Неизорани ниви - празни стомаси; непрочетени книги - празни глави ♥ Мъдростта на древен Китай
За знанието и нелепостта с пословиците и поговорките, събрани в „ Мъдростта на античен Китай. Защо пее славеят “ (ИК Пергамент Прес, 2012).
(A Chinese tea plantation with workers watering, picking and firing the tea. Lithograph by E. Gilks, c. 1850, after B. Clayton after Piqua)
§
Знанието
Глупакът не пита; който пита, не е простак.
Човек печели повече познание от неуспехите си, в сравнение с от триумфите си.
С опита ще пристигна и знанието. А вдъхновението ще го последва.
Знанието е безгранично, само че човешките благоприятни условия имат лимит.
Чети задълбочено и можеш да откриеш, че всяка сентенция коства хиляда кюлчета злато.
Ако човек не е прояснен от вътрешната страна, коя лампа ще му покаже пътя? Ако желанията ти не са честни, каква изгода има да повтаряш молебствия?
Знанието е богатство, което следва притежателя си на всички места.
Неизорани ниви - празни стомаси; непрочетени книги - празни глави.
Правим свещта поради светлината, която ни дава; четем книгата поради мъдростта, която ни носи; светлината осветява тъмната стая; мъдростта просветлява човешкото сърце.
Онзи, който има познание, има и мощ.
Ако не се качиш на планината, няма да можеш да видиш равнината.
Ако пълниш главата си, вместо джобовете, никой няма да може да те ограби.
Златото си има цена, само че знанието е скъпо.
Зарови се в старите уроци, с цел да откриеш нови неща.
Да не обичаш да четеш, е същото, като да не можеш да четеш.
Знанието внася паника в живота.
Знанието е по-ценно от вкъщи и земята.
Не се плъзгай по повърхността по този начин, както водното конче целува водата.
Тълкувание: Тази сентенция загатва за нуждата да търсим дълбокия смисъл на нещата.
§
Глупостта
Четиридесетгодишният простак в действителност е простак.
Глупакът се бори със личната си сянка.
На простака и щастието е неуместно.
Който пита е простак за пет минути, а който не пита, остава подобен за цялостен живот.
Когато пръст сочи луната, простакът гледа пръста.
Безумие е да правиш едно и също нещо по един и същи метод и да очакваш друг резултат.
Лесно е да убедиш интелигентен човек, само че да вразумиш простака е мъчно начинание.
Вдигнал камък, па го пуснал на краката си.
Търсил магарето, до момента в който му гледал задника.
Когато едно куче залае по нещо, останалите лаят по него.
Колкото си по-глупав, толкоз си по-щастлив.
И жабата в кладенеца вижда небето.
Тълкувание: Тази сентенция води началото си от баснята за една птица, която се навела да пийне вода от един бунар, в който живеела жаба. Между тях тръгнал спор за това по какъв начин изглеждало небето, което, несъмнено, било напълно друго в очите на двете животни. Оттук този израз е нарицателен за хора, които имат прекомерно лимитирана и наивна визия за нещата.
Избрано от: „ Мъдростта на античен Китай. Защо пее славеят “, превод Станимир Йотов, ИК „ Пергамент Прес “, 2012
*A Chinese tea plantation with workers watering, picking and firing the tea. Lithograph by E. Gilks, c. 1850, after B. Clayton after Piqua
