Вече съм стара и немощна, но щом видях бездомната бременна жена, просто послушах сърцето си
Забелязах това бременно момиче още в четвъртък, когато бързах към гарата, с цел да си хвана влака за село. Тя седеше в чакалнята и гледаше в далечината с прзаен взор.
Наличието на голяма чанта показваше, че в нея носи всичките с движимости си и е изцяло изгубена. Върнах се късно в неделя, а тя към момента не беше мръднала от мястото си.
Имаше отпаднал и изтощен тип, сълзи в очите. Реших да се приближа до нея. Попитах:
– Извинете, че ви тормозя, само че това не е първият ден, в който сте тук. Изгубихте ли се или чакате някого?
Момичето непретенциозно сведе взор и съвсем се разплака.
– Просто годеникът ми ме изгони и не знам къде да отида в този момент.
Както се оказа, момичето се споделяше Елена и не смееше да помоли минувачите за помощ. Аз обаче я я да пристигна при мен. Аз съм вдовица. Имам доста място. Защо да не приютя горкото момиче?
На сутринта Елена ми сподели коя е и от кое място идва. На 20 години тя си пристигнала от своето село, където живеели с годеника й. Тя от дълго време останала сираче, а малко преди този момент умряла вуйна й, която я била отгледала.
Младоженецът обаче се оказало, че има проблеми с алкохола. След новината за бременността на момичето той изцяло изгубил надзор – биел я и я гонел непрекъснато.
Какво трябвало да направи? Вече била отпътувала за града, а в този момент какво следвало? Нямало при кого да отиде.
Бременността е дълга, раждането е скоро, не може да промени нищо и на никое място нямало да я вземат.
Позволих на Елена да остане при мен. Обърнах се към другари за помощ, те пратиха всичко належащо за бебето: облекла, количка, кошарка. Елена роди здрава щерка. Дадохме й името Елиза.
Договорух се с един другар и той даде на момичето работа като икономист в един цех. Тя притежаваше съответното обучение. Елена се притесняваше, че ще ни разочарова и няма да се оправи с работата.
Само че всичко се получи – тя се справяше повече от добре и даже получи покачване. Даже и в този момент ми благодарят, че съм им намерила толкоз виновен чиновник.
От тогава живеем с нея. Душа до душа, доста сме би слизмки. Тя ми е признателна и до през днешния ден.
Елиза към този момент върви на детска градина. Скоро ще е време и за учебно заведение. Наскоро Елена показа добра вест – заместник-директорът й предложил да се омъжи за него. Така се радвах за нея.
Скоро ще има женитба – ще дам доведената си щерка за жена. Но тя дава обещание да не ме не помни и да ме посещава.
Добре, че ориста й се подреди по този начин добре. А и аз съм щастлива и не съм самотна.
