процеси по време на коронавирусната пандемия.

Анализът идва, откакто на 30 март Европейската комисия разгласява „ на практика препоръки ", по какъв начин трансграничните служащи, и по-специално тези със „ редовно значими специалности ", да могат да пътуват през затворените поради пандемията граници.

Дефиницията „ редовно значими специалности " се оказа извънредно гъвкава, включваща с изключение на медицински личен състав, сезонни и обществени служащи.

Авторите на проучването вършат извода, че отворените граници за тези групи служащи без подобаваща обществена отбрана обслужват само интереса на работодателите.

По тематиката Весела Владкова беседва с един от създателите на проучването - политолога Манес Вайскирхер от университета в Дрезден.

Политологът Манес Вайскирхер от университета в Дрезден
Политологът Манес Вайскирхер от университета в Дрезден

„ Западноевропейските стопански системи са подвластни от източноевропейските служащи. Това важи за доста браншове, освен за селското стопанство и за медицинските грижи. Затова Германия одобри изключителни ограничения, с цел да внесе сезонни служащи по време на пандемията. Австрия направи същото за болногледачи от Румъния и България ", сподели той в изявление за предаването „ Събота 150 " на стратегия „ Хоризонт ".

- На същите тези болногледачи Австрия оряза детските надбавки, тъй като децата им не живеят с тях в Австрия, а в родината, където стандартът на живот е по-нисък. Не се ли мери с двоен критерий, господин Вайскирхер?

- Абсолютно. Никой не ценеше работата на тези хора. А орязването на детските надбавки е дело на бившето националконсервативно държавно управление на Австрия. Само преди няколко дни Европейската комисия заведе дело против Австрия пред Европейския съд в Люксембург поради това решение, което не дава отговор на европейското законодателство и дискриминира европейски жители.

Така че да, става въпрос за двоен критерий. Източноевропейските служащи не се ценят. Едва в този момент, по време на коронакризата, хората си дадоха сметка, че те доста оказват помощ на западноевропейската стопанска система.

За другите браншове е друго. В региона на обществените грижи хората си дават сметка, каква помощ съставляват болногледачите от Източна Европа, тъй като имат родственик или прочут, който има потребност от тяхната грижа. В селското стопанство обаче не е по този начин, тъй като никой към този момент няма визия от работата на полето.

- Юлия Кльокнер, немският аграрни министър, насочи апел към съгражданите си да оказват помощ при събирането на реколтата от аспержи, които германците обожават. Призивът й впечатли единствено обособени студенти, които се оказаха любопитни да опитат полската работа. Защо министърът не съумя?

- Юлия Кльокнер не е сама. Принц Чарлз също прикани британците да оказват помощ в селското стопанство. Обяснението, за какво не съумяха, е просто - работата на полето не е атрактивна. Заплащането е ниско, работата е тежка, постоянно шест дни в седмицата. Тази работа не е за всеки. А и би трябвало опит, с цел да си ефикасен. Източноевропейците са доста положителни и по тази причина са търсени от западните работодатели.

- Коронакризата извади на бял свят нелицеприятни обстоятелства за изискванията на труд в някои кланици в Германия, където работят най-вече източноевропейци, в това число и доста българи. Заради разпространяването на болестта измежду тях управляващите в Германия се вгледаха в сектора и тази седмица държавното управление забрани наемането на подизпълнители, които най-често са работодатели на източноевропейските служащи.

- Конкретният образец от Германия със възбраната на подизпълнителските контракти е стъпка в вярната посока. Тази система е извънредно непрозрачна. Чрез такива контракти се прикриват съществени нарушавания на трудовото законодателство. На процедура хората, наети от подизпълнителите, постоянно се оказват без трудови контракти и без обществени осигуровки. Или с други думи - тези хора нямат същите трудови права, както служащите в приемащата страна, което е престъпление, тъй като всички са жители на Европейски Съюз.

- И въпреки всичко, може би не би трябвало да разясняваме тематиката в опростени морални рамки на експлоатиращия Запад по отношение на почтения Изток.

- Разбира се, източноевропейските служащи, които отиват на Запад, имат своя интерес, и това е заплащането. Но спрямо локалните са дискриминирани. Това важи изключително за селското стопанство.

- Сега приказваме за селското стопанство и месопреработвателната промишленост, само че Вие следите миграционните процеси в Европа, а доста по-съществен проблем за Източна Европа е емиграцията на млади и добре подготвени фрагменти. Какви са Вашите наблюдения, господин Вайскирхер?

- По време на пандемията тематиката се трансформира във водеща, що се отнася до лекарите и медицинския личен състав. Трябваше да има политическа реакция.

Дългосрочните последствия за стопанската система на източноевропейските страни от тази миграция към момента са предмет на изследвания, само че е ясно, че ще са доста тревожни. Изтичането на мозъци, напускането на млади и добре образовани хора е доста огромен проблем, който занапред ще осъзнаваме.