Парламентът остава глух за гласовете на гражданите и бизнеса
За законодателната власт в България публичността и обръщането към гражданското общество все по този начин остават лозунги без наличие. За 91% от импортираните в Народното събрание законопроекти няма информация да са извършени публични съвещания или разисквания. А в претекстовете, с които се обосновават законодателните оферти, отсъстват гледните точки на заинтересуваните групи в цели 93.3 на 100 от законопроектите. Иначе казано, депутатите не се вълнуват от гледната точка на хората, които са наранени от одобряваните закони.
Така излиза от данните, съдържащи се в изследване върху законодателната активност на Народното събрание, осъществено от Националния център за парламентарни проучвания. То обгръща 122 законопроекта, импортирани в интервала от 12 април до 28 юли 2023 година, т.е. през първата сесия на Народното събрание. Тук не влизат законопроекти за одобрение на интернационалните контракти, общите законопроекти за второ четене, законопроектите за държавния бюджет, за пенсионния и здравния бюджети и конституционните планове, какъвто има единствено един.
Изследването е чисто статистическо. В него липсват разбор и мнения. Няма даже заключения и изводи от показаните данни.
Правосъдието е приоритет
От ръководещото болшинство се чуваха гласове, че правосъдната промяна ще бъде главната задача на сегашния парламент. Засега наподобява е по този начин – една трета (34.4%) от законопроектите засягат сферата на правораздаването. Всички останали области на законодателството остават надалеч обратно: земеделие и храни – 9%, вътрешни работи – 9%, превоз, осведомителни технологии и известия – 6.5%. Ключови сфери като обществена политика, финанси, опазване на здравето и стопанска система се оказват минимум забавни за депутатите – на тях се падат по-малко от 5 на 100 от импортираните законопроекти.
Кръпка до кръпка
Почти няма нови закони. 81.1% от импортираните законопроекти засягат изменение и допълнение на настоящи закони. Други 11.5 на 100 са законопроекти или единствено за допълнение, или единствено за изменение. Едва 7.4% оферират въвеждането на нови закони.
Това, че депутатите са съсредоточени съвсем напълно върху преправянето на съществуващите закони, наподобява е обвързвано с чувството им, че настоящата законодателна уредба не прави работа. Иначе не може да се изясни фактът, че половината от импортираните законопроекти (49.2%) се обосновават с неефективността на съществуващото законодателство, което също е признато от Народното събрание. Повече от останалите (31.1%) вносителите аргументират с потребността от промени, които се постановат от правото на Европейски Съюз. А това също постанова най-често изменението на настоящи закони, в сравнение с приемането на нови.
Диря няма
По всички индикатори, които засягат използването и отчитането на резултатите от законодателството, резултатите, както постоянно, са плачевни.
При 98.4% от законопроектите няма написани условия да се регистрират от време на време изразходваните средства от използването на законите по отношение на постигнатите резултати. При 95.9% не е планувано даже да се разгласяват от време на време резултатите от законодателните промени.
За повече от половината законопроекти не са избрани периоди, в които би трябвало да се реализиран задачите на законодателните промени. В едвам 2.5% от предложенията вносителите са записали съответните финансови средства, нужни за използването на промените. Също толкоз незабележим е делът на законопроектите, в които са заложени механизми за оценка на разноските и резултатите от законодателната самодейност.
Водени от личния ум
Използването на научни причини в обосновката на законопроектите остава доста едва развита процедура в българския парламент. Едва 17.2% от законодателните оферти са аргументирани с някакво проучване или научна експертиза. За останалите 82.8 на 100 вносителите – било държавното управление, било депутатите, разчитат на личната си преценка – а тя не всеки път се оказва добра.
Активност
Както постоянно, законодателните оферти идват главно от Министерския съвет. Всеки трети законопроект (33.6%) е направен от органите на държавното управление. Сред парламентарните групи най-дейни са депутатите от ПП-ДБ, чиито подписи стоят под 26.2% от импортираните законопроекти. Следват ги съдружните им сътрудници от ГЕРБ-СДС с 20.5 на 100. Доближава ги " Възраждане " - националистите са създатели на 16.4% от всички законопроекти, а Българска социалистическа партия е надалеч обратно със 7.4 на 100. Последните места заемат Движение за права и свободи (6.6%) и Има Такъв Народ (4.1%).
Людмил Илиев, " "
Така излиза от данните, съдържащи се в изследване върху законодателната активност на Народното събрание, осъществено от Националния център за парламентарни проучвания. То обгръща 122 законопроекта, импортирани в интервала от 12 април до 28 юли 2023 година, т.е. през първата сесия на Народното събрание. Тук не влизат законопроекти за одобрение на интернационалните контракти, общите законопроекти за второ четене, законопроектите за държавния бюджет, за пенсионния и здравния бюджети и конституционните планове, какъвто има единствено един.
Изследването е чисто статистическо. В него липсват разбор и мнения. Няма даже заключения и изводи от показаните данни.
Правосъдието е приоритет
От ръководещото болшинство се чуваха гласове, че правосъдната промяна ще бъде главната задача на сегашния парламент. Засега наподобява е по този начин – една трета (34.4%) от законопроектите засягат сферата на правораздаването. Всички останали области на законодателството остават надалеч обратно: земеделие и храни – 9%, вътрешни работи – 9%, превоз, осведомителни технологии и известия – 6.5%. Ключови сфери като обществена политика, финанси, опазване на здравето и стопанска система се оказват минимум забавни за депутатите – на тях се падат по-малко от 5 на 100 от импортираните законопроекти.
Кръпка до кръпка
Почти няма нови закони. 81.1% от импортираните законопроекти засягат изменение и допълнение на настоящи закони. Други 11.5 на 100 са законопроекти или единствено за допълнение, или единствено за изменение. Едва 7.4% оферират въвеждането на нови закони.
Това, че депутатите са съсредоточени съвсем напълно върху преправянето на съществуващите закони, наподобява е обвързвано с чувството им, че настоящата законодателна уредба не прави работа. Иначе не може да се изясни фактът, че половината от импортираните законопроекти (49.2%) се обосновават с неефективността на съществуващото законодателство, което също е признато от Народното събрание. Повече от останалите (31.1%) вносителите аргументират с потребността от промени, които се постановат от правото на Европейски Съюз. А това също постанова най-често изменението на настоящи закони, в сравнение с приемането на нови.
Диря няма
По всички индикатори, които засягат използването и отчитането на резултатите от законодателството, резултатите, както постоянно, са плачевни.
При 98.4% от законопроектите няма написани условия да се регистрират от време на време изразходваните средства от използването на законите по отношение на постигнатите резултати. При 95.9% не е планувано даже да се разгласяват от време на време резултатите от законодателните промени.
За повече от половината законопроекти не са избрани периоди, в които би трябвало да се реализиран задачите на законодателните промени. В едвам 2.5% от предложенията вносителите са записали съответните финансови средства, нужни за използването на промените. Също толкоз незабележим е делът на законопроектите, в които са заложени механизми за оценка на разноските и резултатите от законодателната самодейност.
Водени от личния ум
Използването на научни причини в обосновката на законопроектите остава доста едва развита процедура в българския парламент. Едва 17.2% от законодателните оферти са аргументирани с някакво проучване или научна експертиза. За останалите 82.8 на 100 вносителите – било държавното управление, било депутатите, разчитат на личната си преценка – а тя не всеки път се оказва добра.
Активност
Както постоянно, законодателните оферти идват главно от Министерския съвет. Всеки трети законопроект (33.6%) е направен от органите на държавното управление. Сред парламентарните групи най-дейни са депутатите от ПП-ДБ, чиито подписи стоят под 26.2% от импортираните законопроекти. Следват ги съдружните им сътрудници от ГЕРБ-СДС с 20.5 на 100. Доближава ги " Възраждане " - националистите са създатели на 16.4% от всички законопроекти, а Българска социалистическа партия е надалеч обратно със 7.4 на 100. Последните места заемат Движение за права и свободи (6.6%) и Има Такъв Народ (4.1%).
Людмил Илиев, " "
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ