30 септември 1846 г. – Ходенето на зъболекар става малко по-поносимо
Зъболекарят Уилям Мортън употребява етер като обезболяващо средство върху собствен пациент в Бостън. Това не е първата сходна приложимост. Тя обаче провокира поредност от събития, които довеждат до необятно публикуваната приложимост на етера като хирургическо обезболяващо.
Още на 30 март 1842 година доктор Крауфорд Лонг от Джеферсън, Джорджия отстранява израстък на врата на човек, замаян с етер. Той обаче не бърза да разгласява или патентова достижението си.
Мортън е роден в 1819 година в Чарлтън, Масачузетс. Като юноша следва в Балтиморския лицей за зъбна хирургия. От 1842 година практикува като ортодонт. Известно време (1842 — 1843) е съучастник на Хорас Уелс, малко по-възрастен от него ортодонт, който се интересува от обезболяващи средства. Но, както наподобява, съдружието сред двамата не се оказало печелившо и завършва в края на 1843 година
Година по-късно Уелс стартира да прави опит с азотист окис (райски газ) като упойващо средство. И го употребява ефикасно в зъболекарската си процедура в Хартфърд, Кънектикът. Но за зла врага обществената проява, която се залавя да направи в Бостън, излиза безуспешна.
Като ортодонт Мортън се специализира в слагането на изкуствени зъби. За да стане както би трябвало, належащо е първо да се извадят корените на старите зъби. По времето, когато още няма упойващи средства, това е извънредно мъчително и е явна нуждата, от някаква упойка. Мортън вярно преценя, че райският газ няма да е задоволително сполучлив за неговите цели и търси някакво по-силно средство.
Чарлз Т. Джаксън, ерудиран лекар и академик, който Мортън познава, му предлага да употребява етер. Упойващите му свойства са открити преди повече от триста години от фамозния швейцарски доктор и алхимик Парацелз; едно-две известия в същия смисъл са оповестени и при започване на XIX век. Но нито Джаксън, нито някой от писалите на тази тематика го е употребявал при хирургична интервенция.
Етерът звучи многообещаващо за Мортън и той прави опити първо върху животни (в това число върху обичаното си куче), а след това и върху себе си. Най-сетне на 30 септември 1846 година се показва идеална опция да бъде пробван и върху пациент. Някакъв човек на име Ебън Фрост влиза в Мортъновия кабинет с нетърпим зъбобол и е подготвен да опита всичко, което би облекчило болката му при неизбежното вадене. Мортън употребява етер и изважда зъба. Когато идва на себе си, Фрост декларира, че не е изпитал никаква болежка. По-добър резултат надали би могъл да се чака и Мортън към този момент предчувства триумфа, славата и огромните пари.
Въпреки че на интервенцията е имало свидетел, а на другия ден за нея е обявено и във вестниците, тя не притегля необятно внимание. Явно е нужна по-красноречива проява. Ето за какво Мортън помолва доктор Джон Уорън, старши хирург в Масачузетската основна болница в Бостън, да му разреши да покаже образно пред група медици своя способ за обезболяване. Д-р Уорън се съгласява и в болничното заведение е планувана проява. Там на 16 октомври 1846 година пред забележителна публика от лекари и студенти по медицина Мортън обезболява с етер подлежащия на интервенция пациент Гилбърт Абът; по-късно доктор Уорън изважда израстък от врата му. Упойката се оказва изцяло ефикасна и демонстрацията се радва на голям триумф. За нея незабавно оповестяват доста вестници и тя е директната причина за необятната приложимост на упойки в течение на идващите няколко години.
Няколко дни откакто Абът е опериран, Мортън и Джаксън подават молба за патент. Получават го още на идващия месец, само че това не пречи да избухнат несъгласия. Мортън упорства, че той има най-голяма заслуга за въвеждането на анестезията, само че това се оспорва от неколцина медици и най-много от Джаксън. На всичко от горната страна очакванията на Мортън, че неговото изобретение ще го направи богат, не се сбъдват. Повечето лекари и лечебни заведения, които употребяват етера, не си вършат труда да отделят за създателя проценти от приходите. Цената на правосъдните каузи към въпроса чия е заслугата скоро надвишава средствата, които Мортън е получил за откритието си. Отчаян и обеднял, той умира в Ню Йорк в 1868 година, ненавършил четирийсет и девет години.
