Забелязвате ли непрекъснатото желание на голяма част от хората около

Забелязвате ли непрекъснатото предпочитание на огромна част от хората към вас да се демонстрират, да изявяват себе си, да показват това, което имат? Егоизмът им доближава все по-високи равнища, а желанието им да оказват помощ на другите някак се губи. Защото като че ли постоянно има най-малко един твой си проблем, който е по-голям от опцията да зарадваш различен. Кой е отговорен за възходящата ни пристрастеност към показност и изчезващата ни емпатия, няма да обсъждаме в този момент. Но ще „ поговорим “ за тихото схващане и разбиране на света към нас- толкоз безшумно и незабележимо за останалите и в това време толкоз същинско за нас.

Казват, че колкото повече огласяш щастието си пред останалите, толкоз по-кратко ще му се радваш. Че колкото си по-непримирим и нападателен си против това, което не харесваш, толкоз по-навътре влизаш в него и то стартира да заема все по-голяма част от живота ти. А дали това ни носи позитивно чувство или в противен случай? Дали от дълго време не сме не запомнили за думи като непорочност, откровеност и осъзнатост? И знаем ли какво в реалност значи онази думичка, която чуваме и използваме все по-рядко, а точно смирението?

Смирение - що е то?

За някои хора думата примирение е синоним на уязвимост и равнодушие. Те даже не са потърсили същинското й значение. Или по-скоро не са го разкрили просто, тъй като не са го усетили - възприятието да знаеш, че си мощен и борбен и в това време подготвен да посрещне всичко по пътя си с необятно отворени очи, да го разбере и да го остави да влезе в живота му. Защото постоянно има неща, с които не можем да се борим и колкото повече се опитваме да ги отблъснем, толкоз по-слаби, първоначални и някак озлобени ставаме, а това няма по какъв начин да бъде в наша изгода.

Същността на смирението се състои в това да приемаш съществуването на безусловно всичко, такова, каквото е. Това не значи, че не трябва да се противопоставяш на отрицателните неща по пътя си, че би трябвало да ги приемаш като своя истина или норма, а да си в непрекъснат развой на осъзнаване - нужно ли ми е това, ще ме поведе ли към нещо положително или би трябвало да го оставя да премине. Има обстановки, в които най-хубавият излаз е просто да се съгласиш с тях, да ги оставиш да преминат през живота ти, без да си създаваш непотребни страхове и драми.

Смирението е липса на наказание. Не рядко някой не е в правото си да постъпва по един или различен метод по отношение на нас, само че помислете добре за двата разновидността на реакция от ваша страна. В единия случай се пробвате да се изкарате жертва и желаете да вгорчите живота на този, който е направил същото с вашия. В другия просто си казвате, че по този начин е трябвало да стане и продължавате напред, без ненужно прахосване на нерви и страсти. Със сигурност вторият вид е надалеч по-щадящ и каращ ви да осъзнаете незначимостта на доста обстановки, които вие виждате като прекомерно значими. А те в действителност не са.

Защото в последна сметка всеки има право на избор и когато изборът на този против теб те визира, най-хубавото решение е хубаво да помислиш върху протичащото се и в случай че то не е „ на живот и гибел “, просто да се оттеглиш. И това отдръпване няма да бъде неуспех, бягство или уязвимост, а тъкмо противоположното. То ще е мощ и мъдрост, познание и схващане. Пълна осъзнатост и целокупност можем да реализираме единствено тогава, когато сме подготвени да приемем всичко и да вдигнем глава след цялото това приемане на всичкото. Без позор. Без възприятие за проваляне. Без тъмни мисли.

Смирението е светлина в мозъка и сърцето ни. То е схващане и чувстване на Бог, на силата на Вселената. Именно то ни дава ясна визия за самите нас. За незначителността ни. За това, че трансформираме дребните пречки в огромни проблеми и по този начин започваме да обитаваме един подправен наш си свят, който няма нищо общо с действителността.

Най-елементарният пример- уволняват ви ненадейно. По-голямата част от вас ще трансфорат тази преживелица в събитието на годината или на десетилетието, ще приказват и приказват още веднъж за случилото се, ще се оплакват и разнищват обстановката до край голям брой пъти. Ще има и такива, които просто ще одобряват несправедливостта, ще я оставят в „ кашона “ със случки от живота си и ще продължат към новите събития по пътя им. Ако още на идващия ден започнете да си търсите работа, без да поглеждате обратно, шансът ви да запазите себе си и хармонията в живота си е в пъти по-голям, в сравнение с в случай че тръгнете да търсите справедливостта, не искайки да се показвате безропотен.

Да си преклонен не значи да си безропотен. Ще се примириш, в случай че си останеш без работа за дълго време, единствено съжалявайки се. А смирявайки се ще запазиш мира в душата си, салдото и мъдростта си. Всъщност, не можеш да бъдеш преклонен, в случай че не си най-малко малко умен и най-много, в случай че не си намерил себе си.

Някои хора търсят себе си цялостен живот и отново не се намират. В устрема си да бъдат борбени, целеустремени, постоянно търсещи и искащи, не предаващи се и постоянно усмихнати, губят това, което са. Губят слабостта си, в която няма нищо срамно. Всеки би трябвало да плаче от време на време и да знае, че животът не ни сервира единствено наслади. Губят скромността и искреността си- качества, които в наши дни като че ли не се ценят, а са повече от скъпи.

Смирението не е неналичието на самодейност или предпочитание да отстояваш себе си, личните си възгледи и стремежи. То обаче съществува, с цел да ни подсети, че единствено, когато сме подготвени да приемем всичко протичащо се в живота ни без митинг, ще можем да продължим напред доста по-спокойни, уверени и мъдри. Някои неща не зависят от нас и когато ни се случат, с изключение на, че би трябвало да имаме силата да ги приемем, би трябвало и да притежаваме волята да им се подчиним.
Смирение е да се чувстваш прочувствено сломен, само че да се оставиш на тези усеща. Защото те могат да те създадат доста по-добър и съзнателен.
Всъщност, с цел да бъдете малко по-смирени, не ви е належащо друго, с изключение на:

Да започнете да харесвате живота си и това, което имате, без да гледате в това, което имат другите.

Да благодарите всекидневно за своя дребен свят. И да помните, че щастието не се крие в огромните, съвсем непостижими фантазии, а в дребните (за вас) и в действителност най-големи „ неща “ в живота ви- да имаш покрив над главата си, храна на масата си, може би дете, семейство, сътрудник. Това е същински „ огромното “. И не, това не значи, че не трябва да желаеш и друго, само че не непременно и безусловно. Помнете, че в случай че нещо не идва в живота ви, просто не би трябвало да пристигна. Има едни неписани закони, над които вие нямате власт.

Да вярвате, че всичко се случва за ваше положително. В живота на всеки има купища тъжни и страшни моменти, само че ние не сме родени, с цел да се смеем непрекъснато. И всеки от нас би трябвало да мине и през хубавото, и през страшното, с цел да се смири. Да се почувства дребен и слаб. И да одобри това. Само тогава ще стане по-голям и мощен.